За нас
Библиотеката
Работно време
Ценоразпис
Структура
Дарители
Контакти
Как мога да
Кариери

Библиографии, каталози, нови книги

Проекти, програми и връзки












Sofia 2019





История (пълен текст)
Исторически поглед върху създаването, изграждането и развитието на Столична библиотека
     С провъзгласяването на град София за столица и с изграждането на Столичната община започва и събирането на литература по градоустройство, икономика, счетоводство, речници, справочни и други издания, подпомагащи общинската дейност.
     На страниците на списание “Българска сбирка” през 1885 г. се появява предложение “да се вземе инициативата по един законодателен ред и се положат основите и уредят във всеки град и селце по една общинска библиотека с читалня, с което ще се помогне много и разностранно не само на народните маси, а и за книжнината ни”. Посочва се, че в общинските бюджети трябва да се предвижда ежегодно по една малка сума и за общинската библиотека.
     Според Димитър Мишев първото писмено свидетелство за Софийската общинска библиотека датира от 1897 г., когато била назначена комисия, която да ревизира общината.
    Членовете на комисията, след като проверили всички отдели в общината, “попаднали на купища книги”. Това били книгите на библиотеката. Комисията ги намерила струпани, неинвентирани и ненаредени и “за да се намери една книга, трябвало да се преровят всички купища книги”. От изложението, което написала по този повод комисията, личи, че тя признала библиотеката за градска, от книгите на която трябвало да се ползват гражданите.
     Имайки я за такава, комисията препоръчала да се предвидят в бюджета специални кредити за персонал, за удобно помещение, за книги и шкафове, за приготвяне на каталози, за обзавеждане на читалня, изобщо да се уреди библиотеката, както е прието в обществените библиотеки.
     В отчет за работата на Административното отделение при софийската община за 1898 г. намираме едно от първите известия за дейността на библиотеката при Столичния градски съвет. Посочено е, че е “изготвен каталог за книгите в библиотека, в който са вписани всичките находящи се в нея книги”. В забележка е отбелязано, че “до началото на годината никакъв каталог не се е водил, книгите са в безпорядък, а сега вече са наредени по ред в рафтове и номерирани, остава да се подвържат неподвързаните и да се купи по-голям шкаф, в който да се наредят”.
     От запазен списък научаваме, че през 1900 г. общинската библиотека притежавала в своя фонд и известно число книги на френски и немски език.
     През 1908 г. (според Отчет за организацията и развитието на службите в административното отделение на столична община за периода 1878 – 1908 г.) със завеждането на общинската библиотека бил “натоварен архиварят на отделението”. През същата година за първи път в бюджета на общината била предвидена и длъжността “библиотекар”. С това обаче не се е разрешил въпросът за нормалното уреждане на книжното богатство на общината. Библиотекарят се занимавал с всичко друго, но не и с библиотеката – той изпълнявал длъжността и на архивар и на регистратор, и на деловодител, и на писар, дори и на помощник-секретар.
     През 1909 г. в Софийския градски съвет отново се поставя на обсъждане въпросът за софийската библиотека. На заседанието на 31 октомври с. г. общинският съветник Константин Батолов (по-сетнешен кмет на София) отбелязва, че във връзка с новите реформи, които ще се правят в Народната библиотека, последната ще затвори читалнята си за гражданите. Тя обаче е готова да даде на разположение на общината всички свои книги, с изключение на научните. Именно затова градският съвет е трябвало да намери помещение за тези книги, за да “нареди тази библиотека”. Било предложено “да се предвиди и съответен кредит в бюджета, за да не се лишат гражданите да се ползват от тази библиотека”. Вероятно по финансови съображения кметът Евстати Кирков разпорежда разрешаването на този въпрос да се изостави.
     За 1912 г. софийската община вписала в бюджета си сумата 2000 лв. кредит за библиотеката, от които за тази цел били изразходвани 247 лв. За следващата година била предвидена същата сума, но и тя останала цялата неизразходвана. През 1914 г. сумата била увеличена на 3000 лв., от които били изразходвани 2354 лв. През 1915 г. от предвидените 5000 лв. за библиотечни нужди били изразходвани 1546 лв.
