Новини

БЪЛГАРСКАТА ROSSICA – ВЕЧНАТА ERUDITICA (Дистанционна премиера на новите е-библиотеки на УниБИТ)

04.07.2021
БЪЛГАРСКАТА ROSSICA – ВЕЧНАТА ERUDITICA (Дистанционна премиера на новите е-библиотеки на УниБИТ)

БЪЛГАРСКАТА ROSSICA – ВЕЧНАТА ERUDITICA

(Дистанционна премиера на новите е-библиотеки на УниБИТ)

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ, ЛЮБОВ ЙОВИНСКА, ПАМЕЛА ДЕЛЕВА

                                     „И нет истины там, где нет любви” – A. С. Пушкин

С огромен интерес на дистанционно присъединилите се чрез терминалите на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) и Столична библиотека (СБ) на 28 юни 2021 г. в Руския център на СБ премина под председателството на проф. д.н. Ирена Петева – ректор на УниБИТ и проф. д.ик.н. Стоян Денчев – Председател на Общото събрание на Университета и кураторството на проф. д.п.н. Александра Куманова – ръководител на Студентското научно общество (СНО) при УниБИТ представянето на е-библиотеките на вуза „ПУШКИНИАНА” и  „ЧЕХОВИАНА” (Ил. 1) <https://zoom.us/j/92234664016?pwd=T2IvbkVoc1J6NHc1S3ZVcVluR05NZz09>.

Форумът беше посветен на светлата памет на литературния историк, литературоведа-компаративист, текстолога и библиографа проф. Велчо Велчев (16.06.1907 – 2.05.1991) – учредител на специалността „Руска филология” в България и първи ръководител на Катедра по руска класическа литература в Софийския университет (1945-1965); член-учредител на Съюза на учените в България и основател на филологическото списание „Език и литература” (1945-  ), един от основателите на Института за литература при БАН (1948-  ) и ръководител на неговата Секция „Руско-български литературни връзки” (1948-1965); член на Националния славистичен комитет и участник във всички конгреси по славистика; декан на Факултета по славянски филологии и помощник-ректор на Софийския университет.

Сред присъстващите в залата бяха от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ас. Силвия Филипова и редакторът на тази библиография Цветана Найденова, завеждащата Руския център в СБ Марияна Максимова, а също и наблюдателят на СНО при УниБИТ по линия на гражданската отговорност на научните изследвания на СНО при УниБИТ – поетът – литературен критик д-р Анжела Димчева. Присъстваха и аlumni (възпитаниците) на УниБИТ:  Северина Ангелова (завеждаща библиотеката на Института за литература при БАН), Марияна Матова (библиотекар в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”), Тервел Стилиянов (Министерство на вътрешните работи), Ивалина Бозаджиева (регионален мениджър за Източна Европа), както и ИТ специалистите – докторантът на УниБИТ информационни системи Денислав Кънев и експертът по навигация на е-ресурси на СБ Борислав Захов и др.

Особено вълнение предизвика сред участниците присъединяването към форума на акад. Иван Тодоров – физика със световно име, син на проф. Тодор Боров.

На живо от залата проф. д.п.н. Александра Куманова модерира премиерата, асистира й екипът от студентите-дипломанти на Университета – участници във форума: Любов Йовинска, Памела Делева, Ангел Георгиев.

Г-н Роберт Робертович Шестаков – съветник в Посолството на Руската федерация в България и представител на Министерството на науката и висшето образование на Русия взе участие в премиерата, радваща се на вниманието на преподаватели, студенти и докторанти от редица вузове.

Проф. д.н. Ирена Петева откри форума (Ил. 2) ...

 

АКАДЕМИЧНО СЛОВО НА ПРОФ. Д.Н. ИРЕНА ПЕТЕВА

 

ДРАГИ КОЛЕГИ И УВАЖАЕМИ ГОСТИ!

Радвам се, че мога да представя на вашето внимание ценните нови е-библиотеки на УниБИТ „ПУШКИНИАНА” и „ЧЕХОВИАНА” – първите в поредицата от е-библиотеки на нашия Университет, посветени на панорамата на руската изящна словесност в контекста на универсалната хуманитаристика.

