Столична библиотека

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

Първи в България конкурс за поезия, създадена с помощта на ИИ – награждаване и представяне на стихосбирка

На 4 февруари 2026 г. (сряда) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека ще се състои награждаването на победителите в конкурса Apollo ex machina, организиран от Дигитални истории и Scribens. Участваха 115 автори с 248 произведения, създадени с помощта на изкуствен интелект, а в журито бяха поетите Бойко Ламбовски, Петър Чухов, Виолета Кунева и Георги Гаврилов, както и създателя на Дигитални истории Георги Караманев. ИИ жури също определи своите фаворити. Ще чуем стиховете на отличените, впечатленията на журито, ще поговорим за поезия и изкуствен интелект. Присъстващите ще имат възможността да си купят издадената от Scribens стихосбирка с най-добрите творби, както и онези, които са показателни за общата картина на конкурса. Заповядайте!

Нов дигитален клуб в Столична библиотека

На 29 януари от 15 часа в Столична библиотека се открива нов Дигитален клуб по проект „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“. Проектът, спечелен от Столична библиотека, по процедура „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“ на ОП „Национален план за възстановяване и устойчивост“, е на стойност 52 хил. лв. Изграждането на Дигиталния клуб осигурява модерна и достъпна среда, в която гражданите ще могат да се възползват от електронни услуги, да развиват дигитални умения и да участват активно в процеса на учене през целия живот. Инициативата е насочена към създаване на достъпна и мотивираща среда за обучение, подобряване на социалното приобщаване чрез предоставяне на равни възможности за участие в дигитални образователни инициативи, като се предоставя условия за придобиване на цифрови умения от различни групи – вкл. лица в неравностойно положение, хора от уязвими общности и възрастни граждани с ограничен достъп до технологии. Дигиталният клуб ще изпълнява функцията на точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, разположени на различни платформи за електронно обучение, достъп до онлайн обучения и самообучение. В клуба ще работи обучен наставник, които ще подпомага потребителите в използването на електронни платформи и ресурси за обучение. Срокът за изпълнение на проекта е 30.06.2027 г. Дигиталният клуб в Столична библиотека разполага със 7 персонализирани работни места с модерни компютри с монитори, аудио и видео връзка, мултимедийна техника, които са ориентирани към енергийна ефективност и опазване на околната среда, както и високоскоростен интернет от А1 с гарантирана скорост 100 mbps. За работа с платформата са обучени млади квалифицирани наставници, които ще подпомагат потребителите в клуба. Входът в клуба е свободен.

Премиера на новия роман на Стефан Титков Иванов в Столична библиотека

На 29 януари 2026 г., четвъртък, от 18:00 ч. в Американския център ще се състои премиерата на новия роман на Стефан Титков Иванов „И избави нас от лукавия“. Книгата ще бъде представена от Николай Тодоров от издателство „Българи“, проф. д-р Милена Стефанова – университетски преподавател и бивш заместник-ректор на Софийския университет, и Емилия Цанкова – писател и театрален режисьор. Д-р Стефан Иванов е чест гост и партньор в много инициативи на Столична библиотека и беше отличен от читателите на библиотеката през 2024 г. като един от тримата най-четени автори на нонфикшън литература.Желаещите ще могат да получат книга с автограф от автора веднага след премиерата.

Стефан Иванов – поет на януари в Столична библиотека

Новият сезон на поредицата „Поет на месеца” започва на 26 януари 2026 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека с гостуването на един самобитен автор, който е и сред най-активните и търсещи личности в областта на културата. Ще имаме удоволствието да видим Стефан Иванов в разговор със свои близки по дух колеги, поетите Силвия Чолева и Иван Димитров, всеки от които също се занимава с множество други дейности за популяризиране на съвременната българска литература и култура. А стиховете на Стефан ще чете актьорът Станислав Кертиков. Стефан Иванов (1986, София) е доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на стихосбирките „4 секунди лилаво“ (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“ (2004), „Списъци“ (2009), „Навътре“ (2014) и „Без мен“ (2024) и на диалогичното издание „Разговори с Маргарита Младенова“ (2024). „Списъци“ е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. „Без мен“ е номинирана за награда „Перото“. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. Пиесата „Нечовек“ е номинирана за „Аскеер“ (2025). Носител на награда „Хр. Г. Данов“ (2025) за принос в представянето на българската книга. Драматург на Театрална работилница „Сфумато“. Изпълнителен директор на фестивал „Малък сезон“ от 2018 г. През 2017 г. пиесата „Същият ден“ е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм „Задачи за деня“, по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за „Оскар“. Съосновател на издателство „Кота 0“. Член на изпълнителния съвет на UTE (Union des Théâtres de l'Europe). Води колонка за литературна критика „На второ четене“ в сайта „Тоест“. От 2002 г. е публикувал многобройни материали в множество медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, сръбски и други езици. Блогът му е на http://siv.sofiascape.com/. Снимка Яна Лозева

