Изложби

Насаме с моята библиотека

13.04.2020
Насаме с моята библиотека
 Животът по време на карантина е изключително изпитание, „..защото човек не знае какво да прави с толкова много време …Ние не сме свикнали много да стоим сами със себе си. Ще ни се наложи да четем самите себе си, а за това помага и литературата”- споделя днес писателят Георги Господинов. Сега ценителите на литературата имат възможност да посегнат към непрочетените томове в домашната си библиотека и на воля да препрочитат любимите си книги. 
    Столична библиотека отправя ново предизвикателство към любителите на четенето, както и към своите приятели писатели, творци, интелектуалци, да изпратят своя снимка пред домашната си библиотека с любима книга в ръка. Днес е точното време за тази идея, дошла преди години в разговор с Георги Господинов тук, в библиотеката. Нека споделим тази съкровена част от житието си тъкмо сега, когато не можем физически да сме заедно сред книгите на Библиотеката на София. 
Скъпи приятели на четенето и наши читатели,
Споделете вашите снимки на #НасамеСМоятаБиблиотека. Тези от вас, които ще изпратят най - артистичните и оригинални фототворби ще получат книги с автографи на известни наши автори. 
 

   

 

Всичко каквото може да бъде казано за любов, изневяра, семейство, чест, житейски избори и душевен дисбаланс ще открием в “Анна Каренина” — първият най-голям световен роман, според мен. Роман, основан върху идеята за семейство, както казва самия Лев Николаевич, но и роман, който пресъздава с такава психологическа детайлност разпада му. “Анна Каренина” обаче не е просто семеен роман, тя е изключително важен документ за идеите на времето, в което е писана. Големите теми на деня тогава остават важни и до днес: модернизация, хуманизъм, църква, духовни търсения, морал, национализъм и т.н… А най-важната — за опустошаващата сила на желанието — ще продължава да движи човечеството завинаги. Чел съм тази книга не веднъж през годините, посягам към нея всеки път, когато се сетя и възхищението ми от всеобемащото разказване  на Толстой расте с всяко докосване до героите й.

Захари Карабашлиев

 

Елена Алексиева реши, че е по-интересно да ни изпрати снимка с куче (и други за фон), вместо с библиотеката, с която се среща наистина насаме, но повдигна завесата пред най-новите си литературни пристрастия:

 

 

Моето лично голямо откритие – и голяма настояща литературна любов: Кларис Лиспектър. Не обичам сравненията, но за целите на рекламата (от каквато тя, впрочем, изобщо не се нуждае) цитирам един критик, който при срещата си с нея възкликва, че е красива като Марлене Дитрих и пише като Вирджиния Улф. Във всеки случай феноменална писателка и един от великите гласове на двайсетия век.  А че големите открития идват точно когато трябва, е отдавна доказано. Потърсете в библиотеката и ще ги намерите. Лесно е. И животоспасяващо.

   

 

 Малко преди да ни връхлетят короната и нейния генералитет в черно, бях дочел „Итанесиес” на Кржижановски и „Червеният ангел” на Недим Гюрсел. Томчето на Кржижановски ми го изпрати Даря Хараланова, а романа на Гюрсел го чаках от момента, в който беше отличен с наградата „Балканика” (тогава наградата я бяха обявили във Велико Търново, там се и запознах с автора, но както и да е).

А в края на февруари Божана Апостолова и Красимир Лозанов ми бяха подарили „Империята трябва да умре” на Михаил Зигар. Солидна работа, хиляда петдесет и шест страници, уж публицистика и история, пък се чете като роман, да му се невиди. И като ни изкомандваха да се самоизолираме, се притесних, че няма да успея да я прочета, докато трае карантината, за коятобях сигурен, че ще е ден до пладне... Как ли пък не! Прочетох я, а самоизолацията, според както се оказа, тепърва започвала. Та си купих от книжарница „Здравец” един Буковски („Камбаната не бие за никого”) и „Хроники наневедомото” на Николай Терзийски. Буковски ме разочарова, Терзийски – не.

Карантината и самоизолацията не свършваха и не свършваха. Обаче бях оставил настрани „Майстора и Маргарита” (едно издание на „Художественная литература” от 1988 година, твърди корици, тираж 800 000  экз., цена 2 р 60 к, явно съм го купил за два лева и кусур от руската книжарница). Карантината си продължаваше, така че натраках нещо, което отдавна ме тормозеше: за това как Булгаков настоятелно отдалечава Ха-Ноцри от Иисус Христос, а пък романът му упорито продължава да се обявява като „роман за Исус”. Изпратих го на Гео Чобанов и той го публикува в ЛитерНет. Междувременно се зачитах по малко в „Между 12 и 12” – „фрагментарните разказвания” на Владимир Янев.

