Столична библиотека

Вижте още

Първи работен ден на новия филиал Овча купел

Вижте още

Столична библиотека открива пети филиал в София - в район „Овча купел“

Вижте още

Дигиталната тийн лаборатория на Столична библиотека провежда курсове

Вижте още

Вижте още

Вижте още

Вижте още

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

Столична библиотека с празнична програма за 24 май

Столична библиотека – партньор в инициативата „Звукът на българската литература“

За втора поредна година по случай 24 май – Деня на българската азбука, просвета и култура, книгите се завръщат на площад „Славейков“ в аудиоформат. За да направим празника още по-специален, Ви каним да преживеете „Звукът на българската литература“ – мултижанровата аудиоинсталация на емблематичния площад, която ще Ви пренесе през емоцията в словото от любими български книги. На любимия „Славейков“ ще се срещнем със „Скритите букви“ – пейките с форма на букви, вече представили българската кирилица и съвременна поезия по света. Проектът на фондация „Прочети София“ съчетава типография и поезия в градска среда и създава нови места за четене и срещи на открито. До сега арт инсталацията е гостувала в Париж, Рабат, Берлин, Будапеща, Брюксел, Единбург, Мюнстер и Гент. Програма: 11:00 – Зона Детска литература, пред Столична библиотека – четене на едно от най-слушаните детски произведения в библиотеката на Storytel – „Феята от захарницата“ на издателство „Рибка“ от любимия разказвач на малки и големи – актрисата Силвия Петкова. Среща с авторката Катя Антонова и автографи. 15:00 – Зона Класика – беседа с малко познати и любопитни истории за българските класици, творили около пл. „Славейков“ от литературната историчка Катя Зографова. Със своите над 15 издадени книги тя е автор и водещ и на популярната литературна разходка „Непознатите класици“. Нейната беседа ще започне в близост до пейката на Славейкови, а историите ѝ ще се леят като водопад точно под голямата книга в началото на площада, от която през целия ден ще звучи българска класическа литература. 17:00 – Зона Съвременна литература – при пейките-букви в центъра на площада – среща с авторите Мария Касимова-Moaсе и Рене Карабаш, литературно четена на избрани техни откъси и автографи. Събитието се случва по инициатива на Storytel и идея на агенция Imp-Аct в партньорство със Столична община, фондация „Прочети София“, Столична библиотека и Асарел Медет.

Валентин Дишев – поет на месец май в Столична библиотека

Поет, философ, журналист, преподавател, редактор, издател, организатор на културни събития – областите, в които се изявява Валентин Дишев, не са една и две, а неговата роля за откриване и популяризиране на млади автори (и не само) през последните двадесетина години е една от най-значимите в съвременната българска литература. Сега, от билото на 60-годишния му юбилей, можем да си дадем сметка, че тези усилия са оставили на по-заден план личното му творчество, което не заслужава такава съдба. Нека дни след отбелязването на неговия празник се опитаме поне малко да компенсираме тази несправедливост като се съберем на 19 май 2022 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4), за да бъдем с поезията му. В събитието ще участват проф. Михаил Неделчев и проф. Георги Каприев. Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Философия“ (1982 – 1987). Специализант и докторант по философия в СУ „Климент Охридски“ (1987 – 1990). От създаването му и до 1994 г. е заместник-главен редактор на списание „Критика и Хуманизъм“, главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“. Хоноруван асистент в катедра „Философия“ при „Философски факултет“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в катедра „Етнология и социология“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. до юни 2017 г. отново преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“). От ноември 2017 г. до май 2019 г. е главен редактор на издателство „Панорама“ (при Съюза на преводачите в България). Основател на ArsMedia – платформа с мултимедийно съдържание за вести и събития от литературния живот – 2015 г., основател на Издателство „Ars“ (2007 г.) и съосновател на Издателство Scribens и „Хралупата“ – бутик за думи, образи и смисъл“ (пространство за култура и дебат) през 2017 г. Инициатор и съосновател на „Национален литературен фестивал „Глоси“ (2007 г.) и „София ГлосиФест“ (2018 г.). Има 14 издадени книги, лауреат е на Национална награда за книга с поезия „Иван Николов“, 2017 г. (има още две номинации за наградата), на Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура, 2013 г. (има още 9 номинации за наградата), както и на още редица престижни отличия.

Столична библиотека отбелязва празника на българските библиотекари с Ден на отворените врати и безплатни читателски карти

Виж всички събития

Новини

19.05.2022

Посещение на културна делегация от Естония в Столична библиотека

На 18 май 2022 г. Столична библиотека беше посетена от представители на културни институти в Естония – Националната библиотека, Младежкия Център в Талин и музея в Каламия. Гостите се запознаха с възможностите на иновативната дигитална Тийн лаборатория и модерния Дигитален център. С интерес разгледаха новите пространства за четене в секторите с художествена, научна и научнопопулярна литература и богатите книжни колекции на Библиотеката на София. Те посетиха залите на Книжовно наследство, Корейския кът и бяха впечатлени от емблематичната лична библиотека на Константин Стоилов с нейните уникалните европейски издания. Това посещение може да постави началото на по-близки контакти между културните институти на двете страни.

19.05.2022

С творческа работилница на Стефан Вълдобрев приключи предварителният етап на проекта „Млада метафора: шампионат по поезия на софийските училища“

Актьорът, музикант, композитор, поет и филмов режисьор, автор на стихосбирката „Катапулт“ и „Книга за песните“, театрална музика и множество хитове, който носеше и китара, спонтанно и искрено сподели своя начин на съчетаване на поезията и музиката, както и трудностите, с които се е сблъсквал през годините по време на творческия процес. Стефан Вълдобрев посочи много примери, изсвири няколко песни, отговори на въпроси на бъдещите участници в шампионата и им даде полезни съвети за активиране на творческата енергия.След работилниците с Бойко Ламбовски (творческо писане) и Стефан Щерев (сценично представяне на текстове) срещата със Стефан Вълдобрев (съчетаване на поезия и музика) отбеляза края на първия етап на проекта „Млада метафора: шампионат по поезия на софийските училища“. През юни ще се проведат самите състезания като началото е с четвъртфиналните двубои на 7 и 8 юни в Американския център на Столична библиотека.

16.05.2022

Библиобусът на Столична библиотека на Пролетния Витоша фест

На 14 май 2022 г. Библиобусът и неговият екип участва за първи път в Пролетния Витоша фест по покана на организаторите – район „Витоша“ на Столична община в партньорство с Декатлон и Базар на изкуствата и творческите занаяти. На пешеходната зона пред Националния исторически музей в Бояна се представиха различни атрактивни културни инициативи. Там беше позициониран и Библиобусът на Столична библиотека. През този ден нашите нови читатели се увеличиха с още 50 деца, ученици и възрастни. Те се присъединиха към читателската общност на Библиотеката на София, като получиха безплатна едногодишна читателска карта и си избраха нови интересни книги за вкъщи от Библиобуса ни.

Виж всички новини

Нови издания

Географските ширини на копнежа

„Географските ширини на копнежа“ ни превежда през времена и светове, обитавани от разнолики и взаимосвързани герои: учен, изучаващ дърветата, и красивата му съпруга, която говори с тях; геолог, опитващ се да предотврати бъдещи войни, докато работи на ледник; двама осемдесетгодишни влюбени; суеверен диктатор и майка, опитваща се да освободи от затвора своя син революционер; чудовище, което търси човешка компания, и костенурка, която се превръща в лодка и после в жена; духът на един изпарил се океан и духовете на всичко живо и неживо на планетата. С изключително въображение и огромно стилистично майсторство Шубанги Суаруп преплита естественото със свръхестественото, земното с отвъдното, хвърляйки очарован поглед върху способността на човека да обича и неразбиваемата му връзка с природата.

Дървесна история

Пилот от американските военновъздушни сили във Виетнам е прострелян в небето и се спасява, като се приземява в бананово дърво. Един художник наследява фотографски портрети, правени в продължение на сто години, на все един и същи прокълнат кестен. Колежанка, любителка на веселия живот, получава токов удар в края на осемдесетте, умира и се връща към живот благодарение на същества от въздух и светлина. Учен с проблеми със слуха и говора открива, че дърветата общуват помежду си. Тези герои и петима други непознати се срещат в последна и жестока битка, за да спасят няколкото акра девствена гора, останали на американския континент.Ричард Пауърс обхваща тема, необятна като Вселената: природата и връзките ни с нея. Съдбите на главните герои се преплитат около първата и последна загадка в света: общуването между дърветата. В центъра на тази еко-фантастика със симфонични измерения е историята на една секвоя, застрашена от унищожение. Ричард Пауърс изследва екологичната драма и бавното ни удавяне в киберсвета и ни напомня, че без природата нашата култура не съществува, тя е тази, която предпазва душите ни от разруха. Награда „Уилям Дийн Хауърс“ В краткия списък за наградата „Ман Букър“ Повече от година в листата на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ Най-добра книга на годината на „Вашингтон Таймс“, „Опра Магазин“, „Нюзуик“, „Чикаго Трибюн“ и др. Отличие „Най-забележителна книга“ на „Ню Йорк Таймс“

Институтът "Тависток"

Институт „Тависток“ е популярното название на създадения през 1914 г. във Великобритания Отдел за военна пропаганда, който работи по време на Първата световна в сградата „Уелингтън Хаус“, намираща се на улица „Бъкингам Гейт“ в Уестминстър. Тази книга може да се разглежда като ръководство за борба срещу промиването на мозъци. Промиването на мозъци зависи от невежеството на жертвите. То е навсякъде около нас. Всички можем да усетим разпадането на нашите държави в контекста на всекидневните си лични преживявания. Това обаче не е ненадейно стечение на обстоятелствата. Не е случайност. Свидетели сме на планирано раздробяване на световната икономика от най-мощните хора в света. Книгата за института „Тависток“ се опитва да покаже, че заговорът е действителен; да посочи кой стои зад него, какви са крайните му дългосрочни цели и как ние, хората, можем да попречим да ни отведат в пъкъла. Ние се намираме на кръстопът. И от пътя, по който поемем, ще зависи дали през ХХІ в. ще живеем като национални държави от републикански тип, или като покорни, загубили човешки облик стада от роби, подкарани на заколение.

