Валери Петров и аз - Николай Владимиров |
| 28.04.2020 |
Николай Владимиров Владимиров, роден на 1-ви март 1981 г. в гр. София, завършил 33-та езикова гимназия „Света София”, в паралелка с английски език, и „Право” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на девет книги – седем самостоятелни, от които шест стихосбирки и един роман, и съавтор в още две стихосбирки. Инициатор и организатор на „Новото поколение” – четения на млади поети и писатели пред публика в Столична библиотека.
Николай Владимиров също се е вдъхновил от стихотворението „За хвърчащите хора”. Ето отново творбата на Валери Петров и тази на Николай.
|
ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА Те не идат от космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук. и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора! А ний бутаме някак си и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът, и говорим за глупости, важно вирейки нос, или с израз на снобска умора, и изобщо стараем се да не става въпрос за вида на хвърчащите хора. И е вярно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен „Фиат“, но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от вида на хвърчащите хора?
Валери Петров |
 |
 |
още ги има летящите хора и нищо че сега са се затворили зад четири стени и сто проблема и нищо че очите им напомнят прозорци през които светът страда все още има хора като птици които никак не използват маски макар и за пред други да ги носят те тайничко пътуват там където обзетите от страхове не смеят не са им нужни никакви билети не лъжат кпп-та за да минат сънуват без изобщо да заспиват обичат без да трябва да го крият а вечер щом панелките ни стиснат за гушите тъй сякаш сме в ковчези летящите излизат от килиите на своите балкончета и мигат като светулки все едно ни казват че всичко е наред че ще се справим и никой от нас няма да си иде преди да е летял тъй както иска
все още има птици като хора които не умеят да (про)падат когато ги допуснем помежду ни тогава и светът ще се оправи
Николай Владимиров |