            Много може да се говори за традиционното руско влияние върху развитието на българската култура и духовност изобщо. Но не трябва да се забравя, че руският език се изучава като задължителен предмет в България над 100 години, а българската русистика е една от най-авторитетните в света. Пример за това са библиографските трудове „Чехов и България” (1955) от Тодор Боров и Цветанка Арсова и „А. С. Пушкин в България” (1999) от Цветана Стайкова.

            Изучаването на руската литература винаги е заемало основно и водещо място в учебната програма на УниБИТ още от времето на неговия предходник Държавния библиотекарски институт. Може смело да се каже, че преподаването на тази дисциплина е била на най-високо ниво и сравнимо с това на специалността и Катедрата по руска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ).

Учредител на специалността „Руска филология” и първи ръководител на Катедрата по руска литература (1945-1965) е проф. Велчо Велчев – учител на библиографите:

проф. д.п.н. Александра Куманова, която под негово ръководство и в качеството си на библиограф по това време в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” продължава чеховианата на проф. Тодор Боров през 1980-1984 г. (публ. на рус. ез. в Русия през 2005 г. в световно известната серия „Литературно наследство”) и през 1989 г. беседва с проф. Юрий Лотман по проблемите на съдържанието и програмата на създаденото, списвано, редактирано и издавано от А. С. Пушки списание „Съвременник” (1836) на база на проучването си, направено в студентските й години в Санкт Петербург (1976-1980), за което е номинирана на Всеруския научноизследователски конкурс за най-добро научно изследване на студент (1980) (публ. в 2003 и 2004 г. в Русия и България на рус. ез.);

доц. д-р Цветана Стайкова, която в качеството си на библиограф на Централната библиотека на Българската академия на науките публикува в България известния си труд „А. С. Пушкин в България” (1999).

            Нашият университет е продължител и на традициите на Българския библиографски институт „Елин Пелин”, който полага основите на научната библиография на руската литература в средата на миналия век. Ще цитирам само някои от неговите забележителни трудове – освен „Чехов и България” – като „Тургенев в България”, „Маяковски в България”, „Съветска художествена литература в България” и др. Тук спадат и такива професионални издания като „Съветска библиография”„Библиографията в СССР” и особено „История на библиографията в чужбина” от световноизвестния руски библиограф – историк на световната универсална библиография Константин Симон.

            В този контекст искам да обърна специално внимание на една слабо известна библиография на самия академик Никола Михов, публикувана в първия том на Годишника на Българския библиографски институт от 1948 г. Тя е озаглавена „Какво е чела българската прогресивна интелигенция през първите двадесет години след Освобождението”. В този христоматиен труд за отечествената ни духовност, книжовност и литература бащата на българската научна библиография майсторски очертава ясно и безспорно изключителното влияние на руската литература в България.

            Горди сме, че днес чрез създадените приноси на новите е-библиотеки на УниБИТ „ПУШКИНИАНА” и „ЧЕХОВИАНА”, подготвени на български език от студентите на Университета – дипломантите Любов Йовинска и Памела Делева – продължава традицията на недостатъчно известните на българската научна мисъл публикации по библиографирането и историографирането на персоналиите, направени на руски език и в Русия от проф. Александра Куманова преди почти две десетилетия (2003, 2005), които стъпват на проучвания, стартирали преди 45 години – през 1976-1980 г. в книгохранилищата на Русия („ПУШКИНИАНА”) и през 1980-1984, 1989-1996 г. в книгохранилищата на България и Русия („ЧЕХОВИАНА”).

            ИНОВАТИВНОСТ, но и ИСТОРИОГРАФСКА свързаност с предшествениците са двете ключови понятия на научното познание!

            Откривам премиерата, посветена на новите е-библиотеки на УниБИТ „Вечната ERUDITICA”!

 

Проф. д.н. Ирена Петева – Ректор на УниБИТ и първи титулен рецензент на е-библиотеките на УниБИТ, създавани от Студентското научно общество при Университета

 

Проф. д.ик.н. Стоян Денчев отвори Академичната дискусия на форума (Ил. 3-4).

 

АКАДЕМИЧНО СЛОВО НА ПРОФ. Д.ИК.Н. СТОЯН ДЕНЧЕВ

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ!

Според известния български славист професор Боян Пенев „Немислимо е да си представим облика на нашата интелигенция извън  руското въздействие, както и българската литература без руското влияние”.

            България и Русия имат традиционни връзки в областта на религията, културата и историята.

След Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. Русия подпомага развитието на младата българска държава.

Руският език се изучава като задължителен предмет в българските училища и университети повече от 100 години.

Много български военни, граждански специалисти и духовници получават образование в Русия преди и след Освобождението.

            След 1917 г. в резултат на трагичните революционни събития в Русия у нас идва вълна от руски емигранти, чиито брой в периода 1919-1956 г. надхвърля 40 хиляди души. Влиянието на тези емигранти е по-значително от други етнически групи, тъй като в голямата си част те са представители на интелектуалния елит на руското общество. Благодарение на своите професионални и духовни качества руснаците оставят добро впечатление у българите, за което свидетелстват множеството спомени на техни колеги и приятели във второто им отечество – България.

            Пример за това културно общуване е посещението на известния руски поет Константин Балмонт в България през 1929 г. В тази връзка той споделя: „Аз наистина съм пленен от българското народно творчество. От българската поезия се увличам особено от Вазов, Ботев, Яворов и Лилиев”.

            Руският писател и поет емигрант А. М. Фьодоров издава през 1924 г. „Антология болгарской поэзии”, където представя на руски език 35 наши поети от различни поколения.

            Излишно е да се говори за изключителното влияние – не само по широкия свят, но особено в България! – на такива колоси на руската литература като Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Толстой, Достоевски, Чехов и много други.

Затова напълно естествено и навременно е съставянето и представянето на е- библиотеките на УниБИТ „ПУШКИНИАНА” и „ЧЕХОВИАНА”.

Тези библиотеки структурират отсъстващите звена в пушкинознанието и чехознанието на България като многомерен феномен (1976-2021).

Те допринасят значително за рецепцията и влиянието на великата руска литература в България като системно явление.

Тези е-продукти са образци на модерната библиография, създавана с инструментария на информационните технологии.

В кореновата система на е-библиотеки „ПУШКИНИАНА” и „ЧЕХОВИАНА” виждаме ЖИВАТА ВРЪЗКА на ТВОРЦИТЕ на научната персонална библиография на България, свързани с Българския библиографски институт (акад. Никола Михов, проф. Тодор Боров) – Софийски университет „Св. Климент Охридски” (проф. Велчо Велчев) – Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий (проф. Александра Куманова) – Централна библиотека на Българската академия на науките (доц. д-р Цветана Стайкова, която в един период е и преподавател на УниБИТ) – Университет по библиотекознание и информационни технологии (проф. Александра Куманова и студентите – дипломанти Любов Йовинска и Памела Делева) (тук изтъквам единствено линиите на приемственост, свързани с биобиблиографските персоналии на А. С. Пушкин и А. П. Чехов).

Модерната компаративистична библиографска наука като историографски ключ на универсалната хуманитаристика триумфира днес чрез представяните на премиерата „Вечната ERUDITICA” нови е-библиотеки на УниБИТ.

Тези е-библиотеки се възприемат в когнитивен контекст като страни, ракурси и аспекти на многообразното многомерно културно информационно пространство на нашата планета.

Съхраняването на жизненото за нашата планета многообразие е грижа за „екологията на духа” (израз: У. Еко)!

Тази грижа ни събира днес на премиерата на новите е-библиотеки на УниБИТ!

  

Проф. д.ик.н. Стоян Денчев – действителен член на Международната академия по информатизация при ООН, Председател на Общото събрание на УниБИТ, отговорен редактор на е-библиотеките на УниБИТ, създавани от Студентското научно общество при Университета

 

Проф. д.п.н. Александра Куманова въведе в същината на презентираните на форума е-библиотеки на УниБИТ (Ил. 5)...

