Местна история

Градските развлечения на софиянци в миналото

01.09.2015
Градските развлечения на софиянци в миналото

В края на XIX век под руско и западноевропейско влияние, първоначално сред елита, а по-късно и сред другите социални слоеве, разходката се налага като едно от предпочитаните градски развлечения. Наричана още стъргало, движение, корсо, чарк.В Поредицата ни от „Градски развлечения”, ще Ви разкажем за „Разходки в градските градини”, Разходки в парковете”, „Разходки по главната улица” и „Разходки извън града”. Един от първите градоустройствени елементи на модернизиращото се градско пространство е градската градина. Мястото й се избира специално в новоизграждащия се център.

 

 

 

В София общинарите избират мястото пред бившия конак, преустроен в княжевски дворец. Малката градинка, наричана „Сарая” и поддържана в османско време, за да радва окото на пашата, по нареждане на княз Дондуков е поизравнена и получава по-угледен вид (още през 1879 г. К. Иречек споменава „заградени наченки на някаква си градина с кьошк за музиканти и кафене”). След неуспешния опит за атентат срещу руския император Александър II „Сарая” е преименуван в Александровска градина. Дълго време могат да се забележат странни смесици от модерни елементи и остатъци от миналото. Ето как описва градската градина в София малко след Освобождението един съвременник: „Голяма част от днешната площ на градината била заседана с дини, пъпеши, тикви, краставици, високи слънчогледи... От север към юг тя била разделена от път за пешеходци... Срещу днешното министерство на Народната отбрана се издигали няколко криви върби и черници. Тук ставали привечерни разходки. В празнични дни навалицата се тълпяла по тесните й пътеки. За половин час човек срещал едно и също лице двайсет пъти. Александровската градина бързо станала център на градската глъч. Тук свирела военна музика, показвал се дамският свят. Живописната й пъстрилка давала верен изглед на тогавашното столично общество – смесица от останки от османски бит и усилия за бързо европеизиране. Важни консули с монокли, бакенбарди и с камшици в ръка едва задържали охранените си едри кучета, които ръмжели и се хвърляли с чекнала паст връз хорицата с калпаци, срещу циганките с шалвари...”

В началото на 40-те години на XX век градската градина в София от голям парк вече се превръща в кръстопът на забързани минувачи, място за отмора и почивка на неработещите старци и предпочитано от майки с детски колички пространство, но и в тези години тя продължава да бъде използвана за устройване на увеселения на открито.

Разходката, като форма на ухажване е характерна не само за провинциалните градове, Подобни занимания са любими и на софийските младежи, в малко по-различна форма. Те ходят „на лов” в Борисовата градина (преименувана от пепиниера-разсадник на градина), където обект  на вниманието е някоя двойка момичета излезли също на разходка. Самият лов се изразява в следването им на почтително разстояние и гледането с умиление и надежда. Момичетата също не остават безразлични при този открито проявен интерес и се обръщат час по час, за да проверят дали ухажването продължава. По някога дори самите те взимат по активна позиция като се обръщат рязко и тръгват към следващите ги момчета. При срещата си хвърлят по един кос, но достатъчно преценяващ поглед последван от звучен смях – споделя в спомените си старият софиянец Б. Михайлов. Тези моменти представляват истинско щастие и удоволствие за младите хора и са едно от чаканите с трепет развлечения в тогавашния свят.

Постепенно освен в централните части на града, градини започват да се появяват и в някой от кварталите. За младежите от софийския квартал Ючбунар градината също заема важно място в живота и прекарването на свободното време. В прохладните летни вечери там се изпълняват прочувствено и с младежка жар Ботеви песни, руски революционни маршове, цигански романси, серенади, лирични народни песни. Посетителите са смесица от представители на различни идеи и всеки яростнозащитава своята вяра. За колорита на тази градинка и нейното своеобразие допринася и продавачът на късмети, от който срещу нищожно заплащане папагалчето изтегля листче от кутия и го подава на желаещия да разбере своето бъдеще и да се позабавлява.

Така разходките в градските градини от развлечения се превръщат в едно от най-достъпните и демократични забавления за широк кръг от градски жители, без почти никакво ограничение в полов и възрастов план.

Из книгата на  Георгиева, Борислава „Градските развлечения в миналото., София 2006”

 



 

«
Всички