Местна история

Храмът на Книжовността

23.10.2014
Храмът на Книжовността

От пл. ‘’Славейков’’ 9 до пл. ‘’Славейков’’ 4 днес са само няколко крачки, но извървеният от Столична библиотека ход на обогатяване и съхраняване между тези две точки достигна 86-тата си годишнина.

 

Този ход продължава да създава връзка между хората и информацията в един бързо променящ се свят. Днес библиотеката посреща своя рожден ден с над 30 000 читатели и фонд от 1 000 000 библиотечни единици, както и с иновативна платформа, позволяваща достъп до предлаганите ресурси през настолни и мобилни устройства, която я прави още по-достъпна и удобна за своите читатели. Библиотеката на един ‘’клик’’ разстояние е възможна с новата мобилна версия на Столична библиотека.

Първите стъпки на Храма на Книжовността са описани от Димитър Мишев, според когото първото писмено свидетелство за Софийската общинска библиотека е от 1897 г.

 

За рожденна дата на Столичната градска библиотека, наричана първоначално общинска, е приета 24.10.1928 г., когато с уведомителна разпоредба кметът ген. Владимир Вазов съобщава за създаването на Общински музей с три отделения: музей, библиотека и архив. Официалното откриване е през лятото на 1929 г. на пл. ‘’Славейков’’ 9 (зданието на общинската амбулатория), а уредник на библиотеката е Коста Вълев. Към този момент фондът на библиотеката е с над 5000 тома и читалня с 18 места. Работното време на читалнята е от 8.30 до 12.30 и от 15.00 до 17.00 ч., предвижда се да работи 1-2 часа след работното време на чиновниците, за да могат и те да я ползват. През 1930 г. се въвежда ново работно време – 9.00-12.30 и 14.00-19.00 ч., а фондът е нараснал на 9000 тома и е изготвен проектоправилник за дейността на каталозите.

1934 г. библиотеката се премества на пл. ‘’Св. Неделя’’ 2. Фондът й продължава да нараства. През 1938 г. е преместена в шестстаен апартамент на първия етаж на ул. ‘’Мария Луиза’’ 47 с обособени две читални и две стаи за фонда.

През 1941 г. Столична община откупува от бившата Собственишка банка специална сграда за градска библиотека, музей и картинна галерия на пл. ‘’Бански’’ 3 и на 1 декември 1941 г. е официално открита от кмета инж. Иван Иванов. Фондът възлиза на 25 000 тома и читалня от 50 места. Читателска карта се издава срещу депозит от 50 лв. Работното време е от 8.00 до 20.00 ч.

 

Сградата на библиотеката на пл. Бански 3

 

За обогатяване на сбирката със снимки през 1942 г. се оборудва фотолаборатория. Първият общински фотограф е Петър Хлебаров.

 

След бомбардировките над София на 30 март 1944 г. сградата на библиотеката е опожарена и тя е евакуирана в училището в с. Драгалевци. Върната е обратно в София през есента на с.г. със седалище ул. ‘’Славянска’’ 13. Според  доклад  на началника на Отделението за културни грижи Петър Славински от 25 април 1944 г. по време на бомбандировките изгарят 40 000 тома книги.

 

 
     
Служители пренасят книгите по време на евакуацията
 
Пренасянето на книги по време на евакуацията

 

През 1947 г. се открива и днешният филиал ‘’Сердика’’, наричан още Втора градска боблиотека.

 

През 1968 г. библиотеката се премества на ул. ‘’Гурко’’ 1 с фонд около 250 000 тома книги.

 

Сградата на библиотеката на ул. Гурко 1

 

През 1984 г. е отворен и филиал в кв. ‘’Люлин’’.

 

От 1990 г. Столична библиотека се устанявява на пл. ‘’Славейков’’ 4 и 4А

 

Сградата на Столична библиотека, пл. ‘’Славейков’’4

 

Смисъл на извървения не лек път на библиотеката дават нашите читатели, търсещи познанието, както и извечната необходимост от култура, изкуство и информация.