 

АКАДЕМИЧНО СЛОВО НА ПРОФ. Д.П.Н. АЛЕКСАНДРА КУМАНОВА

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТА

ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ ПРОФЕСОР ПЕТЕВА –

ПЪРВИ ТИТУЛЕН РЕЦЕНЗЕНТ НА ПРЕЗЕНТИРАНАТА ПРОДУКЦИЯ!

УВАЖАЕМИ УЧАСТНИЦИ В ПРЕМИЕРАТА

„ВЕЧНАТА ERUDITICA”!

І. Лоно на универсалната хуманитарна библиография в България

Представените на вниманието Ви днес нови е-библиотеки на УниБИТ са създадени със съзнанието да продължат библиографската и историографската традиция в универсалната хуматитарна библиография на акад. Никола Михов, проф. Тодор Боров, акад. Иван Дуйчев, проф. Велчо Велчев, проф. Куйо Куев, проф. Боню Ангелов, акад. Петър Динеков. Тази традиция е представяна пред отечествената и международната научна общност като българска научна школа по библио (книга) -инфо (информация) -ноо (разум) сфера – планетарната инфраструктура, в която българската следа е не само част от културния ареал на земното кълбо, а е и негов авангард:

– делото на Св. равноапостол Константин-Кирил Философ (827-869) – съз­дател на глаголицата и първостроител на българския книжовен език и славянска­та литература;

– Златният век на българската култура при цар Симеон І Велики (864-927);

– творчеството на Св. патриарх Евтимий Търновски (ок. 1325 – ок. 1403) – връх на световния Предренесанс;

– първият граждански кодекс на българите „История славяноболгар­ская (1762) на Св. о. Паисий Хилендарски (1722-1773);

– Българският библиографски институт „Елин Пелин (1941-1963).

На силната интелектуална подкрепа и административната закрила на проф. Стоян Денчев, действителен член на Международната академия по информатизация при ООН – архитект от ново поколение на информатизацията без географскиинституционални и административни граници – генериращата се нова информационна среда, който е отговорен редактор на презентираната продукция, дължат създателите й своето дело. Точно проф. Стоян Денчев е личността, намерила решенията на най-трудните задачи, изправящи се пред нас в условията на когнитивен упадък на разсредоточения интелект на масовото съзнание поради неразбиране на идеалните структури на информацията (НЕЙНАТА ФИЛОСОФСКА НАТОВАРЕНОСТ) – тези, които библиографски и историографски подреждат физическите реалии (ДОКУМЕНТИ, ФОНДОВЕ, БИБЛИОТЕКИ).

Позволете ми да благодаря на първия рецензент на е-библиотеките на УниБИТ проф. д.н Иван Гарванов – заместник-ректор по качеството на обучение и акредитация на Университета.

Е-библиотеки на УниБИТ дължим на нашия пилотен рецензент – доц. д-р Хрис­тина Богова, под чийто патронаж преминават ежегодните Студент­ски научни форуми на Университета и историографските ни ретроспекции по универсалното хума­нитарно знание – каквато е и днешната премиера…

Тези е-библиотеки са под общата, езикова, научна и графическа редакция на д-р Николай Василев – историограф, морфолог на езика и литературен критик.

Традиционно за нашите издания е безценно сътрудничеството ни с:

– доц. д-р Красимира Александрова – действителен член на Международната академия по информатизация (неуморен научен и библиограф­ски редактор и рецензент на нашата продукция, създала електронно първите е-по­казалци в България – тези на информационната база на СНО: неговия ресурс Tabula gratulatorum);

– доц. д-р Венцислав Велев – действителен член на Международната академия по информатизация (стратег, научен консултант, рецензент, на­вигатор на електронизацията на СНО при УниБИТ и неговите е-ресурси);

– д-р Силвия Найденовад-р Юлия Цинзовадоц. д-р Петър Велчевдоц. д-р Елена Томова (рецензенти на нашите издания с комплексен библиотечно-библиографски и лингвистичен справочно-информационен енциклопедичен дискурс);  

г-жа Цветанка Найденова – редактор в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”;

доц. д-р Никола Казански – полиглот, водещ библиограф на Централната библиотека на Българската академия на науките;

г-жа Марияна Максимова – поет, библиограф на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и завеждаща Руския център в Столичната библиотека, която е домакин на нашата премиера;

гл. ас. Диана Ралева – поет, водещ библиограф на Института за литература при Българската академия на науките;

ас. Татяна Дерменджиева – библиограф, въвела ISBN системата в България, създател и ръководител на ISBN Агенцията на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”; 

ас. Силвия Филипова – водещ библиограф на националната библиография на България;

гл. ас. д-р Владимир Манчев – поет, полиглот, преводач (Софийски университет „Св. Климент Охридски”), участвал активно в езиковите консултации, свързани с преводите на текстовете на български език на представяните днес е-издани;

Северина Ангелова – завеждащата Библиотеката на литературния институт при БАН, alumni (възпитаник) на УниБИТ;

Марияна Матова – библиотекар в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, alumni (възпитаник) на УниБИТ.

 

 

ІІ. Панорама на е-библиотеките на УниБИТ

 

Днес обръщаме поглед към една от страните на универсалното хуманитарно знание със силна коренова система в България – българската ROSSICA.

Две нови е-библиотеки на УниБИТ – PUSHKINIANA и CHEKHOVIANA – са във фокуса на внимание на библиографи, литературни критици, филолози, историци, преводачи, поети, но и на информатици и информационни технолози чрез този форум, които са от: Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Централната библиотека на Българската академия на науките (БАН), библиотеките от страната и чужбина, генериращи библиотечната библиография – източник на енциклопедиката, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Института за литература при БАН…

Два Академични форума на УниБИТ с изключително широк национален и международен резонанс предшестват днешната премиера, и тези наши академични прегледи се намират неизменно под председателството на проф. д.н. Ирена Петева – Ректор на УниБИТ и проф. д.ик.н. Стоян Денчев – Председател на Общото събрание на УниБИТ:

галапремиерата на УниБИТ на двете единствени библиографски и историографски поредици от издания в България – „Трудове на Студентското научно общество при УниБИТ (2008- ) и серия „Факлоносци” (2010- ) на Академичното издателство „За буквите – О писменехь”, проведена на 8 април 2021 г. в музей-галерия „Анел, посветена на справочно-енциклопедичната продукция от учебна литература в областта на отсъстващото хуманитарно знание (израз: У. Еко) в класификациите на познание на страните от Централна и Източна Европа през втората половина на ХХ в., подхранващи 16 е-библиотеки на Университета, които са първите е-библиотеки в България (2005- ):

- - ERUDITICA (съотнасяне на е-ресурси на Студентското научно общество /СНО/);

- - ANTHOLOGICA (изящната словесност на България ІХ–ХХІ в.);

- - ARYANICA (соларният култ със северен генезис);

- - AUTOBIOBIBLOGRAPHICA (библиографските сводове на публикационната активност);

- - COMMENTATORICA (коментирането и рецензирането);

- - ECOVIANA (библиографирането на трудовете на проф. Умберто Еко);

- - ETYMOLOGICA (създаване на англо-руско-българския речник по библиотечна и информационна дейност);

- - EVRISTIANA (откритията в историята и настоящето на човечеството);

- - GLORICA (личностите и делата на УниБИТ);

- - GRATULATORICA (информационната база от публикации на студентите);

- - HUMANITARIANA (концепциите – за човека – от Античността до днес);

- - NESTINARIANA (картографирането и декодирането на нестинарския култов реликт);

- - PAISIADA (личността и делото на Св. о. Паисий Хилендарски);

- - PATRIARCHICA (личността и делото на Св. патриарх Евтимий Търновски – Български);

- - PSYCHOLOGICA (възгледите – за човешката душа – от Античността до днес);

- - UNIVERSALICA (световната универсална библиография);

XVІІ Студентска научна виртуална конференция и изложба на УниБИТ с международно участие „Информация – интеракции – просветление” с девиз: „Човекът е мярка за всички неща”, посветена на 24 май и осъществявана като ежегоден преглед на научноизследователската дейност на СНО при УниБИТ, проведена на 21 май 2021 г. по постоянен Ректорски проект на Университета (през настоящата година: ППНП-2021-01/08.03.2021 с Договор НИП-2021-01 от 12.04.2021 г. по Наредбата на МОН, обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 73 от 16.09.2016 г.,  „Аксиология на интерактивен модел на трансформатизма „информационно пространство – информационна среда” (Архитектоника на фондовете на студентските научни изследвания на Университета по библиотекознание и информационни технологии)”) с представяне на новосъздавани е-библиотеки на Университета (2020-  ), посветени на биобиблиографиите на персоналиите, анотирани чрез крилати мисли:

- - RAKOVSKI – Георги С. Раковски („Да служиш на Отечеството си е най-голямата чест.”);

- - ZLATARICA – проф. Васил Златарски („За всяка работа си има майстори.”);

- - HOFFMANNIANA – Ернст Теодор Амадей Хофман („Вълшебникът микрокосмос действа в мен и ме подтиква към всякакви чудатости”);

- - PUSHKINIANA – Александър Сергеевич Пушкин („И нет истины там, где нет любви”);

- - CHEKHOVIANA – Антон Павлович Чехов („Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот”);

- - DECAMERONICA – Джовани Бокачо (проблемите на пандемията) („Да позволим на самите себе си да се променим!”)...

 

 

ІІІ. Е-библиотеки PUSHKINIANA и CHEKHOVIANA

 

Двете, стартиращи чрез днешната премиера е-библиотеки на УниБИТ – PUSHKINIANA и CHEKHOVIANA, – израстват на базата на две дипломни работи:

МОДЕЛ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА АЛМАНАХ В ПЕРИОДИЧНО ИЗДАНИЕ (Върху примера на създаденото от А. С. Пушкин списание „Съвременник: Семантични и справочно-информационни проблеми на жанра) / Любов Йовинска;

АНТОН ЧЕХОВ В БЪЛГАРИЯ (Преводи и литературна критика): Литературоведски и библиографски историографски дискурс (1880-2021 г.) / Памела Делева.

Библиографският и историографският дискурс на пушкинознанието и чехознанието като явления в универсалната хуманитаристика на България са в центъра на внимание тук. Този дискурс ни отвежда към крайъгълния камък на отбелязаното знание у нас – като приемственост между поколения изследователиличността и делото на литературния историк, литературоведа-компаративист, текстолога и библиографа проф. Велчо Велчев (16.06.1907 – 2.05.1991), поради което и днешната премиера е посветена на светлата памет на забележителния учен – класик на универсалната хуманитаристика в България.

 

 

Проф. д.п.н. Александра Куманова – действителен член на Международната академия по информатизация при ООН, Ръководител на Студентското научно общество при УниБИТ, научен ръководител на създадените е-библиотеки в Унивеситета, куратор на премиерата

 

Доц. д-р Никола Казански – водещ библиограф на Централната библиотека на БАН, научен редактор на е-библиотеките и д-р Николай Василев – научен редактор и рецензент на е-библиотеките се включиха в дискусията.

АКАДЕМИЧНО СЛОВО НА ДОЦ. Д-Р НИКОЛА КАЗАНСКИ

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ!

Проблем на всяка персонална библиография е да позиционира себе си във вторично-документалното познание за персоналията.