     През 1916 г. (стенографски дневник на Софийския градско-общински съвет № 52 от 02.10.1916 г.) съветникът Георги Димитров повдига въпроса за създаване на пълна общинска библиотека, “която е голяма необходимост за общинския съвет, за редакцията на общинския вестник, а също така за всички функции, които има софийската община”. Кметът Ради В. Радев заявява, че “създаването на общинска библиотека е и идея на Постоянното присъствие, за която цел ще бъдат предвидени суми в бюджета на общината за идната година”.
     За годините от 1916 до 1919 г. вкл. библиотеката е получила кредит 9000 лв., от които са изразходвани 4377 лв.
     През 1918 г. има идея общината да създаде редица следвоенни институции, сред които фигурира общинската библиотека и читалня.
     Въпросът за общинската библиотека се подел отново през 1920 г. В края на същата година била назначена комисия, състояща се от библиотекаря, секретаря на читалищния съюз и главния библиотекар на софийското читалище “Хр. Ботев”. Комисията имала поръка “да прегледа общинската библиотека, да опише книгите й, да ги класира и даде мнение за нейната бъдеща уредба и дейност”. Въпреки всички усилия на комисията, класирането на книгите не могло да стане в срока, който й е бил даден. За това се искало повече време. Приведен бил в известност само броят на книгите.
     През време на Първата световна война и след нея някои книги изчезнали. Това накарало библиотекаря да направи пълен опис на книгите, като едновременно ги класирал по “брюкселската десетична система”. “Той изучил тази система в Плевен, дето бил командирован и дето тая е употребена.” Библиотекарят започнал класирането, но не го довършил, понеже наскоро бил сменен.
     От 1920 г. общинската библиотека се помещава в една от стаите на централното столично кметство. През същата година били подвързани 5000 тома от библиотечните книги. Подвързването извършили трудоваци-подвързвачи, които били пратени да отслужат трудовата си повинност в общината. Извършеният труд по подвързването струвал повече от 100 000 лв., които общината отчела като икономисана сума. За 1920 г. библиотеката е получила кредит от 8000 лв., а от него са изразходвани 2640 лв.
     За 1921 г. полученият кредит е 25 000 лв., а разходите – 21 373 лв.
     През 1922 – 1923 година в Административното отделение на столична община стават големи промени. Между тях била и тази, че съществуващата дотогава длъжност “архивар-библиотекар” била раздвоена.
     През 1923 г. в общинската библиотека имало 15 000 съчинения в 21 000 тома, без получаваните вестници и списания. През същата година библиотеката раздала за домашен прочит, предимно на общинските служители, около 2000 книги на 500 четци.
     Кредитът на библиотеката за 1923 г. е 50 000 лв., а за 1924 г. – 18 560 лв.
     През 1925 г. вече били уточнени задълженията на библиотекаря на общинската библиотека.
     Независимо, че в бюджетите за 1926, 1927 и 1928 г. били предвидени кредити за библиотеката по 50 000 лв., тя била занемарена. Няма данни за направените разходи.
     През 1928 г. за ознаменуване на 1000 годишнината от Златния век на българската книжнина и 50-годишнината от освобождението на София от турско робство, с цел “да се запазят веществените следи от историческото величие и националната култура” общинският съвет решава да основе столичен общински музей с три дяла: за веществени паметници, исторически архив и картинна галерия. Задачата на историческия музей е “събирането, проучването и запазването на всички печатни, ръкописни и фотографски документи, които имат значение за историята на София”.
     Първа крачка за реализирането на това решение е издадената от столичния кмет разпоредба № 2307 от 22.10.1928 г. за назначаването на специална комисия, която да проучи въпроса за създаването на музея, като посочи начините и средствата за организирането му. Подкомисия е натоварена да изготви проектоправилник за управлението на музея. Обособяването му се извършва успоредно с организирането на първа Софийска градска библиотека, но с отделни правилници за музей и библиотека. Въпреки всичко това длъжността “библиотекар” е заличена, което е “сторено за економия”. Състоянието на библиотеката е бедствено, книгите са разделени между отделите на общината и всеки от тях си изписва книги от годишния бюджет – 50 000 лв.
