1851

1. КОСТАДИНОВ, Йордан Х. Рай Божий : [Стихотворение] / Йордан Х. Костадинов. // Цариградски вестник (Цариград), II, No 55, 6 окт. 1851, с. 19 .

Стихотворение, посветено на българските училища. Една строфа е за софийското училище

1852

 2. ЕТЕМ бей, председател на местний...]. (Цариград). // Цариградски вестник (Цариград), II, No 93, 26 юли 1852, с. 167 .

Кратко съобщение за назначаването му за каймакамин [околийски управител] в София

1853

 3. ПИШАТ от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 14 .

Съобщава се за строителство на укрепления, в което участвали всички жители - турци и християни. Най-важното укрепление щяло да се назове Меджидие

 4. [ТОСУН паша тръгна от Призрен...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 15.

Кратко съобщение за назначаването на Тосун паша в общата царска войска в София

1856

 5. САМОКОВ 10 Август 1856. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VI, No 291, 25 авг. 1856, с. 132-133 . Подпис: Един за всички Самоковци.

Зачестили разбойнически нападения по пътя от Самоков за София. Грабежи и убийства в селата Искър, Пасарел, Студена. Билюкбашията на с. Студена подкрепил хайдуците вместо да защити населението

 6. САМОКОВ, 26 Септември 1856. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VI, No 299, 20 окт. 1856, с. 166. Подпис: Жители Самоковски.

Разбойнически нападения по пътя между Самоков и София, между селата Лозен и Пасарел

 7. ОТ Редакцията. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 306, 8 дек. 1856, с. 16.

Съдържа сведение, че София е един от десетте града, които редакцията е избрала да изпраща вестника, заплатен от един арбанасченин, живеещ в Букурещ

1857

 8. СОФИЯ, Марта 1-й 1856. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 322, 30 март 1857, с. 76.

Злоупотреби на Митрополит Гедеон - за него не били достатъчни най-различните измислени данъци, но и нарочно отлъчвал от църквата заможни софиянци и вдигал проклятието само след откуп. Изброени са имената на афоресани (отлъчени от църквата) - Киро кюркчи, Панко бакал, Тошо бакал, Антон семерджи, Дойчин бакал, Димитър Механеджи

 9. ВЕСТНИК Византис...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 329, 18 май 1857, с. 104.

По повод публикуваните от Византис две писма от София, в които се отричало твърдението, че владиката Гедеон е афоресвал (отлъчвал от църквата) граждани за да взима от тях откуп. Византис твърдял, че двете писма били предложени и на Цариградски вестник, но редакцията на вестника отрича това и потвърждава истинността на публикуваното в бр. 322

 10. ОТ Редакцията. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 340, 3 авг. 1857, с. 145.

Съобщава се, че и тази година продължава изпращането на вестника в София и още девет града благодарение на благодетеля от Арбанаси, живеещ в Букурещ

 11. СТОЯНОВ, хаджи Мано. София 22 Юли 1857 / Хаджи Мано Стоянов. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 341, 10 авг. 1857, с. 152.

Посещение на софийския управител Етем паша в българската църква и училище на 18 юли. Похвалил българите за новоизгражданата църква. Изпитал учениците един по един и похвалил знанията им. На другия ден изпратил пари и подаръци за всички ученици. Българите били доволни и благодарни за това посещение, което се прави за пръв път от турски управител

1858

 12. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Български народни песни : Из С. Филаретовия сборник / Сава Вълчов Филаретов. // Български книжици (Цариград), I, 1858, N 5, с. 159-161 .

Три народни песни, които Филаретов е чул и записал от софиянците Дим. Х. Коцев, Кост. Х. Атанасов и Димитър Манов

 13. СТАНКОВ, Нешо Стоянов. Кратко начертание : За това, че Българското Архиепископство и църковно свещеноначалие не зависело от Цариградския Патриарх в стари времена, а именно от 535 до 1767 година / Нешо Стоянов Станков. // Български книжици (Цариград), I, 1858, N 12, с. 147-159 . Подпис: Ар. Б-дана.

На с. 154 се споменава името на Софийския (Сардикийски) епископ Феликс във връзка с едно писмо до него от Папа Григорий Велики, в което Папата го увещава да се подчинява и да не се противи на Охридския архиепископ

1859

 14. СЛУШАМЕ, че съборът от Владици и мирци...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 6, с. 98-99 .

Събор в Патриаршията за решаване на важния въпрос дали трябва да се определи твърда месечна заплата на Патриарха и владиците. Свикан по заповед на Царя, който настоявал да се реши този въпрос, за да престанат оплакванията на християните от злоупотреби. Присъствали представители от София. Мненията се разделили - софиянци били за определяне на такива заплати

15. УЧЕБНЫЙ дневник. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 6, с. 110-112 .

Благодарност към Сава Филаретов за всеотдайната му грижа за софийските училища. Препечатан е материал от цариградския френски вестник La phesse d'Orient, който разказва за Мъжкото и Девическото училище. Мъжкото училище - създадено от една година и половина, претърпяло гонения от онези, които всъщност трябвало да го крепят и защитават (не споменават имена), успяло да превъзмогне всички трудности и да постигне голям напредък, благодарение на старанията на учителя му С. Филаретов. Девическото училище - отворено през октомври 1858 г. от С. Филаретов с доста трудности, дължащи се на остарелите разбирания, че момичетата не трябва да знаят друго, освен къщните работи. Местните чорбаджии отказали да дадат средства за девическо училище, но С. Филаретов успял да намери един богат българин, който желаел да остане анонимен (става дума за Димитър Трайкович). Училището било отворено в една къща, децата учели безплатно, имало около 105 ученички, обучавала ги учителка от Сопот

 16. ПРАВИТЕЛСТВОТО последува да изпраща...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 8, с. 140 .

Съобщава се за изпращане на войски в София и Шумен. Това ставало заради европейските политически сплетни и смущения

 17. В София Хасан Тосун паша докарва много полза за...]. (Изглед за Българските работи). // България (Цариград), I, No 2, 4 апр. 1859, с. 6 .

Кратка информация за Софийския управител - проявявал голям интерес към успеха на учениците в Българското училище, като цяло управлението му било без недостатъци. Това личало от всички получавани от София дописки

 18. ЦАРСКИТЕ войски, които стигнали Едрене и отиват в София...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 3, 11 апр. 1859, с. 10 .

Кратка информация. 1. Около 7 хиляди души войска се отправила от Одрин за София. 2. Съдружието по събиране на данъка интизап в Софийско е попълнило числото на служителите си и около 30 души арнаути, които не са наети на работа ще трябва да напуснат града. Жителите се притесняват от тяхното поведение

 19. КОРЕСПОНДЕНЦИИТЕ ни от България, дума Прес д'орiан...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 4, 18 апр. 1859, с. 15 .

Кратка информация за усилено купуване на коне в Софийско от сърби, арнаути и епирски гърци

20. ПЛОВДИВ, 1859 Април 1. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 4, 18 апр. 1859, с. 15-16 .

В края на дописката се съобщава, че един ескадрон войници е заминал за София, а тия дни се очаква и други войски да заминат за там

 21. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ взета от Прес д'орiан : София 6 - 18 Април. // България (Цариград), I, No 5, 25 апр. 1859, с. 20 .

1. В София пристигат войски. Сюлейман паша прави преглед на войските си. 2. Разпределяне наследството на Симеонович, възлизащо на 145 хиляди гроша - 20 хиляди се дават на сиромасите роднини на Симонович; 25 хиляди е една къща, която става собственост на училището; 100 хиляди остават за раздаване с лихва. Църквата вече е заела 32 хиляди, а останалите ще се ползват от училището. 3. Съживяване на търговията. Повишаване цената на конете, поради пристигането на много купувачи - сърби, арнаути и епирски гърци. Голяма заслуга на Хасан Тахсен паша, който отменил съществуващата забрана за износ на стоки, въведена преди с цел запазване на продуктите за изхранване на местното население

 22. БУРМОВ, Тодор Стоянов. За началото : Разпространението и утвърждението на християнската вяра между българите / Тодор Стоянов Бурмов. // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 10, с. 299-310 .

Съдържа сведения (с. 307) за сардикийския (софийския) епископ Протоген от IV век, който, според автора, по живот и деятелност, е един от достойните за споменаване български епископи. Присъствал на Никейския църковен събор, като бил натоварен да предаде решенията му на всички съседни църкви. По негово време се състоял известният Сардикийски църковен събор

23. УЧЕБНЫЙ дневник. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 10, с. 196-197 .

Посещение на софийския управител Хасан Тахсен паша в Българското софийско училище. Писмо от София, 11 - 23 май, до цариградския френски вестник Ла Прес д'Орiан. Описва се посрещането. Съдържат се някои сведения за училището - брой на учениците, наличието на библиотека, наличието на девически отдел и др. Похвала на учителя С. Филаретов. Доброжелателно отношение на Хасан Тахсен паша към българите и тяхната грижа за просветата на младежта

 24. РИФАТ паша назначен за комендант на софийския гарнизон]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), I, No 13, 20 юни 1859, с. 52 .

Кратко съобщение

 25. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Книжевно известие : За народописна Карта на Европейска Турция, съставена от Я. О. Ошмянцов / Сава Вълчов Филаретов. // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 16, с. 511-514 .

Софийският учител Филаретов представя на читателите още не излязлата етнографска карта и говори за ползата от изучаването на народопис (етнография), статистика и землеописание

 26. ЦАРСКИТЕ войски, които са в Софийското поле...]. (Преглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 20, 8 авг. 1859, с. 80.

Кратка информация. 1. Войските в Софийско се отличават с добро поведение. 2. Софийските жители са много благодарни на Хасан Тасен паша за добрините. 3. Гражданинът Димитрий Трайкович прави със свои средства девическо училище и името му ще остане вечно в сърцата на хората

 27. МЪЖКОТО и Девическото училище в София се строят деятелно]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 28, 3 окт. 1859, с. 111 .

Кратка информация - софиянци влагат голямо усърдие, а тукашните фанариоти гледат със злоба на това патриотично дело, владиката се мръщи

 28. СОФИЯ 1859 28 септември. // България (Цариград), I, Ред. прит. No 8, 26 окт. 1859

Лошо поведение на дякон Евгений и на гръцкия калугер Кирил - и двамата оръдия на Митрополит Гедеон. Кирил - назначен от Гедеон за игумен на манастира Св. Георги (Кремиковския)

 29. БЪЛГАРСКИТЕ ни училища...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 36, 28 ноем. 1859, с. 142.

Впечатления на един пътник - В. Чолаков, от училищата в България. Посочва като едно от най-добрите учебни заведения Софийското училище под управлението на Сава Филаретов. Той се грижи и за Самоковското училище, уредниците на което с охота приемат съветите му

1860

 30. ЗА особенно удоволствие считаме...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 2, с. 23-25 .

Кратко описание на новооткритата сграда на Девическото училище в София. Похвала за благодетелността на Д. Трайкович, който издържа училището и построява новата сграда. Значението на жената и нейното образование

31. ЗА Цариградския патриарх. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 1, с. 1-9 .

Говори се за сумите, които патриарсите трябвало да плащат на Царското правителство. На с. 2-3 става дума за Софийския патриарх Йеремия, който патрархувал до 23 декември 1545 г, когато починал

 32. СОФИЯ Сурваки : Господине уредниче на България. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 43, 16 ян. 1860, с. 171-172.

Писмо за лошото поведение на Митрополит Гедеон и тукашните свещеници. Ограбване на българите от хората на Гедеон, които по този начин се изхранвали без да работят. Митрополията - превърната в керхана (публичен дом). Лицемерно ласкателно отношение на гръцките духовници с българските чорбаджии с цел да ги привличат на своя страна в извършването на злоупотреби и продължаващо презрително отношение към обикновените българи, които влизали в собствената си Митрополия като на бесило, въпреки, че никога не отивали с празни ръце. За да има влияние над поповете владиката ръкополагал най-невежите. Всички тукашни попове обичали повече механата от църквата - първенство държали свещенослужителите от Кремиковския манастир. Софиянци си мълчали, защото мислят, че е голям грях да извадят на показ постъпките на недостойното духовенство. По-друго било отношението на селяните - силно развитото народно чувство им помага да осъзнаят необходимостта да се освободят от гръцкото духовенство, но няма кой да ги организира и научи какво да правят

 33. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 24. Декември 1860 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 17, 17 ян. 1860, с. 74 . Авт. е посочен в Показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Градът в навечерието на християнския празник Бъдни вечер - повече движение по улиците и чаршиите, търговията върви, всичко изглежда някак по-тържествено. Разговор между един шопски селянин и купувач. Като прави реклама на стоката си, селянинът не пропуска да спомене, макар и в шеговита форма, за голямата си болка - ограбването от страна на фенерските владици

 34. ИМАМЕ пред очите си една дописка от София...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 44, 23 ян. 1860, с. 174 . Пълният текст на дописката е на с. 175 в същия брой на вестника.

Съобщава се, че е получена дописка от София, която описва откриването на новопостроеното Девическо училище с Водосвет и реч на главния учител и управител г-н Филаретов. С ръкостискания софиянци изразяват признателността си към благодетеля г-н Трайкович, построил училището със свои средства. Някои граждани не одобряват идеята момичетата да учат

35. СОФИЯ 1859 Декември 1. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 44, 23 ян. 1860, с. 175 . Подпис: Един пътник.

Откриването на новопостроената от Д. Трайкович сграда на Девическото училище с тържествен водосвет и реч на учителя Сава Филаретов, в присъствието на софийския управител Хасан Тахсен паша, военните паши Сюлейман паша и Осман паша, австрийския консул в София г-н Замеро. Кратки сведения за училището - отворено още миналата година от Д. Трайкович и изцяло издържано от него, има около 150 ученички, новата сграда е на два етажа. Слухове, че някои софиянци не одобряват това дело, защото смятат, че за девойките е достатъчно да могат да предат и шият

1860

36. НОВИНАТА ни от София, 29 февруари...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 52, 19 март 1860, с. 207 .

Чорбаджията Д. Митович се проявил като враг на учението - примамвал учениците да оставят уроците си и да работят в дюкяна му. Изпит в Турското училище в присъствието на управителя Хасан паша, военните управители Осман паша и Сюлейман паша, Кадията и турски първенци, слово на Главния ходжа Ахмет ефенди. Добро представяне на учениците, които били изпитвани по арабски, персийски и турски език, граматика, аритметика и четене

37. ПИШАТ ни от София 29. Февруари 1860]. (Секакви неща и новини). България (Цариград), II, No 53, 23 март 1860, с. 8 .

Влошаване икономическото състояние на населението, особено на селяните. Тежка зима за животновъдството, поява на много джелепи (изкупвачи на добитък за клане) поскъпване на храната, Градският меджлис (съвет) определя задължителни цени на брашното и хляба. Селяните са принудени да продават всичко, което могат, за да имат пари за храна и да взимат заеми при тежки условия. Получен царски ферман, с който от 1 април се определя нов курс на турската лира (слиза до 100 гроша) в цялата Империя. От най-богатия до най-долния еснафлия са завладяни от сарафски сметки, които понякога са смешно погрешни. Ново земетресение преди седмица

 38. СОФИЯ 1860 Февруари 3. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 54, 30 март 1860, с. 22-23; ь 55, 9 апр. 1860, с. 37 . Подпис: Един бъл. родолюбец.

Описва София като град прочут в цяла България със своята търговия, своето изобилие и със своите жители, но намеква и за нечистите улици - само ушите не си изцапал като вървял по тях. Случайна среща на автора с един свещеник, който хвалел владиката Гедеон като най-добрия от всички предхождащи го, служи като повод да разкаже това, което знае за софийските владици. Започва от сегашния владика Гедеон и в обратен ред за предшествениците му - Паисий, Мелетий, Макарий, Паисий (същия), Йоаким, Теофан, Дядо Дели Матейчо. Гедеон - макар и да обича да сяда на трапезата с двама-трима сиромаси и да раздава малко помощи на сирачетата, в същото време е оставил за църквите да се грижат пропаднали свещеници, затваря си очите за тяхните пиянски истории и праща по селата сарданапала (любител на разкошен и разгулен живот) Георги Екзара да обира простодушните селяни. Паисий - ограбвал народа докато не му свалил и кожата от гърба, а после се оттеглил за спокоен живот в Ефес. Мелетий - макар и да правил някои добрини, софиянци били принудени да платят глоба на гръцкия патриарх заради развратното му поведение. Макарий - българин от Нишавско, обърнал цялото си внимание към църквите, наказвал свещениците за пиянство и изисквал да си изпълняват задълженията, но по неизвестни причини махнат от София и изпратен в манастира Зограф във Света Гора, където от 15 години е като на заточение. Йоаким - и той гледал да си напълни джоба и да се оттегли за спокоен живот. Теофан - отличавал се с добрините си, излагал живота си на опасност като отивал в най-дивите и жестоки времена при най-жестоките съдии да моли за благоденствие на народа си. Дядо Дели Матейчо - известен с изфабрикуването на разни лъжи. Благодарение на такива светци българите няма с какво училища и църкви да направят. Похвала на благодетелите, които са направили нещо за просветата и културата на софиянци - г-н Симеонович, г-н Денкоглу, г-н Трайкович. За Девическото училище казва, че девойките се научили да четат, пишат и пеят Апостол в църквите само за година и половина

 39. ТЪРГОВИЯТА в София спада]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 55, 9 апр. 1860, с. 40 .

Кратка информация за влошаване на търговията, много измрели овце през зимата, лошо качество на брашното, висока цена на ечемика - по 2 гроша оката

 40. НОВИНИТЕ за отделянето ни от гръцката патрика]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 57, 20 апр. 1860, с. 60 .

Радост сред софиянци по повод новината за неспоменаване името на гръцкия патриарх по време на служба в Българската църква в Цариград, с което българите се отделят от гръцката патриаршия. Гръцкият търговец Гюмуш Горданоглу не е изплатил взетата вълна в много градове. Софиянци изпратили Д. Трайкович в Пловдив да им прибере парите

 41. ЦАНКОВ, Драган. Уводна статия / Драган Цанков. // България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 185-186 .

Позицията на софийския митрополит по българския църковен въпрос се разглежда като хитър ход за запазване на владишкото му място. Това отклонява българите от вероизповедната им идея

42. СОФИЯ 1860 Юни 5. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 188-189 .

Позицията на владиката по Българския църковен въпрос - признава правото на българите да не споменават името на гръцкия патриарх в църковните служби, дава 7 500 гроша дарение за Българската църква в Цариград, създава една обща каса за всички владишки приходи и я предава в Българската община за съхраняване и контрол върху харченето на парите, приема неговата собствена заплата да се определя от Българската община. Прошение до правителството, написано от Българската община, в което се казва, че след като султанът е признал българския народ като отделен от гръцкия, следва и официално да потвърди Българската йерархия. Турци и евреи проявяват съчувствие към този вероизповеден проблем на българите. В една шопска механа хората изгонили цинцарски поп, който проповядвал, че е грехота да се споменава името на Царя в християнските църкви, защото е от друга вяра. Голямо тържество в църквата, училището и по домовете по случай празника на Св. Кирил и Методий

 43. ВИДЯ се, че софиянци са извършили...]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 204 .

Софийската българска община е направила свой печат с надпис "Софийско българско духовно правление 1860", който ще се поставя на всички записи за пари от общата каса. Софиянци разбират, че зад привидното благоразположение на владиката към българските църковни работи се крие намерение да ги отклони от главната цел

44. ДЕВИЧЕСКОТО Трайково училище било близо да се дострои]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 203-204 .

1. Скорошно довършване на Девическото училище, построено от Д. Трайкович. Един българин от Карлово на име Димитрий, който учил художествено изкуство в Австрия, измазва и изографисва училището отвън и отвътре. Надпис на училището с едри златни букви - "Първо девическо училище в София, въздигнато от Г. Д. Трайкович, в дните на Н. И. В. Султан Абдул Меджит Хана. 1860.". Намерение на Д. Трайкович да направи книгохранилище в училището и да покани от Европа още една учителка за следващата учебна година. 2. Мъжкото училище подобрява работата си. По предложение на главния учител С. Филаретов, е поканен за учител софиянеца Манол Лазаров - трудолюбив, отличил се с учителските си способности в Ловешките училища. 3. Успехът на софийските български училища привлича вниманието не само на сънародници но и на чужденци - австрийският консул Г-н Замеро преподава, без заплащане, турски език в Мъжкото училище и поощрявал учениците като им подарявал книги. 4. Г-н Денкоглу е изпратил една електрическа машина за основаното от него Денкоглувско книгохранилище. 5. Ружди бей - каймакам (околийски управител) на военните лекари, съставил Ръководство на турския език по робертсоновата метода, което улеснява много учениците

45. ПИШАТ ни от София, 13 юни]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 208 .

1. Военни упражнения на Софийския гарнизон в присъствие на Ферик Осман паша, Сюлейман паша и много зрители. Шатрите построени от военните инженери Хаки-бег и Ахмет ефенди. Отлично състояние на гарнизона. 2. Ферик Осман паша построил със свои средства мост на Владайската река над с. Бали Ефенди (Княжево), за което жителите са много благодарни, защото липсата на мост досега им съэдавала големи затруднения

46. ДО сега нашите българи се само отричаха...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 13, с. 68-70 .

Нов етап в борбата на българите за независима българска църква - досега само заменяли името на Цариградския патриарх с това на Султана в молитвите си и споменавали имената на своите свещеноначалници, сега започвали да пишат писма с подписи и печати до Високата Порта. Такива писма вече имало от Габрово, Кюстендил, Шумен и София. Уникално събитие в София - Митрополит Гедеон, който по произход е грък, по време на светата литургия на Петровден, 29 юни, споменал името на Иларион Макариополски, вместо на Патриарха. Българите го приветствали, но гърците били възмутени

 47. НИЕ приехме копия от две писма...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 247 .

Кратко съобщение за писма от София и Кюстендил до Иларион Макариополски, в които българите заявяват, че го признават за свой свещеноначалник

48. СОФИЯ 26 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237-238 .

Изгонване на самоковския владика Паисий от София. Паисий се опитал да съветва софиянци да не споменават името на Султана в църквите си, защото било грях. Научили за това, българите се събрали, отишли в Митрополията, където владиката бил отседнал и го изгонили

49. СОФИЯ. 18 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237 .

1. Бури и градушки в София и околностите. На 14 юни - град като яйце унищожил нивите и ливадите и избил около 1000 домашни животни в селата Негошево и Малина. На 18 юни - силна буря с град като орех изпотрошила прозорци и керемиди, съборила минарета в София, унищожила нивите и градините в радиус от 1/4 часа път около града, имало много убити птици и животни и ранени хора. В града можели да се видят много разплакани селяни, дошли да се оплачат от злата си участ на местното началство. 2. Безплатни прегледи на деца, извършвани всеки вторник и петък от военните лекари полковник Ружди бей, г-н Натали и Ахмед ефенди по нареждане на военните управители Осман паша и Сюлейман паша. Посещавали ги много хора. Населението е много благодарно. 3. Запознанство на автора на дописката с един талантлив софийски стихотворец на име Сузи ефенди. Срещата осъществил един млад и образован турчин - Хамид ага, който знаел български и гръцки

50. СОФИЯ] 27 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 238 .

Разбойници в Софийско. След две годишно спокойствие, отново са се появили и извършват грабежи по пътищата и в селата. Софийският управител Хасан Тахсен паша взел мерки - убит бил водачът им - прочутият хайдук Рустема от с. Комарево, Брезнишко

51. ВИЗАНТИС ни известява...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 16, с. 111-115 .

