Книжовно наследство

Под игото - в новата ни рубрика Акценти

18.01.2018
Под игото - в новата ни рубрика Акценти

С представянето на първата закупена за 2018 година книга Столична библиотека започва своята нова рубрика „Акценти”. В нея ще ви запознаваме със стари и редки книги, библиофилски издания, книги с интересна съдба, произведения на забравени автори, факти от литературния и културен живот на страната.

Редовните ни читатели и посетители на документалните ни изложби вече имаха възможността да видят първото издание на романа от Иван Вазов „Под игото” на издателство „Т. Ф. Чипев” от 1894 г. и да се запознаят с историята на отпечатването му. Интересен факт е, че българското издание е „изпреварено” с няколко месеца от лондонското – Vazoff, Ivan Under the Yoke, London, William Heinemann, 1894. Романът е включен в поредицата на издателството „Международна библиотека” под № 14, редом с творби на Лев Толстой, Ги дьо Мопасан и други популярни за времето си автори. Редактор на книгата е Едмънд Гос, който подбира кои автори да бъдат представени в поредицата. В предговора към изданието той подробно запознава английските читатели с биографията на Иван Вазов и накратко с историческите събития, вдъхновили писателя, като отначало благодари за любезното съдействие “на проф. Иван Евстратиев Гешов, от София, чието възхищение от английските институции е добре известно у нас”.

Интересен факт е, че не е посочен преводачът, макар че е публикувана бележка от него. В нея той обяснява колко труден е бил преводът, тъй като освен че езикът е непознат, в романа са употребени много диалектни думи, думи и изрази, заети от турски и гръцки. И дава пример с думата „чорбаджия”, която според него ако се преведе буквално, би значела човек, който яде супа, обича или приготвя супа, продава я. Предполага, че е някакъв военен чин, но след проучванията си разбира, че това е заможен човек, уважаван в обществото, по-често с консервативни възгледи.

Два месеца след излизането на „Под игото” Иван Гешов помества в книжка втора на списание „Българска сбирка” за 1894 г. статия, озаглавена „Иван Вазов и английската критика”, в която пише следното: „Името на преводача не фигурира в книгата, но като съди человек по качествата на превода, може да дойде до заключението, че той се дължи на г. У. Р. Морфилл, професор на славянските езици в Оксфордский университет”. Уилям Морфил е професор по руски език в университета в Оксфорд, приятел на България, която посещава няколко пъти. От 1870 г. той си кореспондира с Иван Е. Гешов, който го свързва с други български интелектуалци – Иван Шишманов и Иван Пеев-Плачков. Вероятно някой от тях му е предоставил Сборник народни умотворения, където „Под игото” се отпечатва за първи път на части (затова и на титулната страница на първото българско издание то е отбелязано като второ). Изследователите на живота и дейността на Уилям Морфил предполагат, че за работата си над романа той е получил съдействие, а може би и суровия превод от българите. Но нито един от тях никъде не споменава подобен факт. Самият У. Морфил пише писмата си на руски или английски. Преди смъртта си неизвестно защо изгаря целия си архив, но в запазената му библиотека не фигурира екземпляр на „Под игото”. За потомците остават съмненията кой е истинският преводач и защо името му не е споменато никъде. Но за нас е важен фактът, че „Под игото” е не само първият български роман, но и че е първото произведение, което представя на света младата българска литература, а авторът му се нарежда сред класиците на литературата от XIX в.

 

«
Всички