Събития

Валери Петров и аз - Иван С. Вълев

06.05.2020
Валери Петров и аз - Иван С. Вълев

Иван С. Вълев е роден през 1984 г. в град Сандански, живее и работи в София. Пише поезия и свири в различни рок групи. Негови стихове са публикувани в много интернет и печатни издания и антологии. Лауреат на Националния конкурс за поезия „Петко и Пенчо Славейкови“, гр. Трявна, поетичния конкурс по случай 130 г. от рождението на Сирак Скитник и 40 години от първата емисия на Радио Благоевград и други. Носител на „Златен Пегас” за стихосбирката си „Завой” на 46-тия национален конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ 2018 г.

Има и такива улици: тихи, като алеи, където къщите навяват уют и топлина дори и отвън, без да ги познаваш отвътре, улици, на които можеш да се почувстваш като част от нещо по-значимо (и не, не става дума за Париж на Хемингуей). Разхождайки се по „Драган Цанков“ може просто да завиеш надясно в пресечката преди „Под Липите“ и подминавайки къщите на Кръсто Сарафов и Елин Пелин, да се спреш пред една двуетажна уютна постройка, прегърната от приятна градина.

 

Там има и такива хора: тихи, които навяват топлина и слово, дори и без да ги познаваш, хора които могат да предадат нещо много по-възвишено и непреходно дори и в най-делничните описания, хора като Валери Петров. 

 

Улица „Елин Пелин“

 Валери Петров

 

 „Елин Пелин“ е тиха, мека,
чудесна уличка-алея.
Приятно става на човека,
когато движи се по нея.

 

Сред люляци и аромати
в дворовете белеят маси
и всички тука са познати
и се усещат у дома си.

 

Тя знае учени със име
и светло племе артистично,
и тоз, на чийто псевдоним е
наречена, се помни лично,

 

и между стволите зелени
на кръчмичката „Под липите“
са доста стихове родени
и не един коняк изпит е.

 

Изобщо, мека, тиха, кротка,
чудесна уличка това е.
Елате в празник на разходка –
покоят й ще ви омае.

 

Със двойката до колелото.
Или пеша. Не е далече.
Ала побързайте, защото
опасност я заплашва вече,

 

и току-виж, в гърма огромен
на крана и електрожена,
„Елин Пелин“ остане спомен
за красота унищожена...

 

Тъжен сезон

Иван С. Вълев

 

 

Улицата, на която

денят ми расте и се смалява,

затъва от бляскавото си начало

към края си объркан и неясен,

като сезона, който бил

не така жесток като април,

а като някой, някога красив,

после станал мълчалив –

всичко свежо избледнява

и се спуска обратно към калта,

от която няма сътворение. 

 

«
Всички