Събития

"Поезия без карантина" - Владимир Левчев

14.05.2020

Днес в "Поезия без карантина" Владимир Левчев споделя стихотворение си "Селско читалище" .

Книгите са спасение в дните на карантина и изолация.Отваряме книга и влизаме в друг свят. Но, както казва Далчев, "Аз дните си като странѝците/прелиствам уморен". Залутани в книгите, ние забравяме живота си. Но и животът ни е книга. Макар и да не знаем кой я е писал, казваме – така ни е писано.

Предлагам едно кратко стихотворение за четенето. На книгите и живота.

 

Владимир Левчев

 

СЕЛСКО ЧИТАЛИЩЕ

 

Събуждам се като отворена книга

с небе в очите.

Котка ме гледа втренчено

и разчита птицата в небето

или жужащия ръкопис

на пчелите в липата.

(Неграмотен гущер се шмугва на сянка

между редовете от плочи.)

 

Съседът е друга дебела книга

с бала сено между грубите длани–

кожени старовремски корици.

Овцете разчитат тревите,

блеят и тичат

към тази уханна читанка.

 

На мегдана

две тънки книжки се четат взаимно.

Едната

със златни летящи сандали

слага червен печат

върху страницата на другата,

която потрепва във вятъра.

 

 

 

«
Всички