Книжовно наследство

Рождество на Пресвета Богородица или Рождество Богородично, известен още като Малка Богородица

02.09.2015
Рождество на Пресвета Богородица или Рождество Богородично, известен още като Малка Богородица

Празникът Рождество на Пресвета Богородица или Рождество Богородично, известен още като Малка Богородица, се отбелязва всяка година на 8 септември (21 септември ст. стил) и е третият празник в чест на Божията майка, един от най-големите празници на Православната църква, установен от най-дълбока древност.

 

„Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“, се пее в песен, посветена на празника.

 

 Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и като покровителка на родилките и децата. „Малка Богородица“ е особено почитана от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им.  

 

За детството на Мария преданието гласи, че е дъщеря на Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги дарил с дъщеря. Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно на 8 септември се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария. 

 

Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие. 

 

След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Исус св. Йоан Богослов. Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт – т. нар. Успение (Голяма Богородица), празник, който отбелязваме всяка година на 15 август. 

 

 

Народните поверия гласят, че на този празник стопанката на дома не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома. Сутринта тя меси голяма пита - ”Богородичен хляб”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – кърпи, престилки, чорапи – и ги поставят под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя.

 

 

Според народния обичай се вари жито, което най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, заедно с дрехи и пари. На Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.

 

 

«
Всички