Накрая Гери Георгиева ми изпрати „Времеубежище” на Георги Господинов и ако искате вярвайте, но точно в момента, в който обявиха, че можем да сваляме маските, аз затворих последната му страница.

Ей така я карах насаме с моята библиотека.

Христо Карастоянов

 

Честит юбилей на писателката и издателка Божана Апостолова!
Макар и да е гост в нашата поредица „Насаме с моята библиотека”, тя няма как да е насаме със своята, защото там са стотиците книги на десетки автори, които е издала в своето издателство „Жанет 45” и тяхната признателност няма никога да я остави сама. Тя е и един от щедрите дарители на Столична библиотека и ние от все сърце ѝ желаем да е здрава и все така загрижена за съдбата на българската книжовност и култура!   

Ето какво ни казва!

 

 

 

Мисля,че хуморът е могъщо антивирусно средство. „Швейк” много ми е помагал в трудни моменти – заедно с него изкарах двете години казарма, ще изкарам и месеците /или годините/ на Ковид-19 /с обновени версии 20, 21 и т.н./. Навремето моят приятел и колега от „Стършел”, писателят Кръстьо Кръстев /смешна му памет!/, взе „Швейк” със себе си в болницата, когато му предстоеше сериозна операция – каза,че му подействал по-ефикасно от обезболяващите.

В личния си ОЩЕ /Оперативен Щаб за Епидемията/, освен Ярослав Хашек, съм включил и двама руски лекари – д-р Чехов и д-р Булгаков. На тяхната компетентност мога да разчитам.

 

Михаил Вешим

 

Палми Ранчев в момента е в Барселона, където прекарва част от годината. Ето какво ни изпрати оттам:

 

Опитвам се да чета на английски Силвия Плат. В Барселона можеш да откриеш всички нейни книги. Не са малко и книгите, посветени на живота и отношенията й с Тед Хюз. Макар да съм свикнал с преводите на непрежалимия Владо Трендафилов. И напоследък често ги препрочитам.

 

Днес чета и препрочитам „Светът от вчера“ на Стефан Цвайг, за да помня, че винаги мога да върна душата си в някое минало време, ако утрешното не ми хареса.

                                                                                                  Пламен Дойнов

 

 

Мрачен избор е този, но "Доброжелателните" на Джонатан Лител със сигурност е един от най-силните романи, които някога съм чел. Това е разказ в първо лице на бивш офицер от СС за ужаса и абсурда на Източния фронт. И още първото изречение ни поставя в позиция, каквато не бихме желали да приемем: "Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко". Това не е книга за хора със слаби нерви. Но от друга страна, силно я препоръчвам на всички, готови с лека ръка да сравняват сегашната ситуация с Втората световна война. Ето такива книги ни спасяват от загубата на памет.  

Ангел Игов

 

 

   

Книгата на моето детство и юношество - "Моби Дик" на Херман (Хърмън) Мелвил с илюстрации на Рокуел Кент, издателство "Народна младеж", 1962. Когато пораснах, разбрах, че е писана за възрастни.

                                                                                                                                                                                Емил Андреев

 

 

 

 

 Моята приятелка Ели Калева ме е заснела пред моята библиотека във Франкфурт на Майн. Библиотеката все още е мъничка, тепърва ѝ предстои да расте. Повечето книги в нея са от български поети и писатели: Иван Ланджев, Марин Бодаков, Кристин Димитрова, Ина Иванова, Радослав Чичев, Виолета Кунева, Владислав Христов, Стефан Иванов, Антония Апостолова и Христо Карастоянов. И още, и още, но не виждам смисъл да изброявам всички. Ще кажа само, че това са най-близките ми приятели в Германия.

 

Роберт Леви

 

Тъй като няма как да се снимам с всичките си любими книги, избрах книгата, която съдържа десет варианта в зародиш на любими мои книги. "Ако пътник в зимна нощ" на Итало Калвино.

 

Кристин Димитрова

 

Ето ме мен, по време на извънредно положение, социално дистанциран, застанал пред една част от книгите ми. Човек чете не само да се наслаждава (което е много важно), но и за да научава (което е много важно). Затова аз се отдавам в тия дни на своята любознателност и си припомням някои неща.

