Автор: Габор Мате
- Издателство: Кибеа
- /
- Година: 2024
- Каталог: Линк
За автора
Един от най-големите изследователи на зависимостта представя задълбочените си анализи и открития, плод на десетилетна работа с пациенти, за да промени из основи представите ни за човешкото развитие.
ГАБОР МАТЕ предприема холистичен, състрадателен подход към зависимостта във всичките є проявления – алкохол, наркотици, секс, пари, хазарт и много други, понякога съвсем социално приемливи модели на поведение, и ясно показва, че тя не е тясно ограничено явление, засягащо малцина, а спектър, проникващ във всички сфери на обществото. Зависимостта не е медицинско състояние, а следствие от сложното взаимодействие на личната история, емоционалното развитие
и мозъчната химия. В СВЕТА НА ГЛАДНИТЕ ДУХОВЕ филтрира най-съвременните изследвания от целия свят, за да покаже, че най-важният ключ към изцелението е разбирането. Съчетаваща лични истории, научни съждения и трезви препоръки, книгата е увлекателно и задължително четиво, способно да промени възгледите ви за себе си, за другите и за света.
За книгата
"Не знам дали тази книга може да помогне на всички зависими. Знам обаче, че за първи път чух името на Габор Мате преди години от човек, който каза, че е спасила живота му. Знам и още нещо: тя не е само за зависимите.
Също като другите книги на Габор Мате, тя е за всички нас. Заставя ни
да се вгледаме в себе си, да се замислим над моделите, които владеят живота ни и които неволно предаваме нататък; подтиква ни да изцелим травмите си, вместо да позволяваме да се разрастват и да се възпроизвеждат. Безмилостно приковава погледа към зеещите рани у нас и навсякъде край нас. Защото зависимите – със своята болезнена чувствителност, всъщност сочат дефицитите на цялото ни общество. Оголват грозното му лицемерие – от ежедневното отношение до безобразията на прословутата война с наркотиците. Показват безпътицата на все по-материалния, беден на устойчиви ценности и духовност живот, в който тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме, както бе казал Паскал. (Ирина Манушева, преводач)
