Местна история

Рождество Христово

15.12.2014
Рождество Христово

Рождество Христово е вторият по значимост свят празник в Християнския календар, който отбелязваме на 25 декември. Днес цялата тази суетня около Рождество, отрупан от обичаи, привнесени от различни народи, все повече ни отдалечава от същността и силата на празника. Усещайки коледния дух във всеки един от нас, без значение от социалното положение, в навечерието на Рождество сякаш се откъсваме от пороците си - омраза, завист и пр. и даваме воля на милосърдието, добротата и Любовта, все черти на Християнството, което със силата на вярата си сме приели. 

Ако днес говорим за раждането на Исус Христос, то връщайки се векове назад нашите предшественици не познавали истинския, живия Бог, ‘’Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях’’ (Деян. 14:15), а се покланяли на природни стихии и пренасяли жертвите си на бесовете (1 Кор. 10:20). Прабългарите робували на разни жалки суеверия, славяните също били езичници – почитали разни божества. Над това езическо население по Божия милост изгряла светлината на Евангелието. Онзи, Който в началото на творението казал: ‘’Да бъде светлина!’’ и се появила светлина (Бит. 1:3), и Който затова е наречен ‘’Отец на светлините’’ (Иак. 1:17), запалил светлината на вярата в сърцето на цар Борис и чрез него разгорил огъня на светата християнска вяра в целия български народ. Духовното обединение довело до засилване на националната идентичност и появата на единни културни традиции, ревностно пазени и стриктно следвани. Ярък пример за това е именно названието на нашата столица, ”кръстена” на многопочитания древен християнски храм ”Света София”, което означава Премъдрост Божия и е едно от имената на Исус Христос, затова и младият Христос е покровител на града. Едва ли има друга столица в света, която да носи името на храм.

Как софиянци празнуват Коледа?

В началото на XX век Коледите в София били снежни, а зимните ваканции очаквани с нетърпение, както е и днес. Но още преди да започнат, пред училищата търговци продавали шарени шекерчета, сусамчета, захарни пръчки, светлочервени захаросани ябълки на клечка, захарни петлета и други лакомства.  Улиците на Банишора се превръщали в естествени пързалки, а децата се спускали с шейни. По-големите се пързаляли със самоделно направени кормилачки, на които за по-весело сядали по няколко души един зад друг. Езерото ”Ариана” замръзвало и  се образувала ледена пързалка, по която деца и възрастни карали кънки. Софрата на Бъдни вечер, наричана ‘’Малката Коледа”, била отрупана с постни ястия и питка със запалена в средата свещ, която изяждали с орехи и мед, а парата от нея се поставяла пред иконата в дома. За трапезата на първия ден на Коледа, наричан още ”Голямата Коледа”, предпочитани били свинското месо и киселото зеле, колели се прасета, правела се саздърма, консумирали се свински пръжки и сланина. В града се разполагали над 300 кебапчии.

Елхата, символ на вечния живот, намерила изключително добър прием у нас. Според едни обичаят да се украсява дошъл чрез руски офицери и българи, учили в Русия. Според други традицията била въведена от двореца. Именно там по времето на цар Фердинанд била направена първата голяма елха, дело на княгиня Клементина. През 1887 г. княгиня Клементина организира в двореца тържество по случай Коледа за учениците от основните училища. Надошлите деца с възхита гледали елхата, украсена с маймунка, рибка, шейна с елен, котва, кораб, направени от картон и посребрени с бронзова боя. Коледното дърво дълго време си остава лукс за софиянци. Трудно е да се каже кога и в кое семейство за първи път грейва елха за Бъдни вечер. Предполага се, че това е станало в дома на министър-председателя Стефан Стамболов, но не по-рано от 1888 г. Коледното дърво си пробива път във все повече семейства в София. Много от играчките в по-заможните семейства се внасяли от чужбина. Домакините мечтаели за хубава елха, но не всички имали средства и повечето жени изработвали ръчно украсата - цвете-медальон, бонбониера, кукли от конци, орехи, обвити в цветна хартия или в станиол. На върха винаги греела Витлеемска звезда. По елхата закачали и лакомства в красиви форми, които раздавали на децата в Коледната нощ.                                                                             

