Събития

"Поезия без карантина" - Николай Милчев

29.03.2020

Днес в рубриката  "Поезия без карантина"  ви предлагаме посланието и новото стихотворение на Николай Милчев.

 

Утре очаквайте поетичната творба на Марин Бодаков

Най-доброто нещо, което сега можем да направим, е да отидем на гости на книгите.

Книгите, както знаете, са най-гостоприемният народ на света. Винаги ще те посрещнат, ще ти покажат къщата си, ще те омаят, ще те пренесат в друго време. Колко много е нужно сега някой са те пренесе в друго време. Книгите го могат.

Погледнете си библиотеките – колко са красиви, като природата са. Колко сезони има в тях, колко континенти, планини, океани, колко любов и колко съдби.Книгите сега са вашите роднини. И докато сте заедно и близко както никога по-рано, кажете им колко ги обичате и ги оставете и те да ви се обяснят в любов.

 

Николай Милчев

 

 

ОЧИ

 

Какво да правя сега с очите си и какво да им покажа,

освен вътрешната страна на клепачите и мъглицата от влага;

 

oсвен сърцето си, което като малка планета

обикаля в гърдите ми и трепка, и понякога свети;

 

oсвен страха в стомаха си, свит на бодлива топка –

какво да покажа сега на очите си, освен гърба на Господ?

 

И как да ги накарам да видят, че тревата пука от сила,

а през нея само едно бръмбарче и едно паяче ще минат?

 

И как да ги накарам да видят, че пролетта е гола

и трепери на отсрещния прозорец като окъпана пролет?

 

Къде да заведа сега очите си и над какво да ги надвеся,

освен да търкулна пред тях по килима няколко лачени кестена?

 

Къде да заведа сега очите си, освен в душата на книга,

и да чета, и да не помня нищо, и като врабче да мигам?

 

Къде да заведа сега очите си, освен при счупена дума

или при изгубен следобед, който цял следобед сънува.

 

И какво от което обичам да им поднеса за вечеря,

освен река и пейзаж и една снежинка от вчера?

 

Или пък е най-добре за мене да ги заведа до леглото,

а снегът да вали навсякъде – пролетно и дълбоко?

 

Николай Милчев

 

Николай Милчев

«
Всички