Столична библиотека

Вижте още

Алманах със стихове на участниците в Третия ученически шампионат по поезия „Млада метафора 2025”

Вижте още

Дигиталната тийн лаборатория на Столична библиотека провежда курсове

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

Столична библиотека отбелязва 2 април – Международен ден на детската книга

През последните години отношението на децата към книгата се променя, четенето отново става любимо занимание и Библиотеката на София активно изпълнява своята важна роля на медиатор между книгата и малките читатели. Датата 2 април, която се отбелязва в целия свят като Международен ден на детската книга, е избрана неслучайно, защото това е рожденият ден на великия разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен. Столична библиотека традиционно отбелязва Международния ден на детската книга в Детския център на Столична библиотека, най-големият в България, който разполага с 67 хил. тома книги и има 18 хил. читатели деца, като през 2025 г. броят на малките читатели в нараснал с близо 6 хиляди. И тази година Столична библиотека кани всички деца, обичащи да четат, и техните родители, на 2 април от 10:00 ч. в най-магичното място „ПРИКАЗ-ландия“ в Детския център на Столична библиотека. В празничната програма са включени: 10:00 ч. – 11:00 ч. Арт ателие с художника Христо Кърджилов„Любим герой“ или „Любим злодей“ – защото всяка история има две страни! 11:00 ч. – 12:00 ч. Среща с очарователната Ирен Иванова и нейната книга „Бръмбълзиг и Бръмбълзаг: в града“.Работилница за значки с Ирен – подарък за всяко дете! 12:00 ч. – 13:00 ч. Тебеширено парти + караоке „Приказно кралство“ 13:00 ч. – 14:00 ч. Забавна викторина с КНИГОВИЩЕ (за деца над 7 год.) 14:00 ч. – 14:30 ч. Гостува ни „ТийнЛаб“: Canva уъркшоп за изработка корица на книга (над 12 год, до 6 деца в група) 14:00 ч. – 15:00 ч. Гостува ни Корейски кът в Столична библиотека с работилница за изработване на „Ханбок“ - корейска традиционна носия от хартия (над 7 год.) 15:00 ч. – 16:00 ч. Гостува ни „Американски център на Столична библиотека“с демонстрация на роботчета и пчелички за най-малките. 16:00 ч. – 16:30 ч.Гостува ни „ТийнЛаб“: Canva уъркшоп за изработка корица на книга (над 12 год, до 6 деца в група) 16:00 ч. – 17:00 ч Щафетно четене на приказки от Ханс Кристиан Андерсен 17:00 ч. Финал с танци, усмивки и много вълшебство! В празничния ден безплатни карти за библиотеката ще получат децата над 7 години. И в четирите филиала на библиотеката ще има празнични събития и подаръци за децата. Очакваме Ви на 2 април от 10:00 до 17:00 часа в Детския център на Столична библиотека да споделим заедно празника – Международния ден на детската книга!

Премиера на книгата „Българската психиатрия в огледалото на историята"

На 02 април 2026 от 18.00 ч. в зала „Вяра“ на Столична библиотека ще бъде представена монографията на доц. д-р Владимир Наков, дм „Българската психиатрия в огледалото на историята“ от доц. д-р Тотко Татьозов, дп и доц. д-р Галина Гончарова, дс. Книгата анализира генеалогията на кризата в психиатричното обслужване в България, като се използва комплексна методология, която съчетава подходи от историята на медицината, епидемиологията и социалната медицина. Вместо да представя историята на психиатрията като линеен прогрес, авторът разглежда развитието ѝ като поле на напрежения, прекъсвания и устойчиви противоречия. Анализът проследява историческите корени от края на XIX век, преминава през периода между двете световни войни и социалистическата епоха, до съвременното състояние на системата. В книгата са използвани множество източници: архиви на ключови психиатрични институции от Централния държавен архив и няколко регионални архива в страната, материали от Музея по история на медицината във Варна и лични архиви на изтъкнати специалисти като д-р Борис Бояджиев и проф. Кирил Миленков. Изследвани са още течения на вестник „Здравен фронт“, списание „Съвременна медицина“, както и академични издания като списанията „Бюлетин на НИНПН“ и „Неврология, психиатрия и неврохирургия“. Допълнително са проведени интервюта с ключови фигури от полето. Данните са анализирани и в светлината на проведено през 2023 г. мащабно проучване на психиатричната система, включващо посещения на почти всички психиатрични структури в страната. Това позволи изготвянето на доклад за „Анализ и оценка на потребностите от психичноздравни услуги в България“ въз основа на преки наблюдения и данни от практиката. Чрез този инструментариум изследването предлага реконструкция на базисната логика, която оформя съвременния институционален и културен пейзаж на психиатрията в България, проблематизирайки и дълбоките исторически причини за днешните конфликти и системни кризи.

