Местна история

100 години от рождението на Петър Увалиев

12.01.2015

Български и европейски интелектуалец, дипломат, писател, радиожурналист, критик, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрал, теоретик на изкуството, семиотик, преподавател – всичко това е личността Петър Увалиев, наричан още Пиер Рув.

Петър Христов Увалиев е роден на 30 декември 1914 г. (стар стил) или 12 януари 1915 г. ( нов стил) в София в семейството на Христо Увалиев (училтел по френски език във Висшия педагогически институт в София) и Гина Здравкова (възпитаничка на Екатерина Каравелова, учителка, а по-късно и директорка на столичното училище „Иван Денкоглу”).

Детството му преминава в центъра на София на ул. „Кърниградска” 1, където е и родният му дом . Очевидно израстването му в среда на интелектуалци изиграва важна роля за формирането на неговите бъдещи интереси в областта на изкуството. Възпитаник е на италианското училище „Алесандро Мандзони” в София, а след завършването му продължава своето образование във Френския колеж в Пловдив, където получава наградата на колежа лично от тогавашния нунций на Ватикана Джовани Ронкали (който по-късно става папа на Римокатолическата църква под името Йоан XXIII). Увлича се по театъра.

 

През 1936 г. Увалиев завършва право и държавни науки в СУ „Св. Климент Охридски”. Заедно с това прави и първите си стъпки като творец. Сътрудничи на различни печатни издания, като „Златорогъ”, „Театър”, „Изкуство и критика”, „Слово” и др., както и на „Радио София”.

Кариерата му като млад юрист започва в Дирекцията по печата към Министерството на вътрешните работи, а първото му дипломатическо назначение е в Рим. През 1947 г. получава назначение като секретар на Българската легация в Лондон. Сътрудничи в българската секция на радио Би Би Си, където в продължение на близо половин век всяка седмица чете свои беседи. Превежда произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Стоян Загорчинов и др.

През 1958 среща бъдещата си съпруга Соня Джойс, с която сключват брак през 1962 г. Получава британско гражданство. Преподава в Художествения колеж в Челси. Избран е за вицепрезидент на Международната асоциация на художествените критици (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето по графика в Риека. През 1971 г. Петър Увалиев осъществява първото си след четвърт век посещение в България. То е свързано с множество срещи, литературни четения, представления.

Публикуваме откъс от емоциите на това завръщане, описани от съпругата му Соня Рув в книгата „Петър Увалиев или Пиер Рув. Един живот”.

„Излязохме просто да се поразходим из София. За мен това беше едно наистина пленително преживяване, което толкова дълго си бях представяла, за Пиер обаче това беше уникално събитие, нещо, което аз така и не успях никога да съпреживея с него: той преоткриваше дните, улиците, местата... на своята младост. Обстоятелствата бяха уникални... Хората навсякъде го поздравяват: от всякакви слоеве на населението, на всякаква възраст, вън, на улицата, звънят му телефона... той е събитие номер едно в София. Канят го, честват го наляво и надясно, колеги, семейство, министри. Впечатлението ми тогава беше, че ние без съмнение щяхме да се връщаме тук, но първият път всичко бе уникално.

И тъй... ние се разхождахме по булевард „Руски” с Пиер и той ми показваше и обясняваше: централната сграда на Българската академия на науките, Военният клуб, а вляво хотел България, Мавзолеят... Той сякаш беше дошъл тук „да дава прием” също като ‘’съпругът на кралицата”, с когото бяхме пристигнали!”

За големия принос на Петър Увалиев за поддържането и разпространението на българската култура през 1992 г. СУ „Св. Климент Охридски” го удостоява с почетен докторат.
Умира на 11 декември 1998 г. в Лондон.

 

«
Всички