     Димитър Мишев – редактор на списание “Отец Паисий”, застъпва мнението, че на столицата е нужна градска публична библиотека, наред с другите две големи библиотеки в София – Народната и Университетската, които имат свои специфични задачи, а Народната и проблеми с мястото.
     Общинските съветници решават, че при наличието на 13 читалища, които общината субсидира с по 5000 лв. всяка година за книги и пособия, не е нужна не само градска, но и общинска библиотека. В проекта за правилник на музея е отделено съвсем малко място за библиотеката и първоначално се предвижда тя да е клон на музея, но на практика тя се оказва по-действено и водещо звено.
     Уредникът Коста Вълчев – чиновник от Кадастралното отделение на общината, който в запазения от това време “дневник на Столичния общински музей и Столичното общинско читалище” отбелязва, че “не трябва да се губи време и веднага да започне събирането на материали за историята на София, като се подирят всички по-стари софиянци, взели непосредствено участие в обществения живот, за да бъдат поканени да депозират в музейния архив свои спомени, дневници, портрети и други предмети, свързани с по-важни събития при изграждането на съвременна София”.
     За рождена дата на Столична градска библиотека се смята 24 октомври 1928 година. Кметът Владимир Вазов с уведомителна разпоредба съобщава за създаването на общински музей с три отдела: музей, библиотека и архив, като фактическото откриване става през лятото на 1929 г. на площад “Славейков” № 9 в тъмен югоизточен салон с около 70 квадратни метра, в които на първо време трябва да се помещава библиотеката и читалнята с 18 места.
     В 1929 г. вече на широка основа се поставя въпросът за създаването и нормалното функциониране на една Столична общинска библиотека. В отчет за дейността на Общинското отделение при софийското градско общинско управление се цитира статия на писателя Димитър Мишев, поставил въпроса за необходимостта от една градска библиотека в столицата. Прави се разлика между градска библиотека, такава, която е основана да задоволява духовните нужди на гражданите, и общинска библиотека, която ще изпълнява предназначението си да задоволява служебните нужди на общината. Подчертава се, че в общинската библиотека първоначално са започнали да доставят главно книги, които да служат за нуждите на различни отделения. Според Д. Мишев финансовата комисия на общината поддържала становището да се доставят само книги, които ще са необходими за нуждите на отделните служби при общинския съвет. Комисията отказва да откупува книги с научен и литературен характер. В статията си Д. Мишев отправя пожелание софийската община да започне да отделя ежегодно суми и за “една голяма градска библиотека от типа на народната”, тъй като последната вече не е била в състояние да задоволява растящите “из ден в ден” нужди на младежите и гражданите от книги.
     В рапорт за дейността на административните отделения от 01.10.1928 г. до 30.09.1928 г. началникът на отделението Александър Тацов уведомява столичния кмет, че през отчетния период попълването на библиотеката е ставало “както и по-рано”, безсистемно, по доклад на началника на финансовото отделение или на някой общински съветник – член на финансовата комисия. Същият препоръчва “да се насърчават книгоиздателите, като се откупуват от тях повече екземпляри от дадена книга, като за градската библиотека това да става с решение на специална комисия, само в един екземпляр. Закупуването да става на партиди от големите книгоиздателства, които обещават да правят отстъпки в цените на книгите си за библиотеката от 30 до 40 на сто”.
