Книжовно наследство
14 октомври - Петковден
14 октомври - Петковден

На 14 октомври българите почитат Св. Петка - една от най-тачените и обичани светици от нашия народ. В народния календар празникът е известен още като Петковден.

В представите на предците ни Св. Петка била посредник между земния и отвъдния свят, покровителка на митичния праотец и закрилница на жената и рода. Вярват, че има свръхестествена сила да лекува бездетни и млади родилки. По стар обичай на Петковден жените споменават мъртвите и в тяхна памет раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.

В памет на светицата се прави семейна родова служба. Месят се малки питки за здраве и благополучие на семейството.

Рождество на Пресвета Богородица или Рождество Богородично, известен още като Малка Богородица
Рождество на Пресвета Богородица или Рождество Богородично, известен още като Малка Богородица

Празникът Рождество на Пресвета Богородица или Рождество Богородично, известен още като Малка Богородица, се отбелязва всяка година на 8 септември (21 септември ст. стил) и е третият празник в чест на Божията майка, един от най-големите празници на Православната църква, установен от най-дълбока древност.

 

„Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“, се пее в песен, посветена на празника.

 

Секновение - 29 Август
Секновение - 29 Август

Празникът Секновение се смята за край на лятото.

 

Това е вторият летен празник,свързан с името на Св. Йоан, след Eньовден,но този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта - стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките - ако наруши забраната, ще се пресече.

Св. 7 мчци братята Макавеи - 1 Август
Св. 7 мчци братята Макавеи - 1 Август

Имен ден: Макавей, Здравко, Здравка

 

Празникът е посветен на християнските светци мъченици. В народна обредност е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни.

Всеки ден от 1-ви до 12-ти август според традицията съответства на един месец от годината, броено от септември нататък, тъй като на Симеоновден - 1.09. - започва църковната нова година.

Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през наречения месец. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година.

Илинден – 20 юли
Илинден – 20 юли

Българският народ си представя Св. Илия в огнена колесница. Народната песен разказва как на Св. Никола "падна му се по море да оди", на Йована "падна му се кметство, богомилство", на Св. Петър "райските ключове", а на Св. Илия – “падна му се летни гръмотеви, падна му се летни трескавици”.

В различните краища на България преданията и вярванията за св. Илия са различни, но в основата на всички е поверието, че той е покровител на светкавиците и гръмотевиците. Затова е наричан и Гръмовник.

Горещници (15, 16 и 17 юли)
Горещници (15, 16 и 17 юли)

Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и Св. Марина (17 юли).

11 май - празника на Кирил и Методий
11 май - празника на Кирил и Методий
Представяме на вашето внимание статията "11 май", публикувана на 15 май 1872 г., без да си позволим да правим съкращения и редакции, защото тя звучи актуално и днес.
 
Списание “Читалище”  е едно от най-популярните възрожденски издания - получава се в 175 селища, с респектиращия тираж за списание 1700 екземпляра.
 
Гергьовден - 6 май
Гергьовден - 6 май

На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей - затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.

Великден в старите списания
Великден в старите списания

Великден в старите списания:

Публикувано в сп. Беседа : Списание за литература, изкуство и домашна култура. Април 1939.

Страстната седмица
Страстната седмица

Понеделника след Цветница е първият ден на Страстната седмица – седмицата, посветена на страданията Христови. Всеки един ден от нея е белязан от събитие, което е част от Христовите страдания и от пътя към Голгота, разпъването на кръста и Възкресението - затова са наречени велики.

Лазаровден и Цветница
Лазаровден и Цветница

Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден. Това са най-цветните и красиви празници, символизиращи възраждащата се природа, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.

Благовещение
Благовещение

Благовещение е един от големите пролетни празници - той е  част от Великденския празничен цикъл и винаги се отбелязва на 25 март.

 

Всички християни - православни, католици и протестанти, празнуват Благовещение. Според Библията на този ден Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството Исус Христос.

Заедно с християнския празник българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.

 

 

Пролетни празници
Пролетни празници

Българските пролетни празници са свързани с идеята за възраждащата сила на природата. Народните обичаи и празници за пролетта в бита на нашия народ са неотменна част от неговата култура и предават историческия му опит на поколенията. Те носят своята символика, която кара човек още от дете да бъде носител и продължител на народните традиции.

Баба Марта – 1 март
Баба Марта – 1 март

Първи март е един от най-любимите празници на малки и големи. С него поставяме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата. На този ден всеки се окичва не само с мартениците, които най-близките хора са му подарили, но и с усмивка и надежда за ново, по-добро начало.

 

Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват нейното идване с толкова голям празник, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ.

28 февруари – Тодоров ден (Конски Великден)
28 февруари – Тодоров ден (Конски Великден)

Тодоров ден е един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Познат е още като Конски Великден, защото се празнува най-вече за здравето на конете.

 

В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, но в народното съзнание не се прави разлика между тях и се почита св. Тодор в нарочен ден, който е подвижен, според Великден – първата събота от поста. Макар и не толкова голям светия покровител – като св. Георги, св. Димитър, св. Николай, все пак св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие.