 

Как по-достойно да отпразнуваме нашия общ рожден ден, освен с нашите читатели, бивши колеги и хора отдадени на познанието и на мисията за неговото съхранение. Ще ви разкрием мненията на именити автори за смисъла и функцията на библиотеките като институция и каква роля са изиграли те в техния живот и развитие.

 

Моята библиотека

 

Антоанета Вълчева, бивш служител на Столична библиотека

 

Детството ми премина в центъра на София – в Градската градина, заобиколена от величествени сгради като банка, мавзолей, министерства, театър.

Така изглеждаха в детските ми очи. В южния край на градината имаше две по-малки сгради, едната библиотека (сега гранд хотел ‘’София’’), а другата галерия (Софийска градска художествена галерия).
Когато отивах на училище, пресичах градината и винаги минавах покрай библиотеката, която ме канеше да вляза вътре. След време я посетих и станах неин читател в годините на моето прогимназиално, гимназиално и студентско образование. Обичах да ходя в библиотеката, защото винаги ме посрещаха мили и усмихнати служители, намирах там всички книги и необходими материали.
Последва период, през който изоставих моята библиотека, но за кратко.
Завърнах се към нея вече като служител, консултант към читалня „Природни и математически науки” в Столична библиотека на площад ‘’Славейков’’. Никога няма да забравя първите две трудни години, когато подреждахме отделите на Столична библиотека и с новите колеги изграждахме големия, капризен колектив.
В малката градска библиотека цареше спокойствие, уважение и любезност, в голямата и просторна Столична библиотека имаше приповдигнатост, строгост и малко учтивост. Може би се дължеше на преходното време!
Сега отново съм неин читател. Миналото и бъдещето са за хората. 
Според Лао Дзъ ''Ако си депресиран, живееш в миналото, ако си тревожен в бъдещето. Ако си в мир със себе си, живееш в настоящето''. Моята библиотека има минало, бъдеще и НАСТОЯЩЕ!

 

Мнения на читатели

 

Красимир Петков, читател на Столична библиотека

 

Като дългогодишен читател на I-ва градска библиотека съм доволен от богатия фонд на заемната и компетентното обслужване. В начина на обслужване винаги съм срещал отзивчивост и отношение към проблема в намиране на желаната литератира. Но смятам, че би могло ръководството на I-ва градска библиотека да помисли за по-добро и свежо работно облекло, с което ще се затвърдят добрите впечатления от обслужването.

12.12.1980 г.

 

Емилия Антова, читател на Столична библиотека

 

Цял живот съм била читател в някоя библиотека – училищната, университетската, кварталната, дори в несъществуващата вече библиотека в старата софийска община на ул. ”Гурко” 1. От десетина години ползвам тази на пл. „Славейков” 4. Дългогодишният „читателски” опит ми дава възможности за сравнения, а плюсовете на Столична библиотека пред останалите са редица – уникална сграда, удобен транспорт и устройващо ме работно време, гардероб (където оставям задължителните женски пълни торби), изключително богат фонд, разположен тематично на различни етажи, светлина, уют, достатъчно пространство в самата библиотека, удобна подредба на книгите – не само по националност и азбучен ред, но и отделни рафтове за нечия годишнина, нови книги, по теми – фантастика, криминални, любовни романи и др. Електронен картон за дистанционно презаписване на книги и поръчка на търсено от мен заглавие. Изключително впечатление прави експертният персонал: достатъчно на брой (не ми се налага да чакам), вежливо, любезно и компетентно обслужжане. Съдействие, когато има нужда. Харесва ми, че се работи в посока създаване на още удобства за читателите – новият кът за четене, списъците с класации на търсени книги (които ме ориентират за заглавия и интереси). Не е без значение, че тук има контейнер за батерии, който ползвам.

Успехи на екипа на Столична библиотека!

 

Галина Николова, читател на Столична библиотека

 

Благодаря на служителите на Столична библиотека – винаги готови да помогнат – с книга, търсене, отзивчиви и работливи. Удоволствие е да посещавам Столична библиотека.

8.04.2014 г.

 

Елена А., читател на Столична библиотека

 

Имах проблем, който своевременно беше решен успешно.

