Книжовно наследство

28 февруари – Тодоров ден (Конски Великден)

24.02.2015
28 февруари – Тодоров ден (Конски Великден)

Тодоров ден е един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Познат е още като Конски Великден, защото се празнува най-вече за здравето на конете.

 

В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, но в народното съзнание не се прави разлика между тях и се почита св. Тодор в нарочен ден, който е подвижен, според Великден – първата събота от поста. Макар и не толкова голям светия покровител – като св. Георги, св. Димитър, св. Николай, все пак св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие.

Според народните представи на този ден св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.

 

На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.

 

     

 

От обредния хляб се слага в яслите на конете – да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.

 

 

Кушиите заемат централно място на Тодоровден. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне - стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище. След надбягването следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание. Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом. Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на което са ездачите.

 

 

«
Всички