История

 

Исторически поглед върху създаването, изграждането и развитието на Столична библиотека

 

С провъзгласяването на град София за столица и с изграждането на Столичната община започва и събирането на литература по градоустройство, икономика, счетоводство, речници, справочни и други издания, подпомагащи общинската дейност.

 

На страниците на списание “Българска сбирка” през 1885 г. се появява предложение “да се вземе инициативата по един законодателен ред и се положат основите и уредят във всеки град и селце по една общинска библиотека с читалня, с което ще се помогне много и разностранно не само на народните маси, а и за книжнината ни”. Посочва се, че в общинските бюджети трябва да се предвижда ежегодно по една малка сума и за общинската библиотека.

 

Според Димитър Мишев първото писмено свидетелство за Софийската общинска библиотека датира от 1897 г., когато била назначена комисия, която да ревизира общината. Членовете на комисията, след като проверили всички отдели в общината, “попаднали на купища книги”. Това били книгите на библиотеката. Комисията ги намерила струпани, неинвентирани и ненаредени и “за да се намери една книга, трябвало да се преровят всички купища книги”. От изложението, което написала по този повод комисията, личи, че тя признала библиотеката за градска, от книгите на която трябвало да се ползват гражданите.

 

24 октомври 1928 година се счита за рождена дата на Столичната градска библиотека. С уведомителна разпоредба на тогавашния кмет Владимир Вазов се създава общински музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Фактическото откриване е през лятото на 1929 година в помещение на пл. "Славейков" № 9. Книжният фонд на библиотеката тогава е 5311 тома.

 

Първият директор е Коста Вълев - уредник на общинската библиотека и музей.  
 

 

 

[Подробно...]

 

 

От 1995 г. библиотеката е юридически самостоятелна организация на Столична община.

 

От 18 юли 1998 г. до 20 юли 2008 г. директор на Столичната библиотека е Георги Белчев. С неговото назначение започва изпълнението на стратегическата му програма - превръщането на библиотеката в модерен културно-информационен институт и във фактор за развитието на гражданското общество у нас, който съчетава интердисциплинарност по съдържание и интерактивност по форма и дейности. Така съхраняваните днес в Столична библиотека и филиалите й универсални по вид, език и съдържание библиотечни фондове (около 1 000 000 библиотечни единици), осигуряват библиотечно обслужване на хиляди столичани, а изградената компютърна мрежа и Интернет предлагат достъп до библиографски, пълнотекстови и административни български и чужди бази данни.

 

Въвеждането на автоматизирана единна регистрация на читателите в Централната библиотека и филиалите й улесняват още повече ползването й.

 

Статутът й на регионален културен институт (от 1 юли 2000 г.) й дава правата и задълженията да оказва помощ на всички библиотеки от София област на методическо и организационно ниво.

 

Столичната библиотека развива интензивна международна дейност - чрез обмен на информация, съвместно участие в проекти по европейски програми и квалификация на специалисти със сродни библиотеки, поддържа връзки с фондации, сродни културни институции, чуждестранни културни и научни центрове, културните служби на чуждестранните посолства у нас дават възможност за непрекъснатото обновяване и обогатяване на фонда на чуждоезиковите читални. Важно място в дейността на библиотеката заемат културните връзки с българите от Западните покрайнини, както и методическата помощ за библиотеката на Българския културен център в Димитровград, Югославия.

 

Особено място в културната дейност на Столичната библиотека заема работата с децата. С цел да се привличат все повече малки читатели специализираният детско-юношески отдел работи по текущи програми чрез разнообразни форми, надхвърлящи чисто библиотечната му дейност.

 

Възобновена е и издателската дейност на библиотеката с детското образователно списание с религиозна насоченост “Християнче в новия век” и публикуваните библиографии в Интернет страницата й.

 

От 28 юли 2008 г. до 10 декември 2013 г. директор на библиотеката е Михаил Белчев.
От 10 декември 2013 г. директор на библиотеката става Юлия Цинзова.