Св. Николай |
04.12.2020 |
Никулден – 6 декември. Емоционално свързван с дните на Варвара и Сава, той е своеобразна кулминация на предпразничната новогодишна обредност.
Никулден е един от важните православни празници. Посветен е на свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Празникът се отбелязва на 6 декември.
На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на Свети Никола (Hикулден). Св. Никола е роден в гр. Патара. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мира, Ликия, в югозападна Мала Азия. През 1087 г. мощите на св. Никола̀ са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в построена за целта базилика, наречена на името на светеца.
В българската православна традиция светецът Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита и като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран).
равославната църква почита днес паметта на Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Празникът е наричан от народа Никулден. Св. Николай е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, морските специалисти (капитани, инженери, докери, боцмани и др.), банките и банкерите.
Николай Мирликийски е роден през III в. в Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари. През целия си живот Св. Николай помага на страдащите, защитавал невинните, укрепва слабите със словото на истината и вярата.
Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
Култът към Св. Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден става разделянето на спечеленото през сезона. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.
Един от най-тачените и обичани в България зимни празници – Никулден – е считан за празник на моряците, пътешествениците, рибарите, авантюристите, както и на банкерите. Освен празник на морето, той се счита и за празник на семейството, тъй като светецът е покровител на рода и семейството.
Николай е живял в 3-ти век по времето на император Константин Велики. Роден през 270 година, той бил провъзгласен от императора за архиепископ и взел участие в Никейския църковен събор, който бил първият вселенски събор. Легендите гласят, че е морски чудотворец, способен да спаси моряци и кораби от корабокрушение.
Светецът Николай Чудотворец се почита не само у нас, но и в редица други държави, като в източноправославната църква култът към него се доближава по значимост до поклонението на Дева Мария и дори на Христос.
Никулден е празник, в който се преплитат християнски с езически обичаи. От една страна светецът Николай е добродетелен християнин, а от друга – наподобява езическия бог Посейдон.
Празникът на Свети Николай се чества именно на 6 декември, защото на тази дата през 343 г. свети Николай умира.
Денят на Св. Никола е празник с много веселба и песни. На него се канят роднини, съседи, кумове и приятели. На този ден задължителен елемент на празничната трапеза е шаранът, тъй като според легендите шаранът е рибата, която слугува на светеца.
За празничната трапеза се приготвя ястието „Рибник“, което представлява шаран, пълнен с булгур, ориз, лук и орехи. По селата този български празник се нарича още и „Рибена черква“, „Мокри Свети Никола“ или „Рибни Свети Никола“. Освен обредни хлябове и ястия от риба, трапезата на Никулден трябва да включва боб, чушки, постни сарми, варена царевица, жито и други постни храни.
Обедната трапеза трябва да е осветена в църквата, след което къшеи от обредните хлябовете трябва да се раздадат на съседите, за да се запазят добрите взаимоотношения. Рибникът, питите и останалите храни на Никулден трябва да останат на трапезата до вечерта, без да се раздига масата, за да са на постоянно разположение на гостите. Вечерта рибата трябва да се изяде докрай.
Шаранът в това ястие е обвит с квасено тесто. След като свещеникът го прикади, той по традиция взема опашката му. След като хората изядат никулденския шаран, костите му не бива да се хвърлят, а се изгарят и пепелта се заравя в земята за плодородие и семейно благополучие или се пуска в реката.
В главата на шарана се намира кост с формата на кръст, която се смята за изключително лековита. Майките на бебенца пришиват тази кост към шапчиците или дрешките, които слагат на децата си, като вярват, че така ще ги предпазят от уроки.