Местна история
Обесването на Васил Левски Откъс от книгата на поп Минчо Кънчев „Видрица”
Обесването на Васил Левски Откъс от книгата на поп Минчо Кънчев „Видрица”

Овчарят казал: ,,Аз съм Левски, когото от два месеца насам правителството търси.”

Търновският паша телеграфически обадил на Кючук Саиб  паша приятната новина. Царският комисар телеграфически заповядал под силен конвой да се изпроводи от Търново в София хванатия в Къкринското ханче овчарин. Петдесет конни стражари са провождали Кешеш Първана (Левски). На всяка станция раните на Левски премивали и превързвали, но от големия студ раните се подлютили: с дясното си ухо Левски оглушал и лявата му ръка от рани онемяла.

Новата 1873 г. Левски посрещнал в Плевенската тъмница. На 5-й януарий 1873 г. докараха Левски пред софийските военни казарми. Заптиите го снеха от колата, та го туриха в една тясна стаичка. Софийци заговорили: баш комитата докарали и в казармите затворили…

Богоявление в село Бистрица. Лични спомени на Драгомир Котев от 20-30-те години на XX в.
Богоявление в село Бистрица. Лични спомени на Драгомир Котев от 20-30-те години на XX в.

 

Йордановден. Водици

6 януари (19 януари)

Св. Богоявление

 

На 18.01 (деня преди Богоявление по стар стил, бел. ред) е строг пост. Пости се за кръст. Сутринта в църква се прави водосвет (велик). Водата се разгребваше за в къщи, а част от нея взимаха „гяците” – млади хора, които знаят тропари на Богоявление и тръгват да ръсят по цялото село. Даряваха ги с колаци, свинско месо, дребни пари и др. Приходът беше за църквата.  За разлика от много други места, тук, и по много стара традиция ръсеха гяци, а не свещеникът, който в това време посещава само Карчината махала. Единият гяк носи дисагите и котлето, а другият носи кръста, пеят и ръсят. Светената вода от тоя ден нашенци я наричат „язма”. В някои домове си слагаха кръст т.е. кръстът остава на масата, докато гяците хапнат и пийнат, а после продължават.

На Водици (Йордановден), след нощната литургия, точно на разсъмване се излизаше на сред село на реката. Тук се извършва Велик водосвет на „гьоло” за здраве. Всеки се ръси и взема от „язмата” за в къщи за здраве. През деня, тук наблизо се играеше хоро и от време на време някой младоженик или именяк – Йордан, биваше вкаран от 4-5 души роднини или приятели в реката за здраве, безразлично колко е студено. Това веселие продължава целия ден. Ако на попа по кръста и китката има лед, значи че годината ще е здрава и плодородна.

На Ивановден се ходи на Ивановци на имен ден, къпят ги в гьола за здраве със същото веселие и закачливост.

 

Текстът е откъс от книгата „Празници в София”, издание на Столична библиотека

Освобождението на София

         Навършват се 139 години от освобождението на София. В статия от декември 1927 г. във в.  "Отечество", орган на запасните офицери, Цветан Стоянов разказва за това важно събитие.
        "23 декември (4.01) бил последният ден на турското господство в София. През тоя ден в града настъпила страшна бъркотия. Страшен глъч и хаос настанал по Княжевското шосе (бул. ,"Цар Борис III"): в пълно безредие тук се размесили хора, коне и коли; цялата тази паплач от войници и обози нервна, уплашена, изморена, бяга към Кюстендил. Трагична, но заслужена съдба на един тираничен петвековен завоевател, живял в леност и лекомислие, в паразитизъм. Сега тоя ленив господар бягаше позорно, погнат от ножа на братята освободители, които от Саранци до Враждебна оставиха костите на   хиляди руски синове по Софийското поле."

         Непосредствено след Освободителната война в Санкт Петербург през 1879 г. е отпечатан "Сборник военных расказов, составленных офицерами – участниками войны 1877-1878 г." в шест тома. В него са поместени спомени на участници в боевете. За съжаление повечето от материалите са поместени без автор и малка част от тях са преведени. Ето някои от анонимните свидетелства за освобождението на София.