За представените днес биобиблиографии – новите е-библиотеки на УниБИТ –  „ПУШКИНИАНА„ЧЕХОВИАНА – е характерно НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ИСТОРИОГРАФИЯТА НА ВСЯКА НАУЧНА СФЕРА КАТО КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН:

1. ЯСНА И ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДЪЛБОКА КОРЕНОВА СИСТЕМА, НАМИРАЩА СЕ В СЪОТНОСИМОСТ С РАВНИЩЕТО НА СВЕТОВНИЯ НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОТОК ПО ТЕМАТА – в случая: библиографирането и историографирането ПО ЛИНИЯТА, свързана с изследваните персоналии – ПО ОСТА Български библиографски институт (Т. Боров) – Софийски университет „Св. Кирил и Методий” (В. Велчев) – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (А. Куманова) – Централна библиотека на БАН (Ц. Стайкова) – УниБИТ (днешната генерация студенти, под ръководството на проф. А. Куманова);

2. ПОЗНАВАНЕ НА КЛАСИЧЕСКИТЕ И СЪВРЕМЕННИТЕ МЕТОДИ В КОГНИТИВНИЯ КОНТЕКСТ НА ИНФОРМАТИКАТА – КОЕТО ИМАМЕ ЧРЕЗ ПРЕЗЕНТИРАНИТЕ Е-БИБЛИОТЕКИ КАТО ОБРАЗЦИ НА МОДЕРНАТА БИБЛИОГРАФИЯ

 

Доц. д-р Никола Казански – водещ библиограф на Централната библиотека на БАН, научен редактор на е-библиотеките

 

АКАДЕМИЧНО СЛОВО НА Д-Р НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ!

Критично-библиографско и историографско емпирично текстологично е intentio`то на двете представяни е-библиотеки.

В „ПУШКИНИАНАТА успешно и сравнително са разкрити хибридните особености на двете форми – алманаха и периодичното издание, – на които е погледнато през призмата на универсалното хуманитарно познание, което си пробива път в 30-те години на ХІХ в. чрез възгледите за връзки между нещата на А. С. Пушкин.

Тези възгледи на светилото на руската литература са изключително ценни днес, когато познанието е изправено пред предизвикателствата на конвергентното мислене.

            Чрез „ЧЕХОВИАНАТА е достигната панорама на библиографирането и историографирането на А. П. Чехов в България за 105 г. (1880-1984), експонирано в категорията „дълго време”. Направена е прогностика на бъдещото равнище на проучване на чехознанието като разкривано чрез семантичния профил на литературоведския и библиографския историографски дискурс на чеховианата за последните 36 г. (1985-2021).

В проучването се отразява опитът да се формира вкус към моделирането на холистичен критически дискурс в чехознанието, като негови поанти не са обществено-историческите периоди, а – сърцевината на библиографската и историографската традиция.

 

Д-р Николай Василев – писател, литературен критик, историограф и морфолог на информационния код на изящната словесност, заместник-ръководител на Студентското научно общество при УниБИТ, рецензент на е-библиотеки „ПУШКИНИАНА и „ЧЕХОВИАНА

 

Своеобразен контрапункт на премиерата стана представянето на  „ПУШКИНИАНАТА” и „ЧЕХОВИАНАТА”, подготвени на български език от студентите на Университета – дипломантите:

- МОДЕЛ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА АЛМАНАХ В ПЕРИОДИЧНО ИЗДАНИЕ (Върху примера на създаденото от А. С. Пушкин списание „Съвременник”: Семантични и справочно-информационни проблеми на жанра) / Любов Йовинска (вж: https://sno.unibit.bg/e-lib.html) (Ил. 6);

- АНТОН ЧЕХОВ В БЪЛГАРИЯ (Преводи и литературна критика): Литературоведски и библиографски историографски дискурс (1880-2021 г.) / Памела Делева (вж: https://sno.unibit.bg/e-lib.html) (Ил. 7).

Тези проучвания продължават традицията на недостатъчно известните на българската научна мисъл публикации по библиографирането и историографирането на персоналиите, направени на руски език и в Русия от проф. Ал. Куманова преди почти две десетилетия (2003, 2004, 2005), които стъпват на проучвания, стартирали преди 45 години – през 1976-1980 г. в книгохранилищата на Русия („ПУШКИНИАНА”) и през 1980-1984, 1989-2003 г. в книгохранилищата на България, Русия и Западна Европа  („ЧЕХОВИАНА”).