     Книжният фонд на библиотеката към края на 1929 г. възлизал на 5311 тома заедно с дублетните екземпляри, групирани по следната схема:
- художествено-книжовни произведения
- научни книги
- списания
- вестници
- периодични издания на научни институти
- закони, правилници и устави
- книги на чужди езици
- архивни книжа и ръкописи
- книги за историята на София
- предмети и картини, които имат значение за историята на София
     Все по това време (1928-1929 г.) се проектирало при Общинската библиотека да бъде уредена “постоянна изложба” на излизащите в България книги, вестници и списания. За нея повечето издателства обещавали да изпращат безплатно своите издания, които след като престоят в изложбата определен срок, да бъдат зачислявани като имущество на библиотеката. Вестниците и списанията в постоянната изложба е трябвало да послужат за обзавеждането на една голяма читалня към библиотеката, “от каквато се чувствала голяма нужда в центъра на столицата”. Така библиотеката щяла да се снабди с нещо като депозит.
     От 01.04.1929 г. длъжността “библиотекар” се обособила като напълно отделна, самостоятелна служба, която се възлага на Коста Вълев, поради което той се освобождава от общинското управление.
     През 1930 г. е изработен проектоправилник, в който се предвижда създаването на Библиотечен комитет с членове: началника на административното отделение, един помощник-държавен контрольор и завеждащия библиотеката и музея при общината. Всички покупки на книги, картини за музея и други трябвало да се извършват по решение на този комитет.
     При отделенията на общината били създадени служебни библиотеки, които се водели като клонове на централната. Изготвени били и библиотечни каталози: Инвентарен, Основен, Азбучен и Предметен. По това време в библиотеката постъпили 1461 тома книги, набавени чрез покупка. Библиотеката разполагала общо с 9000 тома книги и списания.
     През1931 г. в Библиотечният комитет при Столичната градска библиотека се обсъдил въпроса за намиране на подходящо помещение за библиотеката и музея.
     Библиотечният комитет, след като установил, че библиотеката и музеят били толкова нараснали, че сегашното помещение не било достатъчно, постоянно отправял молба до кмета и Постоянното присъствие на Столичния общински съвет ”да се занимае с повдигнатия въпрос и да го разреши, както намери за целесъобразно”.
     Съветът набелязал мерки, които се изразявали в издадения през 1931 г. Правилник на Столичната общинска библиотека и музей, одобрен от Постоянното присъствие на Столичния общински съвет в заседанието му на 03.06.1931 г.с протокол № 74. Появата на такъв нормативен документ, какъвто е правилникът на библиотеката и музея е допринесъл за регламентирането на последните като служби на общината.
     За времето от 1932 до 1941 г. уредник е Никифор Ганев, бивш учител. При него библиотеката добива облик на общодостъпна.
     Според отчет за състоянието на Общинската библиотека и музей през 1933 г. библиотеката се е обогатила с 1015 тома книги, от които 954 - купени от автори и книгоиздателства, и 61- подарени. Общото книжно имущество нараснало до 9500 тома. През годината се получавали 80 списания, от които 15 чуждестранни и 70 вестника, от които 5 чуждестранни или всичко 150 вестника и списания. През същата година Основният, Азбучният и Систематичният каталог “били попълнени окончателно”. Библиотеката била посетена от 7261 души, а за домашен прочит били раздадени 95 283 книги.
    През 1934 г. в библиотеката постъпили 524 тома книги, купени от автори и книгоиздателства, и 89 - подарени. Получавали се 64 списания и 70 вестника.
     През 1934 г. се отпуска щатна бройка “библиотекар-деловодител”. Адресът на библиотеката е площад “Св. Неделя” № 2.
     През 1939 г. библиотеката се премества на бул. “Мария Луиза” № 47. През същата година били набавени 1063 книги в 2629 екземпляра. Фондът на библиотеката нараснал на 13 400 тома, получавани са 96 списания и 92 вестника.
     През 1940 г. в библиотеката постъпили 966 книги в 2145 екземпляра. Общият книжен фонд бил 15 545 тома. Получавали се 87 списания и 65 вестника. Раздадени били 33 766 книги.
     Със заповед на столичния кмет от 01.01.1941 г. при софийската община се създало ново отделение за “Културни грижи, телесно възпитание и пропаганда”. Към него били обособени отделените от Административното отделение служби на градската библиотека, статистиката и периодичния печат. На 26.02.1941 г. със заповед № 804 кметът възложил ръководството но новото отделение на писателя Петър Славински, а Орлин Василев оглавил ръководството на Общинската библиотека, архив и музей и уредничеството на списание “Сердика”.
     Според доклад на началника на отделението за културни грижи от 16.10.1941 г. на Градската библиотека били дадени за изпълнение следните по-важни задачи: да бъде обзаведена като най-голямата столична общодостъпна библиотека и библиотека за безплатен домашен прочит; да изгради със съдействието на столичните читалища от града и присъединените селища една голяма мрежа от дейни библиотечни институции; да състави и поддържа единен централен каталог на цялото градско книжно богатство и да състави и поддържа пълна краеведска библиография за град София, живота и проявите в него.
     През 1941 г. книжният фонд на библиотеката възлизал на 25 000 тома. Премахнат бил съществуващият начин за откупуване на книги само от автори, които правели заявка в библиотеката. Започнало закупуването на книги, необходими за обслужването на читателите, книги от български и чуждестранни автори, изучавани в училищата.
           Издаден бил пълен инвентарен опис на книжовното богатство не само на библиотеката, но и на книгите, намиращи се в отделните служби и в служебните библиотеки на общината. През 1941 г. бил изготвен нов каталог на книгите. На 01.12.1941 г. кметът инж. Иван Иванов тържествено открива новата сграда на Столичната градска библиотека и музей на площад "Бански" № 3, закупена от бившата Собственишка банка. Библиотеката разполага с 50 читателски места, помещение за складиране на повече от 50 000 тома, помещение за раздаване на книги за домашен прочит, помещение за постоянна общодостъпна градска картинна галерия.
      Библиотеката обхваща следните служби: библиотека, музей с архив и картинна сбирка, фотослужба със снимкова сбирка, книговезница. През годината били подвързани 7000 тома книги, раздадени били 21 315 тома за домашен прочит. От датата на официалното откриване на новата сграда на библиотеката (един месец) били записани 481 абоната. Читалнята посетили 1581 читатели. През годината за книги били изразходвани 35 000 лв. Библиографията за град София се увеличила със 7000 фиша.
    В началото на следващата 1942 година столичният кмет със заповед № 153 от 15.01.1942 г. задължава началника на отделението за културни грижи да установи в кои отдели на общината могат да се създадат служебни библиотеки и кои от съществуващите да се закрият. Било наредено да се проверят и приведат в известност всички книги, списания и вестници от различните служби на общината, да се изземат и включат в книжовния имот на Столична градска библиотека за ползване от гражданите всички книги от служебните библиотеки, които ще бъдат закрити. През 1942 г. библиотеката е разполагала с 60 000 лв. за книги и 29 души щатен персонал. През същата година се поставя началото на едно важно звено на градската библиотека – книговезницата й.
    През 1943 г. фондът на библиотеката е 50 000 тома, а бюджетът - 1 000 000 лв.
     В изложение на началник отдела за “Социални грижи” се казва, че на 5.05.1943 г. по инициатива на градската библиотека е открита първата Столична общодостъпна ученическа библиотека, в която за първи път в България се въвежда свободният достъп до книгите. Открита е в основното училище “Ив. Н. Денкоглу”. Имала е фонд от 8000 тома. През същата година библиотеката поема организирането на всички ученически библиотеки в София.
    Тежки поражения на общинската библиотека нанесла голямата бомбардировка над София на 30.03.1944 г. Тогава изгоряла напълно сградата на библиотеката на площад “Бански” № 3 с целия й инвентар. В мазето на зданието оцелели само малка част от неописаните книги от служебните библиотеки. Според доклад от 25.04.1944 г. на началника на отделението за културни грижи при общината Петър Славински в пламъците са изчезнали около 40 000 тома книги. Всички ценни чуждестранни старопечатни книги, енциклопедии, речници, инвентарни книги и основният каталог, които предварително били изнесени, се запазили.
