Събития

Валери Петров и аз - Наталия Иванова

07.05.2020
Валери Петров и аз - Наталия Иванова

Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика”, а след това магистратура „Преводач-редактор” в Софийския университет. Отличена в конкурсите на „eRunsMagazine“ и „Liternet“ (2014), „Васа Ганчева“ за постижения в журналистиката (2015), „Боян Пенев” в Шумен (2015), „Веселин Ханчев“ (2016), „С море в сърцето” (2016), „На слънце време” (2016), „13 века България” за литературна критика през 2018 г. Нейни стихотворения са публикувани в „Кръстопът”, „Литературен вестник”, „Liternet“, както и в двуезичната антология за съвременна българска поезия „Jamás olvidados / Hикога забравени“ и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“). Първата ѝ книга, финансирана по програма "Дебюти" на НФК, ще излезе през есента от изд. Scribens.

Наталия ни изпраща едно от своите любими стихотворения на Валери Петров заедно със свое, вдъхновено от него.

 

ЗАГУБИ

Валери Петров

 

Тъй, както драсках си, и ето,
насред започнатия стих
във сгъвката на канапето
забравени неща открих.

 

И мисля си, загледан нямо
към инак веселия свод,
че може нещо по-голямо,
по-ценно в нашия живот

 

да е успяло да се скрие,
загуби, мушне, изпари
и неговата липса ние
да не усещаме дори...

 

 

ВЛАКОВЕ

Наталия Иванова

А може би по нещо малко
усещаме, че липсва друго –
животът не е просто влак,
от който слизаме по чудо.

 

Напротив – всяка малка гара
ясна ни е още във началото,
понякога се случва и от ярост
да слезем някъде в широкото

 

и дълго да се скитаме в полетата.
В началото – завинаги доволни,
но малко след като отмине лекото
разбираме, че да сме волни

 

е измислица. И в миг закрачваме по релсите,
в очакване да мине влакът,
разбира се, щом тръгнем да се качваме
от гордост ще спестим подробност някоя,

 

най-вече тази, че сме тук за нещо,
което инак кара ни да слизаме:
някакво усещане за вечност,
което в свободата липсва ни.

   

 

«
Всички