Ас. Силвия Филипова и дългогодишният редактор в НБКМ Цветана Найденова посочиха значението на националната библиография за е-библиотеките (Ил. 8).

Гл. ас. д-р Владимир Манчев от Софийски университет „Св. Климент Охридски” изтъкна безценното културно значение на биобиблиографирането на творчеството на А. С. Пушкин и А. П. Чехов в България (Ил. 9).

Доц. д-р Росица Кръстева от УниБИТ изтъкна високото методологично и справочно-информационно равнище на пушкинианата и чеховианата, развивани в България днес в УниБИТ и оцени високо ролята на библиографската школа в универсалната хуманитаристика на проф. Ал. Куманова (Ил. 9).

Проф. Ал. Куманова дари на гостите на премиерата в Руския център на СБ и специално на завеждащата го – библиографа Марияна Максимова ценна колекция от издания на Университета, компактни дискове със записи на информационните е-ресурси на СНО, копия от презентираните на форума е-библиотеки и бели рози от Ботаническата градина на София, украсени с националния трибагреник (Ил. 19-21).

Последният акорд на премиерата бе даден от изпълнението на студентката Любов Йовинска, която прочете в оригинал шедьовъра на А. С. Пушкин „Пора, мой друг, пора (1834) (Ил. 10), последвано от озвучаването от студента Ангел Георгиев на превода на това непреводимо стихотворение – „Любима, време е! Покой духът жадува, осъществен от поета, литературния критик, литературоведа и преводача на поезия от руски, испански, немски и френски – полиглота-ерудит доц. д-р Петър Велчев – син на проф. Велчо Велчев (под научната редакция на Петър Велчев са преводите на текстове в е-библиотеките „ПУШКИНИАНА” и „ЧЕХОВИАНА”).

 

Линк към видеото

 

ИЛЮСТРАЦИИ

1. Пилотният екип на премиерата БЪЛГАРСКАТА ROSSICА – ВЕЧНАТА ERUDITICA – емблематизация – ликовете на А. С. Пушкин, А. П. Чехов, проф. Велчо Велчев – снимка на СОФИЯ ПРЕС 28.06.2021

2. Академично слово на проф. д.н. Ирена Петева – Председател на форума, която открива премиерата

с  модератор проф. д.п.н. Александра Куманова – снимка на УниБИТ 28.06.2021

 

3. Академично слово на проф. д.ик.н. Стоян Денчев – Председател на форума –

снимка на СОФИЯ ПРЕС 28.06.2021

4. Момент от академичната дискусия между проф. д.ик.н. Стоян Денчев

и проф. д.п.н. Александра Куманова – снимка на СОФИЯ ПРЕС 28.06.2021

 

5. Момент от академичната дискусия между проф. д.ик.н. Стоян Денчев

и проф. д.п.н. Александра Куманова – снимка на УниБИТ 28.06.2021

6. Любов Йовинска представя е-библиотека ПУШКИНИАНА. Снимка на СОФИЯ ПРЕС 28.06.2021

7. Памела Делева резюмира спецификата на е-библиотека ЧЕХОВИАНА –

снимка на СОФИЯ ПРЕС 28.06.2021

 

8. Изслушване на оценките за е-библиотеките на УниБИТ на ас. Силвия Филипова и редактора от НБКМ Цветана Найденова – снимка на УниБИТ 28.06.2021

9. Изслушване на оценките за е-библиотеките на УниБИТ на гл. ас. д-р Владимир Манчев (СУ)

и доц. Росица Кръстева – снимка на УниБИТ 28.06.2021

10. Любов Йовинска чете знаменитото стихотворение на А. С. Пушкин ПОРА, МОЙ ДРУГ, ПОРА

(1834 г.) – снимка на УниБИТ 28.06.2021

 

11. Проф. д.п.н. Александра Куманова поднася на г-жа Марияна Максимова изданията на УниБИТ и компактни дискове с е-библиотеките на СНО при вуза – снимка на УниБИТ 28.06.2021

 

 

 

 

«
Всички