     След 09.09.1944 г. персоналът на градската библиотека се завърнал в София, а книгите били евакуирани в училището в Драгалевци. Библиотечните работници проявили изключителен героизъм. Писателят Иван Бурин в статия за Софийската градска библиотека подчертава, че служителите й през лятото на 1944 г. пренесли книгите в с. Драгалевци, през есента ги върнали в салона на софийската община на ул. "Гурко" № 1 и в снежния месец декември - на ул. "Славянска" № 13. Студът бил толкова голям, че хамалите избягали.
     На 01.05.1945 г., 13 месеца след изгаряне на старата сграда на библиотеката, била открита новата в частна сграда на ул. "Славянска" № 13, взета от квартирната комисия през септември 1944 година.
     За времето от 1947 до 1953 година библиотеката получава депозитен екземпляр.
     През 1948 г. се откриват два клона – първият на ул. "Бенеш" № 3 (бившата опожарена сграда на библиотеката) с фонд 17 507 тома и на ул. "Сердика" № 1, наречен Втора градска библиотека, който започва да работи с пълен капацитет през 1950 г. Фондът му през 1960 г. достига 200 000 тома.
     През 1954 г. библиотеката има 17 обособени фондови сбирки. Тематичният обхват на фонда е с “универсален профил”. Откриват се две летни читални в “Парка на свободата” и в парк “Кирил и Методий”.
     През 1955 г. е предстоящо откриването на детски отдел. До тази година фондът на библиотеката е подреден форматно поредно, а читателите се обслужват от едно гише. За първи път се прави преглед на фонда и прочистване.
     В периода 1955-1964 г. фондът е подреден систематично-азбучно и читателите се обслужват диференцирано на три гишета.
     През 1960 г. се създава отдел “Изкуство”, като за негова основа са послужили книгите по изкуствата от фонда на читалните на библиотеката.
     Свободен достъп до 75 000 тома в заемната на библиотеката се открива през 1964 година. Работят две читални с 60 и 45 места.
     От 1968 до 1982 г. директор на библиотеката е Щиляна Аврамова. През 1968 г. са организирани две читални: за обществено-политическа и техническа литература и за литература по обществени науки. Разполагат със 70 места.
     През периода 1984-1988 г. директор на Столичната библиотека е писателят Николай Антонов. Сградата на Столична библиотека е вече много тясна за фондовете и читателите й. През 1986 г. е взето решение да се затвори библиотеката за ремонт. Проектирането на реконструкцията на сградата е възложено на колектив, оглавен от арх. Анастас Перфанов. На 01.11.1986 г. е затворена заемната служба, а на 01.03.1987 спират да работят читалните на библиотеката. Директорът на библиотеката издава заповед за проверка и талониране на целия фонд на Столична библиотека. Започва пакетиране и изнасяне на фонда на библиотеката на тавана на читалище “Виделина”, квартал Бояна, бивша мелница на ул. “Народна” № 2. Персоналът на библиотеката се премества в сградата на филиала на ул. “Сердика” № 1.
     В периода 1989-1991 г. директор на библиотеката е Рахила Любомирова.
     През 1990 г. Михаил Неделчев на “Кръглата маса” предлага сградата на Градския комитет на БКП на площад “Славейков” № 4 да се предаде на Столичната библиотека. На 11 юли, съгласно заповед № РД-47- 09/06.07.1990 г. на Столичния народен съвет, сградата на площад “Славейков” № 4 и 4А “се предава безвъзмездно в управление и стопанисване на Столична библиотека”.
     На фирма САРХ с президент арх. Славей Гълъбов е възложено адаптиране на сградата за нуждите на Столична библиотека.
     На 15.10.1990 г. тържествено е открита заемната служба на Столичната библиотека, а на 21.05.1991 г. се откриват специализираните читални.
     През есента на 1991 г. е възстановена читалнята във филиала на ул. “Сердика” № 1.
     На 04.11.1991 г. наследниците на д-р Константин Стоилов даряват личната му библиотека на Столична библиотека – 2055 тома книги и периодика. На 11 ноември се открива отдел “Изкуство”. На 30.08.1993 г. е подреден и предоставен за ползване фондът от книги на основно книгохранилище.
