Събития

"Поезия без карантина" - Бойко Ламбовски

02.04.2020

Днес в „Поезия без карантина" Бойко Ламбовски представя своя авторски превод на емблематичната творба „От стаята не излизай " на Нобеловия лауреат Йосиф Бродски и едно от новите си стихотворения „Платно свише" .

На всички читатели на Столична библиотека пожелавам здраве и добри четива, докато трае карантината, но и след това! С тези две стихотворения ви поздравявам за издръжливостта и добрия вкус. Първото е на Нобеловия лауреат Йосиф Бродски, писано е преди 50 години, но днес звучи донемайкъде актуално.
Второто е мое – от миналата година.
 
Бойко Ламбовски
 
 
ОТ СТАЯТА НЕ ИЗЛИЗАЙ
 
Йосиф Бродски
 
От стаята не излизай. Туткай се и се пипкай.
За какво ти е Слънце, щом като пушиш Шипка?
Навън няма смисъл, от глъч ти е неприятно.
На кенеф ходи само, после обратно.
 
О, не излизай от стаята, не викай такси и хора.
Пространството се състои май само от коридора,
който свършва с брояч. А ако квартална фея
нахлуе с кикот, пъди я, без да си лягаш с нея.
 
От стаята не излизай. С настинка се оправдавай.
От стол и маса светът нищо повече и не дава.
За какво ти е да излизаш, след като ще се върнеш надвечер
горе-долу същият, по-изтърбушен само че...
 
О, не излизай от стаята, танцувай си боса нова,
палто на голо облякъл, обуща на боса нога.
Нека отвън на зеле и на вакса за ски мирише.
Ти много букви изписа, още една е излишна.
От стаята на излизай. Нека стаята само
те знае как изглеждаш. Ерго сум е голямо
инкогнито, a формата не може да е субстанция.
От стаята не излизай. Отвънка да не е Франция.
 
И не бъди глупак. Бъди по-друг от другите.
От стаята не излизай. Да живеят мебелите и фугите.
С тапета се слей, заключи, и с шкафа барикадирай се
от расата си, от хроноса, от космоса, ероса, вируса.
 
1970 г.
 
Превод Бойко Ламбовски
 
 
 
ПЛАТНО СВИШЕ
 
Бойко Ламбовски
 
С известно любопитство наблюдавамe
какви ни ги Съдбата причинява. 
Така най-вероятно наблюдава
извежданият на разстрел 
как крайният войник отляво има 
на десния ботуш възпрясна птича курешка.
А лейтенантът, който дава заповед
на фона на три хилави дръвчета,
е нереален като чук в пейзажа.
 
Дотолкоз нереален, че отгоре
Бог може би дори се двоуми
дали пък да го изчегърта с нокът,
понеже внася на платното прекален,
убийствено безвкусен драматизъм. 
 
Ала решава – всъщност не си струва.
 
2019 г.
 

 

«
Всички