Метрополис

Историята на града всъщност е история на човешката цивилизация. Именитият изследовател Бен Уилсън ни повежда на запленяваща обиколка из плеяда известни и забравени градове, за да ни запознае с бляскавата хилядолетна история на градското съществуване и да ни разкрие как то е възпламенило искрата на най-великите човешки творения. Ще видим великите постижения на древния урбанизъм в Урук и Вавилон; зараждането на гражданското общество сред оживлението на атинската агора; разцвета на търговията през славните дни на космополитния Багдад; възникването на финансите в задушевната атмосфера на лондонските кафенета; бляскавия живот в Париж по време на Бел епок... Ще узнаем за утопичните видения за бъдещето сред небостъргачите на Ню Йорк или за превръщането на метрополиси като Шанхай и Сингапур в зелени оазиси. През хилядолетията градът е бил люлка на култура и цивилизация, на предприемачество и търговия, но също на престъпност и разврат, на политически интриги и икономически машинации. Днес, когато повече от половината население на планетата живее в градовете, космополитизмът на мегаполисите се сблъсква с нарастващ национализъм и антиглобализъм. На прага сме на нова епоха – на екологична катастрофа, пренаселеност, пандемии... От книгата на Бен Уилсън ще разберем не само как се раждат и умират градове и империи, но и каква е посоката на развитие на нашата цивилизация. Оцеляването ни като биологичен вид зависи от следващата глава на градската одисея, в която сме се впуснали преди хилядолетия

Пространства на мълчанието

Така става, че в живота ни се случват неща, които ни карат да погледнем света с други очи. Неприятен инцидент (счупване на долната челюст) ме обрече на мълчание в продължение на месец. И докато се лекувах, имах достатъчно време да остана сам със себе си и да мисля за значението и ролята на мълчанието в човешкия живот. Така се роди дневникът ми, който съставлява първата част от тази книга. Това съм аз – без маска и без грим, човек в разголеното състояние на болката си, обвит от мълчанието си, изпратено му сякаш за да осмисли свободата чрез невъзможността да я употреби. Темата за мълчанието е развита и във втората част, но посоката на погледа вече е обърната. Това е обратната перспектива, характерна за византийската и руската иконописна школа. Пресичането на линиите не става на хоризонта, а някъде извън реалното зрително поле. Сега не аз съм главният герой, а човечеството, за чиято съдба си поставям хиляди тревожещи ме въпроси. Третата част са размисли на психиатъра: до какво ще доведат „родилните мъки“ на съвременността ни? Човечеството е изправено пред прага на ново ужасяващо Средновековие: Ковид-19, глобализъм, нарастващ атеизъм, необратима дехуманизация, простмодернизъм... Като негова реакция обаче ще се роди неосъзнатата съпротива, която впоследствие ще помете света такъв, какъвто го познаваме днес. Но може би именно в отчаянието се крие надеждата – надеждата да надскочим себе си и да възкресим хуманността, която ни прави човеци...

Работилница за кукли

Работилница за кукли е дебютният роман на Елизабет Макнийл и разказва пленителна история за изкуството, маниакалността и чувството за притежание. Мястото е Лондон, годината – 1850. В Хайд Парк се строи павилионът за Голямото изложение и сред тълпата зрители на впечатляващата гледка се срещат двама души. За амбициозната млада художничка Айрис тази среща е мимолетна и тя забравя за нея само след миг, но за Сайлъс, който колекционира разни предмети, опиянен от необикновената им красота, срещата бележи ново начало в живота му. Когато художникът прерафаелит Луис Фрост моли Айрис да му позира, тя се съгласява, при условие, че той ще я научи да рисува. Изведнъж светът й започва да придобива по-широки измерения и да се превръща в територия на изкуството и любовта. Но след запознанството си с Айрис Сайлъс мисли само за едно и маниакалността му го тласка към все по-мрачни селения… „Забележителен роман… витален, ярък и интелигентен.“Сънди Таймс „Впечатляващо силен дебют; остроумна и четивна книга, изпъстрена на места с чудесна описателна проза.“Таймс „Основните теми, засегнати в този увлекателен роман, са творческият импулс, страстта и лишаването на жените от право на глас.“Експрес „Изумително смел първи роман, който те потапя дълбоко във времето и мястото на действието… поглъща те изцяло.“Иън Ранкин „Този невероятно интригуващ роман ще разтърси, развълнува и омагьоса читателите.“Буклист

Виж всички