147 години – София столица на България

Столична библиотека отбелязва празника с фотодокументална изложба „София – направете я красива, и нека тя е новата ни столица!“ Новата фотодокументална изложба от колекциите на Столична библиотека „София – направете я красива, и нека тя е новата ни столица!“, посветена на 147 години от обявяването на София за столица на България, ще бъде открита на 31 март т.г. от 11:00 часа в Мраморното фоайе на партера. Изложбата ще бъде представена от литературния историк и биограф на Стара София д-р Петър Величков. Слоганът на експозицията „София – направете я красива, и нека тя е новата ни столица!“ е цитат на видния български политик и дипломат Григор Начович. Постерите представят множество емблематични изгледи от София, снимки и информация за култови места и сгради, историята на създаване на герба на столицата. Експозицията проследява и сформирането на Столична голяма община с присъединяването през 1938 г. на близките до столицата села (Бояна, Княжево, Горна Баня, Надежда, Слатина, Драгалевци и Дървеница). В изложбата от колекциите на Библиотеката са включени книги с исторически материали за София като „София през вековете“ от Александра Монеджикова, първо издание (1946); „София през XIX век до свобождението на България“ от акад. Петър Динеков (1937); „Юбилеен сборник на Славянската беседа: 1880 – 1895“ (1895) от личната библиотека на д-р Константин Стоилов; „Нашата столица, нейното благоустройство и украсяване“ от д-р Асен Кермекчиев (1907); „София преди 50 години“ от Георги Каназирски-Верин (1947) с рисунки от Александър Божинов, както и юбилейни книги и сборници, посветени на София. Изложен е уникалният екземпляр от личната библиотека на д-р Константин Стоилов с Дневниците на Учредителното събрание в Търново от 1879 г., в които е публикувано заседанието от 22 март с обсъждането и избора на София за столица на България. Други издания са посветени на градоустройството: „Стара София. Първият регулационен план на София от 1879 год.“ от Радослав Михайлов (1941); „Изграждане на бъдеща голяма София: Какво предвижда планът Мусман“ (1938); статия от сп. „Сердика“ (1938) – „Извлечение из обяснителния доклад на проф. Мусман“. Акцент в изложбата е уникалният шарж „Кафене Цар Освободител“ (1935) на Александър Добринов от албума „Александър Добринов 1898-1958“, на който са изобразени 106 от най-изявените интелектуалци, посетители на „Сладкарница Цар Освободител“, център на литературния живот в столицата и известна като „Писателското кафене“, с легенда за означаване на всички 106 образи в шаржа. Представена е и тематичната поредица от стилните издания на Столична библиотека за столицата – „Моята София“, „Голямата София“, „Красивата София“ и „Любопитната София“. Част от представените книги могат да се прочетат на сайта на Столична библиотека в раздела „Из колекциите на библиотеката“. Изложбата „София – направете я красива, и нека тя е новата ни столица!“ може да се разгледа от 31 март до 8 април т.г.

