"Поезия без карантина" - Калин Терзийски

КОВИД 19

Гийом Аполинер
ходи по улиците
на военен Париж
в ъглите е тъмно
мракът пъпли и яде
от светлото наоколо
страхът от другите
се казва Инфлуенция
и мрачните суеверия
и отказът от смелост
и предателството
спрямо красотата
в името на сигурността
се утаяват в гробовете
на душите.
Питат го:
Не те ли е страх?
От какво? –
пита той.
От заразата! – отговарят му.
А той вади
от вътрешния джоб
бутилката джин.
С това не ме е страх
от нищо – казва
и се смее. Защото
е усетил
в сюрреалистичния си ум,
че ако предаде окопа
на човешката смелост
и потъне
заедно с милионите
в глупава смърт
от робски страх –
тогава
битката на човека срещу
дявола ще е загубена.
Той показва само джина,
но не показва стихотворението,
което е по-силният му коз.
След няколко часа
Гийом Аполинер
умира.
Цитокиновата буря в
тялото убива
тялото – защото то е винаги
враг на Човека.
Но Гийом и неговата смелост
не са умрели.
Защото в това време
Егон Шиле
рисува мъртвата си
бременна приятелка
Очаквайки също да умре
без да го е страх от нищо.