Събития

"Поезия без карантина" - Йордан Ефтимов

20.04.2020

В "Поезия без карантина" Йордан Ефтимов споделя своето стихотворение " Код: Напукани устни ".

Не си правя илюзии, че като си стоя цял месец вкъщи, ще опозная по-добре себе си или другите. Да оценя свободата или по-точно – илюзията за свобода? Това – да, но за кратко. Както оценяваме колко е хубаво да сме здрави, когато се разболеем. Така и сега си давам сметка колко ужасно нещо е затворът, съчувствам на всички затворници по света, но само няколко дни след края на карантината ще съм забравил тези безценни размисли и благородни чувства.
 
На приятелите на Столична библиотека искам да подаря не ново стихотворение – та аз не вярвам, че има такова нещо като „ново стихотворение“ изобщо! – а едно от многото, в които се говори за настоящите ни трагикомични изпитания, макар за първи път да е публикувано през 2004 г.:
 
КОД: НАПУКАНИ УСТНИ
 
Над бариерата виси надпис „Преминаването
абсолютно забранено“
До него друг: „Обект №“ и поредица от цифри – точни
и напълно безсмислени
Въпреки всичко върху твърдата настилка
личат следите от многотонни камиони
В кабинката отстрани няма жива душа
Дали е отишъл да пусне една вода?
Или някога тук се е разразила една
от така типичните днес локални военни кризи?
Или следят нещата дистанционно –
с камери, монтирани на гърбовете на опитомени бактерии,
или чрез слети с въздуха безкраки роботи?
 
Днес за по-сигурно тръгнах с колата
Висшата семейна ценност
Може би трябваше да бъда пеш
и по-мобилен
Щях да се промъкна незабелязано
И да погледна оттатък хребета
Пътят и без това е като отсечен с нож
и задницата на предния смелчак –
по-скоро Понтиак, отколкото чудо от страната на изгряващото слънце –
стърчи от пропастта,
а гумите все още се въртят
 
3 октомври 2004

 

 

«
Всички