Виж всички събития

Новини

29.01.2026

Единадесет години заедно

Столична библиотека отново събра най- авторитетните български автори и най - активните си читатели на церемонията по връчването на единадесетите награди на Столична библиотека Писател на годината & Читател на годината – 2025. Водещият на събитието поетът и наш колега Петър Чухов се обърна към присъстващите с думите: „наградите на Столична библиотека са важни, заради осъществената връзка между читатели и писатели“, „…като днешното събитие всъщност е една от многото инициативи, които изминаха през последните 11 години, инициативи, които се дължат изцяло на управлението на директора на Столична библиотека Юлия Цинзова". Директорът на Библиотеката Юлия Цинзова сподели, че „кампаниите, дейностите и въобще самата идея библиотеката да се развива и да е място за читатели, писатели, художници, музиканти ме карат да се гордея с моите колеги. Ние в Столична библиотека направихме една общност". А в обръщението си към публиката поетът Иван Ланджев и лауреат на предишни издания на „Годишните награди“ изтъкна, че „места като Столична библиотека са места на смисъла и аз се чувствам не просто привилегирован, … а в някакъв смисъл се чувствам окрилен, че не всичко е загубено". Повечето от емблематичните автори, лауреати на „Годишни награди 2025“ на Столична библиотека, присъстваха лично на церемонията и получиха статуетките и наградите си. Те споделиха искрени думи на благодарност и съпричастност към каузата и мисията на Библиотеката и специално към директора й Юлия Цинзова и отправиха силни духовни послания към публиката и читателите си. Сред тях бяха: Захари Карабашлиев (Писател на годината), Георги Господинов (Най-четен автор на книга „Градинарят и смъртта“), Най-четен автор на художествена литература – Виктория Бешлийска с подгласници Владимир Зарев и Радослав Бимбалов; Най-четен автор на фентъзи – Васил Попов; Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература – д-р Александър Стоянов с подгласници Стойчо Керев и Румяна Николова; Най-четен поет – Амелия Личева с подгласници Мирела Иванова и Атанас Капралов; Най-четени автори на книги за София Здравко Петров, а Виктор Топалов бе представен от редактора Савина Николова. Тук бяха и най четеният автор на детска литература – Александра Георгиева с подгласник Радостина Николова. В категорията „Медии“ наградите си получиха: за БНТ - водещата на предаването „Библиотеката“ Анна Ангелова, за БТА - Антоанета Маркова, директор на дирекция ,,ЛИК“, за програма „Хоризонт“ – журналистката Евелина Стоянова, за bTV – репортерът Алекс Донев. Най-активните читатели на Библиотеката - Илиян Манов (читател на 2025 г.), 9 годишната Цветозара Павлова, най четящото семейство Петкови с децата им, най-четящите студенти –група студенти от Софийския университет, 17 годишната ученичка Магдалена Рахнева получиха награди ваучери за книги и луксозни издания. Известни публични личности и изтъкнати творци като Здравка Евтимова, проф. Цочо Бояджиев, Георги Константинов, Ваня Тагарева, зам.председател на СОС, Трайчо Трайков, кмет на район Средец, Тони Николов, Деян Енев, доц. Елка Трайкова, проф. Анна Кръстева, Петя Господинова (председател на Асоциация „Българска книга“), Райна Манджукова (изпълнителен директор на ИА за българите в чужбина), доц. Георги Лозанов, Светлозар Желев, Анжела Димчева връчваха отличията и наградите на лауреатите и най активните читатели.

28.01.2026

Стефан Иванов – поезия между ежедневието и ерудицията

На 26 януари 2026 г. в Литературния клуб на Столична библиотека бе открит новият сезон на поредицата „Поет на месеца” с гост Стефан Иванов. С помощта на колегите му по перо, но също и негови приятели и близки сподвижници в голяма част от творческите му изяви, Силвия Чолева и Иван Димитров, бе изграден един многоизмерен, интересен образ – от ежедневните чудатости на Стефан до задълбочените му познания и висок вкус в различни области на културата. Актьорът Станислав Кертиков също се включи със свои наблюдения върху личността на госта, както и с рецитиране на избрани стихове от най-новата му книга „Без мен”. Накрая, както обикновено, публиката имаше възможност да зададе въпроси и да си вземе автографи. Снимки Виолета Кунева и Мария Гетова.

08.01.2026

Срещи с Япония през обектива на Симона Халачева

Симона Халачева представи в Столична библиотека оригиналната си фотографска изложба „Arigatō, Nihon/Благодаря ти, Япония!“. На откриването на експозицията присъства посланикът на Япония в България Н. Пр. Суми Чикахиса и директорът на Столична библиотека г-жа Юлия Цинзова, като двамата проведоха среща, на която обсъдиха нови аспекти на дълготрайните партньорски отношения между посолството на Япония в България, японски културни институции и Столична библиотека. Експозицията с уникалните фотоси може да бъде разгледана в галерия „София“ до 17 януари т.г. В рамките на изложбата ще се проведат и творчески работилници, организирани с участието на Японския културен център „Кокоро“, които допълват преживяването и разширяват диалога с японската култура.

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички