"Поезия без карантина" - Анжела Димчева |
| 12.05.2020 |
Днес в "Поезия без карантина" Анжела Димчева отново споделя най -новото си стихотворение от карантинния период "Индиго 2020".
Поезията е най-заразната болест, която се лекува с още повече поезия
Тази мисъл е моето амплоа. А когато чета една книга, почти винаги я надрасквам с отметки. Четенето с вникване в текста е не по-малко важна дейност от самия процес на писане. Харесвам тъжни книги... Защо ли? Естествената храна на изкуството винаги е било нещастието.
На тази снимка се намирам в кабинета си, където съм събрала само книги с поезия и литературна критика. В други пет стаи са разположени другите жанрове – белетристика, изкуство, детска литература, мемоарна, научна литература; книги на чужди езици, пътеписи и т.н. Работя сред книги, спя сред книги, дишам магията на книгите. Това е моето щастие.
Ето и най-новото стихотворение, което посвещавам на Чумата в 21 век.
Анжела Димчева
|
Индиго в 2020-а
Вдовицата Пролет ляга болна над полето. Над града смълчан прелита гола Чумата, с кървав меч, ехиден смях, и маска на лицето... Неповикана, самотна лудост.
Залез виолетов, мрак по Фауст, сенки с маски се целуват... Просеща Луна, слепи светофари, пусти, плачат катерушките. Но в дома-затвор децата пеят... Грее златен кръста все по-жаден – има ли кой да коленичи в „Невски”? Нощ ли, ден ли или царство адово – няма знак, ни възглас.
Нямат логика и смисъл клетви и обиди към приятели, нито от анатема над Юда. Скрий лицето си, Европо! „Триумфът на смъртта” и нова „Вавилонска кула” някога описа с четката си геният фламандски Брьогел.
Пет столетия по-късно кой ни отмъщава смъртно? а Дарвин ни предупреждава: не вирус, а човекът е индигото на злото, което сам създава. |
 |
