Валери Петров и аз - Наталия Иванова |
07.05.2020 |
Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика”, а след това магистратура „Преводач-редактор” в Софийския университет. Отличена в конкурсите на „eRunsMagazine“ и „Liternet“ (2014), „Васа Ганчева“ за постижения в журналистиката (2015), „Боян Пенев” в Шумен (2015), „Веселин Ханчев“ (2016), „С море в сърцето” (2016), „На слънце време” (2016), „13 века България” за литературна критика през 2018 г. Нейни стихотворения са публикувани в „Кръстопът”, „Литературен вестник”, „Liternet“, както и в двуезичната антология за съвременна българска поезия „Jamás olvidados / Hикога забравени“ и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“). Първата ѝ книга, финансирана по програма "Дебюти" на НФК, ще излезе през есента от изд. Scribens.
Наталия ни изпраща едно от своите любими стихотворения на Валери Петров заедно със свое, вдъхновено от него.
ЗАГУБИ Валери Петров
Тъй, както драсках си, и ето,
И мисля си, загледан нямо
да е успяло да се скрие,
|
![]() |
|
ВЛАКОВЕ Наталия Иванова
Напротив – всяка малка гара
и дълго да се скитаме в полетата.
е измислица. И в миг закрачваме по релсите,
най-вече тази, че сме тук за нещо, |