Лъчезар Лозанов – поет на февруари в Столична библиотека
На 24 февруари (вторник) в 18:30 ч. Литературният клуб на Столична библиотека ще посрещне един силно нетрадиционен поет и изследовател на поезията, организатор на литературни групи, вдъхновител на пърформанси и други провокативни събития. Лъчезар Лозанов ще разкрие спецификите на своята поетика в разговор с Оля Стоянова, негови стихове ще чете актрисата Цвети Лозанова, а с музикални изпълнения ще се включи Веселина Лозанова. Модератор – Петър Чухов.
Лъчезар Лозанов e роден през 1953 г. в София. Завършил българска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1975 г. и журналистика (семестриално) през 1984 г. Работил като репортер в радиото („Предаване за столицата“, 1978 – 1979 г.), след това в агенция „София прес“ (1979) и във вестници (комбинатски на ЗММ – „Машиностроител“, 1980 – 88, „Надежда“ – Коларовски район, 1988 – 91; „Бизнесмен“ на Бизнес блок, 1990 – 92), редактор във Военния отдел във в. “Българска армия” (1992 до юли 2019, от 2023 – досега) и на част от културните му страници. Бил е и учител по български език и литература 1975 –1978 г.
Печатал е стихове в сп. „Родна реч” и вестниците „Студентска трибуна”, „Литературен фронт”, „Литературен форум”, „Ден”, „Литературен вестник”, “Сега” и “Капитал”, в списанията “Септември”, “Пламък”, “Младеж”, ”Страница”, ”Факел”, „Съвременник” (там и проза), НО, в алманаха „Море”, „Гранта” във вестника и списанията на СМЧ “Аудитория”. Също и в електронните сайтове Литернет, Факел, Public Republic, NotaBene, GrosniPelikani, в Spirt&Spirit – ArtLIVE, Тетрадката и др.
През 1999 г. е сред създателите на групата за ъндърграунд литература „Рамбо 13” и участник в нейните изяви до 2011 г. Представата си за модерна поезия е изложил в „Стихът: пеперудата е свободна” (“Литературен вестник”, бр.34 от 1999 г. и Литернет *), където е развита идеята за резонанс между ритмическите особености на стиха и биоритмите на човека посредством математическите пропорции на златното сечение. Автор и редактор е на първия брой на литературния вестник “Аудитория”, май 2000 г. и на част от първите няколко броя на едноименното списание. Доста след разпадането на групата през 2011 г. участва в друго лит обединение – „Нова асоциална поезия“, в чието електронно списание има публикации.
Публикации на испански в литературния сайт „http://xn--josdepapel-dvi.com/”, в тематичния блог за аржентинска литература („De caminantes y caminos") и на арабски.
Издал е 6 книги: „Скъсай опаковката”, 1995 г., самиздат; „Звярът”, 1999 г., издателство „Графити”; „Иго” (2002) и „Болничен лист” (2015) в ИК „Жанет 45”; в ИК „Пергамент” стихосбирката „Стъкларии” (2016) и „Кожата на света“ ИК ATL-50 ООД (2021). Предстои неиздадена – „Твърдата течност на душата“.
Литературни награди от конкурси в Поморие („Яворови дни“ 2001, втора), в Казанлък (през 2001 трета, а 2014 – първа), Варна (втора), Добрич и др. Две номинации в конкурса „Христо Фотев”, Бургас през 2016 и 2017 г. Член на българския П.Е.Н център и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Носител на международната награда (трета) от конкурса на Лигата за най-добра книга през 2021/22 г.