Отказът на българите да вземат участие в избора на гръцки патриарх. Писма от Самоков, София, Габрово, Кюстендил, Трявна, Балчик и др., с които се засвидетелства твърда решимост за придържане към досегашната позиция на отричане от властта на гръцката църква

52. ДОПИСНИКЪТ ни от София, 31 юли, ни съобщава подробности...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 73, 10 авг. 1860, с. 322 .

Честване на празника Свети Пантелей в с. Бояна, Софийско. Описание на старата църква. Текст на надписите в църквата

53. КОГАТО ни известиха, че София имала намерение...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 73, 10 авг. 1860, с. 316 .

Измамата на Митрополит Гедеон. Нарушил споразумението, което направил преди време, изгонил човека, който бил определен да пази касата с общите приходи и скъсал документа с приетите условия. Наклеветил градоначалника Хаджи Мано, който му бил пръв приятел и той бил затворен под стража

54. ГОДИШНИ изпити в Софийските училища...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 76, 31 авг. 1860, с. 364 .

Проведени изпити в Мъжкото и Девическото училище. присъствали началниците на града и видни граждани. Отлично представяне на учениците и от двете училища. Предмети, по които са изпитвани

55. СОФИЯ 8 Август 1860. (Коредпонденции на България). // България (Цариград), II, No 77, 7 септ. 1860, с. 380 .

Годишни изпити, от 24 юли до 2 август, на учениците от Главното училище, от подготвителните класове и Взаимното училище и от Девическото училище. Присъствали всички военни и граждански началства, аристокрацията на всички народности и много граждани - губернаторът Хасан Тахсен паша, военният Сюлейман паша, кадията Садък ефенди, владиката, миралаят (полковникът) Вели-бег, Салих-бег, каймакаминът (околийският управител) Ружди бег, австрийският консул г-н Замеро, членът на Градския меджлис Хамид ага и другите членове на Меджлиса, главните ходжи, мюфтията. Реч на Сава Филаретов при откриването, в която говори за целите и стремежите на софийските българи в областта на просветата. В Главното училище държали изпити по: закон божи, всеобща история, турска история, землеописание, числителница, славянски език, френски език, турски език и гръцки език. Видът на учениците, свободата на говорене и познанията им показали, че са се трудили добросъвестно през годината и имат съзнание за лично достойнство. Учениците от подготвителните класове и Взаимното училище, под управлението на Манол Лазаров и Хаджи Ангелко, също били добре подготвени. В Девическото училище изпити се провеждат за първи път - закон божи, български език и граматика, числителница, землеописание, правилно четене наизуст, чисто писание. Особено се отличили ученичките Нонка Петкова и Аника Йошева. Учителка в Девическото училище била Неделя Петкова. Посещения на управниците в домовете на С. Филаретов и Д. Трайкович след изпитите - израз на уважение и зачитане

56. ИЗВЕСТИЕ. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 20, с. 180 . Подпис: Надзир. Народ. Българск. Църкви.

Съобщава се, че много малко градове са дали средства за направата на Българската църква в Цариград. От София Митрополит Гедеон е дал 7 500 гроша

57. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Допис : София 1860 Ноемвр. 17 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 12, 29 ноем. 1860, с. 48-49 . Подпис: Един граховчанин.

Общ преглед на живота на българите в София и Софийско. 1. Подобрено стопанско-икономическо положение на селяните в резултат на промените в Турската империя, с които е спряно голямото грабителство от страна на спахиите. 2. Управлението на софийския мютесариф (окръжен управител) Хасан Тахсен паша - защитава селяни от злоупотреби, проявява благоразумие и безпристрастие, осъжда фанатизма и насърчава разбирателството, покровителства учебните заведения, увеличава броя на българските представители в Царския меджлис (съвет) в София на двама. 3. Продължаващи опити на гръцкото духовенство за присъствие в религиозния живот на българите, в лицето на владиката Гедеон и очаквания на софийските българи за разрешаване на църковния въпрос от Високата Порта. 4. Напредък в училищното дело - все повече граждани признават необходимостта от образование на девойките и ги изпращат в откритото от Д. Трайков Първо българско девическо училище. 5. Очакване на преселници - татари от Крим - положителни настроения сред хората, смятат ги за добри земеделци, чието идване ще е полезно за усвояване на многото необработена земя. 6. Театрални представления на немски артисти - посещавани с интерес от много българи, гърци, евреи, паши, бейове и първенци и заклеймявани от бабите като дяволска работа. 7. Оплаквания на търговците от слаба търговията в града

58. АРНАУДОВ, Хр. С. и др.Достопочтенни членове и всички родолюбиви любители на Българските книжици / Хр. С. Арнаудов и К. Х. Попов. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 24, с. 411-417 .

Прекъсване на издаването на списанието поради неизплатени суми от спомоществователите. Сред длъжниците е и Димитър Трайков от София

59. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Български народни песни / Михаил Костадинов Буботинов. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 23, с. 295-296 . Подпис: Събрал М. К. Шоп от Лилин Планина.

Песен за Крали Марко, записана от М. Буботинов

1861

60. СОФИЯ 1860. Декември 4. // Дунавски лебед (Белград), I, No 15, 20 дек. 1860, с. 62. Също и в: Ц а р и г р а д с к и в е с т н и к, XI, No 3, 14 ян. 1861, с. 11.

Радостта на софийските българи от назначаването на достопочтеният Отец Неофит за игумен на Рилския манастир

61. ПИШАТ ни от София 1861 януари 2]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 96, 18 ян. 1861, с. 679-680 .

Назначаване на Рахил Барак като учителка в Девическото училище. Ще преподава на ученичките и ръкоделие

62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 5, 28 ян. 1861, с. 19.

1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните

63. ЕДИН пътник ни съобщава новини...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 101, 22 февр. 1861, с. 756 .

За състоянието на училищата, което в някои български градове е лошо, но в София е много добро, благодарение на ръководството на С. Филаретов

64. ДАЙНЕЛОВ, Йосиф. Цариград 15 Февруари 1861 / Йосиф Дайнелов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 23, 28 февр. 1861, с. 100-101 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Пристигащи в Цариград писма от много български градове, между които и София, в които се известява, че в тия области са избрани по няколко представители, готови да пристигнат и да се явят пред Султана с прошения за по-скорошно политическо признаване независимостта на Българската черковна йерархия

65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 16, 15 апр. 1861, с. 63.

1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано

66. В миналата сряда...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 18, 29 апр. 1861, с. 72 .

Кратко съобщение, че за софийски митрополит, на мястото на Гедеон, Вселенският патриарх е определил Доротей. Той се готвил да тръгне за епархията си

67. ОСОБНА дописка Дунав. лебеда : Цариград 12. Април 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 31, 25 апр. 1861, с. 131 .

В Цариград започват да пристигат представители от различни градове за всенароден български събор във връзка с българския черковен въпрос. От София се очаква да пристигне днес г-н Трайков

68. СЪОБЩАВАТ ни следующето...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), III, No 112, 10 май 1861, с. 103 .

На 6 май владиката Доротей е заминал за Софийската епархия. От там очаквал да събере пари, за да върне дълга си към Гръцкия патриарх. Между тях имало договаряне Доротей отначало да се престори на защитник на българските интереси, като изключи името на Патриарха от църковните служби, за да излъже българите да го припознаят за свой владика, а после да прави каквото си знае

69. В миналата събота тръгнаха от Цариград...]. (Цариград). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 77-78.

Съобщава се, че Доротей Софийски и Паисий Врачански са тръгнали за епархиите си. Двамата били обхванати от благородни чувства да се грижат добре за народа си, за учението и за добрия порядък в църквите

70. СОФИЯ. 1861 Април 24-и. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 78.

1. Живописно описание на пролетта в Софийско. Неочакван сняг през третата четвърт на април. Според народните вярвания падналият сняг в събота преди Гергьовден показвал, че годината ще е берекетлия. Шопите все за това говорили и неможели да се нарадват. 2. Подробно описание на Великденските служби, които тази година за пръв път се провеждали на български, а не на гръцки език. Това предизвиквало особено въодушевление сред българите. Служби в църквата Свети Архангел, в недовършената църква Свети Крал Милутин, намираща се в същия двор и в Митрополията. Участници в тържествените служби били свещениците от църквата Свети Архангел - икономът Отец Поп Антон, Отец Иконом, Сакиларий Поп Тошо и други свещеници, учениците и множеството от народа. Реч, произнесена от един ученик. Турци и евреи с интерес наблюдавали тържествата на българите. Хората си пожелавали догодина да честват Великден със свой български владика

71. ФЕНЕРСКАЯ подлога "Цариградский вестник"...]. // Дунавски лебед (Белград), I, No 36, 29 май 1861, с. 150 .

Полемика с "Цариградски вестник" по повод поредния опит на Цариградската гръцка патриаршия да запази влиянието си в българската църква като изпраща в София и Враца владици, по произход българи, но в действителност обслужващи нейните интереси - Паисий, който все още не е добре познат и Доротей (Дорчо), известен с делата си като народен предател

72. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 3, с. 74-76.

Опитът на Гръцката патриаршия да залъже българите като им изпраща владици - българи по произход, но служещи на нейните интереси, не успяват. В много градове, между които и София, народът отказва да ги приеме. За софийския владика се носят слухове, че е умрял, но според достоверни известия, истината е, че като стъпил в София, народът излязъл на протести и четири дена те не стихнали

73. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 4, с. 86-87.

Събитията в София във връзка с пристигането на владиката Доротей. Отказ на българите да отключат Митрополията за новия Митрополит. Арести на българи - двамата членове на Меджлиса и още трима почетни граждани. Разбиване вратата на Митрополията от Хаджи Мано и привържениците му и последвалия сблъсък между тях и народа, при който били бити. Делегация от около 500 души при Пашата - заявили, че няма да приемат владика от Патриаршията. Изявления на арестуваните българи пред народа, че са готови да се жертват за него

74. СОФИЯ, 30 Май. (Български телеграфически депеши). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 23, 3 юни 1861, с. 92.

Кратко съобщение, че Митрополит Доротей е пристигнал в София, народът мъжествено му се противопоставил, но първенците размислили и отворили Митрополията

75. СОФИЯ. 19 Май 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 23, 3 юни 1861, с. 89-90.

1. Нежеланието на народа да приеме владиката Доротей, въпреки, че е българин, защото е изпратен от Гръцката патриаршия. Научили, че Доротей е тръгнал към епархията си, софиянци заковали вратата на Митрополията с дъски и имали намерение да се противопоставят на владиката. Основният въпрос, който вълнувал хората тук бил какво ще стане с българския църковен въпрос. 2. Училищата били в добро състояние. Имало нужда от повече книги, затова молят редакцията да им изпрати

76. КНИЖЕВНО известие. // Дунавски лебед (Белград), I, No 37, 6 юни 1861, с. 156 .

В кратко съобщение от Х. Данов и Съдружие - Пловдив се съобщава за излизането на няколко нови книги: "Уроци по землеописание" от Й. Груев; "Кратка логика", превод; "Първи познания"; "Кратка българска история" съставена от Д. П. Войников; "Кратко землеописание", прпевод от Н. П. Стоянов; "Биография на някои животни и растения", превод от П. Дамянов и П. К. Арнаудов. Показани са и местата, където могат да се закупят тези книги в няколко града - Пловдив, Цариград, Шумен, Болград, София, Велес. За София е посочено главното училище

77. СОФИЯ 1861. Юни 3. // Дунавски лебед (Белград), I, No 38, 21 юни 1861, с. 158-159.

Дописка от един пребиваващ в София търговец. 1. Състояние на софийските български училища - Мъжкото и Девическо и големите заслуги на главния им управител Сава Филаретов. 2. Подробно описание на бурните протести на софиянци срещу идването на владиката Доротей, изпратен от Цариградската гръцка патриаршия за софийски митрополит - опити на софийският управител Хасан Тахсен паша да застави българите да предадат ключа от заключената Митрополия, арестуване на двамата български представители в меджлиса - Хаджи Иванчо и Панчо Антов, заедно с още от най-активно протестиращите българи - училищният надзирател Антон Найденов, Георги Спасов, Панчу Коджа-баши, Панчу Сарджаджи

78. ДЕПЕША телеграфическа от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 26, 24 юни 1861, с. 104.

Съобщава се, че българите, които били арестувани заради съпротивата срещу владиката Доротей са освободени, след като отправили специална молба до Софийския турски управител и обещали, че вече няма да се бъркат в такива работи

79. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 161 .

Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша спрямо българите, които не искат да приемат владиката Доротей, е противозаконно и нарушава вероизповедните им права, дадени от Хати-хумаюна. Твърдението му, че българите трябва да приемат Доротей, защото той идва с Царски ферман е невярно. Царският ферман се дава на владика, който е изпратен от патриарха по волята на народа и този ферман служи не за насилване на християните да го приемат, а за припознаването му като такъв от местните началства, пред които той има право да брани царската рая - християните

80. СОФИЯ 1861. Юни 10. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 162-163 .

Събитията, свързани с отказа на софиянци да приемат митрополит Доротей - софийският управител Хасан Тахсен паша успял да привлече на своя страна няколко лични българи - Хаджи Мано, Д. Митович, Пешо Тодоров, Мице Калпакчията и Пешо Желявецът, които разбили вратата на митрополията и пуснали протосингела на владиката да внесе вещите му, народът нахлул в Митрополията, проклинал гръцкия патриарх, фенерските владици и българите предатели, а за царя, пашата, за целия български народ и за българските свещеноначалници Иларион и Авксентий се казвали благословии и молитви. Биографични данни за владиката Доротей - ограбил баща си, за да отиде да се потурчи, обикалял около Патриаршията докато стане митрополит, предал народа си като причинил за точването в Цариград на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий

81. СОФИЯ 1861. Юни 17. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 163.

Продължават вълненията на софиянци във връзка с пристигането на владиката Доротей. Софийският управител Хасан Тахсен паша превзема Митрополията с помощта на войската. Доротей, който до този момент изчаквал в с. Костин брод, пристига и се настанява вътре. Пашата издава заповед да не се събират повече от двама българи

82. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 8, с. 151-154.

Съпротивата срещу Митрополит Доротей в софийските села - църквите затворени, селяните не го допускат да влезе в тях. Опити на Доротей да намери някъде слабо място като се насочва към някои манастири - манастира Света Богородица и манастира Свети Георги, и на двете места неуспешни

83. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 9, с. 166-168 .

Събитията в българско - доказателство за това, че народът знае как да постигне целите си. Софиянци - пример за решителност и мъжественост в отстояването на българските интереси. Владици като Доротей само смущават мирния живот на християните с неуместното си присъствие сред тях

84. СОФИЯ 1861 Юни 22-ый. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, с. 133-137 .

1. Променливо време и градушки в софийско, които богобоязливите селяните свързват с идването на владиката Доротей и предателството на тримата българи, отцепили се от народната борба против него. 2. Описание на народните вълнения и опитите на софийския управител Хасан Тахсен паша да ги спре - с убеждение, със заплахи, с арести и измами. Намесата на войската и настаняването на Доротей в Митрополията против волята на народа. Продължаващи опити на Хасан Тахсен паша да принуди българите да припознаят владиката и техния категоричен отказ. Затваряне на църквите в София и манастирите в околностите и отказ на народа да плаща данък на владиката - българите се събирали само в църквата Свети Николай Големий за да решават как да продължават борбата. Доротей принуден да се крие, страхувайки се от народния гняв

85. СОФИЯ 1861 Юни 29. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 7, с. 137-139.

Твърдост и постоянство от страна на българите по въпроса за владиката Доротей. Неуспешен опит да се наложи по предлог, че трябва да отслужи молебен за новия Цар. Молебен на софиянци, без Доротей, в църквата Свети Крал Стефан. Изказвания на Доротей пред търговеца Тодор Деюолу, че е подведен от Хаджи Мано и още няколко души да дойде в София, където народът не го иска. Слухове, че Владиката е болен

86. СОФИЯ, 19 Юни 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 27, 1 юли 1861, с. 106.

Съобщава се, че Митрополит Доротей е пристигнал в София и благополучно е влязъл в Митрополията на 15 юни

87. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юни 24 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165-166. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Обявяване, привечер на 17 юни, смъртта на Цар Султан Абдул Меджит и възкачването на престола на неговия брат Султан Абдул Азис и тържество на 24 юни за прочитане на царския ферман. 2. Събитията около владиката Доротей - опити на Хасан Тахсен паша да пробие единството на българите, освобождаване на арестуваните българи, които преди това с измама са накарани да подпишат, че признават владиката, изключване на тези българи от обществото, събрало се в църквата Свети Николай Големий, намесата на софийският кадия Салих Ефенди - благоразумен, достоен и образован човек, заемащ тази длъжност от месец март тази година, защита на позицията на българите от страна на тукашните турци

88. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165 .

Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша продължава да бъде насочено към насилствено принуждаване на българите да приемат владиката Доротей, което говори единствено, че Доротей го е подкупил. Не ни учудват действията на владиката, защото те са обичайни за фенерските духовници, но ни учудва, че софийският управител си позволява такава злоупотреба с властта

89. БЕЛЕЖКИ връх горната от Търново дописка. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 166 .

Борбата на софиянци против владиката Доротей се дава за пример на търновци за проявено мъжество и постоянство. Независимо, че не са постигнати желаните резултати, съпротивата на софиянци показва нещо много по-важно - че сме жив и зрял народ, че вече няма да позволяваме да ни ограбват фенерските развратници и ще се борим, с цената на живота си, за правдини

90. САМОКОВ 23 Юни 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 28, 8 юли 1861, с. 110.

Разбойнически нападения на пътя София - Самоков

91. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си

92. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 169 .

Статия по повод думите на Хасан Тахсен паша към софийските българи, че ако не искат да признаят владиката Доротей, по-добре да отидат да се заселят в земите на кримските татари. Обръща се към Високата Порта с молба да каже дали това е наистина царската воля, както се разбира от думите на Хасан Тахсен паша и от идващите от известно време съобщения за преселения във видинско

93. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

94. СОФИЯ 5/17 Юли 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 173-174 .

Насилията против съвестта продължават. Хасан Тахсен паша използва жандармерията да накара насила българите да се поклонят и да получат благословията на владиката Доротей и заповядва да бият онези, които отказват. Една част от полицията пази Доротей, а друга - обикаля селата да му събира данък от селяните за да си възвърне изхарчените за архиепископската длъжност средства. Пашата отново приканва недоволните българи да напуснат домовете си и да се изселят в Русия

95. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Спомен / Сава Вълчов Филаретов. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 31, 29 юли 1861, с. 122.

По повод смъртта, на 13 май 1861 г., на Иван Николаевич Денкоглу, в Москва. Спомен за един от най-драматичните моменти в живота на Денкоглу - ранната му раздяла с болната му майка и заминаването му за Търново да търси роднина, който да се погрижи за него. Благотворителните дела на вече замогналия се българин. Погребението на 16 май в Пятницкое кладбище край Москва. Почетни лица, присъствали на погребението - университетският ректор А. Алфонский, М. Погодин, И. Аксаков, И. Беляев и др. Реч, произнесена от българския ученик Жинзифов

96. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 246-248 .

Продължаваща изолация на Митрополит Доротей от народа - отдръпване даже и на привържениците му, поради страх от народния гняв, затворени църкви и училища. Настоявания от страна на Пашата българите да отговорят пак на въпроса ще признаят ли Доротей, които получили отказ под предлог, че много от тях отсъстват от града, защото са на Пиротския панаир и по други места. Общото мнение, макар още да не е имало общ събор, било да се отговори на Пашата това, което и досега е казвано, че не могат да приемат Доротей по няколко причини - защото самият той е недостоен; защото се изпраща насила; защото се изпраща от Гръцката патриаршия, с която българите прекратиха религиозните си връзки

97. СОФИЙСКИЯТ управител Хасан Тахсин паша...]. (Различни неща). // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 256.

Кратко съобщение за смяна на софийския управител. Назначава се досегашният кюстелдински каймакамин Ахмед Рассим ефенди

98. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 22-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 44, 1 авг. 1861, с. 183-184 . Подпис: Един туджарин Либен Плавийт.

Будното народно чувство, единството и постоянството на софиянци в борбата с Митрополит Доротей. Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша по време на протестите - учудващо за всички, които са чели доста похвали за него по вестниците тази година. Изопачаване на истината за събитията в София от Цариградски вестник - публикувал подправени дописките, с което служаел на фенерските интереси, а софиянци се подигравали като четат какво е написано за тях. Слухове, че владиката ще напусне София и искане от страна на българите специална комисия, с представител от Меджлиса, да провери дали имуществото в Митрополията им е на място - след многократни настоявания Пашата изпълнил желанието им и те изнесли църковните принадлежности в училището. Хората, които са дали заеми на владиката Доротей били притеснени и си искали парите

99. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 44, 1 авг. 1861, с. 182 .

Турското правителство прогласява невмешателство във вероизповедните дела на българите, но на практика преследва мирните движения за независима българска църква. Местните управители не знаят или се преструват, че не знаят за тези проглашения, като че ли имат такива наставления от правителството. Пример за това е софийският управител Хасан Тахсен паша, който наложи с въоръжени сили изпратения фенерски владика Доротей и арестува всички, които по-активно се бореха срещу него. Народът говори още, че Пашата има връзка с разбойниците, които опустошават окръга

100. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 29-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 45, 8 авг. 1861, с. 187 . Подпис: Един старопланинец с цървен подкапник.

Предатели на българското дело по време на борбата против Митрополит Доротей. Лошо поведение на хората на Митрополит Доротей. Рилският метох в София, с неговия Отец Харитон и Драгалевския манастир Пресвета Богородица, с игумена Отец Теодосий - редовно убежище за пиянстване на Доротей и хората му. Безчинства на компанията в града. Опит на гърка Димитър Масларя и компанията му да развали българския празник Свети Пророк Илия в манастира Свети Пророк Илия

101. РОБЕР, Сиприен. Les Bulgares <[>Българите] / Сиприен Робер. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 193 . Откъс от книгата Славяните в Турция. - Материалът е на фр. ез.

Съдържа информация за Сеид паша, който е бил управител на София през 1840 г. По това време българите от софийско могли да заплащат данъците си в натура - като строяли военни съоръжения

102. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 5. Август 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 194-195 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Борбата срещу владиката Доротей - жалба от софийските българи до местния меджлис, в която излагат страданията си от фенерските владици и молят за съдействие и обещание от софийският управител Хасан Тахсен паша да вземе предвид изложеното и да докладва проблемите на правителството в Цариград. Отказ на Доротей да напусне София докато не получи заповед от Патриаршията - останал без средства, освободил служителите си като оставил само Г. С. Горский. Хаджи Мано - овикван от децата на улицата

103. СОФИЯ 1861 Август 14. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 35, 26 авг. 1861, с. 134. Подпис: Един любител на истината.

Похвала за достойната съпротива на софиянци срещу владиката Доротей, на която цяла България завиждала. Несъгласие с дописника на в. Дунавски лебед, който обвинявал в липса на родолюбие и заклеймявал като народни предатели Пешо Т., Хаджи Мано, Д. Митович и някои други граждани, действали под силния натиск на Пашата (става дума за Хасан Тахсен паша). Според автора те по-скоро били принудени да извършат предателството като били заплашвани и не трябва да бъдат така строго съдени

104. СОФИЯ 12. Август 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 48, 28 авг. 1861, с. 200 . Подпис: Г. Т. Р.

