Местна история

Яворов в спомените на двете си сестри

01.01.2018
Яворов в  спомените на  двете си сестри

През 2018 г. се навършват 140 години от рождението на П. К. Яворов. Ще ви представим личността на големия ни поет чрез спомените на негови близки, съвременници и съратници. За първите години от живота му разказват двете му сестри.

Мина Крачолова

 „Той се е родил на 1 януари, Нова година, тъкмо когато е започнало да бие клепалото. Когато се родил, баба ни по баща е казала, че той прилича на баща му. Настоявала да го кръстят на баща му, когото много обичала, Стоян, но кумът е наложил своето и го кръстил на него си Пейчо. Като пеленаче нарядко са го чували да заплаче. …До двете си години не е можел да приказва. Майка ни плачела и му се молела да продума, а той гледал нажалено.

Той до седмата си година не излизаше без мама на улицата. Седи при нея и я накарва да му пее юнашки песни и да му разказва как турците бесели българите. Тя му разказва и се просълзява, той я утешава: - Недей плака, аз ще ги изколя.

Когато стана Съединението, дохожда в Чирпан Панайот Хитов. Той е бил при баща ми в дюкяна. Чува, че този е войводата Панайот Хитов, отива при него, хваща го за ръката и му вика: - Добре дошъл, дядо Панайоте. Той го пита: - Растеш ли, бе комита? И така задружно ходят по улиците. Баща ми се чуди как е направил това, като е толкоз срамежлив”.

Екатерина Найденова

„Така растеше той, скрит в себе си – скрит за околните. Той бягаше от света.

Юноша е. Той се въодушевлява от един християнски социализъм – без революция, без кърви. В името на човещината мечтае за една правда над угнетените и оскърбените.

Чиновник е. Той не свърта пара от заплатата си. Живее оскъдно, защото малката си заплата дели за другари, помага им да си вземат образованието”.

Мина Крачолова

„Един наш братовчед го убеди да постъпи телеграфист. Като постоя една седмица, захвана да му харесва, понеже имал свободно време за четене. За всичките пари купуваше книги – български и руски. Щом не е дежурен, цял ден стои над книгата и нощя до полунощ. Спусна дълга коса, която захвана да достига до раменете му”.

Екатерина Найденова

„В София той окончателно прегръща македонските борби. Поетът е оставен на заден план. Със свито сърце заследих дейността му, защото аз познавах брата си – знаех, че беззаветно отдава душата си на Македония”.

«
Всички