Изкуство

140 години от смъртта на Жорж Бизе

01.06.2015
140 години от смъртта на Жорж Бизе

На 03 юни 2015 г. в отдел „Изкуство” ще почетем френския композитор Жорж Бизе по повод 140-тата годишнина от смъртта му.

На вниманието на посетителите ще бъдат представени нотни издания и грамофонни плочи със записи на произведенията на Бизе, а от 18 ч. пианистката Нина Нейчева ще изпълни на живо части от операта „Кармен” във фоайето на отдела.

Първият афиш на операта Кармен от  1875 г.

 

През 1880 г. в едно свое писмо Чайковски пише: „Според мен това е в пълния смисъл на думата шедьовър, т.е. едно от малкото творения, на които е съдено да отразят в себе си най-ярко музикалните стремежи на цяла епоха“. Тази висока оценка руският композитор дава за операта „Кармен”. Същата „Кармен”, която само 5 години по-рано търпи тотален неуспех на своята премиера, онази лебедова песен, три месеца след която приключва животът на нейния създател, и отново тя, която днес е неизменна част от програмата на всяка опера. „Кармен” – най-популярното произведение на Жорж Бизе.

 

Плакат за филма Кармен на режисьора Сесил де Мил от 1915 г.

 

Роден в Париж (25 октомври 1838 г.) като Александър-Цезар-Леополд, Бизе е кръстен на трима от най-великите пълководци в историята, но остава в нея с по-простичкото Жорж. Бъдещият композитор израства в музикално семейство – баща му е учител по пеене, а майка му свири и предава първите уроци по пиано на малкия Жорж. На девет годишна възраст Бизе посещава уроци в Парижката консерватория, а на десет е приет като редовен ученик. През годините на своето обучение той получава много награди за отличен успех и дори започва работа в Комичната опера като композитор, акомпаньор и пианист. През 1856 г. за кантатата си „Кловис и Клотилда” получава голямата „Римска награда”, която му осигурява специализация в Италия. Там посещава Ница, Савоя, Генуа, Флоренция, Неапол, Рим и създава операта „Дон Прокопио”, която е в италиански стил и по италианско либрето.

 

Кармен, Арена ди Верона, 2009 г.

 

След като се завръща в Париж през 1860 г. Бизе започва да преподава частни уроци, аранжира лека музика за ресторантски оркестри, занимава се с нотни коректури, прави транскрипции на популярни мелодии.

През 1863 г. създава операта „Ловци на бисери” („Les pêcheurs de perles”), а през 1866 г. – „Иван Грозни” („Ivan IV”) и „Пертската красавица” („La jolie fille de Perth”), част от която е известният цигански танц, често включван в по-късните варианти на „Кармен”.

Към края на 1872 г. Жорж Бизе композира музиката към драмата „Арлезианката” („L'Arlésienne”) от Алфонс Доде. Въпреки че на премиерата не жъне успех, това произведение със своята пъстра оркестрация, със звучността на пресъздадените народни инструменти и иновативното включване на саксофон в оркестъра се превръща в едно от емблематичните за автора.

 

Кармен, Мариински театър, 2010

Перлата в короната на музикалното творчество на Жорж Бизе все пак остава операта „Кармен” („Carmen”) по едноименния роман на Проспер Мериме. Премиерата й е на 03 март 1875 г. и търпи пълен неуспех. Обвиненията от страна на официалната критика са за безнравственост и вулгарност. Яркият реализъм на сюжета е заклеймен и на композитора не е простено, че на сцената отрежда главните роли на най-обикновени персонажи – тютюноберачка, бикоборец, контрабандист, а не, както се е считало за престижно, на крале, благородници или рицари.

 

Кармен, Метрополитън опера, 2013 г.

 

Огорчен и отчаян след провала Жорж Бизе напуска Париж и точно три месеца по-късно, на 03 юни 1875 г., умира от „разрив на сърцето” в Бугивал. Неговата „Кармен” обаче продължава да живее и днес, превръщайки своя създател в един ван Гог на музиката – недооценен приживе, но възвеличан след смъртта. Операта надскача рамките на националните си особености, за да отрази една общочовешка драма, отрежда на своя автор място сред най-забележителните творци в световен план. Същевременно най-доброто от „Кармен” важи в пълна сила за музиката на Бизе като цяло – емоционалност и жизнерадост, динамика в развитието, пластичност на мелодиката, пъстрота и блясък в оркестрацията.

«
Всички