Дописка от търговец, пребивавал два месеца в София по търговски дела. 1. Изразява възхищението си от патриотичния дух и упоритостта на софиянци в отблъскването на изпратения им от гръцката патриаршия владика Доротей. 2. Разказва за злоупотреби, корупция и разгулен живот на управителя на града Хасан Тахсен паша, които въэмущавали не само българите но и тукашните турци. Във всичките беззакония, които извършвал го подкрепяли Мюфтията, синът на бинбашията (турски офицер) Решид ага - Хамид ага, членът на градския съвет Хашид ага, кадията и други турски чиновници, а от българите - Хаджи Мано, кир Пешо и господина келеша. 3. Неописуема радост сред тукашните българи и турци, предизвикана от новината, че Царското правителство отзовава Хасан Тахсен паша и назначава друг управител. 4. Опит на Хаджи Мано и компанията му да събере подписи под едно писмено изложение до правителството, което да дадат на Доротей, че са доволни от него. 5. Търговецът напуска София след деня на Богородица и заминава за Пирот да допродаде ракията си, защото тук фабрична ракия се продава трудно

105. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 15, с. 263-264 . Копие на прошението е публикувано на с. 266-267, в същия бр. на списанието.

Кратко съобщение, че жителите на Софийската епархия са подали ново прошение до софийския управител Хасан Тахсен паша, в което излагат причините защо не могат да приемат Доротей и молят за съдействие да бъде по-скоро отзован от епархията

106. ДАЙНЕЛОВ, Йосиф. Цариград 26. Август / Йосиф Дайнелов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 49, 6 септ. 1861, с. 202. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Тукашните българи приветстват и се възхищават от решителността и постоянството на Софиянци, Шуменци, Пиротчани, Самоковци, Берковчани и прочее в църковната борба и смятат, че примерът им трябва да бъде последван от целия български народ

107. Хасан ТАХСЕН паша...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 39, 23 септ. 1861, с. 4.

Кратко съобщение, че вече бившият губернатор на София е пристигнал в Цариград

108. Хасан ТАХСЕН паша...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 40, 30 септ. 1861, с. 4.

Кратко съобщение, че бившият губернатор на София е определен за губернатор на Тулча

109. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 19. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Похвала за патриотизма и последователността на софиянци в противопоставянето на фенерския владика Доротей. Доротей получил ираде (царски указ), с който се назначава да събира мирия (данъци), но българите заявяват пред управителя Хасан Тахсен паша, че няма да плащат на владиката. Текст на харзуала (писмена молба), подписан от 220 души от града и селата, който бил връчен на местния меджлис. В него българите заявяват, че не признават Доротей за свой духовен пастир, както и не признават върховенството на Гръцката патриаршия, изтъкват, че според политическите и божиите закони с радост плащат данък на Царя, но измислените от Патриаршията мири параси, ятак параси, афорос параси, гюнах параси и още много такива параси (пари, събирани за нещо), няма да плащат, защото това е святокрадство, противоречащо на християнската вяра

110. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 26. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. - Текстът на Протестното писмо е публикуван и във в. България (Цариград), III, ь 15, 25 септ. 1861, с. 114, но не са изброени подписалите го.

1. Несъгласие на софиянци с примирителната политика на българските представители, упълномощени да представят пред Високата порта българските искания по църковния въпрос, които се свеждат единствено до политическото признаване на независима българска църква. Научили за отстъплението на представителите си, софиянци се събрали в Мъжкото училище и в църквата Св. Николай Големий да изразят възмущението си. Текст на Протестното писмо от града и областта, подписано от еснафите - бакалски, абаджийски, терзийски, калпакчийски, чизмеджийски, кюркчийски, мутафчийски, тъкачиски, дюлгерски, кацарски, дограмаджийски, ахтарски, самарджийски и механджийски и от членовете на новосъздадената Софийска българска община - Иванчо Божилов, Панчо Антонов, Димитър Трайков, Антон Найденов, Георги Михалков, Стоянчо Цветков, Христо Георгиев, Иван Антонов, Киро Савов, Атанас Филипов, Георги Коцов, Сутур А. Томов, Георги Велков, Дойчин Павлов, Христо Петрев, Спас Коцев, Димитър Атанасов. 2. Софиянци излезли извън града за да посрещнат новия управител Ахмед Расим ефенди, но той не пристигнал, очакват го в близките дни

111. СРЕДЕЦ (София) Октомври, 7. 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 56, 25 окт. 1861, с. 225-226 .

Продължаваща съпротива на софиянци срещу владиката Доротей. Кожухарите отказали да му поправят кожуха, даже отпратили с бой пратеника му, когато се опитал да настоява. Турците и израилтяните също го имат за най-презрения човек тук. По улиците го увикват, затова той бил принуден да се движи по неоживени места, когато му се налагало да отиде донякъде. Самият той вече бил отчаян и очаквал скоро да напусне София. Опит на един от софийските предатели - кир Пешо, да изтрие петното от себе си - синът му написал една статия в брой 15 на Цариградски вестник, в която казвал, че кир Пешо мислел и желаел само доброто на народа си и проклинал народните предатели, които мислели и действали противно на народа си. Но всеки софиянец знае, че той самият е предател

112. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Средец (София) Октомври. 21. 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Ново прошение на софиянци по църковния въпрос, което ще бъде връчено на новия софийски управител Ахмед Расим ефенди. Опити на Хаджи Мано да се приобщи към народа - изпъдил попа, когото наел да му попува лично, който преди време бил отлъчен от църковното общество заради непостоянство и поискал от Отец Иконом Х. Антон и Отец Сакеларий Х. Тодор да му пратят поп, който да отвори църквата Св. Николай Малий и да му попува, като за това им обещал 500 гроша. Те му отговорили, че за пари няма да продадат съвестта си. В меджлиса казват на владиката Доротей да не се представя вече като народен представител

113. ФУЧИ-ТРЪН 20. Октомври 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Подпис: С. О....

Дописка от един търговец, в която разказва за борбата на българите срещу фенерските владици. Говори за достойното име, което софиянци са си спечелили сред всички българи с постоянството си в съпротивата срещу владиката Доротей, но и за неприятните последици върху софийските училища. Мъжкото училище стояло затворено повече от четири месеца по нареждане на Хасан Тахсен паша, който даже се канел да го направи на болница. По-големите ученици били изпъдени, а други и сами си отишли по родните места и при отварянето на училището при новия паша (Ахмед Расим ефенди) не можели да се съберат ученици, а и тези, които се събрали, били отвикнали от училищния ред. Говорело се, че Г. К. Геров ще постъпи в София като главен управител на Софийските училища и това ще подобри състоянието им и ще достигнат положението, в което са били при Сава Филаретов. Девическото училище също било в жалко състояние, защото учителите били принудени да си подадат оставките

114. БРАИЛА 18 ноември 1861. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 23, с. 445-447 .

Преселението на българи в Русия - голяма заслуга имат руски и български агенти, които обикалят Видинско, Македония и Софийско да агитират българските селяни да се изселват

115. ПИСМО от нас, Шопите, из Крим, до тия у Турско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 22, с. 412-415 .

Шопи, преселили се в Крим се оплакват от тежкото си положение . Искат да се върнат

116. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Средец (София) 1 Ноември 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 59, 14 ноем. 1861, с. 237-238 . Подпис: Един Българин от Охрид Ф. Р. Ц.

Дописка от един търговец на кожухарски стоки, в която казва, че през колкото градове е преминал, никъде не е видял толкова разпалени противници на фанариотите, колкото в София. Невъзможност на софиянци да ползват недовършената си църква Свети Крал, поради настъпилите студове, отворени били само двете други църкви. Тържествен молебен на 22 октомври в църквата Свети Архангел в чест на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий. Тържествена служба на 30 октомври за празника Свети Крал Милутин, наречен Стефан, раклата с мощите на когото се съхранявала в църквата Свети Архангел. Митрополит Доротей бил в голяма немилост

117. СОФИЯ, 1861 Ноември 8-и. // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 47, 18 ноем. 1861, с. 3. Подпис: Един любител на истината.

Продължава полемиката с дописника от в. Дунавски лебед, в защита на Пешо Т. и сина му, който в бр. 56 на Дунавски лебед бил обвинен, че по негова вина са арестувани ученици от Софийското училище по време на протестите на софиянци срещу владиката Доротей

118. СТОЯНОВ, Христо Т. Жалостни известия из новоруската страна за преселенците : Одеса 19 Октомври 1861 / Христо Т. Стоянов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 60, 21 ноем. 1861, с. 241 . Подпис: Едно Шопче. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Разказ за сбогуването с родната земя, пътуването и трагичното положение на преселниците

119. . (Български дела). // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 23, с. 444-445 .

Сведения от една кореспонденция от Одрин, в която се говори за участие на софийския Митрополит Доротей в заговор срещу Вселенския патриарх. С това той се надявал да закрепи положението си в София, но когато осъзнал, че падането на Патриарха е съмнително, побързал да заличи грешката си като извършил предателство

120. БЪЛГАРСКИ дела. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 24, с. 480-483 .

Как софиянци успели да изгонят Митрополит Доротей. Отказът на Отец Сакеларий да вземе благоволение от Доротей, като от епископ, и да извърши погребение на негов роднина предизвикал гнева му и той се подиграл с Отеца като му одрязал брадата и косата и нахлупил на главата му фес. Бунтът на софиянци срещу постъпката на Доротей - след събрание в църквата Свети Архангел отишли да протестират пред Митрополията. Намеса на войската, която с бой пропъждала народа и събаряне на оградата на Митрополията, при което имало ранени и трима загинали. Тържествена служба в църквата Свети Крал на другия ден и изпращане на делегация при Пашата, която му връчила един махзар (писмена молба) до Високата Порта за преместване на владиката Доротей от Софийската епархия и ключовете от дюкяните си като заявили, че няма да работят докато владиката не напусне града. Разпореждане на Царското правителство за преместване на Доротей от епархията. Изплащане на дълговете му от царската хазна. Напускането му вечерта на 14 декември, съпроводен от войска и от проклятията на всички жители

21. СРЕДЕЦ (София) 20 Декември 1861 : Извод от една дописка. // Дунавски лебед (Белград), II, No 62, 24 дек. 1861, с. 247 . Подпис: У.

Борбата на софиянци срещу Митрополит Доротей - кратък преглед на събитията от самото начало и подробно описание на последни бурни протести, които завършили с отзоваване на владиката Доротей от София с Царска заповед. Повод за протестите била поредната подла постъпка на Доротей - отрязал брадата и се подиграл с поп Тодор, поради отказа му да вземе благословия от него за да погребе мъртвец. Масови народни протести, започнали в църквата Свети Архангел и продължили пред Митрополията, предизвикали и намесата на войската, но в крайна сметка довели до обещанието на турския управител Ахмед Расим ефенди за окончателно решаване на въпроса

1862

122. Господин Сава ФИЛАРЕТОВ...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 2, 6 ян. 1862, с. 4.

Кратко съобщение за пристигането на С. Филаретов в Цариград. Редакцията на Цариградски вестник се е срещнала вече с него и още първите впечатления били като за човек с високи и благородни преимущества

123. СОФИЯ Януари 12 1862. // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 5, 27 ян. 1862, с. 3. Подпис: Сари чизмели Мехмедаа.

Търговец, пребиваващ в София изразява възмущението си от работата на приемниците на С. Филаретов - новият главен учител Манол Лазаров и учиталят М. Буботинов. Предал е разговора си с един ученик. Упреците са за липса на прилежание и дисциплина, а М. Лазаров е обвинен даже в неграмотност. Учениците искали връщането на бившия учител Г-н Сотир. Софийските ученици са похвалени като младежи с доста добри знания и доста добро поведение, каквито рядко се срещат. Заслугата за това имал С. Филаретов. За Девическото училище и неговата учителка се изказват похвали

124. ТЕЛЕГРАФИЧЕСКА депеша из София от 31 Януари 1862. // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 6, 3 февр. 1862, с. 4. Подпис: Софийска Българска Община.

Опровержение от страна на Софийската българска община на дописката от бр. 5 на Цариградски вестник, в която Софийското мъжко училище е представено като намиращо се в голям упадък. Несъгласие с казаното за главния учител Манол Лазаров и учителя М. Буботинов, които напротив - били честни, добросъвестни, добре образовани и добри учители

125. СОФИЯ 1862 Май 9. // Български книжици (Цариград), V, 1862, N 34, с. 680-681 .

1. Предвиждане за добра земеделска реколта. 2. Празникът Великден - тази година Евангелието не се чело на гръцки език, което не било проява на фанатизъм, а на дълбоко оскърбление на българите от жестоките и несправедливи дела на гръцката патриаршия и от злобното поведение на светските гърци по българския въпрос. 3. Нова наредба, според която към Софийския вилает се присъединяват Самоков, Ихтиман, Дупница и Кюстендил. 4. Управителят Ахмед Расим ефенди - образован човек, с искрен стремеж да бъде верен изпълнител на царската воля и да бъде полезен на народа, който е поставен под негово управление. 5. Предстоящ строеж на път от София до Пловдив. 6. Поява на хайдути по пътищата, както и други години през пролетта, като се разлисти гората. 7. Заселниците татари и черкези - започнали да обработват земите си, но не се разбират още добре със съселяните си

126. СРЕДЕЦ (София), 15 Август 1862. // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 38, 15 септ. 1862, с. 4. Също и в: Б ъ л г а р и я (Цариград), IV, ь 25, 1 окт. 1862.

1. Изпити от 5 до 8 август в Мъжкото училище. Учебни предмети - четене, писане, българска граматика, закон Божий, всеобща история, числителница, славянски и френски език. Учители през годината - Манол Лазаров, Хаджи Ангелко, Михаил Буботинов, Димитър Михалов. Училищен настоятел - Антон Найденов. Присъствали - българи, турци, евреи, губернаторът Ахмед Расим ефенди. Добро представяне на учениците. 2. Изпити на девойките от Трайковото девическо училище. Учебни предмети - четене, писане, българска граматика, турски език, шиене и плетене (ръкоделие). Гостите били същите, но присъствали и някои по-висши госпожи. Критика на учителката Рахил Барак за това, че не е могла да научи девойките добре на български език, защото самата тя не го е научила добре, намаляла била и бройката на ученичките. 3. Посещение на две девойки англичанки в София - посетили училищата, църквите, манастирите и селските сборове. Те оставили много добри впечатления у софиянци

127. ПОЩАТА ще дава полици...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), IV, No 25, 1 окт. 1862, с. 199 .

Кратко съобщение, в което са назовани градовете, в които ще се продават полиците. София е един от тях. Останалите са Одрин, Пловдив, Солун, Серес, Босна Сарай, Мостар, Измир, Ангора, и Диарбекир

128. НАУЧАВАМЕ се...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 48, 24 ноем. 1862, с. 4 .

Съобщава се за пристигането на Доротей Софийски в Цариград и срещата му с представители на Йезуитския орден

129. ЦАРИГРАД : [Уводна статия]. // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 51, 15 дек. 1862, с. 1. Съдържа и статия със заглавие Г-н Доротей и Йезуитите, изпратена до Цариградски вектник от неизвестен автор.

Опити на йезуитите да привлекат владиката Доротей Софийски. Мнението на вестника е, че сближаването с тях е хитрост от страна на Доротей, с единствената цел да спаси православието. Противопоставяне на становището, че владиката се е поддал на униатската пропаганда, изразено от в. България, ь 33, 26 ноември 1862

130. ПОЩАТА ще фани да ходи...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), IV, No 36, 17 дек. 1862, с. 287 .

Кратко съобщение, че пощата ще започне да ходи два пъти седмично - понеделник и четвъртък от Цариград до София

131. ПЪТЯТ, който се правеше от Ниш...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), IV, No 36, 17 дек. 1862, с. 287 .

Кратко съобщение за завършване строителството на пътя Ниш - София, който е част от пътя Ниш - Пловдив. Строителните работи по оставащата част ще продължат напролет

1863

 132. ЮСКЮПСКИЯТ Елает и Софийският санджак...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), IV, No 47, 4 март 1863, с. 375 .

Кратко съобщение за поставянето на Софийския санджак под управлението на Нишкия валия (управител) Митат паша (Мидхат паша). Софийски мютесариф (управител) става Ахмед Расим ефенди и получава чин миримирам

133. СРЕДЕЦ или София : [Кореспонденция]. (Български работи). // Гайда (Цариград), I, No 2, 30 юни 1863, с. 14.

1. Довършвал се строежът на църквата Свети Крал Милутин. 2. Народното чувство се пробуждало. Развратните калугери се отстранявали от игуменството и се поставяли нови, достойни хора. Свещениците ставали любители на четенето. Навсякъде по селата се откривали училища, управлявани от централното училище в града и неговия много способен управител К. Геров. Търново и Охрид, които заедно със София са най-многолюдните български градове, трябвало да се поучат от софиянци

134. СРЕДЕЦ (София), 1 Август. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 13, 23 авг. 1863, с. 52. Подпис: Един Българин първи гонител на Фанариотите.

Призовава Берковчани да последват примера на Софиянци и да не приемат владиката Доротей

135. СРЕДЕЦ, 1863 Юли 20. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 13, 23 авг. 1863, с. 52.

Вестник Българска пчела се посрещал добре в София. Софиянци четели много и вестник Гайда, макар че напоследък не одобрявали много езика му. От София били поръчани десет абонамента за Гайда, защото получаваните досега недостигали

36. СРЕДЕЦ, 3 Август. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 13, 23 авг. 1863, с. 52. Подпис: Приятелят ви.

Годишният изпит в Мъжкото училище, състоял се от 21 до 25 юли. В училището имало три класа. Учители били М. Буботинов, Дим. Манов и Анг. Маноилов, и тримата софиянци, въэпитаници на софийското училище. Присъствали много гости - бейове и други турци, еврейски първенци, австрийският консул в София г-н Замеро. Софийският валия не присъствал поради болест. Откриване с тържествен водосвет и слово на един ученик, който благодарил на гостите за присъствието и призовал бащите да се погрижат по-добре за учебните заведения в София. Изпитни предмети: Закон Божи, Стара и Средновековна обща история, Отечествена история, Турска история, Гражданско землеописание, Турски език (само четене), Български език (етимология), Френски и Гръцки език (етимология, превод). От общо 50 ученици, 30 отговорили удовлетворително и получили награди - книги

137. ПРИДОБИТО следствие. // Българска пчела (Браила), I, No 17, 20 септ. 1863, с. 33.

Пловдивската и Търновската епархии изпратили протести против поканата от Гръцката патриаршия към Българските епархии да участват в избора на патриарх. Очаквал се протест и от София, като се има предвид отношението на софиянци към Патриаршията, изразено неведнаж с действия

138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No 19, 4 окт. 1863, с. 75.

1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко

139. ПИШАТ ни от Виена...]. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 30, 20 дек. 1863, с. 120.

Съобщение за смъртта на Костантин Геров - учителя, който бил назначен в Софийското българско училище, но заболял тежко още с пристигането си в София. Кратки биографични данни - роден в Копривщица, учителствал в Пловдив през 1853-56 г., завършил Московския университет със степен доктор, починал на 34-годишна възраст, на 16 ноември 1863, във Виена

140. СРЕДЕЦ, 22 Ноември. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 30, 20 дек. 1863, с. 120. Подпис: Ваш спомоществовател.

Съобщава се, че от Софийската епархия е изпратено прошение до Н. В. Султана за по-скорошно разрешаване на Българския църковен въпрос

1864

141. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. <[>Попитал Витош София...] : Стихотворение / Михаил Костадинов Буботинов. // Българска пчела (Браила), I, No 32, 3 ян. 1864 Подпис: М. Б. Съобщено от Шоплучний. Средец, Шума-пад 15.

Споменават се планините Люлин и Витоша

142. КОПИЕ на жалбата що родолюбците Софийци (българи) направиха до Царя...]. // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 132.

Пълен текст на Молбата за разрешаване на Българския църковен въпрос

143. С жалост известяваме за смъртта на...] . (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 132.

Кратко съобщение, че на 7 януари 1864 г. починал софийският родолюбец Костантин Петрович

144. СРЕДЕЦ 30, Шума-Пад. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 131-132. Подпис: Спомоществователят ви - всегдашният приятел.

Големи студове започнали още от Димитровден. Посевите измръзнали и ще трябва на пролет да се пресеят. На селяните им се искало да вдигнат цените, но не успели, защото всеки гледал да продаде това, което има за да плати дълговете си. Житото на пазара се продавало по 12-18 пари за ока. Все пак положението на селяните не било лошо, защото вече нямало владика, който да ги ограбва. Те живо се интересували от църковния ни въпрос и се молили Царят да изпрати български владика, който мъдро да ги учи, а не да ги скубе като досегашните

145. ПРИЕХМЕ, късно от верен източник]. // Българска пчела (Браила), I, No 38, 11 февр. 1864, с. 153.

Отпуснатите осем места за българчета във военните училища в Турция били разпределени чрез жребий. Софийската община получила едно място

146. СРЕДЕЦ, 30 Януари. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 40, 28 февр. 1864, с. 160.

Всенароден празник по повод 3-годишнината от изгонването на Софийския митрополит Доротей от София. Празникът се празнувал на Никулден, 7 декември, защото на този ден владиката Доротей се подиграл с един софийски поп като му отрязал брадата и това станало конкретния повод правителството да го оттегли от София. Честването се състояло в Съборната църква, със служба от йеромонах Христоносец Рилец и реч от учителя М. Буботинов

147. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Реч, произнесена от учителя Михаил К. Буботинов на народният у Средец празник 7-и Декември 1863 у Съборната църква / Михаил Костадинов Буботинов. // Българска пчела (Браила), I, No 42, 13 март 1864, с. 168; ь 43, 20 март 1864, с. 174.

Празникът е по случай 3-годишнината от изгонването на Митрополит Доротей от София

148. ВЕЛЕС, 20 Февруари. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 42, 13 март 1864, с. 168.

В края на дописката се казва, че владиката Антим се готвел за владишкия трон в София, но родолюбивите софиянци, с известното им отношение към църковното дело, няма да го приемат

149. СОФИЯ : [Кореспонденция]. (Български работи). // Гайда (Цариград), I, No 16, 4 апр. 1864, с. 129.

Тържествено бил отпразнуван новият празник на Стрижебрадието. Патриотично слово произнесъл учителят М. Буботинов. Софиянци проявявали ревностно постоянство по църковния въпрос, но още по-добре би било ако прояват такова постоянство и за благосъстоянието на училищата си, които от известно време много изоставали

150. СРЕДЕЦ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 2, 4 юли 1864, с. 11.

Софиянци вече не уважавали своите чорбаджии, калугери и попове, защото те се превърнали в съдружници на Фенерството. Златните времена на чорбаджилъка вече били минало и сега, лишени от покровители, чорбаджиите се криели в миша дупка и не можели да намерят убежище в града. Ядосани на фанариотския дух на Рилските духовници, софиянци изгонили завчера пратеника от там - таксидиотина Мелетий и писали до игумена, че докато не престанат да фанариотстват, няма да бъдат приети с почит в града

151. ИЗЛОЖЕНИЕТО на нашите владици върху решението на Гръцките събрания за Българския въпрос. // Гайда (Цариград), II, No 4, 25 юли 1864, с. 25-28. Подпис: Пловдивский Панарет, Софийский Доротей, Преславский Антим.

 

152. ЦАРИГРАД : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 4, 25 юли 1864, с. 28-29.