       "Беше 23 декември. Сутринта всички говореха, че утре ще атакуваме София. …Към 11 часа събръхме се да закусваме. Изведнаж по целия чифлик се разнесе викът: "Оседлавай! Оседлавай!". Отначало, разбира се, изплашихме се малко: ние бяхме на 5 версти от София, където предполагахме, че има двайсетхилядна армия, а с нас беше само конвоят на Гурко. Не бях успял да облека палтото си и да изляза, когато се чу друг вик: "Превзехме София, турците избягаха!". Започнахме да се поздравляваме и чакахме с нетърпение кога Гурко ще отиде в града.  Измина още един мъчителен час, докато се получи официално съобщение за превземането на София. Гурко тръгна и ние се присъединихме към него. 5 версти до София ние яздехме в тръст и галоп. Отдавна неподковаваните коне силно се плъзгаха. Но в радостта си не забелязвахме нищо. Самото влизане в града ще опиша друг път".

       Друг офицер ни дава сведения за навлизането на руските войски в града. "Тогава генерал Раух заповяда на войските си да настъпят към града. Начело вървяха казаците и един ескадрон от Гродненския хусарски полк. Денят беше ясен, но мразовит. Русите влязоха в града към 2 ч. след обед. По това време София имаше изглед на източен град с многобройните си джамии, тесни и криви улици и разновидни къщи." Самият генерал Раух също пише в спомените си: "Руската войска беше посрещната от българското духовенство и жителите на град София, събрани на тълпи, при влизането в града. Раздаваха се оглушителни викове "ура", жените хвърляха по пътя клонки, подаваха хляб на войниците и други подобни. Полковете влязоха в старинния славянски град с развети знамена. След влизането на генерал Гурко беше отслужен тържествен молебен в катедралната църква."

Мартеницата в София и Софийско
Мартеницата в София и Софийско

  Символиката на мартеницата е насочена в две посоки – да предпазва от зли сили, уроки и беди и същевременно да носи здраве, сила и плодовитост. Нашите предци са я изработвали от вълнена или памучна прежда, усукана наляво. Тя е червена или многоцветна – от три до седем цвята. Червената мартеница е отличителна за селищата на югоизток от София, най-вече за село Пасарел. Старинна е и мартеницата в бяло и червено, която се среща в селата Локорско, Кътина и град Нови Искър. В селищата край планините Витоша, Люлин и Плана е червена, бяла и синя. В Бусманци цветовете са червен и син, в Казичене – червен, бял и светлосин, във Владая – червен, бял и жълт, в Световрачене – червен, бял и теменужен, във Войняговци – червен, бял, жълт и син, в Мърчаево – червен, бял, теменужен, зелен и розов, в Балша и Доброславци – червен, бял, син, зелен, жълт, портокалов и розов.

    Видът на старинната мартеница в селищата около София също е разнообразен: гривничка с една или пет-шест висулки, човечета или реси като на бреза, паричка, жълъдчета. Мартеницата във вид на две човечета се появява в Софийско през 1913 г., по-късно е наречена Пижо и Пенда. В Драгалевци я наричали Пенчо и Пена. Тя е символ на съюза между мъжа и жената. Мартеницата се връзвала на ръцете на децата и момите, по-рядко и на жените. Някъде връзвали мартеници на домашните животни. През годините обликът на мартеницата непрекъснато се променя. Появяват се копринените конци, удължават се размерите, фигурките са много разнообразни.

                                         (По материали на Петър Петров)

 

    В село Горни Богров мартеницата се усуквала от бял и червен конец и се връзвала на дясната ръка. Само червен конец се връзвал на врати и на пръста на жената – да преде тънко и здраво през годината.

                                         (По спомени на Иванка Николова)

 

    „През март орачът като тръгне да оре, влиза в одаята с копралята, муши в ъглите и вика „Марта в къщи, бълхи из къщи”.

                                        (Петрана Станкова, с. Горни Богров)

 

    Симона Славева от с. Горни Богров си спомня, че изнасяла червен плат, слагала го на висок прът под стряхата, за да бъде засмяна Баба Марта.

