Книжовно наследство

Лазаровден и Цветница

01.04.2015
Лазаровден и Цветница

Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден. Това са най-цветните и красиви празници, символизиращи възраждащата се природа, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.

Лазаровден, Лазарица или Лазарова събота се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение, в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

 

 

За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ - така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 докъм 16 години, защото някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

 

Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

 

 

Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод.

 

Вярвало се е, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село, затова лазарките се посрещат с особена почит от всички жители.

 

Цветница е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден. Празнува се неделята преди Великден.

 

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му, и с радостни възгласи „Осанна“.

 

 

На този ден в Българската православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки - оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница. На самия празник след тържествената Литургия свещениците ги раздават на вярващите. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче. Върбата и венчето стоят до следващата година.

 

 

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден.

Момите, лазарували предния ден, се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесен предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура - затова и се наричат "кукла". Там те изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща.

 

 

Седмицата, която започва след Цветница, се нарича Страстна седмица - страст е означавало мъка и страдание. Всички дни от нея носят определението "велики". В нея си припомняме последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите страдания и смърт.  

«
Всички