1. Доротей Софийски заминал на 16 юли за Българско. Според някои сведения той отишъл в един манастир, който бил създал във Врачанската епархия и там щял да възстановява здравето си. Според други отишъл в Берковица - град от епархията му. 2. От 13-те души, които завършили Богословското училище на остров Халки имало двама българи, единият - софиянец. Той заминал за отечеството си с Доротей Софийски

153. ЦАРИГРАД, 18 Юли. (Коредпонденции на Българската Пчела). // Българска пчела (Браила), II, No 9, 29 юли 1864, с. 36 .

Съобщава се за завръщане на Митрополит Доротей в София. Връщането било подготвено от цариградските български представители, пловдивските дейци, които имали авторитет в София и софийските чорбаджии. Очаквало се да няма препятствия и да бъде приет от народа

154. СОФИЯ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 6, 23 авг. 1864, с. 42-43.

Софиянци били раздвоени в настроенията към Митрополит Доротей. Той бил много добре приет в Берковица и направил добро впечатление с речта си, а това накарало някои софиянци да мислят, че е променил отношението си към Фенер и да проявят склонност да го признаят. Други оставали твърдо на досегашната си позиция и казвали, че ако се осмели да дойде в София, ще го изгонят. Отначало софиянци писали махзари (писмена молба до върховната власт) за неприемането на Доротей, но сега готвели една делегация, която да отиде в Берковица и да види на място как стоят нещата и ако той се отрече от Гръцката патриаршия, да го приемат

155. СОКАК сюпюртюсу и Патрик сюпюртюсу <[>Измитане на улицата и на Патриарха]. // Българска пчела (Браила), II, No 16, 15 септ. 1864, с. 61-63 .

Полемика с в. Гайда за Митрополит Доротей. Похвала на софиянци за поведението им преди четири години, когато изгонили своя митрополит Доротей, което послужило за пример на целия български народ

156. В брой 9 на Българска Пчела...]. // Българска пчела (Браила), II, No 21, 20 окт. 1864, с. 82-83 . Подпис: Един Манафатураджия.

Говори се за възможно връщане на Митрополит Доротей в София

1865

157. СОФИЯ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 14, 21 ян. 1865, с. 109-110.

Софиянци нехаели за обществените си заведения. Девическото училище се намирало в упадък и имало опасност скоро да бъде затворено, а и с Мъжкото не можели да се похвалят. Говорело се, че първият софийски родолюбец (вероятно става дума за Димитър Трайкович) сам желаел упадъка на Девическото училище, но в града би трябвало да има и други родолюбци, а не само един. Българската община изпратила делегация из цялата околност да събере спомоществования за нова черква и за заплати на учителите, но напразно. На учителите отдавна не било плащано и може би те щели да се откажат

158. РАЗПИСКИ до настоятелите на Гайдата в София. // Гайда (Цариград), II, No 15, 30 ян. 1865, с. 120.

Приканват ги да платят за редовно изпращаните им броеве на вестника. Гайда се изпращала в София в 10 екземпляра още от началото на издаването й, но досега нищо не било платено. Софиянци не бивало да си мислят, че като заслужили някои похвали във вестниците, то те ще им бъдат изпращани безплатно, нито да прилагат местната си пословица - За греха на Подуене да отдява Малашевци

159. ШОСЕТО, което беше направено...]. (Вътрешни новини). // Дунав (Русчук), I, No 1, 3 март 1865, с. 1.

За пътищата в Дунавския вилает. Един от пътищата, които щели да се строят е пътят между Русчук и София, през Плевен или през Ловеч

160. ЧИНОВНИЦИ в Софийската каймакамия. (Вътрешни новини). // Дунав (Русчук), I, No 4, 24 март 1865, с. 1.

Изброени са имената и длъжностите, които заемат и по градове. В София са: Фехим паша от мирамиранити, Каймакамин; Мустафа Абдул-Латиф ефенди, наиб; Халим Фаик ефенди, малък мюдири; Али Раиф ефенди, тахрират мюдири; Самоковлу Мустафа ефенди от четвърти чин мюдирин. Списъкът продължава с чиновници в Кюстендил, Самоков, Дупница, Ихтиман, Етропол, Джумая, Радомир, Златица

161. СРЕДЕЦ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 20, 27 март 1865, с. 156-157.

Тържествено възпоменание за Авксентий Велешки в църквата Свети Архангели. Когато починал, в знак на признателност, софиянци определили деня Православна неделя за ежегодно възпоменание, което показвало какво уважение хранят те към своите благодетели, жертвали се за духовната им свобода. Слово произнесъл учителят М. Буботинов

162. ЦЕНИТЕ на храните (за една ока). // Дунав (Русчук), I, No 7, 14 апр. 1865, с. 2. Таблица, която излиза във всеки брой на вестника през 1865г. Продължава и през следващите години - 1866 .

Сведенията са за градовете Русе, Видин, Варна, Галац, София, а от брой 13 и за Тулча и Кюстендил. Включени са следните храни: жито, ечемик, мисири, краве масло, червиш. От сведенията се вижда, че в София цените на храните са значително по-ниски. Първо качество жито в София струвало 14 пари, в Русе - 22 пари, във Видин - 24 пари, във Варна - 30 пари, в Галац - 34 пари. Ечемикът в София и Русе - 10 пари, в останалите градове - 14 и 12 пари. Мисири в София - 10 пари, Видин - 12, Русе - 14, останалите - 20 пари. Краве масло в София - 230 пари, в Русе - 440 пари, Видин, Варна и Галац съответно по 480, 520 и 560 пари. В първата таблица няма цена за червиша в София, но в следващите броеве има и тя също е по- ниска от останалите градове

163. ОТ няколко време насам...]. (Последни новини). // Дунав (Русчук), I, No 8, 21 апр. 1865, с. 2.

Съобщава, че в много градове, между които и София, валял няколко часа дъжд. Това зарадвало земеделците, които вече били доста обезпокоени от продължителната суша

164. ОБНАРОДВАНИЕ : Което съдържа заповеди относно годежа и женитбата. // Дунав (Русчук), I, No 11, 12 май 1865, с. 1.

Заповеди, насочени към намаляване на излишното разточителство - даряване, зестри, кичене на булката и т. н. Причина за тази мярка е намаляване броя на сватбите, поради липса на средства. Прилагането на тези забрани, започнало миналата година в санджаците Призрен, Скопие, София и Ниш, довело до увеличаване броя на женитбите. Пояснява се, че заповедите се отнасяли само за мюсюлмани, но можело да се ползват и от християни, защото и те имали разточителни обичаи

165. ИЗЕТ ефенди, писарят...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 13, 26 май 1865, с. 1.

Съобщава за убийство на писаря на пазачите на Софийската тъмница. Това станало при лозята на Коновица, на половин час път от София, когато отивал да се поклони на текето хазрети Бали. Случаят се разследвал, имало заподозряни

166. КАНИЦ, Феликс. Български отломци / Феликс Каниц. // Въсток (Белград), I, No 5, 7 юни 1865, с. 4. Пътеписът е публикуван в няколко поредни броеве на вестника.

Споменава, че синовете на по-личните фамилии - Търновски, Котленски, Русчушки, Нишки и Софийски ходели да се учат в училища в Белград, Виена, Берлин, Брюксел, Париж и др. и те нямали интерес да подпомагат училищата в родните си градове

167. ПРЕВОД на съдържанието на рапорта, който Великият съвет е чел тая година на Мухарем на В. Порта при присъствието на Н. Ц. Величество Султана]. // Дунав (Русчук), I, No 16, 16 юни 1865, с. 1.

Съдържа сведения за: 1. Направени занаятчийници към Ислахането в Русе, София, Търново, Тулча и Варна, в които се работели по-евтино дрехи и кондури за военните заптиета. 2. Построен пътят от Русе до София, през Плевен

168. НЯКОИ от чиновниците...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2.

Похвала за чиновниците, първенците и гражданите от Софийския санджак, дарили пари на хазната. От Софийската каза дарител бил Величко чорбаджи от с. Гадин-дол. Софийският меджлис известил, че всичко било вече внесено в хазната

169. ПИШАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2.

Съобщава за поява на скакалци в Ихтиманската каза и на други места в Софийския санджак. Софийският каймакамин Фехим паша лично отишъл в Ихтиман, за да вземе необходимите мерки. По всички места народът изчистил скакалците

170. РЕСИМЪТ на свинете за осемдесет и първата година...]. (Известия). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2.

Продава се на мезат тоя ресим в Нишкия и Софийския санджаци. В Нишкия санджак за миналата година цената била 1 юк и 95 хил. гроша, тази година - 2 юка и 23 гроша. В Софийския санджак за миналата година - 1 юк и 79 385 гроша, а тази година - 2 юка и 12 хил. гроша

171. КАНИЦ, Феликс. Български отломци / Феликс Каниц. // Въсток (Белград), I, No 8, 28 юни 1865, с. 4. Пътеписът се публикува в няколко броеве на вестника.

Говорейки за преселниците татари в българско се спира на с. Раковица, което се превърнало в българо-татарско

172. ЖИТЕЛИТЕ от Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 18, 30 юни 1865, с. 1.

Дарения за преселниците - черкези. Местни жители дарили 12 юка и 38 хил. гроша, които имали да получават за направата на 2038 къщи, за храна, за дърва и за пренасятето на преселниците. Една помощ от 800 ката дрехи и за рогозки дарили следните лица: Софийският каймакамин Фехим паша, чиновниците и първенците - 5300 гроша; Мютефишинът на Царската ордия Сабри паша - 990 гроша; Софийският Мири-Лива Хаджи Исмет паша и военните чиновници - 1332 гроша; Редифският миралай Саид бей и редифски началници - 135 гроша; Началниците на Софийския четвърти табур от военни заптиета - 130 гроша

173. В предидущия лист...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 22, 28 юли 1865, с. 1.

Съобщава, че София била посетена от Главния управител на Дунавския вилает (Митата паша), който след това, на 21 юли, отпътувал за Ниш

174. НА пристигнуванието в София на Н. В. Вилаетския Валия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

Конниците и пешците от Четвъртият табур на Вилаетския военен заптийски алай направили един хубав талим (военно строево обучение) по всички правила на военното изкуство. Негово величество одобрил и по този случай вечерта направил един зияфет (гощавка) за офицерите от табура

175. ПЕТЪР, син на грънчар...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 2.

Съобщава за нещастен случай - удавил се синът на грънчаря Маринка от махалата Диздан в София, когато вземал вода от дерето

176. ПОМОЩТА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

Помощи за Русенското исляхане: Софийският каймакамин Фехим паша - 2500 гроша; Наибинът Абдул-Латиф ефенди - 600 гроша; Ефендетата Малмюдиринът Халил Фаик и Членът на Идаре-меджлиси Челебон, ходжа Самуил и Хаджи Мано чорбаджи - по 450 гроша; Тахсилдарити - 400 гроша; Мюдиринът на Софийската каза Мустафа ефенди - 350 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мурад бей, агаларците Решид и хаджи Бекир, членове на Темизи-хукук-меджлиси - по 300 гроша; Ефендетата тахрират-мюдири Али Раиф и Димитър - по 250 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мустафа бей, членът на Идаре-меджлиси Пешо ефенди, мюмеизина на Темизи-хукук-меджлиси Зафираки и Бакалския еснаф - по 200 гроша; Ефендетата членове на Темизи-хукук-меджлиси Салим, Дупчин и Давичон и табур-агасъ Ахмед - по 150 гроша; Такиеджи-еснафи - 100 гроша. Лица, дали по-малко от 100 гроша - общо 1975 гроша. Обща сума - 11202 гроша

177. СОФИЙСКИТЕ околности са лишени от морски и речни крайбрежия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

За улесняване износа на стоки се правели пътищата. Преди две години бил отворен Кресненският дервент (проход), направен бил пътя в Берковица, а тази година бил отворен път и през Сомунджийската планина. Креснелийският път бил много използван за търговия със Серес, но при едно преиждане мостът на р. Кара-Су се срутил. Предстояло възстановяването му, с което били се ангажирали Солунския валия и Серския каймакамин. Тази година бил завършен пътят от София до Сумунджийския дервент, а сега се правел от Дервента до Плевен. След завършването му пътищата на вилаета щели да са вече в едно добро състояние

178. СПОРЕД новите устави на Вилаетските военни заптиета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг.1865, с. 1.

Софийският табур бил на първо място по състояние и управление. На второ бил Нишкият

179. В Русчук овчето месо...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 25, 18 авг. 1865, с. 1.

Съобщава за създаването на една акционерна търговска компания със специалното предназначение да достави в Русчук овче месо на по-ниска цена от досегашната. В Русе овчето месо се продавало много по-скъпо в сравнение със София, Пирот и Плевен, защото цената се диктувала от касапите. Затова от страна на вилаетското управление се създавала компанията, която щяла да закупи овце от София, да ги достави в Русе при една законна печалба и да фиксира цената на месото си в касапниците. Капиталът щял да се събере от продажбата на 100 акции по 1000 гроша и след продажбата на всички закупени овце щели да бъдат върнати парите на акционерите със съответната печалба. Новосъздадената компания нямало да има никакви привилегии пред останалите търговци

180. ПОМОЩИ за същото Ислях-хане. // Дунав (Русчук), I, No 26, 25 авг. 1865, с. 1.

Дарения от София за Русенското исляхане: Софийски карчомарски еснаф - 300 гроша; Нисарити на тахрирата и на Темизи-хукук в София - 280 гроша

181. СПОРЕД известие от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 26, 25 авг. 1865, с. 1.

Съобщава, че руските консули от Едерне и Пловдив отишли на поклонение в Рилския манастир

182. ТЪРГОВЕЦЪТ Самуил Фархи базиргян от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 26, 25 авг. 1865, с. 1.

Софийският търговец бил обран от Джамбаз Бошнак Мурад, който трябвало да му прибере 28 хил. гроша от Видинската и Врачанската каза. Той инсценирал обир - върнал се малко наранен и без пари, но при разпита си признал за измамата. Парите били намерени на посоченото от него място, липсвали 6 хил. гроша. Крадецът бил осъден на една година затвор и да възстанови изгубените пари с глоба една четвърт от сумата

183. ТАЯ пролет се определиха...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 27, 1 септ. 1865, с. 1.

Чиновници и доктори били определени да ваксинират децата във Вилаета против сипаница (шарка). Един от тях в Софийско бил докторът на Първи драгонски алай на конницата

184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

185. СРЕДЕЦ, 27 Август 1865. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2.

1. Изпитите в Българското училище. Протекли както обикновено, но в речта си накрая учителят (Буботинов) преминал границите на умереността. Освен общите укори, че гражданите пречели на училището, позволил си и индивидуални нападки към някои хора, особено към свещениците, много от слушателите се огорчили и си тръгнали. 2. В Девическото училище нямало изпити и не се знаело дали скоро ще има, защото учителката Мариола била болна от някаква женска болест. Мариола била от Пирдоп, завършила миналата година Девическото училище и за успех била удостоена да е учителка. 3. Работите в Българската община започнали да влизат в ред, откакто се намесели еснафите и отстранили някои от членовете й. 4. В Мъжкото училище бил назначен нов учител. Това било третото му работно място

186. ТРИМЕСЕЧЕН журнал на престъпленията от първи Мухарем до свършението на Ребиюл-Еввел от 1282-та година и от 7 Мая 1865. // Дунав (Русчук), I, No 28, 8 септ. 1865, с. 1-2.

Информация за извършените престъпления и получените за тях присъди. В София са следните: 1. Хаим Мишон, Самуил Шони и Ясиф Иоси обрали дюкяна на яхудията Самуил. Осъдени на 3 години затвор. 2. Саддуллах, Реджеб и др. от село Диван-Дауд, Софийска каза обрали къщата на Чобан Геша. Присъдата - 3 години затвор. 3. Иван от село Уш-Оглан, Софийска каза обрал къщата на Колю. Присъда - 1 година затвор. 4. Къпти Мустафа от София откраднал от кръчмата на Манастирли Костадин и дюкяна на Иванчо. Присъдата - 1 година затвор

187. ОТРЕДИ са да се отвори...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1.

Шосето София - Плевен било направено с труда и старанието на жителите от Софийския санджак

188. ПОД голямата царска сянка...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1.

Една от новите наредби в Дунавския вилает била да се създаде в градовете градски меджлиси със задача уреждането и чистенето на градовете. Най-напред щели да се основат такива в градовете Варна, Кюстендил, Тулча, Русчук, Ниш, София, Видин и Търново. Започвало се от Русчук

189. СПОРЕД влажния въздух...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1.

Съобщава за хубаво време, което земеделците в Русчук, София и Търново използвали за сеитба. Работили даже и нощем

190. ПИШАТ ни от София, от 13 Септември]. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 8, 25 септ. 1865, с. 2.

1. Отрича съобщението от бр. 5 за поява на холера в София. Досега в града нямало смъртни случаи от тази болест. 2. Съобщава за завършването на църквата Свети Крал Стефан, която се строи от няколко гадини. Предстояло освещаването й на 2 октомври, когато е деня на светеца. 3. Назначен нов учител - Веселин Груев, от когото се очаквали добри плодове. Той знаел и турски език и така щяла да се изпълни препоръката на Митхад паша, която дал по време на посещението си

191. ПРОЧИТАМЕ следующето в местните журнали за приключенията. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 31, 29 септ. 1865, с. 1.

Две случки от Софийско: 1. Иван от село Батолия, Софийска каза бил обесен. Имало съмнения за намеса на съпругата му и слугата. 2. Хамиди - войскарин от Четвъртия алай конница на Първа царска ордия, която се намирала в София, ударил с пищов Шакир-Адавет от същия алай и го убил

192. ИЗВЕСТЯВАТ ни от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 33, 13 окт. 1865, с. 1.

Черкези от Ихтиманската каза били преселени в Радомирската и Софийската кази заради извършени престъпления

193. ПЪТЯТ шосе...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 34, 20 окт. 1865, с. 1.

След завършването на един мост на река Осъм, пътят от Русчук до София щял да стане 50 часа, вместо 80

194. СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2.

Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи

195. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 42, 15 дек. 1865, с. 2.

Построен бил нов мост на реката Голям Искър, на пътя към село Враздина, половин час път от София към Орханийската каза. Старият дървен мост бил разрушен. Новият мост бил с кевгиряни подпорки и шест гьоза, дълъг 200 аршина и широк 16 аршина. Мирията дала пари само за железа, гвоздеи и заплатите на 3-4 майстори. Останалите пари били от благодеяния на жители. Похвала заслужавал и софийският каймакамин Феким паша, който имал заслуги за направата и на други пътища

196. [РЕСИМА за овцете и разните други ресими за 82-та година в Софийския санджак. // Дунав (Русчук), I, No 44, 29 дек. 1865, с. 2.

Продавал се на мезат. Посочени цени по кази

1866

197. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 46, 12 ян. 1866, с. 1.

Тържествено отпразнуване Деня на рождението на Негово Императорско Величество. Чаршията, улиците и правителствените здания били украсени с кандила. Хвърлени били пет топа. Празничните обичаи били изпълнени със съвършено великолепие

198. ИМАМ едно писмо пред очите си...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), I, No 28, 19 февр. 1866, с. 4.

Общото съгласие, което имали софиянци със селата, да не приемат Митрополит Доротей, се разклатило. Причината била в разочарованието на селяните от злоупотребите на няколко от чорбаджиите с общите пари, което ги накарало да се обърнат към владиката. Привържениците на Доротей твърдяли, че сега той не е както преди и върви за ръка с народа си, но искали той да подпише някои условия, които ще определят поведението му спрямо Епархията

99. ИЗВЕСТЯВАМЕ ся, че от страна на жителите...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 52, 23 февр. 1866, с. 1.

Софийският писар на ашяра Юмер ефенди подарил 410 гроша на Царската хазна

200. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 55, 9 март 1866, с. 1.

1. Аномалии сред новородените в Ихтиман - от няколко месеца насам се раждали бебета с разцепена горна челюст и скоро умирали. Бабите открили някакъв лек - връзвали стегнато челюстта с каша от хума, кюкюрд и пепел от стар гьон и децата оздравявали за 5-6 дни. 2. Добра година за овчарите - овцете раждали по 2-3 агнета, а умиранията били малко

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - Гьоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

202. СПОРЕД както бяхме известили...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 57, 16 март 1866, с. 1.

Сметките на Земеделските каси в Софийския санджак: Софийска каза - 207. 653; Кюстендилска каза - 70. 047; Самоковска каза - 68. 854; Дупничанска каза - 94. 960; Радомирска каза - 76. 687; Златишка каза - 116. 242; Ихтиманска каза - 12. 375; Общо - 1293 кисии и 230 гроша. Едно малко количество от тези капитали били в местните каси, а останалото било раздадено на земеделците за срок от шест месеца и една година. В Софийския санджак тази година се очаквал повече доход на касите, защото било засято доста жито

203. ПРЕЖНЯТА стойност на ресима за овцете в Дунавската област за 82-та година заедно с придатока. // Дунав (Русчук), II, No 59, 23 март 1866, с. 1. Стойностите са дадени по санджаци - Русчушки, Нишки, Видински, Софийски, Търновски, Тулчански, Варненски.

 

204. РАСПИС на всичките животни в казите от Софийския санджак в 1865-та година. // Дунав (Русчук), II, No 63, 6 апр. 1866, с. 1. Данните са дадени по кази - Софийска, Радомирска и Брезнишка, Ихтиманска, Самоковска, Златишка, Орханийска, Дупничанска и Джумая, Кюстендилска.

Съдържа сведения за свине, магарета, коне, кози, овце, домазлъшки ергелета, говеда, биволи, орачески животни

205. ПРОИЗШЕСТВИЯ и наказания в Софийско]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 64, 10 апр. 1866, с. 1.

1. Момчето Таки откраднало един чул от къщата на черчин Харъм пазиргян в София и получило наказание 3 дни затвор. 2. Циганинът Хасан откраднал часовник от Софиянлият Стойко, на когото гостувал - 6 месеца затвор. 3. Софиялият Паун нанесъл побой на сестра си, а Дочо - на евреина Персиада. И двамата получили по 1 неделя затвор. 4. Софиялият Петър одрал с нокти таксидарина Мустафа, който му искал данъка. Получил наказание 6 месеца затвор. 5. Рашен от с. Хаджи Фенерман, Софийска каза, набил с тояга Петър от същото село. Наказанието било 1 неделя затвор

206. НАРОДНИ костюми. // Гайда (Цариград), III, No 8, 15 апр. 1866, с. 133-134.

Съобщава се, че самоковския образописец Николай Иванов е изпратил в Редакцията на вестника рисунки на народни костюми от пазарджишко, Самоковско и Софийско. Редакцията се обръща към него с молба да изпрати и скици на женски костюми и поема ангажимент да се опита да ги литографира и отпечата в Гайда

207. УЧИЛИЩАТА в България. (Книжевност и образование). // Гайда (Цариград), III, No 8, 15 апр. 1866, с. 128-129.

За София е казано накратко, че за зла чест, този голям и славен някога град, се намирал днес в едно назадничаво положение, особено откъм учебните заведения

208. ДОПИСКА на Дунава от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 66, 20 апр. 1866, с. 1.

Съобщава, че Фехим паша - софийски каймакамин, бил десет дни в новосъздадената Орханийска каза за да се погрижи за устройването на местното управление

209. ДОПИСКА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 68, 27 апр. 1866, с. 2.

