Събития

Преди поетичната премиера - стихове от Валери Станков

07.06.2021
Преди поетичната премиера - стихове от Валери Станков

Предлагаме на нашите читатели няколко известни стихотворения от поета Валери Станков - автор на над 30 книги  с поезия, белетристика, публи-цистика. На  9 юни, сряда, от 18 часа в Столична библиотека ще бъде представена  новата му стихосбирка"Римувани светулки". 

КОГАТО НЕЙДЕ СРЕЩНЕТЕ ПОЕТ

... понякога се будя през нощта, смален пред невъзможните въпроси –
дали, щом стих ви пиша и чета, поетът в мен пред черквата не проси, 
към своя вехт каскет навел очи, нима край мен манифестират мумии,
и краешникът хляб защо горчи? – по-черен от преглътнатите думи, 
защо и винцето не ми спори, троши се – айсберг, сиренцето с лучец,

защо светът – озъбен за пари, превръща се в свирепо бойно куче? –
в руслата на издъхнали реки – да слизам сам? – е участ преужасна, 
там скришните ми римни светлинки като светулки в мозъка ми гаснат, 
когато нейде срещнете поет, край него спрете в юнския следобед? –
той е протегнал своя вехт каскет за шепичката ваша светла обич.

ПРОЧИТ НА ЕКЛИСИАСТ

... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклисиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси – 
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха,
защо бе всичко „Суета сует!", къде ни чезнат смислите значими? –

 

дори и ужасът – да съм поет! – потъна в пепелак ненужни рими, 
невям докато лях реки от пот за стиска сол и чер комат – огризка, 
и – камъка си мъкнах цял живот, дали мравуняк с него не затиснах? – 
и почести, пари, злата и власт, и колко прах от мен животът смете...
Ще питам някой ден Еклисиаст! – печалният мъдрец на вековете.

СЛАЛОМ МЕЖДУ МЪЛНИИ

Животът ми е слалом между мълнии.
Живях във кал - летях из небеса.
А Господ Бог писалките ми пълни
от див порой. И капчица роса.
Не си мечтая слава, лъст, награда.
Душа не пъхнах в делвата с пари.
Или ще свърша с крясък на площада,
или ще падна нейде вдън гори.
Повярвайте, поетите са луди.
За тях единствен Господ пали свещ.
Не пиша - аз рисувам пеперуди
с мах на криле от птиците в летеж.

 

 

«
Всички