Сирни заговезни - 22 февруари
Сирни заговезни - 22 февруари

Един от най-очакваните празници за българина в началото на пролетта е Сирни Заговезни. Наричат го още Сирница, Прошка, Поклади, Куркувница, Олалия и др.

Света Валентина или свети Валентин
Света Валентина или свети Валентин

Според православния календар Валентините имат имен ден на 10 февруари. Тогава се почита св. мъченица Валентина и св. Харалампи. 10 февруари не се празнува така масово и разкошно като св. Валентин, но пък посветените знаят, че св. Харалампи е избран за покровител на пчеларите.

 

1 февруари - Трифонов ден (Трифон Зарезан)
1 февруари - Трифонов ден (Трифон Зарезан)

Според етнографи честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят. Според траките упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея. Тракийският бог на плодородието,виното и веселието е познат под името Дионис и се смята, че именно Свети Трифон е негов по-късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино, е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.

Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.

Празнуваме Бабинден
Празнуваме Бабинден

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

 

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но продължава да се празнува.

 

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!".

 

Игнажден - 20 декември
Игнажден - 20 декември

Внимавайте кой ще влезе пръв в къщата ви на Игнажден. От него ще зависи каква ще бъде цялата ви година

 

Света Варвара, Свети Сава и Свети Никола
Света Варвара, Свети Сава и Свети Никола

Още зимни празници: 4, 5 и 6 декември

 

Началото на декември е белязано от три празника, образуващи единен ритуален комплекс: Варвара, Сава и Никулден. Народът ни приема великомъченица Варвара и св. Сава като две „сестри” или като „слуги” на св. Никола. Много разпространена е поговорката: ”Варвара вари, Сава пече, Никола яде с голямата лъжица и гости гощава.”

 

Зимни празници
Зимни празници

Традиции в празнуването, прочетени в старите книги

 

Обичаите са важен аспект от облика на всеки етнос. Те се предават ревностно от поколение на поколение и стават неотделима част от самоличността на един народ.

 

Българските народни обичаи преминават през много трудности и изпитания – войни, въстания, робство. Някои от тях успяват да се запазят и до днес, друга част се загубват завинаги. Но тези, които остават, показват колко богата и разноцветна е народната ни култура. Те са първоизточникът,от който произтича цялата културна традиция на българския народ.

 

Обичаите ни са разнообразни и специфични, постоянно повтарящи се действия на народа, свързани с почитането на Бога, свети мъченици, национални герои, здравето на хората, природата, гонене на зли духове и т.н. Хората от поколения предават устно историите, свързани с тях, като по този начин запазват националната култура и наследство. С изучаването на българските обичаи можем да реконструираме част от миналото си и да се доближим до своите древни корени.

100 години от смъртта на Яворов
100 години от смъртта на Яворов

“… П. К. Яворов, който завърши така трагично своя живот, има тая странна и удивителна съдба, че бе велик и нещастен. На нас, които оставаме подир него, името му ще звучи в душите ни със спомените на едно страшно минало. То ще извиква виденията на безсънни нощи, ужаса на поледените води, отразили куршумената безкрайност на небето, прохладния дъх от ангелски криле, утринния празничен звън на душата и предчувствията за смъртта. И ще говори на душите ни със силата на измъчената съвест за безплодността на човешките усилия, за апатията на нашето време без вяра и за непонятността на сърцата. Защото в дните на неговата пролет, когато като едва видимите вечерни изпарения на реката са се отделяли потаените въжделения от сърцето му, той е бил така самотен и непознат, както и по-късно, когато славата на поета му е звучала като обидно и жестока дума…”

                                                                                                                                                                                              В. Добринов

               

Столична библиотека има уникален автограф на Радичков
Столична библиотека има уникален автограф на Радичков

Автографът е даден на Николай Йорданов Антонов - български писател, преводач и литературен критик. Работил във вестник „Труд“, Българската кинематография, Съюза на българските писатели и в издателство „Народна култура“. Бил е директор на Столична библиотека в периода 1984-1989 г.

Библиотеката на д-р Константин Стоилов представя
Библиотеката на д-р Константин Стоилов представя

На 15 октомври се навършиха 180 години от рождението на Петър Василев Оджаков - български просветен деец, юрист и фолклорист, участник в националосвободителното движение.

Роден е на 15 октомври 1834 г. в Лясковец и умира в Русе на 31 юли 1906 г. Работи като учител в периода 1858-1866 г. Съратник на Георги Раковски при издаването на вестник „Българска дневница“ 1859 г. През 1870 г. завършва право в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. Става секретар на Българското благотворително общество в Кишинев. През 1871 г. издава в Одеса книгата „Наука за песнотворчество и стихотворство. Учебник за в по-главните общински български училища“. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. е военен кореспондент на „Одеский вестник“. Автор е на „Българска граматика“ - предназначена за военнослужащите от Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Член е на българската делегация при подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя. Служи в Съдебния отдел на Временното руско управление в България 1878-1879 г.

След Освобождението работи като прокурор, съдия и адвокат. Взема дейно участие в държавния преврат от 1881 г., който довежда до временното отменяне на Търновската конституция. Автор е на научни изследвания по българско обичайно право. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.

Три от неговите книги, които Столична библиотека притежава, се намират в Библиотеката на д-р Константин Стоилов: