Софийски акценти

165 г. от рождението на Райна Княгиня (18.01.1856 г. – 29.07.1917 г.)

17.01.2021
165 г. от рождението на Райна Княгиня (18.01.1856 г. – 29.07.1917 г.)

Райна Попгеоргиева Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) 1856 г. в Панагюрище. Като будна и интелигентна девойка, отлична ученичка, е избрана от училищното настоятелство да продължи образованието си в Девическото училище в Стара Загора и след завършването си става учителка в родния си град.

Като сръчна и опитна в изработването на бродерии Райна Попгеоргиева е избрана да ушие знамето на въстаниците в Априлското въстание и след погрома му е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана, малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. Благодарение намесата на европейски дипломати тя е освободена и през август 1876 г. е изпратена да учи в Москва, където избира медицина и става първата българка дипломирана акушерка.

След завръщането си в България първоначално учителства най-напред в Търново, после в Панагюрище.

През 1882 г. се омъжва за Васил Дипчев, ражда петима сина, осиновява една дъщеря. През 1898 г. семейството се премества в София, защото съпругът й е избран за депутат, но година по-късно той е убит и Райна остава сама с шест деца и за да ги издържа, започва да практикува професията си на акушерка.

Дълги години тя е търсена да изражда софийските деца. Въпреки влошеното си здраве и грижата по шестте й деца тя неуморно акушира безплатно на бедните жени в Софийските квартали „Орландовци” (който дълго време е носил и нейното име) и „Малашевци”. Тя организира първите школи за здравно възпитание в тези квартали, а след откриването на Майчин дом през 1903 г. води курсове за млади акушерки.

Райна Княгиня умира на 29 юли 1917 г.

За нейната всеотдайност в работата си спомня в книгата си „Моят роден град София” Райна Костенцева:

„…Акушерството се практикуваше от стари жени, които между другото имаха и професията „бабуване”. Наричаха ги „бабици”. Малчуганите знаеха, че бабиците донасяха децата от реката. За мене е бабувала популярната на времето баба Суса, а за моя първороден син – дипломираната акушерка Райна Княгиня, известна от нашата героична история на Априлското въстание.

Моят син тежеше 5 и половина килограма и добиването му не беше така лесно. Баба Райна прояви наистина майчински грижи към мене и от време на време проплакваше. Не можех да си обясня тогава причината за този плач, но после всичко ми стана ясно. Баба Райна била обхваната от голяма жал, защото е знаела, че детето ми се ражда сираче и че няма да има щастието да види баща си. В момента на раждането аз не знаех, че мъжът ми е загинал на фронта в Балканската война. Това узнах едва след раждането, цели пет месеца след кончината му.

Необикновен човек беше Райна Попгеоргиева. Винаги усмихната, винаги готова да помогне и да утеши. Скромна, състрадателна, човеколюбива. Измина повече от половин век от нейната смърт, но аз не мога да я забравя и да я прежаля. Запазила съм за нея неувяхващ спомен – един от най-скъпите в моя живот. И сега, когато вече съм пред края на живота си, аз се прекланям пред паметта на тази безсмъртна българска героиня, понесла със стоицизъм ужаса на похотливите османски насилници само пред мисълта за милото отечество, за което бе готова да умре.

И като човек, и като акушерка тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една от нейните родилки не заболя от шествуващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка. Излишно е да говоря за необикновения й патриотизъм, който е познат на всеки що-годе просветен българин…”

 

 

 

«
Всички