Благодаря.

Любимо място в София.

17.04.2014 г.

 

За нуждата от Библиотека

 

Рей Бредбъри: „Прекарвах 3 дни в седмицата в рамките на 10 години в библиотеките да се самообразовам – по-добро е от колеж. Хората трябва да се самообразоват. Можеш да имаш пълно образование безплатно. На края на 10-те години бях прочел всяка книга в близката библиотека и бях написал хиляди истории”

 

Виктор Юго:  „Една библиотека предлага акт на вяра, към който поколения, макар и понякога тайно в мрака, са допринасяли като свидетели на зората”

 

Марк Твен: „Обществената библиотека е най-издръжливият от всички паметници, най-истинският монумент в чест на запазването на случка, име или страст. Тя е уважавана от войни и революции, защото тя винаги ги надживява”

 

Арчибалд Маклийш: „В библиотеката по-важно от всичко и от всеки, е фактът, че тя съществува”

 

Тони Морисън: „В достъпа до знанието се отличават най-великите цивилизации. От всички институции, обществените библиотеки изпълняват тази мисия най-пълно. Няма комитет, който да определя кой влиза, няма пречки пред влизащия. Не се изисква обучение, клетва или виза. От монументите, които човечеството е построило за себе си, няма друг, който да крещи да бъде докоснат, да бъде използван и да не поставя бариери”

 

Сидни Шелдън: „Библиотеките трупат енергия, която захранва въображението. Те отварят прозорец към света и ни вдъхновяват да изследваме и да постигаме, да допринасяме или да подобряваме качеството си на живот. Библиотеките променят животи за добро”

 

Маргарет Атууд: „Нашата западна епоха имаше късмет. Ние имахме готови изходи. Ние имахме книги, хартия, учители, училища и библиотеки. На много места по света го няма този лукс. Как се упражнява човек, който няма тези условия? Без пиано, как се учиш да свириш на пиано? Как се пише без хартия и как се чете без книга?”

 

Е. Б. Уайт: „Една библиотека е толкова много неща. Тя е място, където да се скриеш от дъжда. Място, където да отидеш, за да си сам и да помислиш. Но най-вече е място, където живеят книгите и можеш да се свържеш с други хора, с техните мисли чрез книги. Ако искаш да намериш нещо – информацията е в съответната книга – речници, енциклопедии и атласи. Ако искаш да ти разкажат история – библиотеката е мястото, където да отидеш. Книгите съдържат повечето тайни на света, повечето мисли, които мъжете и жените са имали. С автора на една книга се усамотявате само двамата. Ако не си щастлив, в книга можеш да намериш комфорта и куража, който ти е необходим. Ако не си сигурен, в книга можеш да откриеш отговора на въпроса, който търсиш или решението, което да вземеш. Книгите са добра компания за добри и лоши времена, защото те са хора – хора, които са останали живи, като са се скрили между корици”

 

Нийл Геймън: „Библиотеките са тънката червена линия между цивилизацията и варварството”

 

Ани Хърбърт: „Библиотеките ще ти помогнат много по-добре в безпарични времена, отколкото парите във времена без библиотеки”

 

Под номер 1 в инвентарната книга на библиотека е записана Паисиевата ‘’История Славянобългарска’’. Труд, чийто смисъл е над конкретната епоха и време, а националната значимост вечна и незаменима. Именно тази стойност на трудовете в една библиотека са нейната лична стойност и причината тя да има неотменима специална роля в живота на хората от различни епохи, страни и култури.

 

Днес Столична библиотеката продължава да изпълнява своята мисия на повелител и пазител на книжовността и да осъществява осъвременена иновативна комуникация със своите читатели.

 

А библиотекарят в нея продължава да следва своето призвание да бъде част от служителите на познанието, този, от когото то винаги ще има нужда и чиито труд винаги ще е отдаден на неговото съхранение и предаване на поколенията.

Много хора се отдадоха на тази кауза през годините - днес това са целият екип на Столична библиотека с директор г-жа Юлия Цинзова.

 

Честит празник!

 

                                                                                                                                                                                             Таня Томова

 

«
Всички