Събития

Две бургаски книги с премиера в Столична библиотека

31.10.2018
Две бургаски книги с премиера в Столична библиотека

На 5 ноември (понеделник) 2018 г. от 18.00 ч. в Мраморно фоайе I етаж на Столична библиотека ще бъдат представени две новоизлезли книги – „Обратна гравитация“ от Роза Боянова и „Сенките на времето“ от Милка Иванова. „Обратна гравитация“ ще бъде представена от Николай Гундеров и Иван Брегов, а „Сенките на времето“ от Юлиан Жилиев.

Входът е свободен – заповядайте!

Милка Иванова е родена в Бургас на 22.03.1958 г. Завършила е журналистика в Бургаския свободен университет. Издава книгите с разкази "Черна кръв" (2001, получава наградата на в. "Български писател" за дебютна книга). "Пътят на мравките" (2005,2006) "Приятелят на дон Пабло" (2015, получава наградата "Петко Росен" за белетристика на Община Бургас) "Сенките на времето" (2018).

Неопределеността между спомен и съновидение, между разказ и предание превръща белетристиката на Милка Иванова в магичен епос за българското село с неизменно свои герои и предопределени съдби, прекосяващи зрака на времето, носени от светли въжделения и 77 пъти простими грехове. Сборникът „Сенките на времето” на Милка Иванова „съзаклятно и наставно” надгражда най-добрите традиции в художествената ни проза.

Юлиан Жилиев

 

Сборникът с разкази “Сенките на времето“ от Милка Иванова привлича читателите с изкусно разказаните истории за селския човек и земята, белязани от дълбоката конфликтност на съвремието. Странните сюжети се разгръщат чрез авторските повествователни стихии, които „издухват думите“ между живота и смъртта, носталгията и вярата, реалността и мечтата – цъфнала ябълкова градина с гълъби от захар. И всичко това е сътворено с оригинален език, натежал от плодов цвят, едри капки дъжд, слънце и небе… и болка по своя изгубен рай.

Книгата на Милка Иванова е значимо постижение, което убедително се вписва в художественото развитие на българския разказ.

Проф. д.ф.н. Калина Лукова

 

Роза Боянова е автор на поетичните книги: Жадна вода, 1984, Биография на чувствата, 1990, Метафори, 1996, Мастилена аура, 1999, Стихоприношения, 2003, Далечен диптих, 2006, Времена. Три български поетеси и един македонски художник, 2007, Меда на поезията, София, 2008, Скопие, 2009, Букурещ, 2011, Чернови на млечен път, 2011, Стихове от розариума, 2014, Обратна гравитация, 2018 и на публицистичната книга Литературни игри с деца (в съавторство с доц. д-р Красимир Кунчев), 1988, 2006 г. Нейни стихове са превеждани на английски, руски, украински, гръцки, турски, немски, румънски, сръбски и др.

Р.Б. обучава деца по творческо писане в Литературно студио „Митични птици“ към Народно читалище „Л. Каравелов 1940“ в Бургас от 25 години. Носител е на национални литературни награди за поезия на името на Владимир Башев и Иван Пейчев, както и на плакети на община Бургас – Пегас и Христо Фотев. Организатор на Майски срещи на славянските творци в Бургас „Свято слово“ и Международен литературен конкурс за младежи „Изкуство против дрогата“, създател на Есенни литературни празници в Бургас.

 

"Обратна гравитация". Има такава, вярвайте... При нея обаче притеглянето, придърпването, привличането не е надолу, към земята, а нагоре, към небето. И тогава, когато се опреш ó твърдта, няма да казваш: "приземих се", ще кажеш "принебесих се". Точно това прави поезията на Роза Боянова: принебесява ни, внебесява ни, тегли ни нагоре със своята обратна гравитация, за да влее в душите ни други измерения, други селения, други томления... Нейната поезия е обратна гравитация; всяка поезия, впрочем, е обратна гравитация, защото ни издърпва от делничното в пространството на празника, на празника на духа и на интелекта. Но също и на чувствата, никога да не забравяме чувствата: чувствата, които поезията, тази обратна гравитация, прави истински. И по този начин нас прави истински. Ами да, заради това трябва да се прочете тази книга, заради това трябва да прочетете тази книга – заради истината и заради себе си, истинските себе си...

Митко Новков

 

„Обратна гравитация“ - Добре композирана стихосбирка в три самостоятелни цикъла и страници с медитативни фрагменти в проза, които представят своя автор като отлично владеещ изкуството си, при това с непринудеността на увлечено в някаква вълшебна игра дете.

Юлиан Жилиев

 

«
Всички