Учителката Райна Костенцева, дъщеря на възрожденски книжар, разказва за своята първа елха, някъде около 1890 г.: ’’Стара София не познаваше обичая да се окичва елха за празника. Само чужденците – руснаци, французи, унгарци и др. с големи усилия можеха да намерят коледно дръвче. Една наша съседка и сватя – леля Тереза, беше окичила елха за момиченцето си. Това ми хареса много и аз също изявих желание пред мама и татко да имам коледно дръвче. Татко домъкна от пруста голямото олеандрово дърво с бурето, в което растеше, и каза: „Ето ти дръвце. Окичвай го!” Заех се с голяма радост и го накичих с какво ли не...”, пише в книгата си ”Моят роден град София“.                                                                                                                                                                                     

С европеизирането си софиянци все повече изоставят фолклорните елементи на празника – не разпръсват слама около трапезата, не ходят по двора със секира, за да плашат плодните дръвчета. Дори бъдникът постепенно отпада, пък и огнищата се заменят от печки и камини. Елхите и играчките за Коледа заменили дряновите клонки и бенгалския огън, срещу което някои традиционалисти открито се гневят, че заради коледното дърво изчезват добрите нрави и обичаи, наследени от деди и прадеди. След Първата световна война, в Борисовата градина се прави разсадник за млади борчета, които по Рождество се продават на софиянци. ”Щом наближаха новогодишните празници, управлението на Борисовата градина вземаше специални мерки за охрана на боровите дръвчета, спомня си Петър Мирчев от страниците на книгата ”София от завчера”. Групи махленски деца, въоръжени с големи кухненски ножове, нападаха градината и гората й от всички страни, за да режат дръвчета за  елхи. Градинарите завардваха с денонощни постове предполагаемите входове и изходи на децата. Често по алеите ставаха гонитби. Градинарите правеха клопки и обходи, за да заловят бракониерите. Ставаше шумна предпразнична гонитба, в разгара на която децата често захвърляха отрязаните дръвчета и бягаха да се изплъзнат и укрият."

За Коледа децата получавали подаръци – играчки, дрехи, обувки. Мъжете подарявали на жените пандатив (висулка, колие) за врат, четник, иглениче, четка за коса, а жените купували на мъжете портсигар (кутия за цигари), книга с хубава подвързия, мастилница, одеколон. Софиянци празнували  до сутринта - някои вкъщи край масата, други - в църквите ”Свети Александър Невски” и ”Света Неделя”. На празничната литургия всяка година присъствал и цар Борис, облечен с параден костюм и ордени. На Коледа вестниците ”София”, ”Утро” и ”Зора” в светските си хроники  показвали най-красивите жени или най-хубавите балове. Тогавашният бал на красавиците е предшественик на днешните конкурси за ”Мис”, в миналото  избирали ”Богинята на бала”. Ергените, които мислели да се женят, отивали на гости при родителите на избраницата си и й носели подарък. Женените пък се отбивали при кумовете, като им носили риза или коледна баница, за да засвидетелстват уважението си към тях.

Радостта от Коледа софиянци изразявали не само чрез трапезата, но и с облеклото си. Нощта на Бъдни вечер винаги се чествала тържествено. Мъжете от висшите кръгове за бала обличали фракове, а косата приглаждали с брилянтин. Жените, подобно на французойки, ходели с къси коси, с дълги шлейфове, широкополи шапки и малки токчета. Повечето от тоалетите били с драперии, плисирано жабо, болеро, жакети, кадифе, копринено сукно, едри басти. Роклите били дълги, потънали в златно и сребърно ламе. Най-използваните материи били прозрачен муселин, тънка дантела, тюл, шифон, кадифе. ”Най-елегантният цвят за зимната приказка си остава белият, след това идват нюансите на синия и зеления. Цветът за деним е гама от кестеняв, маслиненозелен, тъмносин и много черен. Това е то зимната мода”, пише екипът на списание ”Икономия и домакинство” през 1930 г.

Коледният дух носел със себе си и редица прояви на благотворителност. Както сред обикновенните граждани под формата на малки жестове солидарност, така и сред висшето общество. Били организирани благотворителни балове, извършвали се дарения на различни учреждения – Студентски дом, Руски дом, сиропиталище ”Княгиня Евдокия”, Български Червен кръст и др. Изпращането на Коледни картички не било за благотворителни цели, а знак за внимание към близки и приятели.

Днес, макар и малко комерсиализиран, духът на празника е съхранен във всеки от нас от дряновите клонки и бенгалския огън до елхата и фоерверките, от фолклора до европеизирането и макар с времето да се променят подаръците, украсата и облеклото, чувството, което отваря сетивата ни към всяка една добродетел, остава същото.

 

"Рождество Христово" - Българска икона от 18.век 

«
Всички