    Мартеницата се носела докато се види щъркел или лястовица. След това се връзвала на цъфнало дърво или се слагала под камък  за 3-4 дни. Ако след това под камъка имало някакви животинки, означавало, че ще има здраве и плодовитост в къщата.

 

    „На 1 март тук се правят самодейни мартеници, от разноцветни конци или само цветен конец и се завързват по ръцете или пръстите на децата и най-вече на момите. Носят се до св. Четиридесет мъченици и се слагали в старото време под камък – там да се съхраняват мечтите на момите, за да се изпълнят, за щастие през настъпващата пролет”.

                                        (Драгомир Котев, с. Бистрица)

 

 

143 години от обесването на Васил Левски
143 години от обесването на Васил Левски

Първата рисунка, която пресъздава мрачното събитие от зимата на 1873 г., е направена от Симеон Ц. Симеонов веднага след Освобождението. Фотографията на тази рисунка е издирена от изкуствоведа проф. Асен Василиев, който я представя в първия брой на сп. ,,Сердика” от 1946 г. Самият автор е надписал рисунката си така: ,,Смърть та и последнiа часъ на Василъ Левскiй (дiаконъ) в 1872 февруари въ София издава С. Ц. Симеоновъ”. Явно е объркването на автора, но както пише А. Василиев той е ,,пристъпил към своята задача подтикнат, преди всичко, от самата идея. Той не е имал знанията или желанието да се вдълбочи в онези подробности и обстановка, при които е извършено самото обесване, въпреки че тогава е имало повече условия за това, отколкото днес.”

Откриване паметник Васил Левски
Откриване паметник Васил Левски

Днес отбелязваме 120 години от откриването на паметника на Васил Левски. По този случай отдел Краезнание Ви запознава с интересни сведения открити от Никифор Ганев уредник на Столична общинска библиотека кога, къде и от кого е направен.

Софийският „Празник на розите”
Софийският „Празник на розите”

След Освобождението в София възникват няколко празника с обществена благотворителност. Най-ранният и най-дълго просъществувал празник на благотворителността в София е Денят за борба с туберкулозата, по-известен като Празникът на розите. „Туберкулозата бе широко разпространена напаст. Тя изкореняваше цели родове, тъжните къщи на които се сочеха по махалите. За борба с тази социална беда в София се огранизираше най-веселият, най-шумният и пъстърият празник. Това бе Денят на розите, празнуван всяка година на 12 юли – Петровден. Това бе истински розов карнавал. Девойки и младежи с касички обикаляха улиците на града и закачаха книжни розички по гърдите на софиянци, които пускаха в тенекиените розови кутии монети”, спомня си Петър Мирчев. Празникът на розите започвалс молебен и манифестация на розите: кортеж воден от кавалерийски офицери, следван от Софийското колоездачно дружество, коли и файтони с членовете на Комитета за борба против туберкулозата и младежи от елита на столичното общество, които продавали рози. ”Някъде към обед по централните улици минаваше „Парадът на розите”. Розички, розички на обръчи на големи дъги, посред шум и веселие, в поток от файтони и автомобили, препълнени с дечица в бели роклички и розови венчета на главите. И колелетата на автомобилите, файтоните, велосипедите се окичваха с малки книжни розички. Колела, колела, розови колела кръжеха навсякъде”,така описва парада Петър Мирчев. Празникът продължавал два дни в които „всеки бързаше сам да си купи поне една розичка и да се накичи и с това да даде израз на участието си в акцията", пише в спомените си К.Кацаров. Празникът на розите завършвал с вечеринка или градинско увеселение с танци, като награда за младите продавачи. На него се обявявал й паричнияте резултат от акцията, който обикновено бил значителен. Празникът на розите  е и обект на първите стъпки на българската кинематография, снимките от него се представят в кино „Модерен театър". Желанието да се запази по-дълъг спомен от този благотворителен празник довежда през 30-те години предлагането на изкуствени розички.

Градските развлечения на софиянци в миналото
Градските развлечения на софиянци в миналото

В края на XIX век под руско и западноевропейско влияние, първоначално сред елита, а по-късно и сред другите социални слоеве, разходката се налага като едно от предпочитаните градски развлечения. Наричана още стъргало, движение, корсо, чарк.В Поредицата ни от „Градски развлечения”, ще Ви разкажем за „Разходки в градските градини”, Разходки в парковете”, „Разходки по главната улица” и „Разходки извън града”. Един от първите градоустройствени елементи на модернизиращото се градско пространство е градската градина. Мястото й се избира специално в новоизграждащия се център.

 

 

 

Фонтанът в Градската градина
 Фонтанът в Градската градина

На 29.07.1917 г. в Градската градина на София тържествено е открит нов фонтан в присъствието на министър-председателя д-р Васил Радославов, помощник-кмета Иван Желязков, представители на дипломатически мисии у нас. Богдан Филов, който тогава е директор на Народния (Историческия) музей, запознава присъстващите с произхода на фонтана. Той е създаден през 1577 г. по време на царуването на султан Селим II, период на най-бляскавото развитие на османското изкуство. Водоскокът е дело на майстор, който до съвършенство владее техниката на обработка на мрамора. Конструкцията му напомня петкуполна постройка, стените на която са с деликатни ажурени елементи. Плочите на басейна са украсени с красиви цветни спирали, които контрастират със ситните арабески в централната част.

Дарение в отдел ,,Краезнание”
Дарение в отдел ,,Краезнание”

В отдел ,,Краезнание” се получи поредното дарение от книги, 33 на брой, от различни области на обществения живот, но всички с тема ,,София”. Предлагаме на вашето внимание няколко интересни заглавия.

“ Софиярама 1928-1948” е издание на Института за изследване на изкуствата. Книгата представя периода чрез факти и документи и по този начин възстановява за днешния читател културното всекидневие в столицата. Подобна е и книгата на Никола Вандов ,,Летопис 1965-2015”, където е събрана историята на театър 199.

Къде е живял Иван Вазов в София?
Къде е живял Иван Вазов в София?

По повод 165 г. от рождението на Иван Вазов ще ви разкажем за обитаваните от него квартири в София. Материалите са от книгата на Георги Тахов „Литературна София.

„Когато Вазов се върна от изгнанието си в Русия, той живееше в една стара разкривена двуетажна паянтова къща с много прозорци на ул. Витошка – цял фенер”, съобщава проф. Иван Шишманов. Тук е било първото му постоянно обиталище. Старата къщица се намирала на бул. „Витоша” 1 близо до черквата „Св. Крал”, където Вазов донесъл куп ситно изписани листи: ръкописа на „Под игото”.

Как са летували софиянци в миналото?
Как са летували софиянци в миналото?

Публикуваме спомените на Евлия Челеби, за летуването на софиянци, което става известно едва след войната и с идването на чуждицата „курорт" у нас.

 

 

Ново дарение за отдел „Краезнание”
Ново дарение за отдел „Краезнание”

Театралният критик Никола Вандов дари поредната си книга „Летопис на Театър 199 „Валентин Стойчев” на отдел „Краезнание” в знак дългогодишното ни приятелство и сътрудничество. Авторът дари още и екземпляр от книгата си и за отдел „Изкуство”.

Дарение за отдел „Краезнание”
Дарение за отдел „Краезнание”

Инж. Васил Калканджиев и Даниела Калканджиева, автори на „Българският университет и науката”, дариха екземпляр от книгата си на отдел ”Краезнание” в знак на благодарност за оказаното съдействие при намирането на материалите.

Софийски светци - Св. мъченик Георги Най-нови Софийски
Софийски светци - Св. мъченик Георги Най-нови Софийски

Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се родил в София от знатни родители българи Иван и Мария. Нарича се "Най-нов" за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, чиято памет се празнува на 11 февруари. Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. На 25 години той осиротял от баща си. Понеже момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците - както обикновено постъпвали в такива случаи - пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.

