Събития

"Поезия без карантина" - Иван Ланджев

08.04.2020

Днес в "Поезия без карантина" представяме Иван Ланджев с нов превод на "Любов след любовта" от карибския поет Дерек Уолкът и стихотворение от поетичната му книга „Ти, непрестанна новина".

Утре наш гост ще бъде поетесата Кристин Димитрова.

 

ИВан Ланджев

 

В дни като тези ми се струва важно да изтърпим болезнения процес по опознаването на себе си. Защото сме принудени да живеем със себе си в стаята, да оставаме насаме с мислите си всеки ден. Да се понасяме, което не е никак лесно.

Затова, докато трае изпитанието, нека се научим да се усмихваме на поздрава в огледалото и да празнуваме живота. Въпреки всичко.

 

 

Това е едно от най-популярните стихотворения на Дерек Уолкът, писано е през 1971-а

преведох го в началото на февруари тази година.

Само по себе си не е сложно за разбиране, не се нуждае от майсторски „тълкувания“ и прочие.

Но сегашният контекст му придава съвсем нов смисъл.

Уолкът говори за преоткриването на Аз-а, за възраждането на любовта към себе си след Преживяното.

Но не си представяйте Нарцис на Караваджо, прехласнат по отражението си. Нищо подобно.

 

Любов след любовта

 

Дерек Уолкът

 

Ще дойде време,

радостно ще се посрещнеш

пред вратата си, а в огледалото

ще се усмихнете и двамата на поздрава

 

и ще си кажете – седни. И яж.

Отново ще обикнеш непознатия, който бе ти самият.

Вино дай. Дай хляб. Върни сърцето

на сърцето си, на чужденеца, който те обича 

 

цял живот, когото ти загърби

зарад друг, а той те знае наизуст.

Свали любовните писма от рафта,

 

снимките и жалните бележки,

изчегъртай си лика от огледалото.

Седни. Празнувай си живота.

 

А това стихотворение е мое,

от последната ми стихосбирка „Ти, непрестанна новина“.

 

Второто ѝ издание излезе съвсем наскоро.

 

ИВан Ланджев

 

* * *

Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.

Не си длъжник на личната карта.

Ако си пил „Плиска“, опитай „Хенеси“.

От всички максими следвай старата.

 

Ако ще лъжеш, гледай да нямаш полза

и нека опитът те запази глупав.

Остави любовта дълго да те тормози

и скръбта като шу̀ма да се натрупа.

 

Пред всяко море предпочитай реката,

ясно защо – тя отива някъде, 

избягва се и сама си е непозната.

Подражавай на нея, но без очаквания.

 

Не купувай книги – част от поредици.

Зарежи французите, препрочитай Кант и

при всички случаи не бъди себе си –

имаш къде по-добри варианти.

 

Ако си беден, прави скъпи подаръци 

(за хляб и за плочи гледай да ти остава).

Безусловно обичай – както кучето господаря си,

но да бъдеш обичан недей настоява.

 

Не говори, не пиши – няколко седмици.

Разигравай позиции с изолирана пешка, 

мисли за прането, за времето – не за себе си.

Ако все пак се случи – само с насмешка.

 

 

 

«
Всички