 

Калин Терзийски

 

 

Знам какво четеш, драги читателю! Ти едва ли четеш в този момент „Дневник на чумавата година“ на Даниел Дефо. Да, няма я в „Читанка“! Шегувам се, спокойно – има я. Ако беше разгърнал, щеше да знаеш, че на другата година след чумата е големият пожар в Лондон – през 1666 г. Дефо без много да му мисли предава и онези страхове и попарени надежди, които се настаняват при всички хора при всички епидемии. Например подозрението за укривателство: „Хората почнаха да подозират, че чумата върлува между жителите ѝ и че мнозина са умрели от чума, макар че семействата са гледали да прикрият това, доколкото им е било възможно“. Или лесните успокоения, последвани от паника: „Хората бяха изпълнени със страшни предчувствия, особено когато времето се промени и се позатопли – наближаваше лятото. И въпреки това през следващата седмица като че ли изникна някаква надежда. Цифрите в съобщението бяха ниски – всичко на всичко 388, но нито един от чума; затова пък имаше четирима умрели от петнист тиф. През следващата седмица обаче чумата отново се върна и този път тя се появи в две-три други енории.“
Едва ли четеш и „Илиада“ – въпреки прекрасния превод на Блага Димитрова и Александър Милев. Оставил си я зад гърба си – трябвало е да я прочетеш в ученическите години, сега е късно! Но така хал-хабер няма да имаш какво са правели древните при мор. О, имаш – така правим и днес: обръщаме се към врачките и свещениците. Или към свещениците и врачките? Редът май е без значение.
Може би на бюрото ти разтворен стои първият том на „Война и мир“ на граф Толстой? Тогава не може да си минал като бързия влак през първата страница, където е описана появата на модна болест – грипа: „Тъй говореше през юли 1805 година известната Ана Павловна Шерер, придворна дама и близка на императрица Мария Фьодоровна, като посрещаше важния и високопоставен княз Василий, който бе дошъл пръв на нейния прием. От няколко дни Ана Павловна кашляше, имаше грип, както казваше тя (грип беше тогава нова дума, която се употребяваше от малцина).“ Модна – да. Не е все едно дали страдаш от тривиално заболяване или от нещо екзотично.
На мен ми е все едно какво четеш. Дори ми е все едно четеш ли. Защото дори да не четеш, четеш. Как ли? Ами няма по-страшна епидемия от тази на идеите. Веднъж развъдени в някакви книги, те плъзват и вече няма спасение. И са от онези епидемии, които идват пак и пак. Не умират никога. А щамовете са силно контагиозни.
Затова не мога да ти пожелая да четеш това или онова и да ти препоръчвам. Защото каквото и да отвориш – дори пакетирано сирене от хладилника, някаква следа от Омир е там, боде ти очите. Някъде върху етикета са оставили отпечатъци големите автори от миналото и не ти трябва лупата на Шерлок Холмс, за да ги видиш.
Какво правя в тези дни на принудително висене вкъщи? Чета, което не е странно (правя го и без да се затварям), и правя упражнения. Много обичам едно, което се нарича birddog, птицокуче. В него има и от Аристофан, и от Диоген, и от руските футуристи, и от гимнастиките в YouTube, и от дузина китайски философи отпреди новата ера. Демонстрирам.
 
Йордан Ефтимов
15 април 2020

 

Скъпи читатели на Столична библиотека, бъдете здрави и продължавайте да четете. Когато човек чете художествена литература животът му става не само по-духовен, но и по-смислен, по-светъл и безкраен. Винаги съм намирал убежище и спасение в книгата, спасение от посредствеността, скуката и битовизма, от неудачите, провалите  и страданията, от насилието на несвободата, които са ме връхлитали. Вярвам, че и сега книгите, величието на словото, взаимно ще ни приютят в това ужасно и мъчително изпитание. 
 
                                                                Владимир Зарев

 

 
Мирела Иванова с любимите си стихове на Яворов

 


    проф. Михаил Неделчев

 

Анжела Димчева с една от любимите си книги "Царица Елеонора Българска" на Неда Антонова.

 

Проф. Амелия Личева  с книгата "Край и начало"

на Вислава Шимборска

 
.
 
Отсъствам, зад кадър съм, защото тъкмо в дни като тези съм разделен с библиотеката си. И това е лична драма. Често си представям коя книга къде точно е, какво има скрито на втория ред. Добре, че я снимах този януари за последно. Втората снимка, когато още ме е имало в тези стаи, е отпреди 15 години. Само ние остаряваме, книгите и библиотеките са си същите.
Георги Господинов
 

 


 

«
Всички