Книжовно наследство

Зимни празници

21.11.2014
Зимни празници

Традиции в празнуването, прочетени в старите книги

 

Обичаите са важен аспект от облика на всеки етнос. Те се предават ревностно от поколение на поколение и стават неотделима част от самоличността на един народ.

 

Българските народни обичаи преминават през много трудности и изпитания – войни, въстания, робство. Някои от тях успяват да се запазят и до днес, друга част се загубват завинаги. Но тези, които остават, показват колко богата и разноцветна е народната ни култура. Те са първоизточникът,от който произтича цялата културна традиция на българския народ.

 

Обичаите ни са разнообразни и специфични, постоянно повтарящи се действия на народа, свързани с почитането на Бога, свети мъченици, национални герои, здравето на хората, природата, гонене на зли духове и т.н. Хората от поколения предават устно историите, свързани с тях, като по този начин запазват националната култура и наследство. С изучаването на българските обичаи можем да реконструираме част от миналото си и да се доближим до своите древни корени.

В тази рубрика ще представим народните обичаи, обреди и празници от зимния и пролетния цикъл. Ще споделим с вас какво сме прочели в старите книги и ще ви разкажем как са празнували нашите баби и дядовци.

 

 

  30.XI. АНДРЕЕВДЕН

 

В народния календар на българите денят на Св. апостол Андрей поставя началото на зимния цикъл празници. Наричат празника Андреевден и още „Едрей”, „Едринден”, „Дрейювден”. Според народните астрономически познания тогава денят започва да нараства за сметка на нощта. Казват, че „Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи”. Народът ни вярвал, че на „Едрей всичко наедрява, защото денят нараства колкото едно просено или синапово зърно”. Съществува и поверие, че денят наедрява толкова, колкото е „скокът на петел на праг”. Тези представи са в основата на обредите, типични за празника, с които се цели да се осигури плодородие през следващата година. В навечерието на празника или рано сутринта на самия ден стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, леща, боб. „Надуването”, наедряването на зърната в народната етимология се свързва с „наедряването” на различните култури и с плодородието изобщо. На сутринта на всички в къщата раздават да хапнат от това вариво, слагат от него и в храната на добитъка и на кокошките, за да е голям приплодът им. Хвърлят по малко от сварените зърна нагоре в комина на огнището с пожелание посевите да растат високи и да наедряват. Казва се: „Царевиците над стрехите, пшениците под стрехите!”. В изяждането на варивото задължително участват младите невести и децата, за да „наедреят” – т.е. да забременеят жените и да пораснат децата. На този ден чистят и жито, което ще отнесат на воденицата, за да наедрява житото и да има повече брашно. Стопанките приготвят прясна пита от всички видове брашно или колаче с издълбана в средата дупка, която запълват с просо. На съседите дават малко от варивото и питата „за здраве” и с пожелание да наедрява всичко, що се сее и сади. Позната е и обратната практика – да не се раздава извън дома, за да не се „изнесе” берекетът от къщата.

 

На Андреевден всеки гледа да захване някаква нова работа, за да е спорна. Рибарите по южното Черноморие почитат Св. Андрей, заедно със Св. Никола, като покровител на морските бури.

 

Деня на Св. Андрей българите почитат и за предпазване от мечки и затова го наричат още „Мечкин ден”. Тази представа е свързана с народната приказка за светеца и мечката. Някога Св. Андрей живеел самотно в гората като отшелник и обработвал с вола си малка нивичка. Но една мечка нападнала и изяла добичето. Св. Андрей заловил мечката, впрегнал я в ралото и така изорал нивата си. После яхнал дивия звяр и слязъл в близкия манастир. Поради това в народните представи Св. Андрей се приема като покровител на мечките.

 

С тази представа са свързани интересни народни обреди. Рано сутринта на празника, още преди да се е показало слънцето, най-възрастната жена в къщата взима шепа варена царевица или боб, хвърля ги нагоре в комина на огнището и казва: „На ти мечко, варен кукуруз, за да не ядеш суровия, да не ядеш човеците и стоката!”. Оставят на вратите нанизана на канап варена царевица. В четирите ъгли на къщата поставят зърна и казват: „На ти, мечко, за душата!”. На празничната трапеза на Андреевден традицията повелява да има царевични зърна, жито, нахут, фасул, пита. Гости посрещат именниците Андрей и Андрея.

 

                   

 

И още нещо интересно: в София се намира единственият в България храм, носещ името на първозвания Христов апостол. Той е построен през 1926 г. в памет и прослава на героичните български войници, участвали в Руско-турската освободителна война, в Сръбско-българската война и Македоно-одринското опълчение.

 

 

 

«
Всички