Събития
В "Поезия без карантина" Калин Терзийски представя най-новото си стихотворение с емблематичното заглавие "Ковид 19".
Ето едно стихотворение, което написах скоро, посветено на страха, безстрашието и човека, размишляващ за тях:
КОВИД 19
Гийом Аполинер ходи по улиците на военен Париж в ъглите е тъмно мракът пъпли и яде от светлото наоколо страхът от другите се казва Инфлуенция и мрачните суеверия и отказът от смелост и предателството спрямо красотата в името на сигурността се утаяват в гробовете на душите. Питат го: Не те ли е страх? От какво? – пита той. От заразата! – отговарят му. А той вади от вътрешния джоб бутилката джин. С това не ме е страх от нищо – казва и се смее. Защото е усетил в сюрреалистичния си ум, че ако предаде окопа на човешката смелост и потъне заедно с милионите в глупава смърт от робски страх – тогава битката на човека срещу дявола ще е загубена. Той показва само джина, но не показва стихотворението, което е по-силният му коз. След няколко часа Гийом Аполинер умира. Цитокиновата буря в тялото убива тялото – защото то е винаги враг на Човека. Но Гийом и неговата смелост не са умрели. Защото в това време Егон Шиле рисува мъртвата си бременна приятелка Очаквайки също да умре без да го е страх от нищо.
|
 |