1869

 244. ВСИЧКИ редифи от първия ред се свикват...]. // Македония (Цариград), III, No 7, 11 ян. 1869, с. 27.

Съобщава се за събиране на запасни войници от турската армия във Видин, Ниш, София, Пловдив, Търново и по границите на Гърция и Черна гора

245. ВЕСТНИК Народност заема един член...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 10, 21 ян. 1869, с. 37.

Полските емигранти в България. Споменава се, че са направили фабрики за спирт в Шумен и може би в София

246. ПЛОВДИВ. 10 Януари, 1869. // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 35-36.

Митрополитите Панарет Пловдивски, Доротей Софийски и Иларион Ловчански са изпратили послание до вселенския патриарх, с което се отказват от званието, което до сега са имали като владици, подчинени на Вселенския престол, за да преминат към българската народна черква

247. СОФИЯ (17 Януари). // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 36.

Кратко съобщение за посещенията на Д. Цанков и Митрополит Партений Пиротски в града, но без да се посочват целите. Съобщава още, че Гръцката патриаршия е изпратила отговорите на проектите на българите и в София, но софиянци даже не ги поглеждали

248. ИЗВЕСТИЯТА от Цариград относително за черковния български въпрос...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 11, 26 януари 1869, с. 42.

Българските владици Панарет Пловдивски, Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински са подали оставки на Гръцката патриаршия

249. ОТЛИЧНЫЙ по голямата си ревност за освобождение на отечеството си...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 13, 10 февр. 1869, с. 49.

Името на софиянеца Калфа Баши, който бил главен архитект и инженер на крепостите в България и като един от главните организатори на съзаклятието на Капитан Георги Мамарчев обикалял страната да набира въстаници, било Митю, а не Иванаки, както е посочено в статията Черти от военен дух у съвременните българи в бр. 7 от 24 декември 1868 г. Личност с името Иванаки от София е имало и той също е бил член на съзаклятието

250. ПИШАТ ни от Русе следующето...]. // Македония (Цариград), III, No 22, 26 апр. 1869, с. 88.

Съобщава се, че новият вилаетски управител Акиф паша е предприел обиколка из вилаета с цел да се запознае с нерешените проблеми на населението и да помогне за решаването им и отстраняване на нередностите. Предстои и посещение в София

251. НАШЕТО священство. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 109-110.

Ниско образователно и културно ниво на българските свещеници, нарочно поддържано от Гръцката патриаршия и необходимостта от заменянето им. Негово Преосвещенсктво Партений Нишавски обикалял българските градове - София, Самоков, Пловдив и др., за да ръкоположи за свещеници просветени и способни хора

252. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 111.

Гост на София описва местен празник, неизвестен по другите краища на България. На 17 май софиянци празнували мъченика Николай Софийски като излизали на събор в местността Юч бунар извън града. На това мястото се намирали три кладенци. Тук мъченически завършил животът на Николай Софийски и някъде тук бил гробът му. Споменава за още един местен празник, на 30 октомври, под име Свети Крал Стефан, на когото чудотворните целокупни мощи се намирали във великолепната новоизградена черква със същото име

253. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 35, 26 юли 1869, с. 139.

1. Строително-ремонтни работи на дюкяни и къщи, започнали по нареждане на Вилаетския управител (става дума за Акиф паша) по време на последното му посещение в града. Това било за хубаво, но гражданите живеели в оскъдица и трудно намирали пари за ремонтите. 2. Решение на спора на гражданите християни с турците табаци (кожари) за банята, която последните си били присвоили. Решението било банята да се върне на християните. 3. Митрополит Доротей - и този път софиянци продължавали да не го приемат за свой владика

254. ЕДНА давия в Русчук. // Македония (Цариград), III, No 39, 23 авг. 1869, с. 154-155.

Авторът - търговец, дошъл във Вилаетския съд в Русе по свои дела, разказва за един проточил се процес на свои земляци - шопи от едно Самоковско село. Те се съдили със собственика на железен рудник Ахмед ага, който мамил селяните, работещи в рудника му. Софийският съд вече имал съдебно решение по това дело, но Ахмед ага не спрял със злоупотребите си, затова селяните изпратили свои представители във Вилаетския съд. Там нещата също се проточили

255. ПЪТНИ бележки. // Македония (Цариград), III, No 48, 25 окт. 1869, с. 187. Подпис: Един Гагаузин.

Разказва за състоянието на училищата, читалищата и женските дружества в няколко български градове. За София казва, че от там не се чувало нищо добро, но това едва ли означавало, че там нищо добро не става. Изразява учудване как така един от първите и многолюдни градове мълчи, като че ли се намира в Сибир или Китай

256. ИСТИНСКОТО родолюбие. // Дунавска зора (Браила), II, No 49, 8 дек. 1869, с. 193-194.

Като пример за проява на истинско родолюбие са посочени народните благодетели, между които - Иван Н. Денкоглу, който завещал имота си за да се учат българчета в Русия

257. ВЕЛИКАТА идея на българите. // Дунавска зора (Браила), II, No 51, 24 дек. 1869, с. 201.

В забележката под линия е споменато името на Сава Филаретов като един от най-достойните синове на България, които, за съжаление, българският народ изгубил твърде рано