В Деня на хумора и шегата Софийският фестивал на усмивките гостува в Столична библиоте

Софийският фестивал на усмивките/Sofia Smile Fest/ е проект на фондация „Имеон-Балкани“, посветен на Международния ден на хумора и шегата – 1 април. Фестивалът обединява изложби и артистични събития, които представят изкуството на карикатурата като език на разбирателство и позитивност. В програмата са включени постерна изложба карикатура на открито и хепънинг с рисуване на живо на шаржове и тематични карикатури на площад „Славейков“, международна изложба в сградата на Столична библиотека, „Балканска карикатура“ в театър „Сълза и смях“ и „Майстори на чешката карикатура“ в Чешкия културен център. Така фестивалът обединява открити и закрити градски пространства в общ маршрут, достъпен за всички жители и гости на столицата. От 1 до 15 април 2026 г. Столична библиотека ще се превърне в сцена на хумора, на която ще бъдат представени творби на едни от най-ярките европейски майстори на рисувания хумор. Изложбата събира разнообразни стилове, теми и гледни точки – от фино и интелигентно намигване към ежедневието до остри социални и политически послания. В тази изложба посетителите ще имат възможност да се потопят в свят, където линията е език, а хуморът – универсален мост между културите. Заповядайте да се усмихнем заедно, да открием нови гледни точки и да отпразнуваме силата на смеха – защото той винаги е бил най-краткият път между хората.

Виж всички събития

Новини

01.04.2026

Илеана Стоянова – поезията като въображаема сестра

В последния ден на март, в Литературния клуб на Столична библиотека гост в поредицата „Поет на месеца” беше Илеана Стоянова. На събитието, водено от Петър Чухов, присъстваха много поети и почитатели на поезията, а също и новият директор на Столична библиотека д-р Марчела Борисова. Вечерта премина в четене на стихове (от Илеана и поетесата Илиана Илиева), аналитично говорене (основно от поета и журналист Лъчезар Лозанов, но също, макар и по-накратко, и от издателката, поетесата Анна Боянова, и Илиана Илиева) и споменно-биографични отклонения. Жест към присъстващите бе възможността да се сдобият безплатно с екземпляр от най-новата стихосбирка на Илеана „Автопортрет с въображаема сестра” и мнозина се възползваха, като в добавка получиха и автограф. Снимки: Таня Милкинска и Марко Марков

27.03.2026

Хайри Хамдан представи новия си роман „Повикът на бездната“

На 25.03.2026 г. в Литературния клуб на Столична библиотека бе представен новият роман на Хайри Хамдан „Повикът на бездната“. От 80-те години на миналия век писателят живее и твори в България. Роден е на 2 януари 1962 г. в с. Дер Шараф, Западен бряг на река Йордан. Завършил е Техническия университет в София, специалност „Електроника и Автоматика“. Доктор по Съвременна арабска литература на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ от 2023 г. Работи като преводач и е заместник-председател на Съюза на преводачите в България. Хайри е един от най-активните участници в литературния живот на днешна България и голям популяризатор на българската литература в арабския свят. Носител е на множество награди и отличия за поезия и преводаческа дейност, както в България, така и в Саудитска Арабия, Египет и Палестина. Новият му роман е дванайсетата книга на български език. Водещи на събитието бяха Ана Цанкова и Христо Мухтанов. При представянето на книгата участие взе и дервишът Васил Тосев. Той е един от героите в романа, представен със собствето си име. Вечерта завърши с традиционния танц на дервишите Сема, изпълнен от Васил Тосев, единственият българин официално посветен за дервиш.

25.03.2026

ALL DIGITAL WEEKS 2026 в Столична библиотека

През месец март 2026 г. Американският център за пореден път се включи в общоевропейската кампания All Digital Weeks, предлагайки 4 инициативи, подкрепящи дигиталната трансформация. Деца и възрастни имаха възможността да се запознаят и изпробват триизмерно принтиране, виртуална реалност и управление на роботи. Повечето от участниците в събитията се срещнаха за първи път с 3D и VR технологиите, останаха изключително доволни от преживяването, което Библиотеката им предостави, и изразиха желание за повече подобни инициативи.

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички