Столична библиотека

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

Алманах със стихове на участниците в Третия ученически шампионат по поезия „Млада метафора 2025”

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

Столична библиотека представя за първи път в България корейската театрална трупа „Hahoe byeolsingut Talnori Mask Dance”

На 11 юли 2026 г.(събота) от 18 часа на пл. Славейков, пред Библиотеката на София, за първи път в България ще изнесе свое представление корейската театрална трупа „Hahoe byeolsingut Talnori Mask Dance” в партньорство с Корейския кът на Столична библиотека. Корейският ритуален танц с маски, въз основа на който е изграден спектакъла на артистите от Корея, е обявен за национално нематериално културно наследство през 1980 г. и регистриран в недвижимото културно наследство на ЮНЕСКО през 2022 г. Със своите над 4500 представления досега и над 3,5 млн. зрители в страната и чужбина, трупата се радва на изключителна популярност. Ръководител на 40-членния ансамбъл е господин Ким О-джун. Историята на ансамбъла започва с основаването на Изследователското дружество за театър с маски „Hahoe“ в Андон през 1973 г. и последвалото проучване на материали, свързани с този вид представления и възстано-вяване на древната традиция. Първите си представления трупата изнася в периода 1976-1977 г. и оттогава участва на най-значимите културни форуми в Азия, в програмата на Олимпийските игри в Сеул през 1988, Световното първенство по футбол в Корея и Япония през 2002 г. и пред личности като президент Дж. Буш и кралица Елизабет II, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, президентите на Р Корея Но Му-хьон и Мун Дже-ин. Фолклорните игри отразяват социалната обстановка на своето време. „Хахое Бьолсингут Талнори“ драматично изразява отношенията между управляващия слой янбан и подчинения народ чрез разобличаването на лицемерието на висшата класа, като същевременно критикува упадъка на будизма и религията и чрез сатира показва трудностите в живота на обикновените хора. „Бьолшингут Талнори“ е своеобразен социален отдушник и свободен израз на потиснатите си емоции за обикновените корейци. Предвид строгата обществена йерархия в миналото и забраната да се критикуват висшестоящите касти на аристокрацията, учените и военните, представленията на талнори са били възможни само с мълчаливото съгласие и финансовата подкрепа на самите янбани, тъй като последните виждат в народните театрални изяви не само начин да се уталожат конфликтите и да се поддържа хармония, но и да се укрепи социалната структура. „Хахое Бьолшингут Талнори“ възниква в средата на династията Корьо (ок. 1200 г. н.е.) и се провежда за благословия на селото и богата реколта, но, за разлика от ежегодния фестивал, имал определена периодичност (на всеки 10 или 5 години или при предсказание). Жителите на селото също участвали в танца с маски. Представлението се състояло от общо десет действия, а за публиката са били предназначени следните шест: I действие – Мудонт маданг (Танц на шамана) Невестата, почитана като въплъщение на божество, което пази селото, се появява яздейки върху и след това напуска. Вярва се, че този танц умилостивява и забавлява божеството, пазител на селото, като по този начин предпазва селото и му носи добра реколта и благоденствие. Танцът на духа-пазител на селото върху раменете на шамана е израз на искрената вяра в божеството. II действие - Джуджи маданг – (Танц на лъва) На сцената излиза двойка монаси с червени кърпи върху главите, започват да се борят и се превъплъщават в лъв и лъвица – символ на плодородието. Червеният цвят на кърпите отблъсква злите сили и има пречистващи функции. III действие - Бакьонг маданг - (Танц на месаря) На сцената се появява месар с брадва и нож, за да заколи крава. След енергичен танц и силно впечатляващо изражение, месарят изважда сърцето като междувременно се шегува с публиката. Сцената е сатира на представата за авторитет на управляващата класа. IV действие – Халми маданг (Танц на бабата) – На сцената се появява възрастна жена вързана на кръста торбичка, която маха с парче лен и пее тъжна песен за радостите и тегобите на бедните хора. Сцената предава на публиката истинските чувства на обикновени хора в традиционното общество.

Български автори в англоезично тяло

На 7 юли 2026 г. (вторник) от 18:00 ч. в Столична Библиотека, етаж 3, Зона за четене и срещи, ще бъде представен българският брой на B O D Y Literary Magazine, в който са включени авторите Яница Радева, Нинко Кирилов, Димана Йорданова, Пейчо Кънев, Надя Радулова, Стефан Икога, Мариян Крачунов, Катерина Стойкова, Адела Миролевска, Силвия Чолева, Момчил Миланов, Калоян Игнатовски, Стефан Иванов, Анастасия Стоева, Кристин Димитрова, Оля Стоянова, Белослава Димитрова, Петър Чухов, Йорданка Белева, Евгения Динева и Том Филипс. В събитието ще вземат участие гост-редакторът на броя, американският поет Клинт Маргрейв, както и някои от авторите и преводачите. Заповядайте!

Кой ще спечели „Млада метафора. Извън матрицата: четвърти шампионат по поезия на софийските училища“?

На 30 юни 2026 г. (сряда) от 11 ч. на площад „Славейков“ 4 пред Столична библиотека ще се проведе финалът на „Млада метафора. Извън матрицата: четвърти шампионат по поезия на софийските училища”, проект, финансиран от Столична община, който е част от Календара на културните събития за 2026 г., раздел „Събития на Столична община“. На него ще се срещнат отборите на 2 АЕГ „Томас Джеферсън“, Отбор 1 с треньор Андриана Пашова и ментор Кристин Димитрова и 22. СЕУ „Г. С. Раковски“ с треньор Мариета Николова и ментор също Кристин Димитрова. Жури ще бъдат поетите Мирела Иванова, проф. Пламен Дойнов, д.н., ректор на НБУ и проф. дфн Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии към СУ „Св. Климент Охридски. Ще бъде връчена и награда за индивидуален победител, излъчена от участниците на всички журита до финала на шампионата, които включваха поетите доц. д-р Иван Христов от Института за литература към БАН, Виолета Кунева, Екатерина Григорова, Нинко Кирилов, Оля Стоянова, Радослав Чичев, Здравка Шейретова, както и директора на Столична библиотека д-р Марчела Борисова и Таня Милкинска от организационния екип на библиотеката. За празничното настроение на финала ще се погрижат музикантите Георги Арсов (китара, вокал), бивш фронтмен на група „Атлас“ и Иван Бороджиев (саксофон). Водещ ще бъде поетът Петър Чухов, ръководител на Литературния клуб на Столична библиотека и един от организаторите на шампионата. „Млада метафора. Извън матрицата: четвърти шампионат по поезия на софийските училища” използва успешния формат на проектите „Млада метафора: шампионат по поезия на софийските училища“, „Млада метафора: Презареждане – втори шампионат по поезия на софийските училища“ и „Млада метафора. Словото в действие: трети шампионат по поезия на софийските училища“, финансирани от СП „Култура“ (2022, 2023 и 2025 г.) и включващи поетични отборни състезания, предшествани от участие на учениците в специализирани работилници за писане на поезия, рецитиране и представяне пред публика. Досега в 4 те шампионата са се представили 48 отбора с 144 участника от различни софийски училища. Съдии и ментори в състезанията са били утвърдени български поети и литератори като Георги Господинов, проф. Михаил Неделчев, проф. Пламен Дойнов, проф. Амелия Личева, доц. Йордан Ефтимов, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова, Аксиния Михайлова, Иван Ланджев, Кристин Димитрова, доц. Иван Христов и др. Издадените поетични антологии с най-добрите творби на участниците в първия и третия шампионат „Изгреви над светофара“ и „Писма от изгрева“ бяха посрещнати с голям интерес от софийските ученици и младите фенове на поезията, както и в професионалните литературни среди. Да припомним, че отборите, които участваха в последния формат „Млада метафора. Извън матрицата: четвърти шампионат по поезия на софийските училища”, преди състезанията преминаха през поетически работилници, водени от поетите Бойко Ламбовски и Кристин Димитрова. А след завършването на шампионата започва работата върху сборника със стихове на всички участници, който се очаква да излезе през есента. Победителите пък ще се включат в Международния поетически фестивал „Софийските метафори“, както и в популярния формат „Актьори срещу поети“.

Спортни игри и танци с Nintendo Switch в Американския център

През месец юни предлагаме на нашите читатели да се позабавляват, заедно с нашия стажант от програмата YES Николай Градинаров, със спортни видеоигри. Nintendo Switch обединява новите технологии, предоставени под формата на видео игра, с физическите упражнения. Играчите са стимулирани да се движат, за да се справят по-добре в конкретното упражнение, и да победят другите играчи. Налични са различни спортни занимания – футбол, волейбол, тенис, боулинг, федербал, както и танци.Игрите са подходящи за възраст 12+.Местата са ограничени и затова предварителното записване на имейл americancorner@libsofia.bg е задължително.

