Валери Петров и аз - Наталия Иванова |
| 07.05.2020 |
Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика”, а след това магистратура „Преводач-редактор” в Софийския университет. Отличена в конкурсите на „eRunsMagazine“ и „Liternet“ (2014), „Васа Ганчева“ за постижения в журналистиката (2015), „Боян Пенев” в Шумен (2015), „Веселин Ханчев“ (2016), „С море в сърцето” (2016), „На слънце време” (2016), „13 века България” за литературна критика през 2018 г. Нейни стихотворения са публикувани в „Кръстопът”, „Литературен вестник”, „Liternet“, както и в двуезичната антология за съвременна българска поезия „Jamás olvidados / Hикога забравени“ и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“). Първата ѝ книга, финансирана по програма "Дебюти" на НФК, ще излезе през есента от изд. Scribens.
Наталия ни изпраща едно от своите любими стихотворения на Валери Петров заедно със свое, вдъхновено от него.
|
ЗАГУБИ Валери Петров
Тъй, както драсках си, и ето,
И мисля си, загледан нямо
да е успяло да се скрие,
|
 |
|
|
ВЛАКОВЕ Наталия Иванова
Напротив – всяка малка гара
и дълго да се скитаме в полетата.
е измислица. И в миг закрачваме по релсите,
най-вече тази, че сме тук за нещо, |