1. В София пристигнал чиновникът за земните притежания за Софийския санджак Мехмед-али ефенди. Съобразно с нарежданията, той избрал по един писар за всяка от присъединените кази. Скоро писарите щели да започнат работата си и се очаквало доходът за Царската хазна да надхвърли 200 хил. гроша. 2. Десятъкът щял да се възложи върху мюлтезимите от началото на март тази година. От 12 април селата започвали да стават мезат. 3. Общополезните каси. Сред селяните, включително и в присъединените кази, се разпространили печатни наставления от Вилаетското управление да се засее тази година по половин уврат кукуруз на всеки чифт добитъци. Това щяло да увеличи капитала на Общополезните каси. Една делегация от селата отишла при правителството с предложения за промени - предлагат при наличие на достатъчно капитал заеми да се дават не само на онези, които искали например да увеличат воловете си от 5 на 10, но и на онези, които нямали волове, а искат да си купят, като това става с поръчителство от имащите. Така щяло да напредне орачеството. Друга молба към Правителството била и тази година да се одобри миналогодишното решение на всеки чифт добитъци да се посее по 75 оки ечемик, който тук се продавал най-скъпо и всяка къща от планинските села да събира по 5 оки чисто масло. Последното искане било да не се дават помощи от касите на имотнине граждани, еснафи и търговци, защото те не давали никакъв капитал. Членове на делегацията били: Кара Заим ага от с. Сагъли, Софийска околност; чорбаджият гайтанлият Тодор; лескор калият Зебон; мраморлият Крастан; Дамян от Зимовица; Ценко от Варзия; Киро от Брайкьовица; Гане от Хораков; Айдо от Халкали и Манолко от Распекли. Правителството обърнало сериозно внимание на тия думи на селяните. То сметнало за справедливо от капитала на касите да се ползват само селяните, но ако им останат пари може да дават и на гражданите и да печелят от лихвата. Така селяните щели да се замогнат и гражданите да им завиждат

210. СОФИЯ, 10 април 1866. // Время (Цариград), I, No 37, 30 апр. 1866, с. 3.

В града се установила една протестантска мисионерска фмилия. Всяка неделя се извършвали богослужения. Някои граждани, между които имало и учители, посещавали религиозните събрания от любопитство. Софиянци, твърдо предани на своята вяра, не гледали с добро око на тях и настоявали учителите да бъдат уволнени

211. ДОПИСКА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 69, 1 май 1866, с. 1.

Съобщава за разни произшествия в Софийския санджак - в Кюстендил, Джумая, Дупница, на пътя към Пазарджик и др

212. ПРИХОДИ на Дружеството за колата в Ниш и в София за 80 и 81-та година...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 70, 4 май 1866, с. 1.

Остатък от прихода за 80-та г. - 23.381 гроша. Приход за 80-та г. - 23.089 гроша. Похарчени за неща, които са като капитал - 31.877 гроша. Остатък - 14.500 гроша. На всяка акция щели да се дадат 250 гроша приход. 2000 гроша щели да се дадат като премии на добри и верни чиновници на Дружеството.След станалото съединение с Русчушкото дружество, сега Дружеството на колата на Дунавската област се състояло от 250 акции, 420 коня, 163 кола с яюве и без яюве, 160 чифта кошюми, 38 шейни и др

 213. СЛЕДУЮЩИЯТ распис, който е направен от главното вилаетско писалище...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 73, 15 май 1866, с. 1.

Изпратени писма от Вилаета до Министерства и служби в Цариград, до присъединените каймакамии и до местата вън от Вилаета. Писма и телеграми, приети във Вилаета от същите места. За Софийската каймакамия - 867 изпратени и 743 приети писма

214. ДОПИСКА на Дунава от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 74, 18 май 1866, с. 1.

Военен събор вън от града, на втория ден след Гергьовден, на който присъствали всички началници от Четвърти низамски алей на Втора царска ордия, които живеели в София и Асаф бей - миралаинът на Първи коннически полк, който бил дошъл в София по работа. Софийският каймакамин направил един зияфет, на който свирела музиката и се направили тържествени молебствия за царя

215. ИЗВЕСТЯВАТ ни от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 74, 18 май 1866, с. 1.

Наследниците на Мехмед бей подарили една къща за настаняване в нея на съставения Градски съвет на града. Тези достойни за похвала хора били известни с отечествената си любов

 216. СОФИЯ, 1866, юли 24. // Время (Цариград), II, No 1, 6 авг. 1866, с. 3. Подпис: Един от Всичките.

1. Годишни изпити в Мъжкото училище от 10 до 15 юли. Започнали със слово на на учителя Груев и една песен, изпята от учениците. Съдържание на словото - благодарил на събралите се за честта, която отдават на училището и учениците, говорил за ползата от учението и успехите на народа ни откакто започнал да се учи, дал равносметка за дейността на училището и учтиво посъветвал гражданите да дават повече за него, посъветвал учениците да продължат да се трудят още повече, завършил с молитва за Царя, който много покровителствал учението. Учениците били 80 на брой, разделени на 5 класа. Изпити: пр. познание, св. история, простр. катехизис, вс. история, землеописание гражданско и математическо, бълг. история, вс. история стара, естествена история, числителница, алгебра, нач. геометрия, бълг. граматика, словопроизведание и словосъчинение, от френски език Олендорфа и Теломак и от турски граматика и превод. Учениците отговаряли с дързост на всички питания и всички присъстващи останали доволни от успехите им под грижите на сегашния учител. През първия и втория ден учениците били изпитвани на турски език. През тези дни присъствали много турски чиновници, но управителят на града не могъл да дойде, защото бил с повредено зрение и се лекувал. Учителят произнесъл едно благодарение и молитва за Султана на турски език. На 15 бил изпита на децата от Взаимното училище, които положили изпит по четене. Раздадени били насърчителни награди. Девическото училище от две години насам, за срам на софиянци, било затворено. 2. Опит на Митрополит Доротей, чрез Правителството, да поиска от Софийската епархия 300 хил. гроша, които държал на някакъв сарафин. Софиянци, както и селяните от селата никак не били склонни да му дадат тази сума

217. СОФИЯ, 13 октомври. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 11, 22 окт. 1866, с. 4.

Разпространение на протестантизма в града. Учителят в Мъжкото училище В. Груев провеждал протестантска пропаганда сред учениците и им забранявал да носят кръстове и да се кланят на икони. Когато се договарял със Софийската българска община, той обещал да се откаже от пропагандната си дейност, но това явно е било само за да получи 19-те хиляди гроша годишно. Сега учителят поставял на първо място пропагандата, а после науките. Освен това не изпълнил и поетия ангажимент да доведе още петима учители, а уволнил досегашния учител Ангелко, от когото софиянци били доволни. Гражданите били благодарни на Д. Трайкович, че въстановил работата на Девическото училище и назначил в него учителя Х. Ангелко, който добросъвестно се трудел за възпитанието на децата. За един месец тук се записали повече от 40 момичета и продължавали да се записват всеки ден, а някои започнали да изпращат и момчетата си в Девическото училище

218. ПЪТЯТ от София до Радомир...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 13, 5 ноем. 1866, с. 2.

Кратко съобщение, че пътят е завършен и вече се използва. Дълъг бил седем часа и половина

219. НАШИТЕ читатели...]. // Время (Цариград), II, No 15, 19 ноем. 1866, с. 2.

От София пристигали противоречиви сведения относно протестантската пропаганда и дейността на учителя В. Груев. Те отразявали отдавна съществуващото раздвоение на софиянци по училищните работи. Като не можели да се противопоставят, софийските еснафи оставили Мъжкото училище в ръцете на чорбаджиите. В някои дописки се казвало, че протестантизмът е проникнал даже в училището, в лицето на учителя Груев. Той поддържал връзки с мисионерите, с Петър Мусевич, който от няколко години живеел в София и с още мнозина българи, които пропагандирали протестантството. От друга страна в Редакцията пристигнало писмо в защита на учителя, подписано от софийски чорбаджии. Според друга дописка, това писмо било предлагано за подпис на всички българи, но било подписано само от чорбаджиите. От Българската община в София също пристигнало опровержение на писаното за учителя Груев. Тя настоявала Редакцията да счита за единствено верни само съобщенията, които идвали от нея и да й бъде съобщено името на дописника - автор на нападките, но Редакцията отказала да изпълни тези искания по разбираеми причини

220. СОФИЯ, 3 ноември, 1866 : [Опровержение от българската община]. // Время (Цариград), II, No 15, 19 ноем. 1866, с. 4. Подпис: Членове на Общината: Х. Мано Стоянов, Димитър Трайков, Димитър М., Мито Манов, Дойчин Павлович, Панчо Антонов, Поп Янаки. Училищни настоятели: Димитър х. Манов, Теодор Пешов.

Членовете на Българската община и Училищното настоятелство определят писаното за учителя Груев като клевети и лъжи. Твърдят, че и двете училища - Мъжкото и Девическото, били в еднакво добро състояние. Не било вярно, че гражданите предпочитали Девическото училище и записвали момчетата си в него, имало само едно изключение, с едно 5-годишно момче. Настояват да научат името на дописника, който клевети Мъжкото училище и описва учителя Груев като проводник на протестантизма, както и всички съобщения до Редакцията, които не са подписани от Българската община, да се считат за неверни

221. НА 14 - 26 ноември...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 16, 26 ноем. 1866, с. 3.

Съобщава се за земетресение, което причинило някои повреди в града

1867

222. ПО настояще тишина...]. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 2, 20 ноем. 1867, с. 6.

Сведение за арестуването на един търговец от София, на име Филип, заради съвпадението с името на Филип Тотю

223. ПО настояще тишина уталага развълнените това лято духове...]. (Прегляд в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 2, 20 ноем. 1867, с. 6 .

Лукавата турска политика спрямо българите. Арестуването на един софийски търговец на име Филип в Свищов, поради съвпадението му с името на Филип Тотю

224. БРАИЛА 10 Декември 1867. (Прегляд в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 5, 11 дек. 1867, с. 18.

Решението на правителството на Митхат паша за сливане на българските с турските училища. В София, Видин, Свищов и др. градове били изпратени хора, които да проучат уредбата и състоянието на българските училища

225. ДРУГА една дописка от Кюстендил...]. // Македония (Цариград), II, No 4, 23 дек. 1867, с. 16.

Коментар по повод дописка, целяща да оправдае учителя М. Буботинов, изпратена в отговор на друга дописка, от бр. 50, 11 ноември 1867, в която същият бил критикуван. Издателите на в. Македония призовават българските учители да спрат със срамните хули помежду си

1868

226. МЕЖДУ многото и разни оплаквания...]. // Македония (Цариград), II, No 7, 13 ян. 1868, с. 27.

Софийският мютесарифин (управител) Азис паша бил един от малкото турски управители, за които не се получавали оплаквания, а благодарсвени адреси. Жителите на Софийския окръг са му благодарни за неговото човеколюбиво и умно управление

227. ЕДНА депеша от Париж, 5 Февруари, казва...]. // Македония (Цариград), II, No 9, 27 ян. 1868, с. 36.

Цитира се вестник Куррие д`Ориян, който определя като неверни някои публикации в чуждестранния печат, които съобщават, че българите са революционно настроени и се готвят за бунт. В една от тези публикации във френския вестник Кореспонданс дю Нор-Ест, заета от руския вестник Голос, се казва, че в София българите изпяли една бунтовническа песен пред пашовския конак и, че тази песен ечала от единия до другия край на България. Публикуван е и текста на песента, който призовава към славянско единство между българи, руси, чехи, сърби и черногорци срещу общия врак - Турция и изразява очакванията на поробените за помощ от Северния орел т. е. Русия. Според вестник Куррие д`Ориян тези твърдения били лъжа, никой българин не бил чувал за тези събития и не знаел такава песен

228. ДИМОВ, Д. София, 13 Януари 1868 / Д. Димов. // Македония (Цариград), II, No 10, 3 февр. 1868, с. 39.

Авторът, който до скоро е живял в гр. Устово, говори за повдигането на народностното чувство в тоя край

229. СОФИЯ, 4 Февруари 1868. // Македония (Цариград), II, No 12, 17 февр. 1868, с. 47.

Панихида за българския свещеноначалник Авксентий, състояла се в съборната църква Свети Крал. Литургията отслужил поп Тодор с още двама попове. Съдържа пълния текст на произнесеното след това слово от поп Тодор. Присъствало българското общество в града

230. ПОМЯННИК. // Македония (Цариград), II, No 14, 2 март 1868, с. 56.

За смъртта на Веселин Груев (Харитон) - учител в Софийското училище. Кратка биография

231. ДИМОВ, Д. Нещо за училищата / Д. Димов. // Македония (Цариград), II, No 15, 9 март 1868, с. 58. Авт. е учител в София.

Състояние и уредба на българските училища и учители

232. СОФИЙСКАТА Българска община търси един учител...]. // Македония (Цариград), II, No 15, 9 март 1868, с. 60.

В обявата са посочени и изискванията към учителя - освен науките, да познава добре турски и френски език

233. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), I, No 25, 29 апр. 1868, с. 93-94.

Битките на Цар Иван Шишман с турските завоеватели в Софийско в края на XIV век. Сведения за манастира Урвич, където Шишман се установил след идването си в Софийско - обграден с високи стени и обиколен с вода. Народното предание за последната битка на Иван Шишман, на 26 октомври 1395 г., в местността Сефер Чешмеси Баир близо до Самоков, където бил ранен на седем места и от кръвта му потекли седем извора. Сведения за крепостта Урвич, в която се укривал ранения Цар и за гроба му в местността Касъм Ефенди т. е. Свети Димитър. Текст на народната песен за Цар Иван Шишман "От как се е зора зазорила.."

 234. В Тулча училищата на разстроение...]. // Македония (Цариград), II, No 26, 25 май 1868, с. 105.

За лошото състояние на българските училища. В много градове били затворени и запуснати. В София били в застой

235. СОФИЯ, 23 май 1868. // Македония (Цариград), II, No 27, 1 юни 1868, с. 108.

1. Празникът на Св. Кирил и Методий преминал с голяма радост и въодушевление. Водосвет и речи в училището. Песни, музика и хора в градините. 2. Денят на Николай Софийски, на 17 май, преминал също с такова увеселение. 3. Навременни за земеделците пролетни дъждове. Селяните се радвали и се молили да отгледат и приберат добра реколта. 4. Убийство на игумена на Кокалянския манастир (известен като Урвич) Отец Хрисанд. Той направил много за процъвтяването на манастира. Властите взели мерки за залавянето на злодеите

236. СРЕДЕЦ, 26 Юни 1868. // Македония (Цариград), II, No 32, 6 юли 1868, с. 128.

Дописката е за проблемите на българите в Радомир и Брезник. Накрая се споменава за зачестили кражби на добитък, коне и др. около София

237. ПО Царски указ преди няколко дена...]. // Македония (Цариград), II, No 41-49, 4 ноем. 1868, с. 165.

Назначаване на българи за муавини в градовете София, Ниш, Видин и Търново. В София - Илийчо ефенди (Хаджи Томов) от Видин

238. ПРОЧИТАМЕ във вестник Македония...]. (Вънкашни). // Дунавска зора (Браила), II, No 3, 25 ноем. 1868, с. 12.

Назначения на муавини (помощник началници) в няколко града. Назначените били все хора предани на интересите на турското правителство. В София - Илийчо ефенди (Хаджи Томов) от Видин

239. А пък в София...]. // Македония (Цариград), III, No 2, 7 дек. 1868, с. 8.

Кратко съобщение за затварянето на читалището в града по вина на старите, които измислили някаква причина, че им трябвала стаята, в която то се помещавало. Това предизвикало възмущението на младите

240. ВЧЕРА вестник Дунав ни донесе известия...]. (Известия из Българско). // Дунавска зора (Браила), II, No 6, 17 дек. 1868, с. 24.

Съобщава се, че Митрополит Доротей Софийски бил определен за владика в Русе, където бил посрещнат от българите с радост

241. БРАИЛА 23 Декември 1868. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), II, No 7, 24 декември 1868, с. 27.

Няколко български владици, между които и Доротей Софийски, заминавали за Цариград във връзка с Българския черковен въпрос

242. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), II, No 7, 24 дек. 1868, с. 25-26.

Тайното съзаклятие на Капитан Георги Мамарчев за повдигане българите на въстание през 1835 г. Сред главните членове на съзаклятното дружество бил Иванаки от София. Той бил главен архитект и инженер на крепостите в България, известен под името Калфа Баший. Обикаляйки по градове и села и под предлог, че набира дюлгери за Цариград, записвал доброволци за въстанието. Бил убит в Търново заедно с другите главни организатори след предателството на младия Хаджи Юрдан от Елена. В бр. 13 от 10 февруари 1869 г. е направена корекция, от която става ясно, че Иванаки от София е бил член на съзаклятието, но инженерът, който обикалял страната, се е казвал Митю

243. ОТ София ни пише друг един дописник...]. // Македония (Цариград), III, No 5, 28 дек. 1868, с. 19-20.

По повод една дописка от София, която се опитва да защити родолюбието и ученолюбието на софиянци като опровергае някои предишни съобщения от града. Издателите на в. Македония са на мнение, че не може да се нарекат ученолюбиви граждани, които държат вече две години затворено Девическото си училище и затварят читалището си, каквито и да са причините за това

1869

 244. ВСИЧКИ редифи от първия ред се свикват...]. // Македония (Цариград), III, No 7, 11 ян. 1869, с. 27.

Съобщава се за събиране на запасни войници от турската армия във Видин, Ниш, София, Пловдив, Търново и по границите на Гърция и Черна гора

245. ВЕСТНИК Народност заема един член...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 10, 21 ян. 1869, с. 37.

Полските емигранти в България. Споменава се, че са направили фабрики за спирт в Шумен и може би в София

246. ПЛОВДИВ. 10 Януари, 1869. // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 35-36.

Митрополитите Панарет Пловдивски, Доротей Софийски и Иларион Ловчански са изпратили послание до вселенския патриарх, с което се отказват от званието, което до сега са имали като владици, подчинени на Вселенския престол, за да преминат към българската народна черква

247. СОФИЯ (17 Януари). // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 36.

Кратко съобщение за посещенията на Д. Цанков и Митрополит Партений Пиротски в града, но без да се посочват целите. Съобщава още, че Гръцката патриаршия е изпратила отговорите на проектите на българите и в София, но софиянци даже не ги поглеждали

248. ИЗВЕСТИЯТА от Цариград относително за черковния български въпрос...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 11, 26 януари 1869, с. 42.

Българските владици Панарет Пловдивски, Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински са подали оставки на Гръцката патриаршия

249. ОТЛИЧНЫЙ по голямата си ревност за освобождение на отечеството си...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 13, 10 февр. 1869, с. 49.

Името на софиянеца Калфа Баши, който бил главен архитект и инженер на крепостите в България и като един от главните организатори на съзаклятието на Капитан Георги Мамарчев обикалял страната да набира въстаници, било Митю, а не Иванаки, както е посочено в статията Черти от военен дух у съвременните българи в бр. 7 от 24 декември 1868 г. Личност с името Иванаки от София е имало и той също е бил член на съзаклятието

250. ПИШАТ ни от Русе следующето...]. // Македония (Цариград), III, No 22, 26 апр. 1869, с. 88.

Съобщава се, че новият вилаетски управител Акиф паша е предприел обиколка из вилаета с цел да се запознае с нерешените проблеми на населението и да помогне за решаването им и отстраняване на нередностите. Предстои и посещение в София

251. НАШЕТО священство. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 109-110.

Ниско образователно и културно ниво на българските свещеници, нарочно поддържано от Гръцката патриаршия и необходимостта от заменянето им. Негово Преосвещенсктво Партений Нишавски обикалял българските градове - София, Самоков, Пловдив и др., за да ръкоположи за свещеници просветени и способни хора

252. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 111.

Гост на София описва местен празник, неизвестен по другите краища на България. На 17 май софиянци празнували мъченика Николай Софийски като излизали на събор в местността Юч бунар извън града. На това мястото се намирали три кладенци. Тук мъченически завършил животът на Николай Софийски и някъде тук бил гробът му. Споменава за още един местен празник, на 30 октомври, под име Свети Крал Стефан, на когото чудотворните целокупни мощи се намирали във великолепната новоизградена черква със същото име

253. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 35, 26 юли 1869, с. 139.

1. Строително-ремонтни работи на дюкяни и къщи, започнали по нареждане на Вилаетския управител (става дума за Акиф паша) по време на последното му посещение в града. Това било за хубаво, но гражданите живеели в оскъдица и трудно намирали пари за ремонтите. 2. Решение на спора на гражданите християни с турците табаци (кожари) за банята, която последните си били присвоили. Решението било банята да се върне на християните. 3. Митрополит Доротей - и този път софиянци продължавали да не го приемат за свой владика

254. ЕДНА давия в Русчук. // Македония (Цариград), III, No 39, 23 авг. 1869, с. 154-155.

Авторът - търговец, дошъл във Вилаетския съд в Русе по свои дела, разказва за един проточил се процес на свои земляци - шопи от едно Самоковско село. Те се съдили със собственика на железен рудник Ахмед ага, който мамил селяните, работещи в рудника му. Софийският съд вече имал съдебно решение по това дело, но Ахмед ага не спрял със злоупотребите си, затова селяните изпратили свои представители във Вилаетския съд. Там нещата също се проточили

255. ПЪТНИ бележки. // Македония (Цариград), III, No 48, 25 окт. 1869, с. 187. Подпис: Един Гагаузин.

Разказва за състоянието на училищата, читалищата и женските дружества в няколко български градове. За София казва, че от там не се чувало нищо добро, но това едва ли означавало, че там нищо добро не става. Изразява учудване как така един от първите и многолюдни градове мълчи, като че ли се намира в Сибир или Китай

256. ИСТИНСКОТО родолюбие. // Дунавска зора (Браила), II, No 49, 8 дек. 1869, с. 193-194.

Като пример за проява на истинско родолюбие са посочени народните благодетели, между които - Иван Н. Денкоглу, който завещал имота си за да се учат българчета в Русия

257. ВЕЛИКАТА идея на българите. // Дунавска зора (Браила), II, No 51, 24 дек. 1869, с. 201.

В забележката под линия е споменато името на Сава Филаретов като един от най-достойните синове на България, които, за съжаление, българският народ изгубил твърде рано

1870

 258. ЖИНЗИФОВ, Райко Иванов. Стихотворение : После смъртта С. Филаретова / Райко Иванов Жинзифов. // Дунавска зора (Браила), III, No 4, 17 юли 1870, с. 16. Стихотворението е писано в Москва през 1863 г. 1201

 259. КРАСНИЯТ български пол...]. // Читалище (Цариград), I, 1870, N 5, с. 146-147 .

Значението на женските дружества, целта на които не е изучаването на преходните моди, а добродетелта и душевната красота, за запазването на българската народност. Като пример за такива са изброени дружествата в няколко града, между които и София

1871

260. ИМЕНАТА : На почетни наши еднородци от разните страни на отечеството ни и вън от него, които са съдействали досега с извънредна помощ за издаването на Бълг. нар. сборник. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 20, с. 317-318 .

Става дума за подготвения от В. Чолаков двутомен сборник с български народни обичаи, песни, приказки, пословици, народни костюми и т. н. От София спомоществователи са: Черковната община, Женското дружество Майка, Х. Мано Стоянов, Д. Трайкович, К. Х. Цанов, Йорданка Филаретова, Евгеница Х. Манова, Маргарета Д. Х. Манова, Илие Муавин ефенди, Д. Х. Манов, Д. Митович, Никола Десев, Еленка Н. Т. Десева, Пеше Тодоров. Посочена е и сумата, която е дал всеки от тях

261. КРАТЪК хронологически указател на някои примечателни български събития : От Рождението Христово до нашите времена. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 18, с. 279-281.