Софийски светци
Софийски светци

Св. великомъченик Николай Нови Софийски

 

Сред лика на българските светии има трима мъченици, които през XV век пострадали от фанатизирани тълпи мюсюлмани и с кръвта си са засвидетелствали своята вяра в Спасителя Иисус Христос. Това са почитаният на 17 май обущар св. великомъченик Николай Нови Софийски, който бил убит с камъни и след това изгорен от развилнялата се тълпа на 17 май 1955 година, младият златар Георги Нови Софийски, който бил изгорен жив на клада на 11 февруари 1515 година, и св. Георги Най-нови, който бил обесен на 26 май 1530 година.

Великденски събор в София
Великденски събор в София

Великденският събор – традиция на софиянци преди и след Освобождението. Ето как жителите на София са празнували Великденските дни:

 

 

136 години от обявяването на София за столица на България
136 години от обявяването на София за столица на България

Как София бе избрана за столица на България? Представяме ви статията от Петър Динеков, публикувана в списание „Сердика“, кн. 4 от 1939 г. Повече информация по темата може да научите в отдел „Краезнание” при Столична библиотека.

Софийски светци
Софийски светци

Св. мъченик Георги Софийски Стари

 

Св. Георги Софийски Стари е един от многобройните мъченици за вярата от първите години на турското робство. Той е и един от малцината, за които са запазени писмени свидетелства. За жалост житието му е написано от неизвестен автор и не е запазено. До нас е достигнало само в гръцки препис. Св. Георги е роден през 1407 година в София. В християнската вяра и благочестие го възпитали родителите му. Младият мъченик бил с военен чин - в турската или византийската войска, житиеписецът не пояснява. По примера на своя молитвеник и закрилник св.

Женски благотворителни дружества
Женски благотворителни дружества

Днес, когато празнуваме световния Ден на жената, искаме да ви припомним, че ролята на жената през вековете не е била само на пазителка на семейното огнище, а и на важен фактор за общественото развитие. Българската жена също е допринесла за общественото, социално и културно развитие у нас. Доказателство за това са редицата женски организации, дружества и активности. Ето някои от тях:

Народна певица – свидетелка на обесването на Васил Левски
Народна певица – свидетелка на обесването на Васил Левски

"Баба Петкана много обича да разправя за обесването на Васил Левски. По това време тя слугувала в една бейска къща. Бейцата и беят имали и други ,,измикярки”, ала Петкана гледала двете ,,бейчета” - 5-6 годишни момчета, та тя спяла с децата близо до одаята, гдето спели господарите й. … Един ден беят си дошъл и й рекъл да бърза да облече момчетата, че щели да бесят комитата Левски, дето искал да свали султана и да стане цар на гяурите. – ,,Бързайте да идете да гледате.”

      - Поведох бейчетата, едно за тая ръка, другото за тая. С нас тръгнаха и другите слуги – беят ни запрати всичките да гледаме.

Баба Петкана твърди, че, като го водеха към бесилката, Левски запял. Като й казах, че не ми се вярва да е запял, тя отвърна, че вижда Левски като на ден днешен как е запял и песента помни, и я изпя:

   

Софийски светци
Софийски светци

Кратко животоописание на  Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски)

 

Знае се, че бил роден през 1497 г. в гр. Кратово, Македония, в благочестиво българското семейство. Родителите му Димитър и Сара починали рано. След като получил елементарна грамотност и станал изкусен майстор-златар, младият Георги потърсил прибежище и препитание чак в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Физическата красота и необикновеното майсторство на Георги впечатляват турците, които се опитват да го помохамеданчат. Привидно като клиент, а всъщност за да провокира младия българин, при него дошъл някакъв образован турчин. Той въвлякъл Георги в разговор по въпросите на вярата, но младият златар го заставил да млъкне засрамен. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.

Първият кмет на София
Първият кмет на София

Непосредствено след Освобождението на София - 04 ян. 1878 г. (23 дек. 1877 г.), под ръководството на Временното руско управление е формирано временно общинско управление. На 5 февр. 1878 г. за първи губернатор на София е назначен граф Пьотр Владимирович Алабин, който сформира редовен състав на Градския съвет и на 10 февр. 1878 г. утвърждава Манолаки Ташев за председател на съвета. Председател на Общинския съвет на града е кметът и се назначава от княза.

Софийски държавен цирк
Софийски държавен цирк

Софийският държавен цирк е основан на 1.02.1957 г. През 1962 г. се нанася в сграда на площад „Солни пазар”, построена по проект на архитектите братя Станкови (Ярослав, Любомир и Владимир) и сестра им К. Станкова-Мутафова. Циркът е с форма на купол с височина 19 метра, външен диаметър 43 метра и манеж, дълъг 13 метра. Разполагал е с 2000 места. Строителството му е струвало 2 800 000 лв. Представленията включвали класически естрадно-циркови и вариететни програми, цирк върху лед, тематични спектакли. Гостували и представителни колективи от много страни.

Печатницата на Янко С. Ковачев
Печатницата на Янко С. Ковачев

След Освобождението и с обявяването на София за столица на България, тя се превръща в център на политическия, икономическия и културен живот на страната. До Освобождението в София не е имало печатница, нито пък се е издавал вестник. Така повечето писатели, издатели и книжари все още предпочитали будните книжовни средища от Възраждането и най-вече Пловдив. Създаването на печатница било необходимост, за което руските военни власти поканили пловдивските съдружници Христо Г. Данов и Янко С. Ковачев да преместят печатницата си в София, първоначално за нуждите на държавното управление и на създадените вече политически партии. Христо Г. Данов отказал предложението и изпратил в София съдружника си  Янко С. Ковачев, който получил от княз Дондуков 1,000 полуимпериала (22,000 лв.). 

100 години от рождението на Петър Увалиев

Български и европейски интелектуалец, дипломат, писател, радиожурналист, критик, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрал, теоретик на изкуството, семиотик, преподавател – всичко това е личността Петър Увалиев, наричан още Пиер Рув.

Петър Христов Увалиев е роден на 30 декември 1914 г. (стар стил) или 12 януари 1915 г. ( нов стил) в София в семейството на Христо Увалиев (училтел по френски език във Висшия педагогически институт в София) и Гина Здравкова (възпитаничка на Екатерина Каравелова, учителка, а по-късно и директорка на столичното училище „Иван Денкоглу”).

Детството му преминава в центъра на София на ул. „Кърниградска” 1, където е и родният му дом . Очевидно израстването му в среда на интелектуалци изиграва важна роля за формирането на неговите бъдещи интереси в областта на изкуството. Възпитаник е на италианското училище „Алесандро Мандзони” в София, а след завършването му продължава своето образование във Френския колеж в Пловдив, където получава наградата на колежа лично от тогавашния нунций на Ватикана Джовани Ронкали (който по-късно става папа на Римокатолическата църква под името Йоан XXIII). Увлича се по театъра.

 

„Московска” – 137 години символ на свободата
„Московска” – 137 години символ на свободата

137 г. Свобода. И днес, както всяка година на 4 януари, празничен камбанен звън озвучава София, припомняйки на поколенията тази част от българската история. Днешната улица „Московска” преди Освобождението носи името „Медресе сокаги” заради намиращото се на нея турско богомолско училище. Наричали са я още „Орханийска”, защото нейното продължение водело към днешния Ботевград, известен с турското си наименование Орхание. По този път на 23 декември 1877 г. (стар стил) - 4 януари 1878 г (нов стил),  генерал Раух влиза в София, а до края на деня и останалите руски войски, предвождани от ген. Гурко. Местното население ги посреща тържествено по знамение на кръстопътя, където е обесен Васил Левски. Издигната е триумфална арка като знак за възмездие и символ на възкресението на града. Огромно шествие се стича от всички страни на древния град. Свири музика. Софийските жители с радост посрещат дълго чаканата Свобода. Множеството тръгва след войската по тогавашната улица „Орхание”, минава покрай символа на града – църквата „Св. София” и се насочва към църквата „Св. Неделя”. Именно това историческо събитие определя бъдещото име на улицата, която софиянци спонтанно започват да наричат „Московска”. По късно през 1883 г. това име е официално утвърдено с решение на Общинския съвет.

 

 

Честито Рождество Христово
Честито Рождество Христово

Екипът на ‘’Местна история’’ Ви желае много Светлина в душите, Любов в сърцата и Мъдрост в делата Ви!

Весели празници!

Рождество Христово
Рождество Христово

Рождество Христово е вторият по значимост свят празник в Християнския календар, който отбелязваме на 25 декември. Днес цялата тази суетня около Рождество, отрупан от обичаи, привнесени от различни народи, все повече ни отдалечава от същността и силата на празника. Усещайки коледния дух във всеки един от нас, без значение от социалното положение, в навечерието на Рождество сякаш се откъсваме от пороците си - омраза, завист и пр. и даваме воля на милосърдието, добротата и Любовта, все черти на Християнството, което със силата на вярата си сме приели. 

Първият автомобил внесен в София
Първият автомобил внесен в София

През 1896 г. точно на Великден е внесен първият автомобил в София от чеха Август Шедеви.

Тогава все още няма трамваи, хората се придвижват предимно с каруци или пеша. Няма и електричество по улиците. Така на фона на този примитивен транспорт появата на първия автомобил в София предизвиква искрен интерес сред столичани.

Колата пристигнала на гара София и само след няколко часа подготовка потеглила през Шарения мост (Лъвов мост) и площад "Света Неделя” към бул. „Витоша". Автомобилът бил от френската марка „Де Дион-Бутон”, с парен двигател, дървени колела и бандажни гуми. По същото време Шедеви е притежавал железарска работилница в София, в която наред с основната си дейност – производство на железни огради и други изделия, е изработвал и ресори за файтони. Неговият автомобил е експлоатиран само няколко пъти по улиците на столицата и след една сериозна повреда е изоставен.

Храм ‘’Св. Андрей Първозвани’’
Храм ‘’Св. Андрей Първозвани’’

Столичният храм ‘’Св. ап. Андрей Първозвани’’ се намира в кв. „Банишора” и е единственият в България, носещ името на първия Христов ученик. Той е построен през 1926 г. с идеята да се обяви като храм на българските опълченци. Основава се комитет, който да работи за построяването на величествен храм в памет на българските опълченци, на Македоно-Одринското опълчение и на всички герои от Сръбско-българската война. Идеята остава неосъществена. 

София срещу Ньойския договор
София срещу Ньойския договор

Как софиянци посрещат вестта за Ньойския договор. Публикуваме откъс от книгата на Петър Мирчев ‘’София тъжна и весела’’, С., Отечество, 1978.

Първа девическа гимназия в София
Първа девическа гимназия в София

След Освобождението, наред с изграждането на българската държавност, се поражда нуждата от възраждане и модернизиране на образованието в България.                                                    

 По инициатива на проф. Марин Дринов още през лятото на 1878 г. се издава „Привременен устав на народните училища”. В него се регламентира тристепенно обучение и отварянето на няколко държавни училища, в това число и две девически гимназии – в София и Търново. Възрожденската мечта за по-високо образование на жената вече е факт.

Официалният документ, с който се учредява Първа девическа гимназия, е Министерско предписание от 15.09.1879 г. под № 1240. За подинспектор на гимназията е назначен протоиерей Тодор С. Митов.

„Така изповедникът на Васил Левски се зае и с първата уредба на „Учителската женска гимназия” и на пансиона при нея” (спомени на д-р В. Манов, по-късно учител и директор на гимназията).

Обрадовски манастир „Св. Вмч. Мина”
Обрадовски манастир „Св. Вмч. Мина”

Манастирът „Св. Вмч. Мина” се намира на 7,5 км. североизточно от София в кв. Бенковски (преди кв. Обрадовци). Светата обител е раннохристиянска, основана още в римско време, а след  XI в. вече е голям манастирски комплекс. Манастирът е притежавал 40 църкви и манастирски сгради, където живели монахините и служащите в манастира. Известни са само някои от имената на параклисите – „Рождество Христово”, „Св. Апостоли Петър и Павел”, „Св. Николай”, „Св. Георги” и „Св. Безсребреници Козма и Дамян”. До кога точно е съществувал манастирът в този му вид не се знае, но многото войни и чужди нашествия са го заличили напълно. Дълги години той е забравен. Само старите  хора от околността разказвали историята му. Свещеното място възкръсва в съня на пророчицата Бона Велинова. В сън й се явил Бог и й показал свещеното място, на което преди тук имало манастир, но хората не й повярвали. Втора божия намеса е, когато на същото място около деца пастирчета лумва огън и на следващия ден местните хора видeли обгорена трева и ясно очертани основите на манастир.

Бариерата срещу бариерите - Есе
Бариерата срещу бариерите - Есе

Представяме ви есето на Неда Кирилова, спечелило 1-ва награда в конкурса "С "Бариерата" срещу бариерите" по случай 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов.

Есето бе избрано от 5 членно жури с председател проф. Михаил Неделчев.

Храмът на Книжовността
Храмът на Книжовността

От пл. ‘’Славейков’’ 9 до пл. ‘’Славейков’’ 4 днес са само няколко крачки, но извървеният от Столична библиотека ход на обогатяване и съхраняване между тези две точки достигна 86-тата си годишнина.

 

Този ход продължава да създава връзка между хората и информацията в един бързо променящ се свят. Днес библиотеката посреща своя рожден ден с над 30 000 читатели и фонд от 1 000 000 библиотечни единици, както и с иновативна платформа, позволяваща достъп до предлаганите ресурси през настолни и мобилни устройства, която я прави още по-достъпна и удобна за своите читатели. Библиотеката на един ‘’клик’’ разстояние е възможна с новата мобилна версия на Столична библиотека.

Първите стъпки на Храма на Книжовността са описани от Димитър Мишев, според когото първото писмено свидетелство за Софийската общинска библиотека е от 1897 г.

 

За рожденна дата на Столичната градска библиотека, наричана първоначално общинска, е приета 24.10.1928 г., когато с уведомителна разпоредба кметът ген. Владимир Вазов съобщава за създаването на Общински музей с три отделения: музей, библиотека и архив. Официалното откриване е през лятото на 1929 г. на пл. ‘’Славейков’’ 9 (зданието на общинската амбулатория), а уредник на библиотеката е Коста Вълев. Към този момент фондът на библиотеката е с над 5000 тома и читалня с 18 места. Работното време на читалнята е от 8.30 до 12.30 и от 15.00 до 17.00 ч., предвижда се да работи 1-2 часа след работното време на чиновниците, за да могат и те да я ползват. През 1930 г. се въвежда ново работно време – 9.00-12.30 и 14.00-19.00 ч., а фондът е нараснал на 9000 тома и е изготвен проектоправилник за дейността на каталозите.

София – градът на кръстопът
София – градът на кръстопът

София – градът на кръстопът, възникнал и останал такъв и до днес.

Градът, заобиколен с верига от планини, пресичан от реки и проломи, градът, чийто дълбини са пълни с горещи минерални извори, а земята наситена с история, битки, каузи, изкуство, тайни още от вековете. Селище, градено от различни езически култури през различни епохи, превърнало се в един от големите християнски центрове, управлявано от императори, ханове, князе, царе, диктатори...

Днес докато пресичаме ЦУМ до Шератон, сме в същия идеален център, обособен още в Бронзовата епоха (III - I в. пр. Хр.), а разходките в емблематичната Борисова градина нямаше да са същите, ако подемът на следосвобожденска България не довежда тук швейцарския градинар Неф, който изработва първия план за нея. По-късно българският градинар Георги Духтев я доразвива и тя се превръща в европейски еталон на градинарското изкуство, създаден по австро-унгарски бароков образец.

София е чувствана, виждана и пресъздавана от редица личности през годините. Константин  Велики казва: „Сердика е моят Рим”. Може би защото не е толкова важно, че всички пътища водят до Рим, колкото, че всички пътища минават през София (тогава Сердика).