     От месец юли 1994 г. до месец май 1995 г. директор на Столична библиотека е Ана Серафимова.
     Изработена е актуализирана характеристика на фондовете на Столична библиотека.
     От 03.07.1995 г. директор на библиотеката е Надежда Александрова.
     Библиотеката става юридически самостоятелна организация на Столична община съгласно решение № 35 по протокол № 71 от 25/26.08.1995 г.
     От 18 юли 1998 г. до 28 юли 2008 г.  директор на Столичната библиотека е Георги Белчев. С неговото
назначение започва изпълнението на стратегическата му програма - превръщането на библиотеката в модерен културно-информационен институт и във фактор за развитието на гражданското общество у нас, който съчетава интердисциплинарност по съдържание и интерактивност по форма и дейности.
В осъществяването на тази програма се набляга преди всичко на автоматизирането на основните дейности на библиотеката. Автоматизацията на библиотечните процеси и изграждането и поддържането на компютърната мрежа е постоянен приоритет на управлението на библиотечната дейност. Днес Столичната библиотека вече има изградена компютърна мрежа, информационен център с интернет връзка, предлагащ достъп до библиографски и пълнотекстови български и чужди бази данни. Чрез страницата на Столична община - с бази данни за администрацията й. В центъра гражданите могат да се запознаят и с докладните и решенията на Столичния общински съвет. Интернет страницата на библиотеката предлага достъп до електронни каталози, база данни с библиографска информация за София, културната програма и структурата на библиотеката, с възможност за обратна електронна връзка.
С Решение №128, Протокол №14 от 24. 07. 2000 г. на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от Закона за закрила и развитие на културата и чл. 21, ал. 1 т. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Столичният общински съвет създава, считано от 1 юли 2000 г., Общински културен институт “Столична библиотека” със статут на регионален културен институт, като правоприемник на Столичната градска библиотека. А с Постановление № 153 на Министерския съвет от 28.07.2000 г. Столичната библиотека е преобразувана в регионална библиотека, считано от 1 юли 2000 г. Библиотеката оказва помощ на всички библиотеки от София област на методическо и организационно ниво. В Закона за депозита, гласуван от 38 Народно събрание през 2000 г. Столичната библиотека е включена в списъка на библиотеките с пълен депозит. Това дава гаранция за пълнотата на фондовете й, но и депозитът, и бюджетът са само основата на комплектуването. В стратегически план се налагат и алтернативни форми на комплектуване чрез дарения, активна културна и международна политика.
     Столичната библиотека развива интензивна международна дейност. Осъществени са контакти, които се материализират чрез обмен на информация, съвместно участие в проекти по европейски програми и квалификация на специалисти с библиотеки от Атина, Ниш, Белград, Букурещ, Варшава, Берлин, Виена, Копенхаген и др. През 1999 г. в библиотеката се открива Френска виртуална читалня с достъп до френското информационно пространство.
     Интензивните връзки с фондации, сродни културни институции, чуждестранни културни и научни центрове, културните служби на чуждестранните посолства у нас дават възможност за непрекъснатото обновяване и обогатяване на фонда на чуждоезиковите читални. Важно място в дейността на библиотеката заемат културните връзки с българите от Западните покрайнини, както и методическата помощ за библиотеката на Българския културен център в Димитровград, Югославия.
    През 2001 г. се въвежда автоматизирана единна регистрация на читателите на Централната библиотека и филиалите й. Столична библиотека регистрира годишно около 20000 читатели. През 2001 г. Столичната библиотека възобновява издателската си дейност. Изцяло с външно финансиране – чрез дарителство и проекти по различни програми, се издава детското образователно списание с религиозна насоченост “Християнче в новия век”, в Интернет страницата се публикуват библиографии.
Наред с изключителното внимание към културната дейност на Столичната библиотека особено място заема работата с децата. С цел да се привличат все повече малки читатели специализираният детско-юношески отдел работи по текущи програми чрез разнообразни форми, надхвърлящи чисто библиотечната му дейност.
   От 28 юли 2008 г. директор на библиотеката става Михаил Белчев.