Събития

"Поезия без карантина" - Амелия Личева

12.04.2020

Днес в "Поезия без карантина" представяме Амелия Личева с нейното стихотворение "Пътуване " и послание към читателите.

 

Пандемията ни накара да спрем, да се огледаме, да бъдем благодарни, да признаем значимостта на простичките неща, на ритъма на ежедневието, на физическите срещи с близки и приятели. Накара ни да се смирим. И върна много хора към книгите, където тези истини винаги са били водещи.

 

Благодаря на Столична библиотека за поканата и за всичко, което прави, за да преминем заедно през кризата и да извлечем смисъл от преживяното.

                           Пътуване

                                                 Амелия Личева

 

Малък е още, трудно разбира,

да си играе дълго не може,

сам не стои, в мене не иска,

в тази възраст е още, в която всичко му пречи

и всичко иска, с хора не може, срам го сковава,

думите търси, на плач го избива,

ще го болят ушичките, ще иска да ходи, да слезе,

с колана го връзвам, телата ни сливам,

да спи, ми се иска, но очите кокори,

люкът е вдигнат, земята се свива,

във облаци порим и аз му разказвам

как те ми приличат на памуци, с които

можем да бършем, на памуци, които

на клечка да сложим и като захар да ближем,

на памуци, които в леглото да търсим

и в тях да потънем, и с тях да наметнем

детето, което…    

 

Мамичко, мамо,

опасно е много и страшно е много,

високо сме вече, какви ти памуци,

душите са, мамо, няма как да не блъснем,

няма как с рая да не катастрофираме, мамо

не бил Бог високо

един самолет разстояние

Проф. Амелия Личева  с книгата " Край и начало"

на Вислава Шимборска

 

 

 
«
Всички