Събития

"Поезия без карантина" - Анжела Димчева

12.05.2020

Днес в "Поезия без карантина" Анжела Димчева отново споделя най -новото си стихотворение от карантинния период "Индиго 2020".

 

Поезията е най-заразната болест, която се лекува с още повече поезия

 

Тази мисъл е моето амплоа. А когато чета една книга, почти винаги я надрасквам с отметки. Четенето с вникване в текста е не по-малко важна дейност от самия процес на писане. Харесвам тъжни книги... Защо ли? Естествената храна на изкуството винаги е било нещастието.

На тази снимка се намирам в кабинета си, където съм събрала само книги с поезия и литературна критика. В други пет стаи са разположени другите жанрове – белетристика, изкуство, детска литература, мемоарна, научна литература; книги на чужди езици, пътеписи и т.н. Работя сред книги, спя сред книги, дишам магията на книгите. Това е моето щастие.

Ето и най-новото стихотворение, което посвещавам на Чумата в 21 век.

 

Анжела Димчева

 

Индиго в 2020-а

 

Вдовицата Пролет 

ляга болна над полето.

Над града смълчан

прелита гола Чумата,

с кървав меч, ехиден смях,

и маска на лицето...

Неповикана, самотна лудост.

 

Залез виолетов, мрак по Фауст,

сенки с маски се целуват...

Просеща Луна, слепи светофари,

пусти, плачат катерушките.

Но в дома-затвор децата пеят...

Грее златен кръста все по-жаден –

има ли кой да коленичи в „Невски”?

Нощ ли, ден ли или царство адово –

няма знак, ни възглас.

 

Нямат логика и смисъл

клетви и обиди към приятели,

нито от анатема над Юда.

Скрий лицето си, Европо!

„Триумфът на смъртта” и

нова „Вавилонска кула”

някога описа с четката си

геният фламандски Брьогел.

 

Пет столетия по-късно

кой ни отмъщава смъртно?
Колелото просто се върти,

а Дарвин ни предупреждава:

не вирус, а човекът е индигото

на злото, което сам създава.

 

 

 

 

«
Всички