Виж всички събития

Новини

08.07.2026

Български поети на английски, представени в Столична библиотека

На 7 юли 2026 г. в Литературния клуб на Столична Библиотека, Етаж 3, Зона за четене и срещи, беше представен българският брой на B O D Y Literary Magazine, в който са включени авторите Яница Радева, Нинко Кирилов, Димана Йорданова, Пейчо Кънев, Надя Радулова, Стефан Икога, Мариян Крачунов, Катерина Стойкова, Адела Миролевска, Силвия Чолева, Момчил Миланов, Калоян Игнатовски, Стефан Иванов, Анастасия Стоева, Кристин Димитрова, Оля Стоянова, Белослава Димитрова, Петър Чухов, Йорданка Белева, Евгения Динева и Том Филипс. Събитието беше открито от Петър Чухов, ръководител на Литературния клуб на библиотеката, който предаде и поздравите на директора д-р Марчела Борисова към участниците, а после даде думата на гост-редактора на броя, американският поет Клинт Маргрейв. Той разказа за своята работа по съставянето на броя, след което започна да кани присъстващите автори и техните преводачи да прочетат част от своите творби, включени в изданието. Накрая Клинт също се представи като поет с едно свое стихотворение в оригинал и в превод на български. Изводът от тази среща беше, че с увеличаването на броя на преводачите от български на английски видимостта на българските поети в англоезичния свят също се увеличава и така значението на съвременната българска поезия в световен мащаб нараства. Снимки: Столична библиотека.

30.06.2026

Отборът на 22. СЕУ „Г. С. Раковски“ спечели „Млада метафора. Извън матрицата: четвърти шампионат по поезия на софийските училища”

На 30 юни 2026 г. на площад „Славейков“ 4 пред централния вход на Столична библиотека се проведе финалът на „Млада метафора. Извън матрицата: четвърти шампионат по поезия на софийските училища”, проект, финансиран от Столична община, който е част от Календара на културните събития за 2026 г. След оспорвана битка между отборите на 2. АЕГ „Томас Джеферсън“, Отбор 1 с треньор Андриана Пашова и ментор Кристин Димитрова и 22. СЕУ „Г. С. Раковски“ с треньор Мариета Николова и ментор също Кристин Димитрова, журито, което включваше поетите проф. Пламен Дойнов, д.н., ректор на Нов български университет, проф. дфн Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии към СУ „Св. Климент Охридски и Мирела Иванова, определи за победител съставения от три деветокласнички – Леа Митова, Елена Кирова и Инна Митева – отбор на 22. СЕУ. Борис Досев от отбора на 2. АЕГ спечели наградата за индивидуален победител, излъчена от участниците на всички журита до финала на шампионата, които включваха поетите доц. д-р Иван Христов от Института за литература към БАН, Виолета Кунева, Екатерина Григорова, Нинко Кирилов, Оля Стоянова, Радослав Чичев, Здравка Шейретова, както и директора на Столична библиотека д-р Марчела Борисова и Таня Милкинска от организационния екип на библиотеката. Негови подгласници станаха Симона Бабурова, също от отбора финалист на 2. АЕГ и Матей Бешенджиев от 105. СУ „Атанас Далчев“. За най-добър ментор заслужено бе определена Кристин Димитрова, която подготвяше за състезанието и двата отбора финалисти, а за най-добър треньор – Мариета Николова, преподавателят, събрал около себе си отбора на победителите от 22. СЕУ. Събитието, което започна с поздравление от директора на Столична библиотека д-р Марчела Борисова, се водеше от поета Петър Чухов, ръководител на Литературния клуб на библиотеката и един от организаторите на шампионата, а с музикални интермедии между стиховете се включиха Георги Арсов (китара, вокал), бивш фронтмен на група „Атлас“ и Иван Бороджиев (саксофон). Сред официалните гости бяха Деница Сачева, народен представител, Ирина Дакова, заместник-кмет на Столична община, направление „Култура и туризъм“, проф. Вили Лилков, заместник-председател на Столичен общински съвет, Трайчо Трайков, кмет на район Средец, представители на РУО София-град, както и много известни писатели и поети. Страстите около състезанията вече отминаха, но сега започва работата върху сборника със стихове на всички участници, който се очаква да излезе през есента. Победителите пък ще се включат в Международния поетически фестивал „Софийските метафори”, в популярния формат „Актьори срещу поети”, както и в инициативата „Зелени библиотеки 2026“ на Столична библиотека. Снимки: Таня Милкинска, Георги Бобев и Бисер Янков.

29.06.2026

„Столична библиотека – център на книжовната памет за традиции и обичаи в София и областта"

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички