Местна история

София – градът на кръстопът

16.10.2014
София – градът на кръстопът

София – градът на кръстопът, възникнал и останал такъв и до днес.

Градът, заобиколен с верига от планини, пресичан от реки и проломи, градът, чийто дълбини са пълни с горещи минерални извори, а земята наситена с история, битки, каузи, изкуство, тайни още от вековете. Селище, градено от различни езически култури през различни епохи, превърнало се в един от големите християнски центрове, управлявано от императори, ханове, князе, царе, диктатори...

Днес докато пресичаме ЦУМ до Шератон, сме в същия идеален център, обособен още в Бронзовата епоха (III - I в. пр. Хр.), а разходките в емблематичната Борисова градина нямаше да са същите, ако подемът на следосвобожденска България не довежда тук швейцарския градинар Неф, който изработва първия план за нея. По-късно българският градинар Георги Духтев я доразвива и тя се превръща в европейски еталон на градинарското изкуство, създаден по австро-унгарски бароков образец.

София е чувствана, виждана и пресъздавана от редица личности през годините. Константин  Велики казва: „Сердика е моят Рим”. Може би защото не е толкова важно, че всички пътища водят до Рим, колкото, че всички пътища минават през София (тогава Сердика).

 

София е увековечавана както от бележити личности, историци, изследователи, политици, творци, така и от народа си, който я възпя в своето творчество.А големият български режисьор Рангел Вълчанов припомни в емблематичния си филм за родния си шопски край за „Лачените обувки на незнайния войн”, „От Витоша по-високо нема, нема, от Искъра по-дълбоко нема, нема, от нашенско по-убаво нема, нема”.

И понеже „нема”, трябва да има памет, трябва да има продължение, да има вдъхновение и развитие.

Къде сме ние днешните жители на кръстопътната столица – между заобикалящите я планини, между севера и юга, между изтока и запада? Наш ред е да живеем тук, но също така и да съхраним, предадем и развием историята, културата и духа на хилядолетния град.

Понеже „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас променя и ние него променяме”, както казва Апостолът Васил Левски.

 

Столична библиотека и отдел ,,Kраезнание” стартират кампанията по „ъпдейтване” на историята за София в своята рубрика ,,Местна история’’. Тук  ще публикуваме статии, есета, трудове и откровения на съвремените софиянци – млади хора, студенти, ученици,  историци, професионалисти в различни области, творци и родолюбци, които ще ни показват и разказват за София през своите очи, чрез своите чувства.

Нашата цел е да споделяме историята на Българската столица не само като факти от миналото, а като впечатления и емоции от настоящето и идеи за бъдещето.

За начало Ви представяме как един млад човек вижда и усеща София:

 

Пепа Василева е студентка 2-ри курс, специалност ,,Журналистика,, в СУ „Св. ,Климент Охридски”.

Да преоткрием древното сърце на младата ни столица

Какво виждам днес в този многовековен град, гъмжащ от млади хора.

София –град на мъдрост, вяра и надежда. И наистина – колко такава се крие във всяка бучка пръст под този град. Един от най-древните градове, приютил в себе си различни култури.

Къде да преоткрием антична София за миг?

Тук преди осем хиляди години. Тракийското племе ‘’серди’’ основават град около топлия извор, в близост до голямата река Искър, в подножието на красивата Витоша. Днес ние, техните наследници, можем да се докоснем до обичаите и начина им на живот, без да се налага да отделяме време от всекидневните си занимания. Нужно е само да отделим поглед от модерните си телефони и докато чакаме метрото, да разгледаме експонатите, разположени на спирките, безплатно.

Какво не ни достига, за да се приобщим към София?

Хиляди туристи посещават столицата ни всяка година. Идват тук, за да видят един от малкото християнски храмове в страната ни със златно кубе – Храм-паметникът Св. Ал. Невски, да посетят музеите и местата - извори на култура. Всеки ден виждам китайци, руснаци, германци, англичани и още, и още различни по народност хора, които жадно попиват думите на гида. И докато тези чужденци снимат активно всяко кътче от столицата ни, хилядите деца на България, избрали да потърсят образование и реализация в най-големия й град, отминават, без да виждат по-далече от мола. За много младежи в София „Нощта на музеите“ е просто поредната вечер за дискотека, а „Сердика“ е спирка на метрото. Така древното сърце на столицата ни губи своите позиции пред младото си население, което трябва да съхрани същността на този град с хиляди достойнства. Защото София удивлява всеки ден хиляди туристи, а много от постоянните й обитатели я приемат, заедно с всичките й музеи, храмове и въобще извори на историческо богатство, за даденост.

Как да накараме сърцето на София да се разтупти?

Смисълът на всичките тези забележителности Иван Вазов е синтезирал в едно изречение: „Паметниците не са толкова за умрелите, които са си въздигнали паметник неръкотворен и безсмъртен с делата си, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ правото да живее“. Не, не е нужно да познаваме в детайли всеки век от съществуването на столицата ни... защото тя е толкова забележителна, че стига само да надигнем глави и да се вгледаме. Да се вгледаме отвъд мола, отвъд метрото, отвъд себе си. И да открием, че преди мола са били пазарите, преди метрото – каруците, преди нас – дедите ни. Време е да разумеем, че народът ни има право да живее, а заради славното ни минало достойното живеене е наше задължение!

 

 

Очакваме Вашите предложения за рубриката ‘’Местна история’’ – какви теми бихте искали да разгледаме по-подробно. Пишете ни на e-mail:sofiahistori.2014@abv.bg

Всяко Ваше мнение е ценно за нас.

Автор: Таня Томова

 

 

 

 

«
Всички