Местна история

Обрадовски манастир „Св. Вмч. Мина”

11.11.2014
Обрадовски манастир „Св. Вмч. Мина”

Манастирът „Св. Вмч. Мина” се намира на 7,5 км. североизточно от София в кв. Бенковски (преди кв. Обрадовци). Светата обител е раннохристиянска, основана още в римско време, а след  XI в. вече е голям манастирски комплекс. Манастирът е притежавал 40 църкви и манастирски сгради, където живели монахините и служащите в манастира. Известни са само някои от имената на параклисите – „Рождество Христово”, „Св. Апостоли Петър и Павел”, „Св. Николай”, „Св. Георги” и „Св. Безсребреници Козма и Дамян”. До кога точно е съществувал манастирът в този му вид не се знае, но многото войни и чужди нашествия са го заличили напълно. Дълги години той е забравен. Само старите  хора от околността разказвали историята му. Свещеното място възкръсва в съня на пророчицата Бона Велинова. В сън й се явил Бог и й показал свещеното място, на което преди тук имало манастир, но хората не й повярвали. Втора божия намеса е, когато на същото място около деца пастирчета лумва огън и на следващия ден местните хора видeли обгорена трева и ясно очертани основите на манастир.

През 1927 г., около Кръстовден, селяни от Обрадовци, които пасeли добитъка си на ливадите, където някога се издигал огромният манастир „Св. Мина”, забелязват стари зидове. Там откриват основата на стара църква, олтарна абсида и близо до олтара малко бунарче, иззидано с камъни. Това е аязмото със светена вода в църквата „Св. Козма и Дамян”. Намерени са дискос (днес съхраняван в Църковния историко-археологически музей при Светия Синод) и горната част от църковна кадилница. Дълго време на това свещено място се събирали вярващи, за да се молят на Св. Мина за закрила и помощ. За здраве взимали  лековита светена вода от аязмото.

Днешният манастир е построен през 1927 г. върху основите на средновековна християнска сграда. Начало на възстановяването на манастира дават поклонници от София и околните села, които се събирали тук в деня на Св. Мина - 24 ноември (стар стил). Построен е дървен параклис с необходимите църковни утвари и икони. Служи за храм до 1942 г. С параклиса е построена и сграда за подслон на поклонниците, която е запазена до 1969 г. Църковното настоятелство на с. Обрадовци през 1942 г. взело решение да построи храм, посветен на Св. Мина. Тома Иванов, майстор зидар от Варна, за три години съградил днешната църква, която на 21 октомври 1945 г. е осветена от екзарх Стефан.

През есента на 1956 г. са положени основите на новия параклис ‘’Св. Безсребреници Козма и Дамян’’. В олтара на параклиса е вградено аязмото, иззидано с камъни. Това е единственият храм с аязмо в олтара у нас и днес, в красива чешма, от него с помпа се подава светената вода. Силна е вярата в чудотворната целебна сила на тази вода.

Друг параклис в манастирския комплекс  е посветен на Св. Апостоли Петър и Павел, в който се извършва зимното Богослужение. В параклиса „Св. Апостоли Петър и Павел” се намира и огромната икона на „Св. Мина”. Иконата е рисувана и дарена от руснака Николай Шелехов през 1945 г., който я превозил през ливадите с помощта на един колар от селото. Времето било лошо. Коларят вижда, че няма да може да продължи, сваля руснака с иконата и се връща обратно. Художникът започнал да тегли иконата сам. Хората разказват, че тръгвайки се обърнал към иконата с думите: „Е, Св. Мина, сега сме само двамата. Помагай!” Когато пристига в манастира казва, че сякаш нищо не е носил на гърба си. Мястото, където според легендите са били 40 църкви и манастирските имоти, се смята за свещено.

В манастирската обител има параклис и в чест на игуменките, канонизирани за светици, Злата и Емилия. Първата игуменка след възстановяването на манастира е монахиня Анисия.

При прокопаване на коритото на Владайската река са открити основи на сграда и водата дълго изравяла стари тухли, камъни, керемиди. Намерени са останки от оброчище „Св. Николай’’. Предполага се, че до него имало римска баня с мраморен басейн, в който вярващи се къпели за здраве.

В църквата се намира манастирската библиотека, в която се съхраняват молитвеници, апостоли и Библията. Минеите в библиотеката са подредени по дни за цялата година. Всеки ден се чете определена служба (миней).

Празникът на манастира „Св. вмч. Мина” се чества на 11 ноември. Срещу храмовия празник вярващите правят тук нощно бдение с надежда да се изцелят от душевни и телесни страдания. На 1 ноември в деня на „Св. Безсребреници Козма и Дамян” се прави курбан за здраве.

На 11 ноември Църквата почита паметта на Свети великомъченик Мина. Той е египтянин, служил в римската войска в град Котуан по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан, най-жестоките гонители на християните. Св. Мина загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли. Мощите на светеца са пренесени в храм на негово име в родния му град Александрия.

 

«
Всички