Местна история

„Московска” – 137 години символ на свободата

04.01.2015
„Московска” – 137 години символ на свободата

137 г. Свобода. И днес, както всяка година на 4 януари, празничен камбанен звън озвучава София, припомняйки на поколенията тази част от българската история. Днешната улица „Московска” преди Освобождението носи името „Медресе сокаги” заради намиращото се на нея турско богомолско училище. Наричали са я още „Орханийска”, защото нейното продължение водело към днешния Ботевград, известен с турското си наименование Орхание. По този път на 23 декември 1877 г. (стар стил) - 4 януари 1878 г (нов стил),  генерал Раух влиза в София, а до края на деня и останалите руски войски, предвождани от ген. Гурко. Местното население ги посреща тържествено по знамение на кръстопътя, където е обесен Васил Левски. Издигната е триумфална арка като знак за възмездие и символ на възкресението на града. Огромно шествие се стича от всички страни на древния град. Свири музика. Софийските жители с радост посрещат дълго чаканата Свобода. Множеството тръгва след войската по тогавашната улица „Орхание”, минава покрай символа на града – църквата „Св. София” и се насочва към църквата „Св. Неделя”. Именно това историческо събитие определя бъдещото име на улицата, която софиянци спонтанно започват да наричат „Московска”. По късно през 1883 г. това име е официално утвърдено с решение на Общинския съвет.

 

 

За кратък период от 1890 до 1895 г. улицата носи името „Регентска” заради намиращото се на нея Първо българско регенство, управляващо страната от 1886 до 1887 г., назначено от княз Александър I. Второто регентско управление на България, избрано след смъртта на цар Борис III (28.08.1943 г.) се е помещавало също на улица „Московска” в сградата на царското интендество (днес сградата на Столична община). Не може да подминем още едно паметно събитие от историята на София, свързано с тази улица. На нея на 13.07.1879 г. в близост до църквата „Св. София” жителите на града и околните села посрещат първият български княз – Александър Батенберг.

 

В първите години след Освобождението ул. „Московска” остава слабо застроена. От 1880 г. по северната й страна започва застрояването на обществени и частни сгради. Близостта на улица „Московска” до Двореца и разположението й на най-високата част на града привлича по влиятелните и заможни хора да се заселват по нея. В миналото тя е започвала от бул. „Княз Александър Дондуков, откъдето с лек наклон се изкачвала до пл. „Княз Александър I”. На ъгъла между „Московска” и „Малко Търново”, в центъра на „Капана” махала, след Освобождението се извисявала часовниковата кула „Сахат куле”. Сградата завършвала с чардак, на който стоял пазач. Тя била четвъртата, с цинков покрив, оприличаван на гигантски свещогасител, а отгоре имало тенекиен ветропоказател, боядисан в червено. На всяка от четирите страни на кулата имало циферблати и прозорци със сини пердета, на които висели жълти пискюли. Зданието е съборено през 1882 г., но е запазено за поколенията в акварела на Йозеф Обербауер „Стара София от часовниковата кула”. Това място остава в историята и с една от най-страшните бесилки, на която на 15 ноември 1877 г. намира смъртта си Стоян Недялков-Табака. Малко известен факт е, че единствено книжарите в София организират свое съзаклятие против поробителите. Докато европейските велики сили подготвят свикването на Цариградската конференция след Априлското въстание, бунтът на книжарите спасява бъдещата столица от опожаряване и грабежи.

 

Тук, на „Московска” № 3, през 1936 г. е построена жилищна кооперация, в партерния етаж на която се намирали магазините на рода Паница и на Любен Манолов. Сградата многократно променя своята фасада след национализацията. В съседство – на „Московска” № 5, пък се намирала аптеката на Никола Странски – придворен зъболекар и аптекар на князете Александър и Фердинанд.

 

През30-тегодини на ХХ век по проект на арх. Асен Михайловски е построена сградата, в която се нанасят застрахователните дружества „Витоша” и „Асикурациони дженера”. След 1944 г. сградата многократно променя своето предназначение и обитатели. От 30 декември 1992 г. с решение на Министерски съвет № 604 сградата на улица „Московска” № 5 е предоставена на Държавна агенция „Архиви”. В края на 80-те години на ХIX век улица „Московска” приютява една от първите печатници в София, собственост на небезизвестните братя Георг и Богдан Прошек. От 1889 г. тя се настанява в едноетажна сграда на „Московска” № 7 и с декрет е наречена „придворна”. През 1925 г. е достроена и превърната в модерна за времето си сграда. Сега видът й не е променен и там се намира управлението на банковия надзор към БНБ. Под № 13 на улицата се намира една от най-старите учебни сгради в София с над 100-годишна история, изградена със средства от фонд „Василиади”, предоставени от известния преди Освобождението общественик и дарител Г. Василиади. Предполага се, че е построена върху основите на стар турски хан. Сградата е оформена в характерния тогава неокласицизъм. В нея след основаването на Висшето училище в България през 1888 г. се настанява Физико-математическият факултет и остава там до изграждането на централния корпус на Софийския университет. По време на Втората световна война в сградата се намират канцелариите на военновъздушните сили. Днес там се помещава Институтът по социология към БАН.

 

Сред няколкото най-стари сгради по северната страна на „Московска” се нарежда и тази на първия военен клуб в София. Построена е в първите години след Освобождението за клуб на пребиваващите в града руски офицери. Интересен факт е, че в нея се играят някои от първите театрални представ­ления в София, изнасят се и музикални концерти, провеждат се балове. Съществуват исторически сведения, че до 1884 г. в сградата са заседавали първите народни представители. Тя е строена в унисон с облика на околните неокласически сгради – със симетрична двуетажна фасада, към която е долепена триетажна четвъртита кула. След напускането на руските военнослужещи това става клубът на офицерите от българската армия до построяването на днешния Военен клуб на ъгъла на ул. „Г. С. Раковски” и „Цар Освободител”. На улица „Московска” неслучайно днес виждаме емблемите на столицата като храм-паметника „Александър Невски”, една от най-старите църкви на нашата столица – „Света София”, сградата на Столичната община, Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ „Св. Климент Охридски”. До „Московска” се намира и паметникът на Незнайния войн – още един от символите на свободна София. Вече свободна София е избрана за столица на България по предложение на панагюреца проф. Марин Дринов. Така от кално порутено селище в забутан турски вилает София е благословена за славни бъднини.

 

                                                                                                                                                                               Честит празник, София!

«
Всички