Събития

Валери Петров и аз – Боряна Нейкова

12.05.2020
Валери Петров и аз – Боряна Нейкова

Боряна Нейкова е родена през 1992 г. в гр. София. Има първи награди в национални конкурси за есе на БНР, на сп. „Капитал Light” и др. През 2014 г. печели Голямата награда на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”. През 2016 г. печели награда от конкурса „Южна Пролет” за дебютната си стихосбирка „Където за кратко е имало куче” (ИК „Жанет 45”, 2015). През 2019 г. печели стипендията "С усилия към звездите" на фондация "Културни перспективи" в категория "литература”.

 

 

Любимо стихотворение на Валери Петров:

Светъл прозорец

 

Замръкнали в хижата с моя приятел –

той готвеше вече, пристигнал едва,

а мене, помощника, беше ме пратил

с фенерчето вънка да търся дърва;

 

и както се връщах с куп съчки корави,

видях го в квадрата, към мрака открит,

незнаещ, че някой го гледа, да прави

вечерята проста: да драсва кибрит,

 

да чуква яйце о ръба на тигана,

солта ненамерил, да клати глава…

И както го гледах, във миг ме обхвана,

изпълни ме цял радостта от това,

 

че можех така да го гледам отсреща

във тоя квадрат, сред нощта осветен,

без страх, че ще стана свидетел на нещо,

което би искал да скрие от мен.

 

През 2010 г. Валери Петров беше гост в моето училище – Испанската гимназия „Мигел де Сервантес” в София. В последния момент едно от момичетата, което трябваше да прочете негово стихотворение пред пълната с ученици зала, се отказа и аз трябваше да изляза на сцената на нейно място. Спомням си как гласът ми трепереше от вълнение, ръката, с която държах текста, също. След като приключих , побързах да притичам обратно до мястото си, а на сцената излезе да чете някой друг, много по-изразително. Тогава за първи и последен път видях Валери Петров – беше се свил на едно столче в края на сцената, много слаб и много възрастен, плачеше от вълнение.

 

Боряна Нейкова 

 

«
Всички