Едно от посечените забележителни събития е: 2 май 1839 г. - Захарий Круша пръв открил преподаване на български език в Софийското училище

262. ПОДАРКИ. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 10, с. 160 .

П. И. Софийски подарил сп. Училище за училищата в София

 263. ОДЖАКОВ, Петър Василев. Сказка върху славяните въобще и върху българите в особеност : Държана в Цариградското българско читалище на 12 септември / Петър Василев Оджаков. // Читалище (Цариград), II, 1871, N 1, с. 1-19; ь 2, с. 49-54 .

Сведения за произхода на населението около София. Шопи

1872

264. ОТ Редакцията. // Македония (Цариград), VI, No 4, 24 ян. 1872, с. 16.

Отговори и обръщения от редакцията на вестник Македония до отделни лица и градове. Обръщението към София е свързано с плащане остатъка от спомоществованията

265. СОФИЯ 1872 Май 28. (Извод от дописки). // Македония (Цариград), VI, No 12, 13 юни 1872, с. 47. Подпис: Един Софиянец.

1. Обръщение към П. Р. Славейков - издател на вестник Македония. Вместо да сравнява София с Китай и да казва, че е заглъхнала, редакцията трябва да си намери дописник от града, който да им съобщава за ставащите тук важни събития. 2. Изборът на дядо Иларион Ловчански за софийски митрополит. Станало по настояване на представителите в Цариград и по една доста нагласена процедура на епархиалния събор в София. 3. Злоупотреби на общинския председател Поп Тодор

266. ЯВНА благодарност. // Македония (Цариград), VI, No 14, 27 юни 1872, с. 55.

Списък на родолюбивите българи, подпомогнали Българското Благодетелно Братство в Цариград с щедри дарения. От Сафия - Д. Н. Х. Кочев със 100 гроша, Тод. Х. Нешов със 71 гроша, Ил. Иванов с 20 гроша, Стоян Тричков с 20 гроша

267. СОФИЯ, 18 Юни 1872. (Дописки на Македония). // Македония (Цариград), VI, No 15, 4 юли 1872, с. 59.

Българската община и Черковното настоятелство в София опровергават твърденията за незаконен избор на Иларион Ловчански за архиерей на Софийската епархия и за злоупотреби на Отец Иконом поп Тодор, съдържащи се в дописка от Един софиянец в ь 12 от 13 юни 1872 г. на вестника

268. НАУЧАВАМЕ се, че Доротей Софийски...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 2, 8 юли 1872, с. 12. От ь 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Назначаването му за архиепископ в един от западните български градове - неподходящ избор на Светия синод

269. ТЕЛЕГРАМИ пристигнали от София...]. // Македония (Цариград), VI, No 17, 18 юли 1872, с. 68.

Кратко съобщение, че пристигналия в София владика Доротей бил изгонен от старите си противници

270. МАКЕДОНИЯ казва, че Дорчо-билюк-баши...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 5, 29 юли 1872, с. 36. От ь 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Кратко съобщение, че Доротей Софийски, посъветван от Иларион Макариополски, отишъл в София, но софиянци го изгонили

271. В Левант Таймс са захванали да оплакват нашата Ерархия...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 6, 5 авг. 1872, с. 44-45.

Недоволството на народа от Българския екзарх и Българския синод, които не спазвали екзархийския устав - изпращали в епархиите такива владици, които народът не искал. В София бил изпратен Доротей. Стигнало се дотам, че народът в София казал пред властите, че предпочитал да си остане под властта на Гръцкия патриарх и да се откаже от Българската екзархия, щом тя иска да им наложи владика, когото не са избирали

272. ПЛОВДИВ, 20 Август. // Свобода (Букурещ), III, No 10, 2 септ. 1872, с. 78. От ь 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Съдържа сведение, че за архиерей в София е назначен дядо Серафим

273. ЗА епископ в Софийската епархия...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 12, 16 септ. 1872, с. 92. От ь 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Кратко съобщение за избирането на Мелетий Зографски за епископ на Софийската епархия

274. В Дунав - ефенди е поместена една дописка из София...]. (Най-нови известия). // Свобода (Букурещ), III, No 20, 11 ноем. 1872, с. 160. От ь 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Осмива казаното във вестник Дунав, че по време на Рамазана Аллах изпратил дъжд в софийско, с което зарадвал земеделците

275. ЛЪВ 5 и българите. // Читалище (Цариград), II, 1872, N 2, с. 100-119 .

Статията е преведена от едно гръцко списание и се отнася до взаимоотношенията между българи и гърци в периода на заселването на българите на Балканския полуостров. Съдържа сведения за завладяването и сриването на града Средец от хан Крум през IX век. Произход на имената Сердика, Средец, Триадица

1873

 

276. Г-НУ Ст. М-ву в София]. (Отговори). // Училище (Букурещ), III, 1873, N 10, с. 80 .

Нередовно плащане на абонамента за сп. Училище от софийските спомоществователи и от софийските книжари

277. ПОДАРКИ. // Училище (Букурещ), III, 1873, N 16, с. 128 .

Петър И. Софийски, живеещ в гр. Галац, Румъния подарил едно годишно течение от сп. Училище на ученическата дружина Напредък в София

278. СОФИЯ, 12 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 23, 23 февр. 1873, с. 181-182.

Софийският дописник пише за страданията на българското население от безчинствата на турските низами (войници от редовната войска на Османската империя) и сеймени (турски военни полицаи). Софийският паша не правил нищо за да ги спре. Зачестили случаи на осъждане на богати българи, които по сведения на Димитър Общи били обвинявани като комити

279. ИЗ София ни пишат...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188.

Кратко съобщение за голямо вълнение срещу софийския каймакамин (околийски управител)

280. ЦАРИГРАД, 14 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188-189.

Изразява становище, че в България няма революционна организация и, че осъдените българи за участие в Арабаконашкия обир са жертва на Димитър Общи и софийския каймакамин (околийски управител). Димитър Общи е измислил съществуването на революционни комитети, за да не бъде съден като хайдук, а турския управител искал да се представи пред правителството като деятелен и верен служител

281. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Знаеш ли ти кои сме? / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), III, No 25, 10 март 1873, с. 199-200.

Съдържа сведение, че по случай обесването в София на Българския революционен комитет (вероятно става дума за Левски), софийският каймакамин принесъл голяма жертва на Аллах. Накарал българите да му донесат десет овена, да ги изпекат и да раздадат месото на софийските турци и на сокашкште кучета

 

282. ОТГОВОР Господину Катранову. // Независимост (Букурещ), III, No 25, 10 март 1873, с. 198-199. Подпис: Х. П-в.

Съдържа сведение, че арестувания Никола Павлович от Свищовския революционен комитет бил обвинен, че е получил някакви писма от Комитета в София. Изплашеният Павлович казал, че това писмо е било за Трайкович и той не знае какво е неговото съдържание

283. БУКУРЕЩ, 16 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 201-202.

Критикува се една дописка във вестник Neue Freie Presse, изпратена от Цариград, в която т. нар. софийско произшествие, начело с Димитър Общи, е представено като панславистическа интрига, ръководена от Русия. Сведения, че в София е работила следствена комисия за разкриване на този панславистически заговор. Между комисарите бил губернаторът на София Машар (Мазхар) паша, който успял да разкрие много неща. Голяма роля имал и комисарят х. Иванчо х. Величко Пенчович

284. ЦАРИГРАД, 9 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 205-206.

Процесът в София срещу Димитър Общи и съучастниците му в Арабаконашкия обир. В София били изпратени най-добрите турски юристи

285. Отмъщение : Народно предание. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 300-301. Продължава във всеки брой до ь 51, 8 септ. 1873.

Разказва за времето, когато турците започват да завладяват българските земи. Историята на софийския войвода Стоян - предателството на неговата съпруга - гъркинята Маргйола, която отворила вратите на София на турците и неговото отмъщение

286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 303-304.

Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей - големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници - Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София - Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата - когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си - едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората - изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите

287. СОФИЯ, 26 Юли. // Независимост (Букурещ), III, No 48, 18 авг. 1873, с. 383-384.

Насилия над българите в Софийския пашалък. Характерното българско търпение и преклонение само им донасяло още повече страдания. Българи предатели и шпиони унищожавали всяка проява на родолюбие. Такива били Маноил Златанов и Хараламби Златев

288. В Курие д`Ориан пишат следующето...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 50, 1 септ. 1873, с. 398.

Съдържа сведение, че софийският владика е станал кефилин (поръчител) на затворения в София Васил Расолков и той сега се намирал в Митрополията до второ нареждане. Васил Расолков - роден в Дупница, завършил Хайделбергския университет, управлявал три години училищата в Русе, бил арестуван в Дупница като комита, защото притежавал книги и местният каймакамин (околийски управител) решил, че човек който притежава толкова книги не може да бъде друго освен комита

289. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. <[>Оставила кака Пена своят град София...] : [Стихотворение] / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 43, 24 ноем. 1873, с. 43.

Хумористично стихотворение за софиянка, станала проститутка в Румъния

290. ИЗ Деар-Бекир являват, че...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), IV, No 8, 8 дек. 1873, с. 61.

Кратко съобщение за смъртта на заточения преди една година Стоян Младенов от с. Желява, Софийско. Починал е на 27 октомври, на 65-годишна възраст

291. ИЗ София ни являват...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), IV, No 11, 29 дек. 1873, с. 89.

Кратко съобщение, че в София са дошли много шпиони и гръцки паликариета (войници), изпратени от правителството да търсят панславистическите агенти и да намерят гнездото на комитета

1874

292. НАУМЯВАНЕ от писарницата. // Училище (Букурещ), III, 1874, с. 160 .

Напомняне от страна на издателите на сп. Училище, че книгопродавците и спомоществователите от Сливен, София и Цариград още не са платили абонамента за списания, които вече са получили

293. НАУЧАВАМЕ се, че по едно съгласие...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 8, 2 март 1874, с. 2.

Съобщава се, че е подписан договор за направата на първата част от железния път София - Кюстендил - Скопие. Тя ще е дълга 80 км. и ще свързва София и Радомир. Изпълнители щели да бъдат инженерите Бержиер и Кирико - те са подписали договора с Директора на румелийските железни пътища. Работата щяла скоро да започне

294. РУСЧУК, 19 Март. // Независимост (Букурещ), IV, No 23, 23 март 1874, с. 186.

Споменава се името Трайкович от София като един от многото българи, които били принудени да плащат рушвет на Апелативния съд в Русе при разрешаване на търговски спорове

295. ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 11, 25 март 1874, с. 3.

Съобщава се, че един капиталист от София възнамерявал да поиска от Министерството на публичните дела разрешение да направи мост на Марица, между Саманли и Търново, с условието да събира таксите от колата и железниците в растояние на 15 г., след което мостът става собственост на Правителството

296. ПИШАТ до Неологос от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 14, 15 апр. 1874, с. 3.

Православните празници в София преминали много тихо. Хората, които избягвали всякакви връзки с привържениците на Екзархията изпълнили религиозните си длъжности в един особен дом

297. БАРТ, Хайнрих. Пътешествие от Т. Пазарджик до Битоля в 1862 година / Хайнрих Барт. // Независимост (Букурещ), IV, No 29, 4 май 1874, с. 232-233; ь 30, 11 май 1874, с. 240-242; ь 31, 18 май 1874, с. 249-250; ь 32, 25 май 1874, с. 256-257; ь 33, 1 юни 1874, с. 264-265.

Сведения за софийските села Гуцал и Вакарел на с. 257 и за планината Витоша и река Искър на с. 265, за железните находища кра Самоков

298. УМОЛЯВАМЕ ся да обнародваме следующето. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), I, No 22, 8 юни 1874, с. 4.

Публикуван е списък на дарителите за изграждане на българско училище в Мелник. Сред многото български общини е и Софийската българска община, а също и Софийското читалище

299. ИЗЛОЖЕНИЕ на сметките на Българската екзархия : От времето на съставлението й с В. Ц. Ферман до 31 Декември 1873. // Век (Цариград), I, No 25, 29 юни 1874, с. 2-3.

Сведения за отделните общини, в това число за Софийската

300. ТЪРНОВО, 30 Юни. // Независимост (Букурещ), IV, No 39, 13 юли 1874, с. 318-319.

Решаването на Българския църковен въпрос не донесло на българите очакваното облекчение от страданията и неволите. Българските владици не оправдали очакванията на народа си. Съдържат се кратки сведения за дядо Мелетий Софийски

301. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 42, 3 авг. 1874, с. 340-341.

Описва шопска седянка. При шопите и в Македония много старобългарски обичаи били запазени в старовремския си вид

302. СОФИЯ, 10 Август. // Независимост (Букурещ), IV, No 45, 24 авг. 1874, с. 367.

Дописникът от София е поляк по народност. Изразява мнение, че Европа трябва да обърне сериозно внимание на безчинствата, които турците извършват с християнското население в Империята и да сложи край на това. Говори за знаменитото Казиченско дело на г-н и г-жа Гюнпел, което турското правосъдие протака

303. УЧИТЕЛ, който познава...]. (Известия). // Век (Цариград), I, No 34, 31 авг. 1874, с. 4.

Обява от учител, който търси учителско място. За контакти е посочен Димитър Трайкович в София

304. СОФИЯ, 20 Август. // Независимост (Букурещ), IV, No 47, 7 септ. 1874, с. 382-383.

Авторът е същия поляк, който е автор на дописката от ь 45. Говори за необходимостта от обединение на славянските народности срещу общи врагове. Накрая разказва повече подробности за случаите с германката г-жа Гюмпел и италианеца г-н Чехини - и двамата пострадали от безчинства на турци, но не получили правосъдие в София. Софийският паша дори намерил начин да изгони Чехини от София

305. СОФИЯ, 2 Септември. // Независимост (Букурещ), IV, No 48, 14 септ. 1874, с. 391.

Подробно е описано произшествието в с. Казичене, станало с германската гражданка г-жа Де Петри Гюмпел - съпруга на инженер, работещ по строителството на железния път. Тя била изнасилена от двама турски чиновници, известни с разгулния си живот, подпомогнати от един българин. В кръчмарските оргии на турците участвали и български жени. Протакане на процеса в София. Отказ на българския епископ Мелетий да накаже лъжесвидетели

306. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и за българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 49, 21 септември 1874, с. 396-397.

При описанието на пловдивските къщи се казва, че зидарите, които градят каменните здания и зидове били от с. Брацигово, Пловдивско, а дюлгерите били от с. Буново и с. Мирково, Софийско. Описан е обичаят на дюлгерите да поставят кръст с дарове за работниците, когато покрият някоя къща

307. ГОСПОДИНУ ? в София. (От Редакцията). // Независимост (Букурещ), IV, No 49, 21 септ. 1874, с. 400.

Редакцията призовава софийския дописник да пише по-често за положението на българското население по тия места

308. ОТ Берковица са пристигнали в Цариград...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 39, 5 окт. 1874, с. 3.

Берковчани не искали да признаят Мелетий и настоявали за друг Митрополит или да се присъединят към друга епархия - Видинската

309. ОТ София, 21 Септември...]. (Дописки на Век). // Век (Цариград), I, No 39, 5 окт. 1874, с. 3.

От София за пореден път се оплаквали от Митрополит Мелетий. Досега Редакцията на вестник Век не е споменавала нищо за това, защото се е надявала, че Екзархията се е заела сериозно да реши проблема и, че Мелетий трябва вече да е разбрал, че едно е да искаш да си владика, друго - да изпълняваш добросъвестно задълженията си

310. СПОРЕД както се научаваме от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 44, 9 ноем. 1874, с. 2.

В Редакцията на вестника пристигали нови оплаквания от вече 2-годишното владишко поприще на Мелетий Зографски. В същото време от него пристигнали някои отговори, както и едно дълго изложение в негова защита, но оплакванията били повече от хвалебствията

311. ТЕЛЕГРАФИ от София, от Пловдив и Казанлък...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 45, 16 ноем. 1874, с. 2.

Съобщава се за внезапно започнала тежка зима

312. ОТ София, 17 ноември...]. (Дописки на Век). // Век (Цариград), I, No 47, 30 ноем. 1874, с. 4.

Накратко е предадено съдържанието на дописка от София, която целяла да оправдае владиката Мелетий. Дописникът твърдял, че Мелетий се ползвал с любовта и почитта на цялото си паство и вината за безредията и безчинствата била на Епархиалния съвет. Неговите членове, 14 на брой, били все сродници и сватове на един гражданин, който едно време отворил Митрополията на Фенер. Редакцията смята, че дописникът не е посочил достатъчно доказателства и вместо полза, допринасял само вреда на владиката

313. В същия вестник четем...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 49, 9 дек. 1874, с. 3.

Информация, взета от вестник Дунав. Софийският мютесарифлък известявал с телеграма до Главното вилаетско управление, че са изпратени 120 животни за впрягане, купени от Софийския санджак, за анадолските жители. С това изпратените досега животни ставали 1871 бр

314. СПОМОЩЕСТВОВАНИЯ на Повременното Списание Читалище : Година IV. // Читалище (Цариград), IV, 1874, N 24, с. 720-721 .

Спомоществовател от София - Г. Стоянов. Посочени са платени и неплатени суми

315. ИЗВЕСТНО е, че отдавна...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 51, 21 дек. 1874, с. 3.

От София пристигали сведения, че отношенията между Мелетий Софийски и гражданите от ден на ден се охлаждали все повече. Софийският епархиален съвет се е отнасял няколко пъти до Екзархията, но тя все още не била дала никакво решение

1875

316. ГОРАНОВ, Богдан Иванов. Височините из Българско / Богдан Иванов Горанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 15, с. 671-677 . Подпис: Б. Г.

Съдържа данни за надморската височина на по-забележителните места в София и Софийско. За София - Мютесарифовият конак, Солунският друм, Нишският друм, Железничният двор

317. ЦАНОВ, Н. Описание на селото Бояна / Н. Цанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 13, с. 610-615 .

Природа. Църквата в селото. Съборът на 27 юли - деня на Свети Пантелей. Изворът със Света вода, имаща лечебни свойства. Предание за основаването на селото

318. СОФИЯ, 25 Януари, 1875. (Дописки на Век). // Век (Цариград), II, No 6, 8 февр. 1875, с. 3.

Недоволството от Митрополит Мелетий било всеобщо. Екзархията не предприемала нищо и с това само увеличавала това недоволство. Тя носела вина и за нарушаването на границите на епархиите. Пример за това била Берковската каза, която отдавна не била в съгласие с другите в Софийската епархия

319. ЕКЗАРХИЯТА и Епархиите. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), I, No 3, 26 февр. 1875, с. 5-6.

Лошо отношение на българските епархии към Българската екзархия - не поддържали връзки с нея и не показвали подчинение. Някои от епархиите - Самоковска, Средецка, Велеска и Сливенска, се обаждали поне веднаж в годината, но и те не помагали на Екзархията

320. Т. Преп. МУСТАФА ефенди...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 952, 2 март 1875, с. 1.

Кратко съобщение за награждаване на няколко мюфтии - Видинския, Софийския, Варненския и Нишския, с Измирска степен. Награденият Софийски мюфтия е Мехмед Садък ефенди

321. ЕДНО голямо народно училище. // Ден (Цариград), I, No 4, 5 март 1875, с. 1.

Идеята за създаване на Висше българско училище. Предлага се то да е в София, а не в Цариград. Предимствата на София са в средищното й положение в държавата, строящите се железопътни връзки с всички краища и очакваното й превръщане в търговски и промишлен център

322. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 953, 5 март 1875, с. 2.

1. Силни снегове и мор по добитъка от месец насам. От натиска на снеговете се съборили някои къщи в града и селата, също и един хан в Дупница. Затрупан бил пътя между селата Тат-Кишян и Диване Дауд, които се намирали на Орханийския път в Софийското окръжие, селяните прокопали тунел под снега за преминаване на колите и животните, а пътниците вървяли отгоре. 2. На 24 февруари пристигнал в София новият наибин в Софийското окръжие Хасан Хюсни ефенди, а досегашният - Хасан Тахсин ефенди, напуснал града. Той изпълнявал добре задълженията си през време на своя мандат и спечелил благоволението на населението

323. ПРОЧИТАМЕ в Дунав жалостни известия : Офиц. телеграми. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 10, 8 март 1875, с. 3.

Съобщава се за тежка зима в много български градове. В телеграмата от София съобщават, че снега стигал до един аршин. Още нямало недостиг на овес и умрял добитък

324. В долния распис е показан...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 956, 16 март 1875, с. 1-2.

Брой на изпратените от страна на Главното вилаетско управление писма и телеграми до областите, мютесарифлъците и окръжията, както и изпратените от тях до Вилаета, за периода от 1 март 1874 до края на февруари 1875. Не съдържа тайните и частни писма и телеграми. Сведенията за Софийския мютесарифлък са следните: 970 изпратени и 1065 приети писма; 462 изпратени и 650 приети телеграми

325. ДОЛНАТА депеша пристигна от София с дата от 12 Март 1875. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 956, 16 март 1875, с. 2.

Съобщава, че снеговете и студовете продължавали. Жителите били повече притеснени от умиранията на животните. Състоянието на хората и в присъединените окръжия било достойно за оплакване

326. ЕДНО писмо от София казва...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 956, 16 март 1875, с. 2.

Съобщава за създаването на една комисия за просвещението, която да обмисля преобразуването на първоначалните училища, които били единственото средство за разпространението на просвета. Това мероприятие било плод на старанията на Мазхар паша, който обръщал голямо внимание на просвещението

327. Мехмед ЕМИН ефенди...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 956, 16 март 1875, с. 2.

Съобщава, че Мехмед Емин ефенди - вторият писар в дефтерханата (държавна канцелария) на Софийския санджак, подарил на императорското съкровище 530 гроша

328. ТЪРНОВСКИЯТ мюфтия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 957, 19 март 1875, с. 1.

Съобщава за награждаването на няколко мюфтии - Търновския, Видинския, Софийския, Варненския и Нишския, с орден Меджидие, IV-ти клас

329. ПИШАТ от София до Дунав]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 12, 22 март 1875, с. 3.

1. Затрупани пътища от сняг в софийско. Налагало се да прокопават тунели за предвижване. 2. На 24 февруари пристигнал новият наибин в Софийското окръжие Н. П. Хасан Хюсии ефенди. Той заемал мястото на Хасан Тахсин ефенди

330. ДОПИСКА от София : [13 Март 1875]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 958, 23 март 1875, с. 1-2.

Бедствено положение в Софийския санджак вследствие силните снегове, започнали от 22 януари и продължаващи до момента. Блокирано било придвижването между селищата. От планинските села нямало никакви известия за състоянието на тамошните жители. Липсвали овес, сено и слама и животните измирали от глад. Хората били объркани и не знаели какво да правят, изпразнили даже сламата от миндерите и възглавниците си, продавали животните си на безценица

331. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 960, 30 март 1875, с. 1.

Съобщава, за родено яре с аномалии - осем крака и пет уши, което живяло малко. Това се случило в с. Баблово

332. Г-НУ Н. Ив. Грозеву в София]. (Отговори на Редакцията). // Училище (Гюргево), IV, 1875, N 21-22, с. 176.

Вероятно Н. Ив. Грозев е бил абонат на списанието. От Редакцията отговарят на негово писмо като му казват, че ще изпълнят желанието му. Обясняват му също, че причината за забавянето на бр. 19 и 20 е в лошото време и спирането на пощите

333. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 961, 2 апр. 1875, с. 1.

Разрушения на мостове в Софийския санджак вследствие преиждане на реките. Започнало незабавно ремонтиране на онези, които се намирали на пощенския път

334. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 963, 9 апр. 1875, с. 1.

Завършили разследванията по два случая в Софийското окръжие. 1. Обвинението срещу няколко млади турци от Ихтиман в неприлични действия се оказало неоснователно. Административният съвет на Окръжието щял да разпита и накаже според закона злонамерените автори на една дописка по случая, публикувана във вестник Век. 2. Изчезването, на 19 март, на едно 13-годишно момче на име Янаки, което слугувало при Манастирлият Наум, ханджия в София. Някои смятали, че било откраднато от евреи, но при разследването се установило, че било подмамено от един берберин Найден от Пирот, който го завел в Рилския манастир да се учи да чете и пише. Момчето било откраднало и пари от господаря си. Дори и сега, когато се оказало, че слуховете са лъжа, евреите пак не можели да се избавят напълно от подозренията към тях

335. НА ученическите дружества в Габрово, София и Градец]. (От администрацията). // Училище (Гюргево), IV, 1875, N 23-24, с. 192.

Вероятно Редакцията на списанието отговаря на писма, които е получила от тези дружества. Обясняват им, че което е възможно от тяхна страна, ще бъде, но не изведнаж. Изразяват радостта си, че те отсега познават доброто и полезното

336. СЪПРУГ и съпруга се препоръчват...]. (Известия). // Век (Цариград), II, No 16, 19 апр. 1875, с. 4.

Обява за търсене на учителски места от учители за гимназиялен курс, подписана от А. Владигеров - София, 13 април

337. Н. П. ХАФЪЗ паша...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 964, 20 апр. 1875, с. 1.

Съобщава, че Хафъз паша - комисарин в София на Румелийските железни пътища си е подал оставката и на негово място бил определен миралаинът Яхя бей. Той вече пристигнал в София. Пристигнала и една комисия за проверка на имуществото и сметките в състав: Хасан ефенди - член на Съвета на построенията, г-н Перпер - директор на Учебното писалище, Едхем бей и Али ефенди - писари в Писалището на сметките

338. ПРОТЕСТАНТСКИТЕ мисионери в България. // Век (Цариград), II, No 17, 26 апр. 1875, с. 3, 4.

Обширна статия, в която само се споменава, че в Едерне, Пловдив, София и Ески-Захра "семената са паднали на каменисти места", защото нямало резултати от работата на мисионерите

339. В завчерашния си брой...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 966, 27 апр. 1875, с. 1.

Министрите Юсуф паша и Едхем паша и управителят на дефтерханата се намирали в София и оглеждали мястото, където ще се строи железопътната линия София - Радомир

340. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 966, 27 апр. 1875, с. 1.

Съобщава за продължаващ мор по добитъка и преливане на реките, които рушали пътищата и мостовете и заливали нивите. Правителството вземало необходимите мерки

341. ПЪТИЩАТА, които ще се направят тази година. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 967, 30 апр. 1875, с. 1.

За свързване на ж.п. линията, която ще мине през София, с река Дунав се предвижда построяване на шосе през планината, до Враца. Така щял да се отвори един нов път за износа

342. Поп ТОДОР. Сказка държана в Софийското читалище от светиня му Поп Тодора / Поп Тодор. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 9, с. 402-410 .

Темата е ползата от изучаването на нашите народни песни, започната предишната събота със сказка на г-н Македонски. Поп Тодор говори най-напред за история на песните въобще и влиянието им върху нравите, за значението, което имат сред образованите народи, после - за криворазбраната цивилизация и тенденциите към чуждопоклоничество сред някои български граждани, което ги отдалечава от селските хора, от родния бит и обичаи и накрая говори за идеята си читалищата да съберат всички народни песни, сказания, пословици, обичаи и т. н. и да ги напечатат със свои средства. Приканва Софийското читалище да бъде пионер в осъществяването на тази идея

343. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 970, 11 май 1875, с. 1.

Съобщава, че в Софийския санджак умират животни, не от болест, а от отслабване през зимата

344. НУЖДАТА за едно по-горно българско училище. // Ден (Цариград), I, No 14, 12 май 1875, с. 1.

София е препоръчана като най-подходящото място за такова училище

345. СОФИЯ и Търново. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 972, 18 май 1875, с. 1.

Съобщава, че в Софийския санджак няма болести по животните

346. ТЕЛЕГРАФЪТ ни извести...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 973, 21 май 1875, с. 2.

Съобщава за силен дъжд и град в петък, 16 май, в Софийската околност. Посевите на няколко села били повредени. Съборен бил мостът на Дикилиташ и в момента се ремонтира. От страна на Вилаета била изпратена заповед до Софийския мютесарифин да се засее царевица на мястото на повредените посеви

347. СОФИЙСКИЯТ мютесарифлък обнародва долното известие. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No 974, 25 май 1875, с. 2. Също и в: ь 975, 28 май 1875, с. 2.

Съобщава, че събирането на десятъка ще става по села и ще се възложи на закупвачи. Посочени са датите на възлагането по окръжия - Джумалийско, Дупничанско, Кюстендилско, Радомирско, Златинско, Орханийско, Софийско, Самоковско

348. ДРЕХИТЕ на военните заптиета във вилаета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 975, 28 май 1875, с. 1.

Досега тези дрехи се шиели от миското, което произвеждала Фабриката на Ислях-хането в София. За тази година Министерството на полицията одобрило дрехите да се правят от сукното, произвеждано от Царската фесхана в Цариград. Това щяло да се отрази зле на Софийската фабрика, за съживяването на която се полагали много старания от години. Научаваме, че и тя щяла да започне да прави сукно, подобно на това от Царската фесхана

349. СОФИЙСКИЯТ мютесарифин...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 975, 28 май 1875, с. 1.

Съобщава за заминаването на Н. П. Мазхар паша на лечение във Виена за един месец

350. ИЗВЕСТИЕ на Втората царска ордия. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No 976, 1 юни 1875, с. 2.

Самуил Фарха ефенди от София преговарял с Втора царска ордия за доставка на масло. Ордията съобщава, ако някой има предложение за по-ниска цена от неговата, която била 505 пари за ока, да се обърне към местните власти

351. ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 976, 1 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за силни дъждове и градушки в Софийския санджак. Градът на 14 май повредил посевите на няколко села в нахията Буджяк. От преиждането на реката се съборили мостове, две овчарчета се удавили. В някои села в Златишко силните потоци засипали нивите и ливадите с пясък и камъни и завлекли 40 говеда и коне. На 19 май паднал голям град в селата Алиана и Подга в Софийското окръжие

352. С голяма скръб вестяваме...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), I, No 17, 2 юни 1875, с. 7.

Съобщава се за смъртта на Ловчанския митрополит Дионисий на 29 май, в София

353. ДРУЖЕСТВОТО на колата в Дунавската област. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 978, 8 юни 1875, с. 1.

Във връзка с разпределението и раздаването на печалбата, акционерите се призовават да се обърнат до управителите на дружеството в Русе, София и Ниш

354. СЪКРАЩЕНИЕ на телеграмите, които пристигат до вилаета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 978, 8 юни 1875, с. 1.

Съобщенията от София са, че няма болест по животните и, че на 2 юни в Дупница паднал голям град и повредил лозята и ливадите

355. ВЕЛЕС, 28 май 1875. // Ден (Цариград), I, No 18, 9 юни 1875, с. 7.

Идеята за българско висше училище. Подкрепят, че Средец е най-подходящото място. Средищното положение на града и скорошното срещане на всички железопътни линии тук - предпоставка за процъфтяването на града като търговски и промишлен център. Тук е запазена българщината, неповлияна още от чужди нововъведения. От друга страна създаването на висше училище в града ще допринесе голяма икономическа полза на населението и разцвет на книжнината и науката

356. [София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 979, 11 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за проливни дъждове в Софийското окръжие. Намиращото се в полите на планината село Гулиян било залято, 1/4 от сеитбите и 1/2 от фасула и конопа били унищожени. Пороят завлякъл малки колиби и кошари и около 98 овце

357. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 982, 22 юни 1875, с. 1.

1. Празник на учениците от Софийското исляхане в местността Кория на с. Бали Ефенди. По време на игрите имало нещастен случай - едно 9-годишно момче загинало при падане на люлката, която децата си направили от въже. Детето било от Кримските преселници. 2. Загинали от гръмотевица в Златишко. 3. Празник на жените, провеждан през месец юни в корията на с. Бали Ефенди, до гроба на Бали-баба. Лятно време много хора ходили на разходка в тази кория, която била на един час и половина път от София, но имало един ден, в който там отивали само жени. Денят на този събор се определял всяка година по един любопитен начин - щом дойдел месец юни най-старата миячка на банята решавала и след като се посъветвала с другарките си, обявявала идващата събота за деня, в който ще се състои събора, след това окачвали едно дайре на банята, така, че всеки минаващ да може да го види и да предаде на другите. Жените започвали да се приготвят - готвели ястия. Повечето отивали на корията предишния ден и там пренощували. Корията била осветявана с много свещи и фенери. Някои пристигали на самия ден. Вечерта всички си тръгвали. Жените отдавали много голяма важност на този събор и можело да се каже, че в София не оставала нито една жена. Колко важно било за тях да отидат показва и следната случка, която станала тази година - точно вечерта преди тръгването, в един дом се случило най-старата от жените да умре, но вместо да останат и да жалят, останалите казали, че трябва да отидат и да раздадат ястията, които била приготвила мъртвата и отишли на събора. 5. Съобщение за голям град в Кюстендилско, Радомирско, Орханийско и Софийско на 14 юли. Половината жито и 75 на сто от ечемика в с. Горна Бугру, Софийско окръжие, били унищожени. Силен дъжд на 15 юли разрушил пет моста в Софийското окръжие - на Нишкия, Орханийския и Солунския път

358. ЗЕМЕМЕРЦИТЕ, които се повикаха от Англия...]. (Общи работи). // Дунав (Русчук), XI, No 983, 25 юни 1875, с. 2.

Англичани проучвали направата на Румелийските железни пътища. Прегледани били пътищата Цариград - София, Едерне - Деде агач, Солун - Скопие и др

359. ЗЕМЕМЕРЦИТЕ, които се повикаха от Англия...]. (Общи работи). // Дунав (Русчук), XI, No 983, 25 юни 1875, с. 2.

Кратко съобщение, че английските специалисти, които работят по проучване направата на румелийските железни пътища, са прегледали пътищата Цариград - София, Едерне - Деде агач, Солун - Скопие и др

360. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 983, 25 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за силен град, който унищожил 75 на сто от сеитбите в с. Кондофер и Рибаница, Радомирско, 50 на сто - в с. Касалан и Чуковица и 25 на сто - в с. Едрица

361. В Търновския и Софийския санджаци...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 984, 29 юни 1875, с. 1.

Съобщава, че няма болести по животните

362. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 984, 29 юни 1875, с. 1.

Съобщава за градушка на 17 юни, която повредила 5 на сто от сеитбите и завлякла 20 коли сено в с. Каловица, Софийско окръжие

363. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 985, 2 юли 1875, с. 1.

Съобщава за градушка, която унищожила 20 на сто от житата и 10 на сто от овеса в с. Расоска, Софийско окръжие

364. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 987, 9 юли 1875, с. 1.

За откриването на новото голямо училище в Самоков

365. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 990, 20 юли 1875, с. 1.

Съобщава, че в Софийския санджак животните са избавени от болести. Само в черкезкото село Кетен Сурла се появил тифус, но там бил изпратен един пайдарин да лекува животните и били взети мерки за ограничаване на болестта

366. ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 991, 23 юли 1875, с. 1.

Съобщава за пожар, при който изгорял един хан в Джумая, принадлежащ на градския съвет. Причините се изяснявали

367. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 992, 27 юли 1875, с. 1.

Съобщава, че в Софийския санджак нямало болести по животните, с изключение на селата Горня Лозина и Сурила, където имало тифус. Провеждало се лечение и имало надежда, че болестта ще изчезне

368. СОФИЯ]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 992, 27 юли 1875, с. 1.

Съобщава се, че е извършена продажба на десятъка в Софийско. Десятъците на 141 села, на стойност 4 140 670 гроша, се възложили с печалба от 630 060 гроша. Не намерили купувач десятъците на 51 села, на стойност 1 594 388 гроша

369. ПРИЗРЕН, 12 Юли 1875]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), I, No 25, 28 юли 1875, с. 7.

Средец - подходящо място за българско висше училище от гледна точка на борбата със сръбската пропаганда в западните български земи

370. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 994, 3 авг. 1875, с. 1.

Съобщава, че болестта по животните в селата Лорла и Горна Лозина в Софийското окръжие се изгубила съвсем. Още върлувала болест в Кюстендилско

371. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 994, 3 авг. 1875, с. 2.

Съобщава, че на 23 юли в село Гридоман гръм убил пъдарина на селото и една жена

372. ИЗВЕСТИЕ на Втората царска ордия. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No 995, 6 авг. 1875, с. 2.

Съобщава се, че Ордията ще закупи с малонаддаване от 60 до 80 хил. оки чисто софийско масло за нейните нужди и за царските войски във Варна. Понеже имало един предприемач, който предлага цена по 12 гроша и половина за оката, известява се, че който иска да предложи по-ниска цена, може да се обърне до съвета на императорската ордия или до правителствените чиновници по места

373. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 996, 10 авг. 1875, с. 1.

Съобщения от Софийския санджак. 1. Взети били мерки за неразпространение на болестта по овцете, появила се в чифлика Грастеница, Кюстендилско окръжие. 2. Пожар в гората Чам-кория, Самоковско окръжие - навреме бил потушен, изгоряли само сухите дървета на площ от два увръти и част от отсечените за железния път. 3. Четвърти коннически алай (полк) от София бил изпратен в Босна

374. ЕДИН коннически алай...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 998, 17 авг. 1875, с. 1.

Коннически полк от Едерне бил изпратен в София да замести този, който отишъл в Босна

375. НАУЧАВАМЕ се, че много...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1000, 24 авг. 1875, с. 1.

Редифски табури (запасни полкове) от София и Хаскьой се изпращали за Нишките твърдини

376. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1008, 21 септ. 1875, с. 1.

Софийският санджак бил избавен от болести по животните

377. ПРОЧИТАМЕ в Дунав...]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 39, 27 септ. 1875, с. 4.

Телеграми от български градове, съобщаващи за намаляване на болестта по добитъка. От София съобщават, че в Софийският санджак животните били избавени от болестта, с изключение на Орхание и две села, където се появила сипаница по овцете, но и тя започвала да отслабва

378. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1010, 28 септ. 1875, с. 1.

В Софийския санджак нямало забележителни новини и случки. Тия дни валяли дъждове. Земеделците изорали и посяли нивите си. На 13 септември валял сняг и застудяло. Изглеждало, че зимата ще започне по-рано от миналата година

379. ДРУЖЕСТВОТО за разработването на Румелийските железни пътища...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1012, 5 окт. 1875, с. 1.

Дружеството искало да поеме експлоатацията на каменовъглените мини в Софийско, които били открити в околностите на железния път, но Правителството решило рудниците да се разработват за негова сметка

380. ПИШАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1012, 5 окт. 1875, с. 1.

София и Прищина били съборни на конническите и пехотни турски войски и на топовете. От тук те тръгвали за Ниш. За Ниш заминал Третия табур от Втори редифски алай на Първа царска ордия

381. ДОПИСКА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1013, 8 окт. 1875, с. 1.

Самоковският първенец Хашим ефенди раздал и тази година храни на бедните

382. БОЛЕСТТА по животните. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1014, 12 окт. 1875, с. 1.

От София съобщават, че само в Радомирското окръжие имало сипаница. Останалите окръжия в Софийския санджак нямат болести

383. ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1015, 15 окт. 1875, с. 1.

1. Сиваският редифски табур, назначен за София, пристигнал в града. 2. Болните войници от императорските войски в Ниш щели да се лекуват в Софийската болница

384. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1016, 26 окт. 1875, с. 1.

1. Завършена била сградата на правителствения конак в София. 2. През града още преминавали императорски войски и припаси за Нишкото военно отделение. 3. Уплашени от миналогодишната зима, сега всички бързали да се презапасят със сено, слама и дърва. 4. Жителите на село Угой нападнали стаята на мюлтезимина на десятъка. Причините се изяснявали. 5. Поражения от силен вятър в града - счупени прозорци на царската казарма

385. СИВАСКИЯТ и Ливанският редифски табури...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1016, 26 окт. 1875, с. 1.

Съобщава се, че са заминали от София за Пирот, а тук са пристигнали Карския и Батумския табури

386. БАТАЛЬОНИТЕ редифи...]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 44, 1 ноем. 1875, с. 4.

Запасни войници от Карс и Батум заминавали за Софийско

387. ДОПИСКА на Дунава. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1021, 12 ноем. 1875, с. 1.

1. Движение на войски в София. Пристигали през ден, а понякога и всеки ден, по един - два табура, престоявали един ден и отивали за Ниш и Пирот. 2. Правителственият конак. Миналата пролет Правителството отпуснало 160 хил. гроша за направата на вече порутената и съборена сграда. Старият конак бил съборен. Сградата била разширена за да се съберат в нея всички съвети и правителствени отделения, защото досега Градският съвет и Търговското съдилище били на друго място. Новото отделение било направено от дялани камъни и станало най-здраво и най-добро. Сега се поставяли прозорците и подовата настилка и след няколко дни чиновниците щели да се пренесат. 3. Джамията на Софу Мехмед паша била ремонтирана. Тя имала едно кубе, няколко стаи за ученици и едно училище. Напоследък сградата доста започнала да се руши. Освен това вътре се държали припаси на мютевеллиите, поради което от доста години била затворена. След направения оглед и разрешението на управлението на евкафите, припасите били преместени на друго място и започнал ремонт. Това станало в първите дни на Рамазана. Вътрешните ремонти приключили бързо и Джамията била отворена още по време на Рамазана. Ислямските жители се зарадвали много и с похвала споменавали имената на Софийския мютесарифин Мазхар паша и на евкафския мухасебеджия за положените старания. 4. Непостоянно време през Рамазана. От два дни валял сняг, и в планината, и в полето. Натрупал една педя. 5. Новини от Джумая и Мелник

388. БОЛЕСТТА по животните. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1022, 16 ноем. 1875, с. 1.

От София съобщавали, че няма никакви болести

389. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1024, 23 ноем. 1875, с. 1.

Завършен бил строежа на Руждие (турско училище) в София. Досега в града нямало специална сграда за Руждие, използвала се сградата на Медресето (турско духовно училище) на Сакаллъ заде, намиращо се срещу правителственото съдилище. Понеже зданието било тясно и не можело да събере всички ученици, Софийският мютесариф (става дума за Мазхар паша), който полагал грижи и старания за всяко нещо, съставил една специална комисия за построяването на Руждие. Сградата била построена на добро място в центъра на града - в околността на Голямата джамия на покойния Махмуд паша. Имала два етажа, осем стаи и специално отделение за преподаване. Била здраво направена и с хубав вид. Построяването станало с помощта на благодетелни лица

390. [ТЕЗИ дни пристигнаха тука от Диарбекир...]. (Херцеговински работи). // Век (Цариград), II, No 48, 30 ноем. 1875, с. 4.

Съобщава се за пристигането на девет от десетте българи от Софийско и Орхание, на които била изтекла 3-годишната присъда. Това били: П. Стоян, Тоне Иванов, Марко Йончев, Петър Цаков, Станьо х. Иванов, Иван Петков, Стойчо Попов, Мито Петков, Стоян Стаменов. Десетият - Христо Цвятков, останал да живее в Диарбекир

391. Н. П. СЕРВЕРИ ефенди...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1028, 7 дек. 1875, с. 1.

Вилаетският дефтердарин обикалял София, Софийския санджак и други места на вилаета за да улесни събиранията

392. БОЛЕСТТА по животните. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1030, 14 дек. 1875, с. 1.

В София нямало болести, но в някои окръжия имало болест по говедата и сипаница по овцете

393. ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1030, 14 дек. 1875, с. 1.

Кратко съобщение, че на 2 декември било открито новото училище Руждие

394. БОЛЕСТТА по животните. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1032, 21 дек. 1875, с. 1.

От София съобщават, че нямало никакви болести по животните. Такива са съобщенията и в следващите броеве: ь 1034 от 4 ян. 1876, с. 2, ь 1036 от 11 ян. 1876, с. 1, ь 1038 от 18 ян. 1876, с. 1, ь 1041 от 28 ян. 1876, с. 2, ь 1042 от 1 февр. 1876, с. 2, ь 1046 от 15 февр. 1876, с. 2

1876

395. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1034, 4 ян. 1876, с. 1-2.

1. На 26 декември 1875 г. тук пристигнал Високославният императорски ферман относно правосъдните и общите преобразования. Всички граждани и намиращите се тук редифски войски били събрани за тържествено прочитане на Фермана. Софийският мютесарифин произнесъл слово. Духовните началници на всички народности казали молебствия. Всички жители щели да поднесат специални благодарствени адреси за Царя. 2. С помощта на военните заптиета, изпратени от София, били заловени няколко злодейски чети, които от известно време се появили в нахията Малиш, Мелнишко окръжие и в Кюстендилското окръжие

396. ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1037, 14 ян. 1876, с. 1.

1. Гостуване на представители от Френското посолство в Цариград - г-н Доже и други чиновници и един драгоманин от посолството.Те се срещнали официално със Софийския мютесарифин Мазхар паша и той им върнал визитата в къщата на Наместника на френския консул в София. На 22 декември, по случай празника на Новата 1876 г. на европейците, Мазхар паша организирал вечеря в Правителствения конак. Освен споменатите гости, присъствали Наместникът на френския консул в София, италианските и германски консулски векили в София (тези страни нямали консули в София), някои първи французи, италианци и германци. 2. Времето до 23 декември било умерено, нямало големи студове, но от 24 декември застудяло и завалял сняг. По празниците Рождество Христово и Курбан Байрам имало такива студове и ветрове, че имало случаи на загинали от студ - италианец на име Гезо загинал край София и един човек в с. Чераборат, между София и Пирот. 3. Случайно убийство на един самоковец при посрещане на сватбари

397. ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1039, 21 ян. 1876, с. 1.

Съобщава за пребиваване на императорски войски в град Кюстендил, Софийски санджак

398. ИМПЕРАТОРСКИТЕ войски...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1040, 25 ян. 1876, с. 1.

Чиновниците, мюсюлманските жители и някои християни от София събрали за Нишките войски 1021 чифта калцуни, 282 чифта чорапи и 139 чифта цървули. Командантинът на Нишкото военно отделение наредил калцуните да се дадат на Карския и Батумския табури, които се намирали в София, а останалите неща да се изпратят в Ниш. И в другите окръжия на Софийския санджак жителите започнали да събират такива подаръци

399. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1040, 25 ян. 1876, с. 1.

Съобщения за пожари в София и Самоков. Софиянецът Осман ефенди, който се занимавал с арзухалджилък, паднал пиян в матгала си и изгорял. Запалила се къщата на Самоковския наибин. В София, на 14 януари, се запалила къщата на тъщата на налбантина Емин ага. И в двата случая правителствените чиновници изгасили пожарите

400. СЪГЛАСНО с особните наставления...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1041, 28 ян. 1876, с. 2.

В санджаците и окръжията на Вилаета били съставени комисии за просвещението, които започнали преустройство на първоначалните училища. Комисията в София поправила сградата на старото турско съдилище и я превърнала в училище, назначила и двама учители. Комисията полагала грижи за уреждането и на други начални училища

401. В един от последните броеве...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1042, 1 февр. 1876, с. 2.

Съобщава се за нови дарения за императорските войски. Софийският първенец Дервиш Мустафа бей и жители от окръжията на Джумая, Самоков, Кюстендил и Орхание подарили 288 чифта чорапи, 695 чифта калцуни, 98 чифта шаечни минтани, 20 чифта цървули и 10 чифта кожени ръкавици

402. С благодарение се научаваме, че в Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1042, 1 фев. 1876, с. 2.

Чиновници запознавали жителите с промените в избирателната система. Изборите в Санджака били насрочени за 25 януари

403. ЕДНО писмо от Софийския мютесарифлък...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1045, 11 февр. 1876, с. 1.

Дарения на дрехи за Нишкия гарнизон. От Софийския халачки еснаф - 175 чифта калцуни и 39 чифта чорапи. Досега в Софийския санджак са дарили 609 чифта чорапи, 1891 чифта калцуни, 159 чифта цървули, 12 чифта навивки, 98 чифта минтани, 10 чифта кожени ръкавици, ризи и елеци

404. ПИШАТ от София, че...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1046, 15 февр. 1876, с. 2.

Само в Софийското окръжие имало сняг, завалял тук още в края на ноември. Обикновено в Самоковското окръжие имало тежки зими с големи снегове, но тази година там времето било умерено и снегът се стопил. В град София и окръжието му се появили болести и имало доста умирания. Причина за това била тежката зима

405. СОФИЙСКОТО търговско съдилище обнародва долното известие. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1046, 15 февр. 1876, с. 2.

Синдиците щели да изплащат дългове на фалиралия манифактурджия от Джумая Ясеф Елкандари

406. [ЕДНА кореспонденция от София...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 8, 21 февр. 1876, с. 31.

Черкези нанесли побой на трима италианци - Дженнаро Конти и негови приятели, на главната улица в София. Намесил се пазача на Италианското консулство

407. [ЕДИН телеграм от сряда...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 12, 20 март 1876, с. 48.

Кратко съобщение, че в София е бил Министърът на правосъдието Джевдет паша, който обикалял областите с особена мисия

 408. [ЕДНА депеша беше известила...]. (Последни новини). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 12, 20 март 1876, с. 4. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век.

Кратко съобщение за посещение на Джевдет паша в София, където престоял два дни и се върнал пак в Пловдив

409. [От Средец известяват...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 25, 22 март 1876, с. 82.

Сведения за въстанието - воеводата на Копривщенската чета Георги Петковски бил убит, а другарят му Отец Кирил, игумен на Калугеровския манастир в Татар Пазарджик, бил заловен ранен

410. СОФИЯ, 19 март 1876. (Дописки на XIX-ый век). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 14, 1 апр. 1876, с. 3. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век.

Кратко съобщение за залавянето, на 23 февруари, на Никола Славчов, изпратен от Българския централен комитет в букурещ

411. [ИЗПРАЩА ни се от град София...]. (Вътрешни новини). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 15, 10 апр. 1876, с. 2. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век.

Писмо, подписано от първенците на Софийската епархия до Българския екзарх. Отнасяло се до екзархийската политика. Главното искане било да се свика народен събор в Цариград за разрешаване на проблемите

412. [ЦАРСКОТО правителство почете миналата седмица...]. (Вътрешни новини). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 15, 10 апр. 1876, с. 3. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век.

Съобщава за удостояването на митрополитите Симеон Преславски, Мелетий Софийски и Йосиф Ловчански с турски орден медждие, трета степен

413. [ПИШАТ ни из Русчук...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 1, 17 апр. 1876, с. 3.

Българският търговец Славков бил убит тайно от властите по време на посещението си в София. Убийството било извършено след като Славков бил наклеветен, че е комита. Отнети му били 200 наполеона. Ако търговецът нямал тези пари, властите щели да го арестуват и затворят в тъмница

414. [ПО-МИНАЛАТА седмица Цариградското правителство...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 14-16, 21 апр. 1876, с. 54.

Мелетий Софийски и др. владици са удостоени с Орден медждие, 3-ти клас

415. [ЕДИН телеграм стигна...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 17, 24 апр. 1876, с. 58.

Кратко съобщение за изпратени два табуна войска в София - от Трапезунд и Шамския аскер

416. [ЙОЩЕ по-последни новини...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 18, 28 апр. 1876, с. 61. Също и в: Н о в а Б ъ л г а р и я (Букурещ), I, ь 1, 5 май 1876, с. 2.

Сведения за прекъсване на пощенските и телеграфните връзки със София поради въстанието

417. ВОЙВОДА : Стихотворение. // Български глас (Болград), I, No 3, 1 май 1876, с. 10; ь 4, 8 май 1876, с. 14-15 .

За една чета във Витоша планина

418. ПАНАГЮРИЩЕ. // Ден (Цариград), II, No 19, 1 май 1876, с. 64-65.

Съдържа сведения за с. Петрич, Софийско - 250 домородства, черква и училище

419. ЛИПРАНДИ, Ив. Восточният вопрос и България / Ив. Липранди. // Нова България (Букурещ), I, No 1, 5 май 1876, с. 1, 2, 3, 4. Авт. е руски генерал.

Етнически състав на населението в географските предели на България. Казва, че в южната част на Видинския пашалък населението е чисто българско, което се съединява с българите от Нишко и Софийско, и тези, които са по-нататък, на юг от Балкана. Турци се срещали само по главния път от Видин за Ниш и София. Съдържат се сведения за главния път от видин за Ниш и София. На тоя път били направени кули, в които се намирали по няколко души въоръжени заптиета. Тук съществувала постоянна война между българските хайдушки чети и турците

420. ВТОРИ телеграм от Софийския паша с дата 1 май известява...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

Въстаналите жители на Раковица били склонили да се подчинят и завърнат по домовете си

421. СОФИЯ, 28 Април. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

От София предават сведения за въстанието в Златишко. Едно отделение от войската било изпратено в с. Петрич, за да пази спокойствието на жените и децата, които са останали в селото

422. [ТЕЛЕГРАМА, изпроводена до Великия Везир, с дата 30 април, от Софийския управител]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

Бунтът в с. Раковица бил спрян, трима бунтовници били арестувани. Те направили разкрития пред специално създадената в София смесена комисия, след които тук никой вече не говорел за въстание

423. НАУЧАВАМЕ се, казва Тюрки...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 21, 8 май 1876, с. 73.

Кратко съобщение за назначени от Правителството комисари за проучване на въстанието в България. За София заминал Салим ефенди

424. [ПИШАТ ни из София...]. // Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 16.

Три дописки от София, поместени една след друга, в които се дават сведения за въстанието. Първата - въстаниците са направили едно добро укрепление на Хисар-Тепе и успешно отбивали турските войски. Втората - телеграфическата линия била съвсем разрушена, а пощите спрени от въстаниците, които са захванали Траяновата врата между Пловдив и София; разбити били някалко трена с турски войници; башибозуците правели страшни опустошения на българските села. Третата - Хафъз паша се опитал да разбие въстаниците в с. Стрелча, но безуспешно

425. [ПРОЧИТАМЕ в Тюрки...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 21, 8 май 1876, с. 72.

Сведения за въстанието. София, Пазарджик и Пловдив били спокойни

426. [ЯВЯВАТ ни, че в София...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 15-16.

Успехи и разрастване на въстанието. Прекъснатите телеграфни и пощенски връзки от Татар Пазарджик до София забавяли известията до Цариград, а прекъснатите железопътни линии забавяли придвижването на турските войски. Това насърчавало въстаниците

427. [ЗА града Раковица, Софийско окръжие, и за три други села в околността...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78.

Селищата били опожарени от турците и ограбени от черкезите

428. [ХАСАНПАШОВОТО преминуване...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78.

Софийска войска, под предводителството на Хасан паша, изпратена към Татар Пазарджик за потушаване на въстанието

429. [В Politik Corresp. пишат из София...]. (Политически преглед). // Български глас (Болград), I, No 5, 18 май 1876, с. 18.

Софийският дописник дава информация за предварителната подготовка на Априлското въстание. Обяснява, че то не е станало случайно или по външни подбуди, а е подготвено от българи, които създали Българско привременно правителство и издали една Прокламация към българския народ. В София имало доста от тази Прокламация. Подробно е разказано съдържанието й

 430. [СЕ в същия вестник пишат из София]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 5, 18 май 1876, с. 20.

Във вестник Telegraphulu софийски дописник пише за причините за въстанието - никой не чувал гласа на българите против беззаконията и свирепствата на турското управление и това ги накарало да вдигнат оръжие. Дава сведения за въстанието в с. Ряховица (Горна Оряховица) и в с. Поибрене, Панагюрско. Описва, с възхищение, вида и облеклото на въстаниците, слизащи от планината

431. [ЛЕБИБ ефенди...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 24, 19 май 1876, с. 80.

Кратко съобщение, че е изпратен като комисар в София за анкетиране на въстанието

432. ЩО става по нас. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 25, 22 май 1876, с. 82.

Съдържа сведение, че от Панагюрище и Копривщица огънят на въстанието е преминал в Златица, Средецко и Ихтиманско

433. СРЕДЕЦ, 22 Май, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 27, 29 май 1876, с. 85.

Тежко положение на българското население в Софийско. От една страна го ограбвали черкези и цигани, от които нямало на кого да се оплаче и кой да го защити, защото липсвало всякакво правосъдие за българите. От друга страна живеело в страх и ужас, защото и виновни, и невинни били осъждани като комити, стига само някой да ги посочи като такива. В София всеки ден докарвали арестувани комити. Комисията която ги съдела била съставена само от турци, без участието на български представител. Българите все пак се надявали, че Държавата ще вземе мерки. Очаквал се и страшен глад, защото посевите били изтъпкани, а каквото е останало, нямало да може да се прибере. Накрая се казва, че гражданите от всички народности се готвели да заявят пред Великия везир, че сегашния мютесарифин Махзар паша бил сторил много добрини на областта

434. [ОТ вред из нашенско тука пристигат жаловити вести...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 28, 2 юни 1876, с. 87.

В София непрекъснато докарвали стотици арестувани. Личало, че повечето са вдигнати направо от работните им места. Пътници от София разказвали, че властта арестувала от всяко село по няколко души и ги принуждавала да казват насила кои са комити и имат оръжие

435. ВЪСТАНИЕТО в Българско. // Възраждане (Браила), I, No 1, 5 юни 1876, с. 4.

София се споменава като един от главните пунктове, в които е започнала подготовката на въстание - храни, оръжие и други неща, необходими за въстаниците. В частта за избухването на въстанието, което станало на 11 май, се казва, че в последно време то се развило и в Софийски, Врачански и Пиротски окръг

436. ПИШАТ ни от Средец, 31 май 1876]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 29, 5 юни 1876, с. 89.

Арести ставали всеки ден. Тъмниците били препълнени и затворниците в тях стояли прави и ден, и нощ. Един хан също е препълнен със затворници и вече използвали къщите. Въпреки настояванията на тукашния мютесарифин, черкезите и башибозуците не спирали да своеволничат с мирното население. Между София и Татар Пазарджик било осеяно с трупове. Няма кой да прибере реколтата

437. [В парижкия вестник Politik е поместена следующата кореспонденция из София от 22 май]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 8, 8 юни 1876, с. 32.

Сведения за въстанието в Стара Загора и Търново

438. РУСЕ, 22 Май, 1876. // Ден (Цариград), II, No 30, 9 юни 1876, с. 91.

Сведение, че около 30-40 села в Средецката област са въстанали

439. [ИЗ едно частно писмо от Средец, 4 Юни 1876, извличаме следующето...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94.

Авторът вероятно е софийски търговец, който споделя каквото е чул да се говори за въстанието в българско и за потушаването му. Слух, че софийският владика бил повикан от комисията по разследване на въстанието в Русе, обвинен уж в съучастие

440. [СЛУХ се раздава, че средецкия владика Мелетий...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94.

Кратко съобщение, че Мелетий Софийски се намирал във Видин, където бил арестуван

441. ЦАРИГРАД, 11 юни 1876. // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 93.

Съдържа сведения, че по улиците на Пазарджик, Средец, Пловдив, Търново и др. се скитали гладни, голи и без покрив жители от опустошените райони

442. СОФИЯ, 2 юни. // Български глас (Болград), I, No 9, 15 юни 1876, с. 35. Подпис: b.

Успехи на българското въстание. Успехи на четата на Христо Ботев, която се състояла от 5 хиляди души и разбила четири турски батальона при Траянови врата. Целият Софийски окръг бил развълнуван и всички се надявали, че той скоро ще бъде под управлението на тоя умен войвода

443. ТЪРНОВО, 29 май. // Български глас (Болград), I, No 9, 15 юни 1876, с. 34-35.

Съдържа сведение, че четата на Христо Ботев, която носела името Св. Георги, приближавала към София

444. СПОРЕД новините от Пловдив...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 33, 19 юни 1876, с. 97.

Съдържа сведение, че в Средец били осъдени на смърт 11 души, между които и свещеници

445. ГЮРГЕВО, 20 юни 1876. (Дописки на Възраждане). // Възраждане (Браила), I, No 3, 22 юни 1876, с. 4.

Много накратко се казва, че въстанието в Софийско и Врачанско успява и, че Ботевата чета нараствала

446. ОДРИН, 20 Юни, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 99.

Ограбени от въстаналите българи вещи и продукти се продавали евтино по пазарите. В Копривщица евреите от Средец закарали брашно, което разменяли срещу восък - една ока брашно за две оки восък

447. ПРОЧИТАМЕ в Джеридей Хавадис]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 102.

Съобщава се, че на 15 юни в София били осъдени на смърт копривщенски въстаници, които направили самопризнания, че са убили 18 цигани в Копривщенския балкан. Това били: Тодор Абаджиев, Андон Шейов, Стано Сапунджи, Станчо Тодоров, Абаджи Габровец, Христо Анджи и Христо Бояджи

448. [ПИШАТ ни из София от 19 юни]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 11, 29 юни 1876, с. 43.

Фанариотите в София ограбвали българите заедно с башибозуците и черкезите. Разказан е действителен случай, от един грък, участвал в оубийство и обир на български свещеник. Призовава се намесата на Европа

449. [ВЧЕРА Галата се...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 36, 30 юни 1876, с. 104.

Сведения за Сръбско-турската война. Имало слух, че сръбските войски, начело с ген. Черняев са стигнали до Средец

450. [ПРОЧИТАМЕ в Левант Хералд...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 37, 3 юли 1876, с. 106.

Съобщава се, че в една телеграма от Виена, от 24 юни, се казвало, че ген. Черняев е завладял Паланка и се е отправил към София

451. ЦАРИГРАД, 2 Юли 1876 : Сърбия и Турция. // Ден (Цариград), II, No 37, 3 юли 1876, с. 105.

За Сръбско-турската война. Ген. Черняев - енергичен, решителен и смел човек, имал намерение да превземе София, Пловдив, Одрин, а даже и Цариград

452. [ЕДНА депеша от лагера от 29 юни...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 12, 6 юли 1876, с. 47.

За четата на Панайот Хитов, която победила турската войска под командването на Халил бей. Плененият Халил бей разказал, че в София и околните села имало само 12 хил. души турска войска и когато Пашата научил за преминаването на български чети и на сърбите, той писал в Цариград да изпратят още три батальона

453. [НАУЧАВАМЕ се от достоверен източник...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 12, 6 юли 1876, с. 47.

Кратко съобщение, че ген. Черняев превзел Ниш и Нови-пазар и достигнал до София

454. ВОЙНАТА. // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 107.

Сведения за Сръбско-турската война. Ген. Черняев напреднал много по пътя към София

455. [НИШКИЯТ и Софийският санджаци...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 108.

Съобщение за съединяване на двата санджака във вилает. Софийският мютесарифин Маэхар паша ставал валия на новия вилает и се произвежда в чин везир

456. [ПИШАТ от София до Фар дю Босфор следующето...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 108.

Софийският дописник съобщава, че Ибрахим бей от Свищов обикалял вилаета като царски комисар и обявявал, че от 1 август ще се въведат много свободни закони за всички народи в Империята и ще се намалят данъците

457. ТАТАР ПАЗАРДЖИК, 6 Юли, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 39, 10 юли 1876, с. 109.

Сведения за София от пристигащи пътници. Владиката Мелетий бил убит. Средецкия и Нишкия санджаци щели да съставят един вилает под управлението на сегашния средецки мютесариф Махзар паша. Носел се слух, че и Татар Пазарджик ще влезе в новия вилает

458. [АМЕРИКАНСКИЯТ консул...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 112.

Съобщава се за изпращане на англо-американска анкетна комисия за въстанието, изпратена в Одрин, Пловдив и София. Членове на комисията: Американският консул в Цариград, дописникът на Ню Йорк Хералд, един драгоманин и няколко големци англичани. Преди няколко дни по същите места заминала една комисия от г-н Бариинг - секретар на посолството и тъща му г-жа Гаррачина

459. [НАУЧАВАМЕ са, че Негово Превъзходителство Средецкий владика Мелетий...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 112.

Съобщава се, че комисията във Видин разследва неговото участие във въстанието. Той отричал и поискал Екзархията да се застъпи за него пред Правителството

460. [СПОРЕД вестник Дунав...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 111-112.

Сведения за осъдени българи. Касапинът Никола Петров от Средец бил осъден на 15 години затвор. Пенчо Стаменов от с. Мирково - на вечни окови

461. [ПИШАТ в Будапеща Кореспонденс...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 56.

Съобщава, че 15 хил. души български въстаници са се присъединили към ген. Черняев и всички окръжия, чак до София, били на крак

462. СОФИЯ, 10 Юли. // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 55.

Башибозуци, придружени от черкези и гърци, убивали и ограбвали селяните в софийско под предлог, че арестуват комити. Описано е как протича едно нападение на българско село - влизат в къщите, изнасилват, убиват и ограбват, арестуват няколоко селяни и ги закарват в София или в Татар Пазарджик, където ги хвърлят в тъмница и ги измъчват, за да признаят, че са бунтовници. Описано е състоянието на затворите - толкова били претъпкани, че затворниците стояли прави денем и нощем, много от тях умирали, но и много били погребвани полуживи и малко от тях оцелявали до разпит и съд

463. [ПИШАТ ни из Цариград...]. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), I, No 18, 17 авг. 1876, с. 73.

Кратко съобщение, че четата на Христо Ботев се намирала в пл. Витоша и, че хайдут Сидер, който в последно време се е появил по тези места с 500 души чета, бързал да се присъедини към Ботевата чета

464. ЦАРИГРАД. 15 Август. // Български глас (Болград), I, No 19, 21 авг. 1876, с. 76, 77.

Тежкото положение на християните в Турската империя предизвикало въстанието на българите. Липсата на оръжие била причината за неуспеха му. Сведения от достоверен източник, че четата на Христо Ботев се намирала в планината Витоша и един друг воевода, с 500 души, искал да се присъедини към него

465. БЪЛГАРИНЪТ под турското иго в XIX век. // Български глас (Болград), I, No 22, 11 септ. 1876, с. 88, 89; ь 23, 18 септ. 1876, с. 92, 93.

Сведения за участието на Янаки Софиялията - балтомаджият (секач) в организацията на Велчовата завера през 1833 г

466. [ИЗ София пишат в Политише Кореспонденц, че...]. (Известия). // Български глас (Болград), I, No 25, 9 окт. 1876, с. 101.

Шайка разбойници ограбвали селата и властите не можели да защитят населението. Турският комисарин Хаджи Иванчо е раздал 15 хил. турски лири за пострадалите жители на Татар Пазарджик

467. СОФИЯ 2. Октомври. // Български глас (Болград), I, No 27, 23 окт. 1876, с. 108.

1. Продължаване на злодеянията след приключването на европейската комисия, и то пред очите на властта и по нейна поръчка. Зачестили убийствата - всяка сутрин в града и в селата намирали по 15-20 души убити. Предизвиквали се нарочно пожари. До скоро в града въобще не са ставали пожари - за пет години имало един случай на запалил се комин. Напоследък, за един месец, в София изгорели 60 къщи и 2 хана и докато дойдели толумбаджиите, те били ограбвани. Пожарите били явно поръчкови, гражданите сами издирвали и намирали бомбички в къщите си. Главен извършител на злодеянията била голата турска войска. 2. Липса на правосъдие за българите. Разказана е случка, при която слугата на Хаджи Мано пострадал от едно заптие, което арестували, но после пуснали защото нямало двама души турци за свидетели. 3. Зачестили посещения на гладни Мохамедови проповедници. Такива пристигали в града почти всеки ден. Наскоро един дервишин, дошъл от Мекка, разказвал, че Мохамед му се явил насън и го предупредил, че ако мюсюлманите отстъпят тая свещена земя на гяурите, то всички мюсюлмани ще изчезнат от земята и ще горят вечно в ада

468. [ПИШАТ из София...]. (Новини). // Български глас (Болград), I, No 29, 6 ноем. 1876, с. 117.

Положението на българите станало критично. Населението от ден на ден намалявало, защото турците безмилостно го избивали и ограбвали. Българите били отчаяни от Европейската дипломация и ако въобще имали някаква надежда за помощ, то тя била насочена към Русия

469. ЦАРИГРАД 10. Ноември. // Български глас (Болград), I, No 30, 20 ноем. 1876, с. 120. Подпис: Х.

Дописката е посветена на предстоящата Конференция и позициите на Русия, Англия и Турция. Една част от турските висши чиновници, особено софтите и улемите, не искали да чуят за автономия на никоя от славянските народности и проповядвали по улици и градове свещенна война и изтребление на християните, особено на българите. Те предизвиквали много убийства, обири и опустошения по казите. Те били причината да се подпали и град София, където жителите били наполовината избити, имането им ограбено и градът се е обърнал на прах и пепел

470. ТЪРНОВО 16. Ноември. // Български глас (Болград), I, No 31, 27 ноем. 1876, с. 124.

Дописникът е търговец, който минавал през Ниш и София по времето, когато се завръщали от Сърбия турските войски. Те ограбвали и опустошавали всичко по пътя си. Народът бил доведен до отчаяние. Някои мислели, че е по-добре да се потурчат, за да се избавят , но повечето били готови на всичко за да опазят вярата и народността си, както дедите им. Надеждата за помощ идвала от Русия

1877

471. ГРАНИЦИТЕ на България според решенията на конференцията...]. // Дунавска зора (Браила), IV, No 2, 6 ян. 1877, с. 8.

Двете автономни български области - източна, с главен град Търново и западна, с главен град София, създадени по предложение на Русия на Цариградската конференция. В западната влизат санджаците: Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Велешки, Битолски (освен две каази на юг), част от Серезкия санджак, Струмишки, Тиквешки и Костурски

472. ОРШОВО 22 юни. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), II, No 3, 2 юли 1877, с. 12.

Съобщава се, че всички турски войски, разпръснати из България, щели да се съсредоточат под заповедта на командантина от София

473. [СТАРИННА песня]. // Български глас (Болград), II, No 3, 2 юли 1877, с. 10. Съобщил: С. Радулов.

Песента разказва за едно сражение между руси и турци в Софийското поле

474. [ИЗ Цариград пишат от 16 юли...]. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), II, No 6, 23 юли 1877, с. 24.

Съобщава се, че гарнизонът от Ниш отивал в София